вторник, 19 април 2016 г.

КРИТИТЕ ОТ НАС ТАЙНИ. ХИПОФИЗА, МЕЛАТОНИН, ВИТАМИН В-17, ММС, СОДА ЗА ХЛЯБ, ЗЕОЛИТ И…


НАЙ - НАПРЕД ИСКАМ ДА ВИ КАЖА, ЧЕ ЩЕ ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ВИДИТЕ ФИЛМА: "THE 2012 ENIGMA", BY DAVID WILCOCK С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ. АКО СЛУЧАЙНО НЕ ВИ ИЗЛЯЗАТ СУБТИТРИТЕ, ТО НАТИСНЕТЕ НАЙ ЛЯВОТО ПРАВОЪГЪЛНИЧЕ ДОЛУ В ДЯСНАТА СТРАНА НА ЛЕНТАТА ПОД ФИЛМА И ПОД НЕГО ЩЕ СЕ ПОЯВИ ЧЕРВЕНА ЧЕРТИЧКА ВЪПРЕКИ, ЧЕ СЪМ ВИ ГИ ПУСНАЛ, НО СТАВАТ И ГРЕШКИ...
В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ГОДИНА МОЖЕ БИ, ВИ ПОДНАСЯХ БАВНО НЯКОЙ НЕЩА  КОИТО УМИШЛЕНО СЕ КРИЯТ ОТ НАС, И ОСНОВНАТА ПРИЧИНА Е ПЕЧАЛБАТА НА ФАРМАЦЕВТИЧНИТЕ МОНОПОЛИ И ЖЕЛАНИЕТО НА ГРУПА ОТ ОКОЛО 300 ЧОВЕКА”, ДА СА ГОСПОДАРИ НА ХОРАТА ОТ ЦЯЛАТА ЗЕМЯ И СТРЕМЕЖЪТ ИМ ДА НАМАЛЯТ ПО ВСЯКАКЪВ ВЪЗМОЖЕН НАЧИН НАСЕЛЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА ДО  ОКОЛО 500 МИЛИОНА, ДО ЕДИН МИЛИАРД! ТОЗИ ПЪКЛЕН ПЛАН, ПОТИСКАЙКИ ВСИЧКО ЧОВЕШКО В ТЕЗИ „ХОРА”  ВЪРВИ  ОТ ПРЕДИ ХИЛЯДА И МАЛКО ПОВЕЧЕ ГОДИНИ ОЩЕ ОТ ВРЕМЕТО НА ЦАР ДАВИД. С НАПРЕДВАНЕТО НА ТЕХНОЛОГИИТЕ СТАВА ВСЕ ПО - РЕАЛЕН И ВИЕ ГО ВИЖДАТЕ ВСЕ ПО ЯСНО ВСЕКИ ДЕН! ЗА ТЯХ НИЕ СМЕ РАБОТНИ ЕДИНИЦИ, ГОИ, ЧОВЕШКИ РЕСУРС ИЛИ КАЗАНО С ЕДНА ДУМА – РОБИ!
ЩЕ ВИ ОБЕДИНЯ В ЕДНА СТАТИЯ ТЕМАТА ЗА ХИПОФИЗНАТА ЖЛЕЗА (НАРИЧАНА ОЩЕ „ТРЕТОТО ОКО) И МЕЛАТОНИНЪТ, КОЙТО СЕ ПРОИЗВЕЖДА ОТ НЕЯ. ТОЙ Е ХОРМОН, НОРМАЛНОТО НАЛИЧИЕ НА КОЙТО ПРЕМАХВА ЗАБОЛЯВАНЕТО  ДЕПРЕСИЯ И НИ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ, ЧАСТ ОТ ХРАНАТА НИ ДА Е СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА. РЕГУЛИРАЙКИ НЕВРОМЕДИАТОРА СЕРОТОНИН, НИ ОСИГУРЯВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ЧЕСТВАМЕ ЩАСТЛИВИ, ДА СПИМ СПОКОЙНО И НОРМАЛНО И ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ ВЪЗСТАНОВЕНИ И БОДРИ,  НО ЗА ТОВА МАЛКО ПО-НАДОЛУ В СТАТИЯТА.  ОТНОСНО ВИТАМИН В-17 МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ – ТУК, ЗА  СОДА БИКАРБОНАТ – ТУК, и ТУК, ЗА ММС – ТУК И ТУК,  ЗА ЗЕОЛИТА – ТУК,   ЗА ЙОДА – ТУКИ ТАКА НАТАТЪК, И ТАКА НАТАТЪК...

А СЕГА НЕКА ДА ЗАПОЧНЕМ ТОВА ЗА КОЕТО ВИ ПИСАХ В ПЪРВИТЕ РЕДОВЕ:



Множество древни вярвания и традиции твърдят, че в центъра на човешкия мозък се е стаила една физическа жлеза, чрез която се приемат и предават телепатични мисли и образи. Тази миниатюрна жлеза с формата на шишарка е известна на медицината като епифиза, или епифизна жлеза, и има размерите на грахово зърно. Дори латинското й наименование произлиза от думата „ртеа", което означава „шишарка". Културите на древния свят посвещават голяма част от усилията си на претворяването на изображението на шишарката и систематично ги използват в най-добрите си творби. Питагор, Платон, Ямблих, Декарт и други пишат за тази жлеза с огромно преклонение. Често я определят като седалището на душата. Очевидно е, че това „трето око" приема впечатления директно от Вселенското енергийно поле. Макар и засега да не сме успели да проумеем как точно сработва този механизъм, това в никакъв случай не означава, че древните са грешили.
Епифизата — ендокринна жлеза с размерите на грахово зърно, разположена в геометричния център на мозъка, се превръща в обект на преклонение за много култури.
Обърнете внимание на приликата й с шишарка.
Ако трябва да бъдем точни, епифизната жлеза не е част от мозъка, тоест, тя не е защитена от мозъчната тъкан. Намира се в приблизителния геометричен център на мозъчната маса, притежава кух интериор, пълен с водниста течност, и получава повече кръв, отколкото която и да е друга част на тялото освен бъбреците.
Тъй като епифизата не е защитена от бариерата на мозъчната тъкан, с течение на времето течността във вътрешността й събира все по-голямо количество минерални отлагания, или „мозъчен пясък", с оптичните и химически качества на емайла на зъбите ни. На рентгенова снимка или ядрено-магнитен резонанс това калциране се вижда като подобна на кост маса в центъра на мозъците ни. Лекарите използват това твърдо бяло струпване, за да определят дали имаме мозъчен тумор. Ако бялата точка изглежда на скенера като избутана към някоя от двете части на мозъка, това им подсказва, че туморът е променил формата на мозъка.
Както и в документалния филм „Енигмата 2012", шишарките са едни от най-често Срещаните изображения в свещеното изкуство и архитектурата на народите по целия свят са безсъмнено символи на преклонение пред епифизната жлеза. Това е един изумителен феномен, който досега не е получил адекватното си обяснение. Една християнска статия със заглавие „Езичниците обичат шишарките и ги използват непрекъснато в изкуството си." предоставя редица илюстрации, доказващи основната теза:
*Бронзова скулптура на ръка от мистичния култ към Дионисий в късната Римска империя има шишарка на палеца, както и други странни символи.
*Скулптура на мексикански бог го представя с шишарки и ела в ръката.
*Жезълът на египетския бог на слънцето Озирис в музея в Торино, Италия, има две „змии кундалини", които се преплитат и обръщат глави към шишарка на върха.
*Асирийско-вавилонският крилат бог Тамуз се изобразява с шишарка в ръка.
*Гръцкият бог Дионисий носи жезъл с шишарка на върха,символизираща плодовитостта.
*Бакхус - римският бог на веселието и пиянството, също носи жезъл с шишарка.
*Католическият папа носи жезъл с шишарка, разположена
точно над мястото на ръката му, а от нея нагоре жезълът представлява стилизиран дънер на дърво.
*Множество римокатолически свещници, орнаменти, свещени декорации и архитектурни елементи съдържат шишарка като свой ключов елемент.
*Най-голямата скулптура на шишарка в света се намира на площада пред Ватикана - в Двора на
шишарката.
Папа Бенедикт XVI, държащ папския жезъл с шишарката, очевидно символизираща
способността му да се свързва с по-висш разум чрез епифизната жлеза.
Във филма „Енигмата 2012" изтъква също така, че златната погребална маска на цар Тот представлява уреус, или „змията кундалини", излизаща от челото му точно от точката, зад която се намира епифизната жлеза. Издигнатата кръгла област между веждите на повечето от статуите на Буда символизират съвсем недвусмислено третото око. Косата на Буда също обикновено се представя във формата на стилизирана шишарка. Почти всички индийски богове и богини се изобразяват с бинди, или трето око между веждите. Мнозина индуси носят този символ и до ден днешен. Косата на индийския бог Шива също прилича на стилизирана епифизна жлеза, а около врата му се увиват „змиите кундалини".
След като излезе филмът „Енигмата 2012",





се откри една скулптура на индианския бог Кетцалкоатъл, представяща го като излизащ от устата на змия, а тялото на змията се увива във формата на епифизната жлеза. В същата скулптура Кетцалкоатъл носи огърлица от шишарки. И което е още по-интересното, от долната част на шишарките очевидно излизат енергийни вълни. Устата на змията обгръща лицето на бога по същия начин, по който изглеждат шлемовете на съвременните астронавти. Освен това, ако се загледаме с изображенията в храма на Кетцалкоатъл в Теотихуан, не е трудно да разпознаем множеството шишарки, издълбани до главите на змиите.




Мелатонинът, 5-метокси-N-ацетилтриптамин, е хормон, присъстващ в организмите на всички живи същества от водораслите до човека в нива, променящи се в ежедневен цикъл. При висшите животни мелатонинът се произвежда от пинеалоцитите в епифизата (разположена в мозъка), а също и от ретината и стомашно-чревния тракт. Той се синтезира естествено от аминокиселината триптофан (чрез синтез на серотонин) от ензима 5-хидроксиндол-O-метилтрансфераза.
Много биологически ефекти на мелатонина се осъществяват чрез активиране на мелатониновите рецептори, а други възникват в резултат от ролята му на широко разпространен и много силен антиоксидант със специална роля в предпазването на ядрената и митохондриална ДНК. Мелатонин се синтезира и от различни растениякато ориз, а и за погълнатият мелатонин е показано, че е способен да достигне местата за свързване на мелатонина в мозъците на бозайниците и да се свърже с тях.
Производството на мелатонин от епифизата е под влияние на супрахиазмалното ядро на хипоталамуса, което приема информация от ретината за ежедневната смяна на светлина и мрак. Този сигнал е част от системата, регулираща денонощния цикъл, но супрахиазмалното ядро е това, което управлява дневния цикъл в повечето компоненти на паракринната и ендокринната системи, а не мелатониновият сигнал (както е приемано в миналото). Мелатонинът, произведен в епифизата действа като ендокринен хормон, тъй като се отделя в кръвта, докато мелатонинът, произведен от ретината и стомашно-червния тракт действа като паракринен хормон.
Мелатонинът е медиатор, производен на серотонина. Той се съдържа в епифизата. Мелатонинът предизвиква концентриране на пигментните гранули около ядрото и пигметните клетки на кожата. Неговата секреция е слаба през деня, а се увеличава на тъмно, но значението на мелатонина за пигментацията на кожата при бозайниците е незначително. Мелатонинът е мощен антиоксидант и подпомага за унищожаването на вредните радикали в организма. Това му свойство е довело до названието му "хормон на младостта", тъй като мелатонинът подпомага съня и подобрява неговите качества. А както е известно сънят е този, който помага на организма да се възстанови след уморителен ден и е доказано, че: "Сънят е здраве!".


Николай Николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар