# ЛАБИРИНТИ НА ВРЕМЕТО #

Филма който Ви предлагам е 44 минути и е на руски, но ще научите от него много неща и тайни за времето, и за пътешествие в него. Ще научите неща за адронния колайдер, каква е неговата цел и какво може да предизвика. Ще видите интересни преходи от едно измерение в друго, за Анарибе и Хитлеристка Германия и още доста неща! Не ми се пишат субтитри, защото е много обемна работа, но при ползване на пауза и внимателно гледане и слушане ще разберете всичко!

Николай Николов

ТЕЛЕПОРТАЦИЯ......

Най-интересният записан пример за телепортация да­тира от 24 октомври 1593 г., когато Жил Перес, дворцов страж от филипинската военна охрана на губернатора на Манила, изведнъж се появил на Плаза Майор в Мексико Си­ти. Зашеметен и объркан, той бил арестуван от мексиканс­ките власти, които сметнали, че е в съюз със Сатаната. Ко­гато го изправили пред Пресветия трибунал на Инквизици­ята, всичко, което успял да каже в своя защита било, че  изчезнал от Манила и се  появил в Мексико „за по-малко време от това, което е необходимо на един петел, за да изкукурига“. (Колкото и невероятни да изглеждат исто­рическите описания на този инцидент, историкът Майк Даш е отбелязал, че най-ранните писмени сведения за из­чезването на Перес датират от време, отстоящо на един век след изчезването му, и вследствие на това не може да им се вярва на пълно.)

Ранните творби на Дойл са прочути с методичното логично мислене, типично за медицинската професия, ко­ето откриваме в превъзходните дедукции на Шерлок Холмс. В такъв случай защо Дойл е решил да се прехвър­ли изведнъж от студената, рационална логика на мистър Холмс върху мъчителните лутания на водения от своята интуиция и опит професор Челинджър, който прониква дълбоко в забранените светове на мистицизма, окултното и най-отвлечените области на науката? Съзнанието на автора било променено дълбоко от внезапната и неочак­вана смърт на няколко негови близки родственици през Първата световна война, като сред тях бил любимият му син Кингсли, брат му, двама зетьове и двама племенни­ци. Тези загуби дали дълбоко емоционално отражение върху него.

Депресиран от тези трагични кончини, Дойл бил омагьо­сан до края на живота си от света на окултното, като може би е вярвал, че ще успее да осъществи връзка с мъртвите чрез спиритизма. Той се прехвърлил изведнъж от света на рационалната съдебна наука върху мистицизма и започнал да чете лекции из цял свят, посветени на необяснимите пси­хични явления.

Или по-точно, според принципа на неопределеността на Хайзенберг неопределеността на местоположението на една частица, умножена по неопределеността на нейния ме­ханичен момент, трябва да бъде по-голяма или равна на кон­стантата на Планк, разделена на 2р. С други думи, произве­дението на неопределеността на енергията на една частица по неопределеността на нейното време трябва да бъде по-голямо или равно на константата на Планк, разделена на 2р. Ако позволим на константата на Планк да спадне до ну­ла, тя бива сведена до обикновената Нютонова теория, в ко­ято всички неопределености са нулеви.

Фактът, че не можете да знаете местоположението, ме­ханичния момент, енергията или времето на един елект­рон, е подтикнал Тригви Емилсон да отбележи остроумно: „Историците са стигнали до заключението, че Хайзенберг сигурно е размишлявал върху любовния си живот, когато е открил принципа на неопределеността: Когато е имал времето, той не е разполагал с енергията, а когато моментът е бил подходящ, той не е можел да установи мес­тоположението.”

Допуснете за миг, че макроскопични обекти, в чието число влизат и хората, могат да бъдат телепортирани. Това повдига сложни философски и теологични въпроси за съ­ществуването на „душа“, ако тялото на един човек бъде телепортирано. Ако бъдете телепортиран на ново място, да­ли вашата душа също се движи с вас?

Някои от тези етични въпроси са били изследвани в ро­мана на Джеймс Патрик Кели „Мисли като динозавър“. В тази приказка една жена е телепортирана на друга планета, но възниква проблем при прехвърлянето. Вместо оригиналното тяло да бъде унищожено, то остава незасегнато, като и всички емоции на жената се запазват непокътнати. Извед­нъж се появяват две нейни копия. Естествено, когато на ко­пието казват да влезе в телепортационната машина, за да бъде дезинтегрирано, то отказва да стори това. Това поражда криза, защото коравосърдечните извънземни, които са осигурили първоначално технологията, гледат на това ка­то на чисто практически въпрос за „изравняване на балан­сите“, докато по-склонните към емоционални прояви хора симпатизират на каузата й.

