Ето
цялото интервю:
– Г-н Премиер, потърсихме ви за да коментирате, моралната страна на
въпроса за поредното увеличение заплатите на депутатите с над сто лева, на
фона на продължаващата тенденция за мизерно заплащане на труда на работниците в
България.
– Сега сигурно
очаквате да изразя възмущение от този факт!
– Ами все пак хората мизерстват,
а вие обяснявате колко добре въврви всичко и си вдигате заплатите.
– Сега ще ви
обясня и дано това което кажа стигне до повече хора, понеже знам, че вие сте
маргинална медия. Всичко, което правим, включително и увеличаването заплатите
на депутати, министри, президент и моята се прави именно с тази цел. Също с
тази цел вдигаме тока, цената на винетките и скоро билетчето за градския
транспорт. Аз, откакто съм премиер, чакам Бизнеса да се сети, че трябва да
вдигне заплатите и понеже са ни налазили разни соросоидчета, които само чакат
повод за да надуят главите на брюкселските бюрократи със сигнали от всякакъв
род, не мога да взема директни мерки в тази насока, защото ще кажат че
държавата, сиреч АЗ се намесваме в работите на частния бизнес. А частния бизнес
знаете, е почти толкова свещен, колкото всемогъщия долар.
– Нали разбирате, колко абсурдно
звучи това?
– Кое звучи
абсурдно? Я ми кажете вие, щом сте толкова умен, кой е начина да подсетя бизнеса
да вдигне заплатите? Но вие , не си задавате този въпрос. Вие разсъждавате
простичко и популистки, сигурно искате да си намалим заплатите за да покажем,
че сме съпричастни със съдбата на отрудения народ и споделяме същите трудности,
така както направи великия Путин. Но точно това е стъпката, която би
гарантирала продължаването мизерията на обикновения човек. Защото виждате ли,
ако ние си намалим заплатите, бизнеса ще каже на работниците, виждате ли
времената са тежки и дори нашите управници са склонни да получават по-малко
пари за труда си и ще намалят още и без това ниските заплати. И тогава ще
дойдете да ми плачете на рамото. А и подобна стъпка би означавала, да плюя на
всичко което партия ГЕРБ е постигнала по време на своето управление, защото ние
сме направили толкова, че дори Тодор Живков, не би могъл да го боядиса и затова
заслужаваме по-добро заплащане.
Аз виждам
учудения ви поглед и знам, че не ме разбирате, но не е ли логично, когато
инфраструктурата на една държава се развива, когато имаме, паркове, велоалеи,
метро, магистрали, музеи, театри и да не изброявам още какво, заплатите на
управниците на тази страна да се вдигнат. И тогава хората ще си кажат, ето ние
живеем при по-добри условия, но нашият работодател не иска да ни вдигне
заплатите. А бизнеса, като види как скчат нашите зплати, би трябвало от кумова
срама, да вдигне заплатите и на рабтониците си. Но аз не съм сляп и виждам, че
това не става. Затова събрах моите министри и ги попитах: „Какво можем още да
направим, за да подсетим бизнеса да вдигне заплатите?“. А Лилянчето, каквато ми
е умна, веднага предложи да вдигнем винетките. И после, и другите, да вдигнем
тока, да вдигнем данъците, да вдигнем това, да вдигнем онова и т.н.
Защото и това е
важното, вдигането цената на всички тези неща, ще принуди бизнеса да увеличи
заплатите на персонала, ако не иска той да емигрира поради невъзможност да си
покрие ежедневните и ежемесечни битови разходи. Нали разбирате поне малко от
икономика, когато всички цени растат, е логично да растат и заплатите, колкото
и да си правят оглушки нашите бизнесмени. Ние затова вдигаме переодично и
пенсиите на пенсионерите, там поне имаме възможност да действаме директно. И
надявам се, най накрая българския народ да разбере, че ние действително сме със
вързани ръце по отношение увеличението на техните заплати и ако иска да
протестира, да протестира не пред Министерски съвет, а пред палатите на своите
работодатели в Драгалевци и Бояна. Защото не е признак на особено голям умствен
товар, да живееш в една добре уредена държава, която благодарение на своите
управници става все по-привлекателна за живеене и да продължаваш да се
примиряваш със заплащане на равнището на страни от третия свят. И не е много
умно, да протестираш срещу тези които се грижат за развитието на инфраструктурата
на държавата ти, а да не смееш да си покажеш носа пред палатите на своите
босове, които те третират като роб.
Наистина е
особено жалко и бих бил особено щастлив, ако можех да премахна това прословуто
българско търпение от характера на българския народ. Защото онзи ден,
представяте ли си каква наглост. Идва един от водещите български бизнесмени, да
ми търси сметка, защо не съм приел повече бежанци, понеже му трябвала евтина
работна ръка, а съм оставил всичките пари да отидат за Турция. А, аз му викам: „Чакай
бе аланкоолу, ако продължавате така, няма да останат българи и ще трябва да
закрием държавата, аз за кого се трепя?“, а той ми отговаря: „И ние
бизнесмените това се чудим. За какво се пънеш толкова, вземи парите и си гледай
живота. Тя България след десет години няма да съществува, а и ние няма да сме
вечни, но поне нашите деца да осигурим да живеят добре на запад, а за това
трябва евтина работна ръка и големи печалби.“
www.neverojatno.wordpress
NIKOLAI NIKOLOV
Няма коментари:
Публикуване на коментар