понеделник, 4 април 2016 г.

ТЕЛЕПОРТАЦИЯ......


Най-интересният записан пример за телепортация да­тира от 24 октомври 1593 г., когато Жил Перес, дворцов страж от филипинската военна охрана на губернатора на Манила, изведнъж се появил на Плаза Майор в Мексико Си­ти. Зашеметен и объркан, той бил арестуван от мексиканс­ките власти, които сметнали, че е в съюз със Сатаната. Ко­гато го изправили пред Пресветия трибунал на Инквизици­ята, всичко, което успял да каже в своя защита било, че  изчезнал от Манила и се  появил в Мексико „за по-малко време от това, което е необходимо на един петел, за да изкукурига“. (Колкото и невероятни да изглеждат исто­рическите описания на този инцидент, историкът Майк Даш е отбелязал, че най-ранните писмени сведения за из­чезването на Перес датират от време, отстоящо на един век след изчезването му, и вследствие на това не може да им се вярва на пълно.)
Ранните творби на Дойл са прочути с методичното логично мислене, типично за медицинската професия, ко­ето откриваме в превъзходните дедукции на Шерлок Холмс. В такъв случай защо Дойл е решил да се прехвър­ли изведнъж от студената, рационална логика на мистър Холмс върху мъчителните лутания на водения от своята интуиция и опит професор Челинджър, който прониква дълбоко в забранените светове на мистицизма, окултното и най-отвлечените области на науката? Съзнанието на автора било променено дълбоко от внезапната и неочак­вана смърт на няколко негови близки родственици през Първата световна война, като сред тях бил любимият му син Кингсли, брат му, двама зетьове и двама племенни­ци. Тези загуби дали дълбоко емоционално отражение върху него.
Депресиран от тези трагични кончини, Дойл бил омагьо­сан до края на живота си от света на окултното, като може би е вярвал, че ще успее да осъществи връзка с мъртвите чрез спиритизма. Той се прехвърлил изведнъж от света на рационалната съдебна наука върху мистицизма и започнал да чете лекции из цял свят, посветени на необяснимите пси­хични явления.
Или по-точно, според принципа на неопределеността на Хайзенберг неопределеността на местоположението на една частица, умножена по неопределеността на нейния ме­ханичен момент, трябва да бъде по-голяма или равна на кон­стантата на Планк, разделена на . С други думи, произве­дението на неопределеността на енергията на една частица по неопределеността на нейното време трябва да бъде по-голямо или равно на константата на Планк, разделена на 2р. Ако позволим на константата на Планк да спадне до ну­ла, тя бива сведена до обикновената Нютонова теория, в ко­ято всички неопределености са нулеви.
Фактът, че не можете да знаете местоположението, ме­ханичния момент, енергията или времето на един елект­рон, е подтикнал Тригви Емилсон да отбележи остроумно: „Историците са стигнали до заключението, че Хайзенберг сигурно е размишлявал върху любовния си живот, когато е открил принципа на неопределеността: Когато е имал времето, той не е разполагал с енергията, а когато моментът е бил подходящ, той не е можел да установи мес­тоположението.”
Допуснете за миг, че макроскопични обекти, в чието число влизат и хората, могат да бъдат телепортирани. Това повдига сложни философски и теологични въпроси за съ­ществуването на „душа“, ако тялото на един човек бъде телепортирано. Ако бъдете телепортиран на ново място, да­ли вашата душа също се движи с вас?
Някои от тези етични въпроси са били изследвани в ро­мана на Джеймс Патрик Кели „Мисли като динозавър“. В тази приказка една жена е телепортирана на друга планета, но възниква проблем при прехвърлянето. Вместо оригиналното тяло да бъде унищожено, то остава незасегнато, като и всички емоции на жената се запазват непокътнати. Извед­нъж се появяват две нейни копия. Естествено, когато на ко­пието казват да влезе в телепортационната машина, за да бъде дезинтегрирано, то отказва да стори това. Това поражда криза, защото коравосърдечните извънземни, които са осигурили първоначално технологията, гледат на това ка­то на чисто практически въпрос за „изравняване на балан­сите“, докато по-склонните към емоционални прояви хора симпатизират на каузата й.
В повечето разкази на телепортацията се гледа като на дар божи. Но в „Излетът“ на Стивън Кинг авторът изс­ледва последиците от това, което ще се случи, ако въз­никнат опасни странични последствия при телепортиране. В бъдеще телепортацията ще е нещо обикновено и за­това в разказа бива наричана нежно Излета. Точно преди да се телепортира на Марс, един баща разяснява на деца­та си любопитната история на Излета. Той бил открит за първи път от учен, който го използвал, за да телепортира мишки, но мишките, които преживели телепортацията, били упоени. Мишките, които се събудили по време на те­лепортацията, загинали мъчително. Затова хората обик­новено биват приспивани, преди да бъдат телепортирани. Единственият човек, който е бил телепортиран, дока­то е бил буден, е бил един осъден престъпник, на когото обещали пълна амнистия, ако се подложи на експеримен­та. Но след като бил телепортиран, той получил масивен инфаркт, докато произнасял последните си думи: „Там е вечността.“

За съжаление синът, който чува тази омагьосваща при­казка, решава да задържи дишането си така, че да не бъ­де упоен. Резултатите са трагични. След като е телепор­тиран, той полудява. Косата му побелява, очите му по­жълтяват от бяс и той се опитва да си извади очите с нок­ти. Така тайната е разкрита. Физическата материя се те­лепортира мигновено, но за ума пътешествието продъл­жава вечно, времето изглежда безкрайно и човекът се по­бърква напълно.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

1 коментар:

  1. Не си прав, адаш! Не се побърква - има една пдробност, която ако се вземе под внимание, няма да се случи това с побъркването. Просто НЯМА КАК!
    Ако предварително се изчисли времето и време-пространството, както и нужното време, за да се осъществи това и да се сложи един бар за проценти, без да се виждат вънка никакви подробности.

    ОтговорИзтриване