В повечето разкази на телепортацията се гледа като на дар божи. Но в „Излетът“ на Стивън Кинг авторът изс­ледва последиците от това, което ще се случи, ако въз­никнат опасни странични последствия при телепортиране. В бъдеще телепортацията ще е нещо обикновено и за­това в разказа бива наричана нежно Излета. Точно преди да се телепортира на Марс, един баща разяснява на деца­та си любопитната история на Излета. Той бил открит за първи път от учен, който го използвал, за да телепортира мишки, но мишките, които преживели телепортацията, били упоени. Мишките, които се събудили по време на те­лепортацията, загинали мъчително. Затова хората обик­новено биват приспивани, преди да бъдат телепортирани. Единственият човек, който е бил телепортиран, дока­то е бил буден, е бил един осъден престъпник, на когото обещали пълна амнистия, ако се подложи на експеримен­та. Но след като бил телепортиран, той получил масивен инфаркт, докато произнасял последните си думи: „Там е вечността.“

За съжаление синът, който чува тази омагьосваща при­казка, решава да задържи дишането си така, че да не бъ­де упоен. Резултатите са трагични. След като е телепор­тиран, той полудява. Косата му побелява, очите му по­жълтяват от бяс и той се опитва да си извади очите с нок­ти. Така тайната е разкрита. Физическата материя се те­лепортира мигновено, но за ума пътешествието продъл­жава вечно, времето изглежда безкрайно и човекът се по­бърква напълно.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ТЕЛЕПОРТАЦИЯ. ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ .

В ТОЗИ ФИЛМ ЩЕ ВИДИТЕ СЪБИТИЯТА В ЕДИНСТВЕНОТО  ИЗВЕСТНО ЗА СЕГА МЯСТО НА ЗЕМЯТА С ПРОСТРАНСТВЕНО - ВРЕМЕВИ ТУНЕЛ И ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЕДИН СВЯТ В ДРУГ. ТОВА Е БИЛО ИЗВЕСТНО НА ТИБЕТСКИТЕ МОНАСИ,  И В ПОСЛЕДСТВИЕ НА ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ  "СС" НА ХИТЛЕРИСТКА ГЕРМАНИЯ. ТИБЕТСКИТЕ МОНАСИ СА РАБОТИЛИ ЗАЕДНО  С ТЕЗИ СЛУЖБИ, И СА ИМ РАЗКРИЛИ НАЧИНА ЗА ТЕЛЕПОРТАЦИЯ.  В ПОСЛЕДСТВИЕ,  С ТОВА СЕ ЗАЕМАТ И РУСКИТЕ УЧЕНИ,  ПО ПРОСТИЯ ФАКТ, ЧЕ ТОВА МЯСТО  СЕ НАМИРА НА ТЕРИТОРИЯТА НА РУСИЯ! ПО ТАЗИ ПРИЧИНА  СТАВАТ ДОСТА НЕЩА ДОСТОЯНИЕ НА ХОРАТА!  ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ВИ РАЗКАЗВАМ.  ГЛЕДАЙТЕ И ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ!

Николай Николов


НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ПРОЕКТЪТ „ДРУЖБА” ЗА КОНТАКТА МЕЖДУ ХОРА ОТ ЗЕМЯТА И ИЗВЪНЗЕМНИ СЪЩЕСТВА

Проектът "Дружба"  
е за контакта между хора от Земята и извънземни същества, който се е провел между средата на 50-те и края на 70-те години.

ИСТОРИЯ НА ДРУЖБАТА – видео:



Италиански документален филм от 2011 г., на Studio 3 TV
Озвучен на руски език, 1 час и 17 минути
Ето, това е Съдържанието на филма и е свободен съкратен превод от руски:

Необикновена история за контакт на извънземни с хора, пазена в тайна половин век, и сега най-после е разкрита. В местността Пескара, Италия, през 50-70-те години на 20 век група извънземни директно контактува с много земни жители. Проектът се нарича “Дружба”. Земляните посетили базите на извънземните, дори се качили на борда на НЛО.
Почти всички земни участници принадлежали към висшите слоеве на италианското общество. Сред тях бил известният съветник Алберто Пераго. Свидетелите на този необикновен опит решиха да проговорят. Удивителни са фото- и киноматериалите на тази история. 

"Дружба" – това е история, която ще измени вашата представа за взаимоотношенията между земляните и извънземните.

През 2007 г. Стефано Бречия, инженер от Лакила, публикува поразителни статии, които разкриват многократни директни срещи на повече от 120 души с извънземни същества, които живеят на многочислени секретни бази на нашата планета. 

Главният герой на статиите е Бруно Самочича. Всичко се случило главно в Пескара. Започнало през 1956 г. и продължило много години. Има снимки и видеоматериали, свидетелства на участниците в събитията.
Стефано Бречия бил един месец в дома на Бруно Самочича, за да запише неговите разкази.
Гаспаре де Лама и жена му Мирела са също участници в групата. 
Групата W56 е група от извънземни същества, прилетели от разни места от Вселената. Не са били от една раса. Макар че изглеждали като хора, значително се отличавали по ръст, който варирал от 1 до 6 метра.
Първата среща се случила през април 1956 г. 
Бруно Самочича бил там с неговите приятели Джанкарло и Джулио. 
Приятел на Бруно му дал един пергамент, защото Бруно колекционирал древни артефакти. На пергамента била нарисувана карта, приличаща на карта на съкровища. Те посетили мястото, близо до един замък. 

Една вечер към тях се доближили две фигури. Единият бил много нисък на ръст, около един метър. Другият бил висок около 2,5 метра. Иначе изглеждали като обикновени хора. Двамата пришълци говорели много добре на италиански. Излъчвали много силно чувство на любов. 
Те казали на Бруно и на неговите приятели, че Земята била създадена с позитивна цел, но хората обърнали всичко в зло и че нивото на човешкия морал е много по-ниско от тяхното. 

Казали, че сегашният момент е най-критичният в историята на човечеството. Атомното оръжие може да унищожи планетата за няколко минути. Всичко е подложено на огромен риск заради ниското ниво на морала на земните хора. Тяхната задача е да се погрижат ситуацията да не излезе извън контрол. Казали, че не са дошли тук да завладяват, защото няма какво да се завладява. Всичко се нуждае от любов и уважение. 

Те в съвършенство знаели земната история, философия и религия. Казали, че се намират на Земята от много векове, живеейки в секретни бази на различни места на планетата. Предпочитали да не се разкриват публично, защото хората не са готови за контакт.

Така започнала необикновената история на тази дружба. Срещите с групата W56 продължили няколко месеца. Извършвали често продължителни разходки по бреговете на Пескара. Извънземните съобщили на хората много сведения. За улеснение, италианците измислили италиански имена за извънземните, защото извънземните имали друга концепция за имената.

Информация за техните бази. Казали, че имат много бази в Италия и по целия свят. Най-важната база в Европа била в Италия. Това била огромна база на дъното на Адриатика, която почти се докосва до континенталния шелф, ориентировъчно между Понтона и Римини, а по ширина от средата на Адриатическо море до Апенините, площ около 300 на 350 километра (?). Освен това имат множество по-малки бази, по-близо до повърхността: от които три около Пескара, една в района на Милано... Много от тях служат като центрове за поддръжка.

Извънземните обяснили също така как са строили базите си. Те можели да свиват материала, да го разширяват настрани. Земята се уплътнявала и се превръщала в стени. Но щом обърнат “превключвателя” и всичко се връща в първоначалното си състояние. За тях било обикновена операция да отворят и да затворят базите... Същата система се използвала за създаване на входни коридори. Дори базите близо до повърхността, нямали постоянен вход. Когато трябвало да влязат, те просто отваряли коридора, а после отново го затваряли.

(На 3 декември 1966 г. американският полицай Херберт Шермер в Небраска имал контакт от трети вид със същества от НЛО. Пуснали го на борда на едно НЛО. Казали му, че пилотите на НЛО имат на земята различни бази за поддръжка и че те се намират под земята и под водата.)

В контакта “Дружба” Бруно Самочича бил лидерът. Той е посещавал базите на извънземните, срещал се лично с тях, имал развита телепатия.

Те помолили за материално-техническа помощ. После помолили за плодове в промишлени количества, после им потрябвали метали, също в промишлени количества. Също минерали като стронций и бариев нитрат, които било трудно да се намерят, защото по онова време не се използвали.

За да разтоварят камион с плодове, W56 използвали телепортация. Те доказали, че могат да телепортират всичко, дори хора, без никакви проблеми. Те взимали целия товар с плодове и го телепортирали, и това продължавало само няколко секунди.
Било много скъпо да се купуват материали в такива големи количества. Понякога извънземните заплащали разходите изцяло или частично. Парите се материализирали от нищото.
Но най-голямата част от разходите заплащал Бруно.

Извънземните имали напреднали технологии и можели да си материализират всичко. Това шоу с поръчките на плодове и материали може би го измислили, за да поддържат чувство на сплотеност в групата на земляните.

Много от земните участници в групата "Дружба" виждали летящите обекти на W56. Такива наблюдения се подготвяли предварително. W56 предварително съобщавали деня и часа, за да могат земляните да подготвят фото- и киноапаратура. Понякога снимките се публикували в италиански вестници, например снимките над Милано през февруари 1962 г.

... W56 помолили Гаспаре сам да избере мястото за наблюдението. Гаспаре приготвил камера и снимал около 2 минути. Получил се много хубав запис с движеща се летяща чиния, която се придвижвала почти до земята. 

Много добри снимки на летящи обекти в предградието Торено. Докато се връщали в Милано с лека кола, обектът ги следвал, като се държал на разстояние от тях.

На едната серия снимки е заснет обект с диаметър 4-5 метра.

По време на контакта "Дружба" са събрани огромно количество фото - и видео материали със заснети летящи чинии. Стотици снимки, видео - и аудиозаписи. 

Много от земляните лично се срещнали с W56. В контакта "Дружба" са взели участие около 120 земни участници, от разни слоеве на обществото. 
Контактът се осъществявал и в други страни извън Италия - във Франция, Швейцария, Италия, но също и в Сибир, в Аржентина, Австралия и пр.

Телепортацията била една от най-забележителните възможности, които имали извънземните приятели. Те я използвали за материализация и дематериализация на всякакви предмети, дори листове хартия с написани на тях отговори на въпроси, зададени от тези, които присъствали на събранията.

Гаспаре: Техните технологии са безгранични. Аз видях толкова различни неща.Най-много се запомняха телепортациите. Направо отгоре се появяваха ролки с кинолента. Понякога даже видеозаписи с летящи обекти, които ние после разглеждахме. Те се материализираха направо насред стаята. Понякога се появяваха от пода. Понякога виждах как те се материализират направо във въздуха.

Имало и общуване на земляните с извънземните приятели с помощта на обикновени радиоприемници. Тяхната технология по същество не се отличавала от магия. Дори когато земляните взимали два радиоприемника и ги настройвали на една и съща честота, на която очаквали "обаждане", сигналите се получавали на единия радиоприемник, а в същото време на другия ги нямало.

Някои съобщения били записвани с помощта на записващи устройства от онова време. Гаспаре пуска сега една магнетофонна лента и ние можем да чуем "гласа" на W56: 

"Скъпи приятели, не се съмнявайте в нас!... Дръжте се заедно! Бъдете толерантни към недостатъците на другите... За вас е трудно да разберете нашия свят.... Във всички случаи с любов и доверие вие можете да бъдете по-близо до нашите сърца, които винаги са открити по отношение на вас... Прегръщаме ви с топло чувство на истинска дружба. Ваш Сидир".

W56 контактували със земляните и с помощта на телевизора. Веднъж земляните гледали телевизия и изведнъж предаването било прекъснато и се появили летящи обекти и се чули гласове, които приветствали земляните.

Професор Паоло ди Джероломо също е бил сред участниците в контакта "Дружба". Той се срещнал с "приятелите" няколко пъти. Веднъж той седял с няколко души от земните участници в една стая и слушали радио. В един момент радиопредаването било прекъснато и се чул глас: 
"Говори Сиджис. Здравей, Паоло! Бъди честен с всички нас!"... 
Бруно поставил пакет с предмети върху телевизора. Всички видели нещо като светкавица над телевизора и след това пакетът бил изчезнал...

Бруно имал куче – овчарка. Извънземните му казали, че кучето ще играе ролята на антена, когато имат да му предават важно съобщение. Те поставили "ядро" под козината на кучето...

W56 разказали за конфликт с изкуствена раса, която наричали "рилос" или "CTR", което идва от "ConTRares" - противници. W56 били нравствени, а тези врагове били тяхната противоположност, били материалистични. Но ставало въпрос не за война, а за конфликт. 

W56 казвали, че са тук, за да държат CTR под контрол. W56 смятали, че CTR са без морални принципи и хората вървят по пътя, по който вече са минали CTR. 

За W56 били много важни чувствата на любов, топлите чувства на дружба и хармония, които те създавали между себе си и групата на земляните, както и между земляните. 

За тях сплотеност, дружба, преданост и пр. бяха не просто думи.
За тях тази енергия служеше като гориво, движеща сила, средство за защита. 

W56 казвали, че ако в групата на земляните няма хармония, те могат да станат жертва на CTR. 
W56 казали, че любовта, алтруизмът трябва да ръководят всяка мисъл и действие и казали, че тези нравствени ценности са жизнено важни за еволюционното развитие. Това е урок, който човечеството трябва да премине на практика, ако иска да избегне риска от ужасно саморазрушение.  

Етиката и моралът пронизват всяко действие, постъпките и мислите на W56. Даже техните технологии и машини са напоени с това съзнание, кето за нас е немислима концепция. 
Те казали, че не са способни да причинят вреда на никого. 
Те казали, че дори техните устройства биха отказали да причинят вреда. 
В случай, че нанасянето на вреда не може да се избегне, те биха се самоунищожили.

Бруно Гибауди водел програма за моделиране на малки самолети.
Гибауди бил журналист, който можел да публикува статии с информацията, получена от извънземните. Известен кинорежисьор взел интервю от Гибауди и направил документалния филм»Тайният Рим».

Една от основните цели на W56 бил контролът на ядреното оръжие на свръхдържавите. Извънземните се намесвали с помощта на предварително обучени земляни, за да предотвратят нещо, което би довело до нещо непоправимо. Един случай станал през 1967 г. Започнала операция с цел да се изключат всички американски и руски ядрени бойни глави... 

На снимката се вижда летящ обект на няколко метра над ядрения взрив. 

Консул Алберто Перегуа, важна фигура в италианската уфология. В 60-70-те години написал 4 книги, анализирайки световните събития и решенията, които приемали правителствата, които станали под влиянието на скрита или открита активност на такъв род извънземна авиация. 

На страниците на списание «Техник» са публикувани множество изключително ясни снимки на НЛО. На някои от тях дори се забелязва вътрешното устройство на кабината на летящите обекти...

Групата W56 имала също така и задача да помогне на нашия еволюционен процес, за да ни издигнат на по-високо ниво на съзнание. Това е причината те да се намират на нашата планета толкова дълго време, в това число те изтърпяват някои наши страдания. 
Те също така разкрили истинското си име: AKRIJ. На санскрит това означава "мъдреци". На египетски: "мъдри хора".

Октомври 1978 до февруари 1979 г.: голяма вълна от наблюдения на НЛО над Адриатика.

Гаспаре: Най-ценното учение, което получихме от тях, беше импулсът, който ни дадоха. Това е стремежът наистина да се обичаме един друг, да сме заедно и да сме единни. Те ме обогатиха и ми дадоха възможност да съм в контакт със свят, изпълнен с любов.

Мирела: Това е вълнуващ опит. Те са поразителни и великолепни. Чувството, което излъчваха W56, беше чувството на огромна дружба и любов.

Преди да си заминат, W56 обещаха да се върнат и да установят контакт с хората, които са изпълнени с истинска преданост. Дори и днес ние вярваме, че имаме приятели, които ще ни помогнат, или които никога няма да престанат да правят това.

Интервю на Гаспаре де Лама:

Контактите ми с W56 започнаха в 1960-61 г., когато видях снимките, направени от Бруно Гибауди. В един вестник публикуваха статия, в която се разказваше за три летящи обекта, появили се на крайбрежието на Пескара....

Бруно ми разказа за W56, за базите... И така започна моята история, която продължи 5 години... Не беше лесно да се участва във всичко това. Човек трябваше да е много балансиран. Това е друг свят, ние нищо не знаем за него. Но ние искахме да го посетим. А външният свят е трудно поносим. И ти стоиш някакси по средата. Но постепенно свикваш с това. Хора с нормална нервна система могат да свикнат с всичко. Някои преживяха стрес.

Първите ми контакти с тази реалност станаха чрез наблюдаване на телепортация на предмети. Ролките с кинолента се материализираха направо във въздуха и падаха на пода. Ролки с киноленти, които после гледахме, или аудиозаписи – понякога с приветствия или с указания за това, което трябва да направим. След това бяха тези контролни "ядра" в квартирата... 
Мълнии с дължина 2-3 метра и диаметър 20-30 см. Светлосини, те трещяха покрай нас, без да причиняват вреда. Те обновяваха ядрата в квартирата приблизително веднъж на 20 дена. Ние виждахме феномен, защото ядрата трябваше да се обновят.

Бруно ме помоли да купя малко радио и го сложи на масата. След 2-3 минути от него се появи син пламък, висок половин метър. Бруно каза: Всичко е наред, радиото е готово. Аз винаги го носех със себе си. Понякога Сидир - член на групата W56, или други членове на тази група – говореха по радиото. То се включваше само, Бруно ми казваше да сменя честотата и аз я сменях, но гласовете още се чуваха ...

Веднъж Бруно ми каза: Те искат да ти направят изненада, подарък. Избери място. Аз избрах Трено - място недалече от Милано. Ние отидохме там и снимахме летящ диск.

Не съм срещал директно никого от групата W56. Времето беше опасно и те не можеха да излизат от базите. Техният ръст беше около 3 метра. Така че това не беше толкова просто. Другите бяха по-ниски, но не беше безопасно да се ходи.

Веднъж се бяхме събрали около радиото и Сиджир ни приветства по радиото – всеки от нас по реда, в който седяхме около радиото. Вероятно той можеше да ни види. Той говореше на съвършен италиански....

На мен ми харесваше Колорати... Той беше най-младият от всички. Но всъщност всичките ми харесваха...

Хората обикновено изпитваме съмнения... Но от гласовете на извънземните ние ставахме доверчиви... Вие трябва да се доверявате на някого. Ако се съмнявате, можете да възразявате до безкрайност...Но доверието идва спонтанно... Трябва ви повече доверие, отколкото вяра...Можете да оставите вярата, но доверието е по-важно. Вярата се намира твърде високо, а доверието можете да го дадете на приятеля...

Различията бяха предизвикани от различните идеологии... Има неща от техния живот, които не знаем – жизнени ценности, закони, етика, наука, технологии... 

- Как смятате, защо такива високо развити същества са се нуждаели от вашата материална помощ? 

- Да, на тях им трябваше нашата вода. Понякога те искаха друг материал. Това се случи не по-често от 4 пъти за 5 години. Може и да бъркам, но аз имам свое мнение по този въпрос. Тъй като на тях им беше нужна "ореда" - енергията на любовта - за да преживеят, тя им трябваше в определен обем, ако можем да говорим с иронични думи. Но ние не им дадохме това, защото не бяхме в хармония един с друг. Да кажем, аз не ви давам любов, дружба ... Дори да умеете да плувате, вие викате «Помогнете ми» и се надявате, че ще ви протегна ръка. Затова аз трябва да ви помогна и така вие получавате своята доза «ореда» - енергията на любовта. Значи техните молби за материали бяха един вид игра, за да не ни искат директно «ореда». Така си го представям.

- Вие смятате, че те са напуснали Земята след 1978 година, след тяхната несполука? 

- Аз си тръгнах през 1965 г. и не участвах в последните събития. Но смятам, че ако те имат задължения по отношение на планетата Земя, тях не може да ги спре някакъв неуспех. Надявам се, че те все още са тук. Те определено са някъде тук, но ние като група претърпяхме поражение по отношение на «ореда» - енергията на любовта. Ние не сме тук, за да играем герои и да викаме «Победа». Но ние се провалихме, което е по-лошо.

- Какво ви даде групата W56 в духовен смисъл? Как те измениха вашите възгледи за живота?

- Те ми дадоха да разбера, че възможността за по-добър свят не е утопия, защото те съществуват. Ние сме това, което сме. Но ние ставаме по-лоши. В това време ние знаем, че те съществуват и живеят чудесен живот, че те са чудесни и вие започвате да разбирате, че това не е утопия. Това означава, че така може да се живее в Космоса и има цели, които можем да постигнем. 

Понякога ги питах за Бог, за важни неща и те ми отговориха: Виж, Гаспаре, представи си, че сме тук като военна група, а не като мисионери. И тогава аз и жена ми разбрахме, че ги попитахме за нещо, за което те нямат отговор. Защото ние бихме ги разбрали по своему, през нашата духовна еволюция. Така че аз получих много от общуването с тях, от тяхното присъствие.

- Защо според вас проектът W56 претърпя неуспех, ако е претърпял?
- Ние претърпяхме неуспех, защото «ореда» - енергията на любовта, както те я наричаха, това е енергията, подобна на тази, която има положителен и отрицателен полюс. Ореда беше енергията на любовта. Любовта, която трябваше да споделяме между себе си в групата, и с тях. С тях това беше лесно, а в групата – ние сме такива, каквито сме... И след пет години групата ни се разпадна. «Ореда» те събираха с помощта на своите инструменти с помощта на някакви устройства, не знам. И когато те престанаха да получават това «гориво», ако можем така да го наречем, всичко приключи. Те трябваше да си отидат и очевидно те добре знаеха това. Но те трябваше да извършат този опит.

Историята "Дружба" е за контакта между хора от Земята и извънземни същества, който се е провел между средата на 50-те и края на 70-те години. Това интервю беше взето през май 2010 г. на езерото Комо.
Николай Николов

ТАЙНИТЕ НА СВЕТА. ТЕЛЕПОРТАЦИЯ. ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ.

В ТОЗИ ФИЛМ ЩЕ ВИДИТЕ СЪБИТИЯТА В ЕДИНСТВЕНОТО  ИЗВЕСТНО ЗА СЕГА МЯСТО НА ЗЕМЯТА С ПРОСТРАНСТВЕНО - ВРЕМЕВИ ТУНЕЛ И ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЕДИН СВЯТ В ДРУГ. ТОВА Е БИЛО ИЗВЕСТНО НО ТИБЕТСКИТЕ МОНАСИ, И В ПОСЛЕДСТВИЕ НА ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ  "СС" НА ХИТЛЕРИСТКА ГЕРМАНИЯ. ТИБЕТСКИТЕ МОНАСИ СА РАБОТИЛИ ЗАЕДНО С ТЕЗИ СЛУЖБИ И СА РАЗКРИЛИ НАЧИНА ЗА ТЕЛЕПОРТАЦИЯ. В ПОСЛЕДСТВИЕ С ТОВА СЕ ЗАЕМАТ РУСКИТЕ УЧЕНИ ПО ПРОСТИЯ ФАКТ, ЧЕ СЕ НАМИРА НА ТЕРИТОРИЯТА НА РУСИЯ! ПО ТАЗИ ПРИЧИНА СТАВАТ ДОСТОЯНИЕ НА ХОРАТА ДОСТА НЕЩА!  ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ВИ РАЗКАЗВАМ. ГЛЕДАЙТЕ И ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ! С УВАЖЕНИЕ - НИКОЛАЙ



С любезното съдействие на ИКИ!


Николай Николов

ЛАБИРИНТИ НА ВРЕМЕТО

Филма който Ви предлагам е 44 минути и на руски, но ще научите от него много неща и тайни за времето, и за пътешествието в него. Ще научите неща за адронния колайдер, каква е неговата цел и какво може да предизвика. Ще видите интересни преходи от едно измерение в друго, за Анарибе и Хитлеристка Германия и още доста неща! Не ми се пишат субтитри, защото е много обемна работа, но при ползване на пауза и внимателно гледане и слушане ще разберете всичко!


Николай Николов

ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО

Думите със зелен цвят са препратки съм други статии!


Ще видите документирани случаи за преместване във времето! Приятно гледане!




СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ..............      ССТРАННО.... КЛИПЪТ ВЪПРЕКИ, ЧЕ Е НАПИСАН В КОДА СЛЕД ВРЕМЕТО КОЕТО Е МИНАЛО НЕ НЕ ТРЪГВА???????
ЕТО ГО И КОДА -     

Николай Николов

ОБЩЕСТВОТО "ВРИЛ" - ЧЕТВЪРТА ЧАСТ! - ДОКАЗАНИ ИСТИНИ.

Споменават се и по-конкретни разследвания на т.нар. FOO FIGHTERS (огнени кълба). През 1942 г. ЦРУ, както и британските тайни служби вече знаят за производството и приложението на тези летящи съоръжения, но оценката им не е особено точна. Foo Fighters е наименованието за всички светещи германски летящи съоръжения. Под това понятие попадат дори т.нар. „летящи костенурки“ и „сапунени мехури“: две абсолютно различни открития, за които Съюзниците допускали, че имат връзка. ЛЕТЯЩАТА КОСТЕНУРКА е разработена от SS — E — IV във Винер Нойщат. Нейната външна форма напомня черупка на костенурка.

