Целта на плазмониката
е да „сгъстява” светлината така,
че човек да може да манипулира обектите в наномащаб, особено върху
повърхността на металите. Причината, поради която металите провеждат електричеството,
е, че електроните са слабо свързани с металните атоми, затова те могат да се
движат свободно по повърхността на металната решетка. Електрическият ток, който тече в жиците във вашия дом, представлява плавният поток на тези слабо
свързани електрони върху металната повърхност. Но при определени условия, когато един светлинен лъч се сблъска с металната повърхност, електроните могат да
вибрират в унисон с първоначалния светлинен лъч, създавайки вълнообразни движения
на електроните върху металната повърхност (наречени
плазмони), и тези вълнообразни движения също пулсират в унисон с
първоначалния светлинен лъч. По-важно е,
че човек може да „сгъсти" тези плазмони така, че те да имат същата
честота като първоначалния лъч (и
вследствие на това да носят една и съща информация), но да имат
много по-малка вълнова дължина. По принцип
след това човек би могъл да натъпче тези сгъстени вълни в наножици. Както в случая с
фотонните кристали, крайната цел на плазмониката е да създаде компютърни
чипове, които да правят изчисления, използвайки светлина, а не електричество.
Групата от Кал Тек е изградила своя метаматериал от два слоя
сребро, като между тях имаше силициево-азотен изолатор (с дебелина само от 50
нм), действащ като „вълнов водач", който може да направлява посоката на
плазмонните вълни. Лазерната светлина
влиза и излиза от апарата през два тесни отвора, изрязани в метаматериала. Чрез
анализирането на ъглите, при които се пречупва лазерната светлина, докато
преминава през метаматериала, човек може след това да докаже истинността на
твърдението, че светлината е пречупена чрез отрицателен индекс.
Следва продължние……..
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар