ПАРАЛЕЛНА ВСЕЛЕНА - КВАНТОВА ТА ТЕОРИЯ - шеста част

Теорията за мултивселената разполага с поне един факт подкрепа. Когато анализираме природните константи ще  установим, че те са „настроени“ много прецизно, за позволят съществуването на живота. Ако увеличим големината на ядрената сила, в такъв случай звездите ще изгорят прекалено бързо, за да породят живот. Ако намалим големината на ядрената сила, в такъв случай звездите никога няма да пламнат изобщо и животът също няма да може да съществува. Ако увеличим силата на гравитацията, нашата вселена ще загине бързо в едно голямо хрускане. Ако намалим силата на гравитацията, Вселената ще се разшири бързо в едно голямо замръзване. На практика има десетки „случайности“, включващи природните константи, които позволяват съществуването на живот. Очевидно нашата вселена живее в „зона на Голдилок“ с много параметри като всички те са „фино настроени“ да допуснат съществуването на живот. Така, че или ни остава да стигнем до заключението, че някакъв Бог е избрал нашата вселена като „подходяща“ за допускане на съществуването на живот, или има милиарди паралелни вселени, като много от тях са безжизнени. Както казва ФрийманДайсън: „Вселената сякаш е знаела, че ние идваме.“

Сър Мартин Рийс от Кембриджския университет пише, че тази фина настройка на практика е убедително доказателство за съществуването на мултивселената. Има пет физични константи (като големината на различните сили), които са фино настроени да допускат съществува­нето на живот и той вярва, че има и безкрайно много вселени в които природните константи не са съвместими с живота.

Това е т.нар. „антропен принцип“. Според слабата версия просто нашата вселена е фино настроена да допуска съ­ществуването на живот (на първо място, защото сме тук, за да изкажем това твърдение). Според силната версия може би нашето съществуване е било страничен резултат от проект или замисъл. Повечето космолози биха се съгласили със слабата версия на антропния принцип, но се води ожесто­чен спор по въпроса дали антропният принцип е нов научен принцип, който може да доведе до нови открития и резултати, или е само очевидно твърдение.

КВАНТОВАТА ТЕОРИЯ

Освен по-висшите измерения и мултивселената има още един тип паралелна вселена - тип, който е причинявал гла­воболия на Айнщайн и който продължава да обърква физиците днес. Това е квантовата вселена, предсказана от обик­новената квантова механика. Парадоксите в рамките на квантовата физика изглеждат толкова неразрешими, че Но­беловият лауреат Ричард Файнман обича да казва, че никой не разбира наистина квантовата теория.

По ирония на съдбата, въпреки че квантовата теория е най-сполучливата теория, предлагана някога от човешкия разум (като често достига точност от порядъка на едно на 10 милиарда), тя е изградена върху пясък от шанс, късмет и вероятности. За разлика от Нютоновата теория, която да­ва точни и ясни отговори на движението на обектите, кван­товата теория може да посочва само вероятности. Чудесата на модерната епоха като лазерите, интернета, компютри­те, телевизията, клетъчните телефони, радара, микровъл­новите фурни и т.н. - всички те са основани на подвижните пясъци на вероятностите.

Най-яркият пример за тази главоблъсканица е прочутият проблем с „котката на Шрьодингер“ (формулиран от един от създателите на квантовата теория, който, колкото и парадоксално да звучи, предложил проблема, за да опровергае тази вероятностна интерпретация). Шрьодингер се над­смял над интерпретацията на своята теория, като твърдял следното: „Ако човек трябва да се заяде с тези проклети квантови скокове, съжалявам, че изобщо съм се замесил в тази работа.“

Парадоксът с котката на Шрьодингер е следният: Една котка е поставена в запечатана кутия. Вътре в нея към кот­ката е насочено оръжие (а спусъкът е свързан с гайгеров брояч, поставен до парче уран). Обикновено когато урано­вият атом се разпада, той задейства гайгеровия брояч, а пос­ле и оръжието и котката бива убита. Урановият атом може или да се разпадне, или да не се разпадне. Котката е или мър­тва, или жива. Това е само пример за разумно разсъждение.

Но в квантовата теория не знаем със сигурност дали уранът се е разпаднал. Затова трябва да добавим две възможности, като добавим вълновото функция на един разпаднал се атом към вълновата функция на един непокътнат атом. Но това означава, че за да опишем котката, трябва да добавим двете състояния на котката. Затова котката не е нито мъртва, нито жива. Те е представена като сумата от една мъртва и една жива котка!…..

Следва продължение…

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