Става въпрос за безекипажни летящи сонди, които трябвало да предизвикат смущения в електрическото захранване на вражеските военни сили. Те произвеждали клистронни  лъчи, които SS описва като смъртоносни. Първоначално обаче те не се оказват особено ефективни. Тази технология е разработвана и по-късно и познавачите на НЛО ще потвърдят, че спирането на тока е един от най-характерните признаци при поява на НЛО! Американският пилот от Втората световна война Уендъл Стивънс описва Foo Fighters като сиво — зелени или червено — оранжеви, които се приближавали на 5 метра от самолетите и оставали в тази позиция. Нито можели да се отърват от тях, нито да ги свалят с огън и понякога въздушната ескадрила се принуждавала да се върне или да се приземи.

 „Сапунените мехури“, също наричани Foo Fighters, са съвсем друго нещо. Това са обикновени балони с тънки метални спирали във вътрешността за объркване на неприятелските радари. Освен психологическото въздействие успехът им трябва да е бил незначителен.

В началото на 1943 г. се планира създаването на кораб — майка с форма на пура — т.нар. СЪОРЪЖЕНИЕ АНДРОМЕДА (с дължина 139 м),  който да бъде произведен в заводите за цепелини. Той трябвало да превозва летящи чинии за междузвездни полети. Около Коледа на 1943 г. в Нордзеебад Колберг се състои важна среща на ОБЩЕСТВОТО ВРИЛ. На нея присъстват медиумите Зигрун и Мария Озрич. Основна тема е ПРОЕКТЪТ АЛДЕБАРАН. Медиумите получават точни сведения за местонахождението на населените планети около слънцето на Алдебаран и започва подготовка за пътуването до там. На 2 януари 1944 г. се провежда съвещание между ХИТЛЕР, ХИМЛЕР, Кюнкел (общество „Врил“) и д-р Шуман (общество „Врил“), на което се обсъжда ПРОЕКТА ВРИЛ. Идеята е с големия Vril-7 да се проникне до Алдебаран през независещ от скоростта на светлината пространствен тунел. По думите на Ратхофър първият тестов полет в тунела трябва да се е състоял през зимата на 1944 г. Изглежда, че той е претърпял някакъв катаклизъм, защото снимките, направени след полета, V-7 изглеждал „така, сякаш 100 години е бил на път“. Външното му покритие било силно състарено и повредено на много места.

На 14 февруари 1944 г. в рамките на проекта V-7 в Пенемюнде пилотът Йоахим Рьолике тества конструирания от Шривер и Хабермол свръхзвуков вертолет, снабден с 12 турбоагрегата BMW 028.  Скоростта на отвесния полет е 800 м/мин, той достига височина 24 200 метра, а скоростта на хоризонталния полет е 2200 км/ч. Той можел да се задвижва и с неконвенционална енергия. Вертолетът обаче не е използван повторно, защото през 1944 г. Пенемюнде е бомбардиран, а транспортирането до Прага не променя нещата, защото още преди летящите дискове да бъдат приведени в пълна бойна готовност, американците и руснаците превземат града.
В началото на 1945 г. по времето на окупацията на Германия британците и американците откриват в тайните архиви на SS снимки на Haunebu-2 и Vril-1, както и на съоръжението „Андромеда“. След постановлението на президента Труман през март 1946 г. военноморският комитет на САЩ издава разрешение да се събират германските материали за експерименти на високи технологии. Чрез операция PAPERCLIP в САЩ са прехвърлени секретните германски учени. Между тях са ВИКТОР ШАУБЕРГЕР и ВЕРНЕР ФОН БРАУН.
В рамките на първия проект, ръководен от работещия в Техническия университет в Мюнхен проф. д-р инж. В. О. Шуман, до началото на 1945 г. се твърди, че са произведени 17 летящи чинии с диаметър 11,5 м, които извършват общо 84 тестови полета: това са VRIL-1-J?GER. През 1945 г. от Бранденбург, след взривяване на цялата опитна база, за Алдебаран трябва да са излетели поне един VRIL-7 и един широко обемен кораб — майка VRIL-7 на име ODIN с част от учените и членовете на обществото „Врил“.
Вторият проект се ръководи от Четвърти отдел за разработки на Черното слънце (SS-E-IV) и до началото на 1945 г. успява да създаде три различни по големина космически „пумпала“ с формата на камбана:
• HAUNEBU-1 с диаметър 25 м е произведен в два екземпляра, които извършват общо 52 тестови полета (скорост 4800 км/ч.).
• От HAUNEBU-2 (с диаметър 32 м) са произведени седем екземпляра и са изпробвани в общо 106 полета (скорост 6000 км/ч.). Всъщност Haunebu-2 е предвиден за серийно производство. Между самолетостроителните фирми „Дорниер“ и „Юнкерс“ изглежда е имало някаква договорка, която в края на март 1945 г. е била прекратена в полза на „Дорниер“. Официалното име на тежкия летящ пумпал трябва да е било DO-STRA (DOrnier STRAtospharenflugzeug - „ Стратосферен самолет Дорниер“).
• HAUNEBU-3 с диаметър 71 м, е произведен само веднъж и извършва най-малко 19 полета (скорост около 7000 км/ч.). УРЕДЪТ АНДРОМЕДА — дългият 139 м кораб — майка, с хангари за един Haunebu-2, два Vril-1 и два Vril-2 — съществува само на хартия.
Има документи, че след създаването на ШИРОКООБЕМНИЯ VRIL-7 в края на 1944 г. и няколко тестови полета той е използван за секретни, все още ограничени до периметъра на Земята секретни мисии:
1)    Приземяване край Мондзее в Залцкамергут, Австрия, и опит за потапяне с цел установяване устойчивостта на обвивката при повишено налягане.
2)    От март до април 1945 г. вероятно по стратегически причини и заради сигурността Vril-7 е позициониран в „Алпийската крепост“ и лети до Испания, откъдето безопасно прехвърля избягалите важни германски личности в Южна Америка и НОЙШВАБЕНЛАНД, където още по времето на войната се намират основни германски бази.
3) Непосредствено след това Vril трябва да е извършил секретен полет до Япония, за който обаче не се знае нищо.

Какво става с въздушните кораби след войната? Вероятността да е имало малка серия производство на Haunebu-2 не може да бъде изключена. Появилите след 1945 г. снимки на НЛО с типичния за германските конструкции външен вид подкрепят това.

Според някои, част от тях са потопени в Мондзее, Горна Австрия, според други — са отлетели за Южна Америка или са пренесени там на части. Дори въздушните кораби да не са достигнали Южна Америка, е сигурно, че са били построени наново с помощта на германските инженерни планове, тъй като стават важна част от технологията, използвана в „Експеримента Феникс“ през 1983 г., който е продължение на „Експеримента Филаделфия“ от 1943 г. (Експерименти на US NAVY (американските военноморски сили), свързани с телепортация, материализация и пътуване във времето, /за което съм пуснал снимков материал по-надолу в блога/ които са по-фантастични и от най-дръзките ви мечти. За тях има достатъчно материали, които са доста много за една цяла книга, но в случая не съвпадат с нашата тема.
През 1938 г. е проведена германска ЕКСПЕДИЦИЯ В АНТАРКТИДА със самолетоносача „Швабенланд“. 600 000 кв. км са обявени за германска държава — НОЙШВАБЕНЛАНД. Незаледена територия с планини и езера! По-късно за там тръгва цяла флота подводници тип 21 и 23.  До днес все още липсват над 100 германски подводници???, които между другото са снабдени с шнорхели „Валтер“, позволяващи им да стоят няколко седмици под вода, и може да се допусне, че са избягали в Нойшвабенланд с разглобените летящи чинии или най-малкото с инженерните планове. Не по-малко основателно е предположението, че  след като тестовите полети се оказват успешни то в края на войната летящите чинии директно са отлетели за там. Тази хипотеза вероятно Ви се струва пресилена, но основанията за нея съвсем не са малко.
Въпросът е защо под командването на АДМИРАЛ Е. БЪРД през 1947 г. Съюзниците извършват ИНВАЗИЯ в АНТАРКТИДА? Защо Бърд потегля с „незначителната“ войска от 4000 души, един боен кораб, изцяло оборудван самолетоносач и всички необходими боеприпаси, след като става въпрос само за експедиция? Той има осем месеца на разположение, но всичко свършва само след осем седмици, през които губи голям и официално никога неназован брой самолети. Какво се е случило?

След завръщането си адмирал Бърд заявява пред пресата, че „няма да е добре в случай на нова война да се съобразяваме с нападенията на самолети, които могат да прелитат от единия полюс до другия“.  От следващите му думи става ясно, че там имало високоразвита цивилизация, чиито напредничави технологии са използвани от SS.

В книгата си „Машини на времето“ Норберт Юрген — Ратхофър пише следното за по-късните разработки на Haunebu:
„Непосредствено след май 1945 г. космическите „пумпали“ Haunebu-1, 2 и 3 и космическите дискове Vril-1 изчезват безследно… В тази връзка е особено интересно, че след 19-тия си изпитателен полет, на 20 април 1945 г. германският Haunebu-3 трябва да е излетял от „Ношивабенланд“ — по онова време официална германска територия в източната част на Антарктика,  на космическа експедиция до Марс, за изхода на която не се знае нищо… Година по-късно обаче, през 1946, внезапно появилите се над Скандинавския полуостров многобройни светлинни обекти от непознат вид и без съмнение изкуствен произход повдигат нивото на напрежение сред Съюзниците от Изток и Запад. Отново година по-късно, през 1947, над Северна Америка  и до 50-те години броят им става все повече и то пилотирани без съмнение от интелигентни същества, изникват нови светлинни летящи обекти с кръгла, дискова или с камбановидна форма, а понякога и с формата на пура — накратко: НЛО.“

Извинявам се за дългата статия, но Вие така пожелахте! Следва продължение..., защото истината е някъде ТАМ...

Николай Николов