неделя, 24 януари 2016 г.

"АНЕНЕРБЕ"




Аненербе ("Наследство на предците") била една от най-необикновените официални организации на 3-тия Райх.
Идеологическата основа на Аненербе положил Херман Вирт, издал през 1928 година книгата "Произход начовечеството". Той доказвал, че в корените на човечеството стоят две протораси. Нордическа, духовната раса на Севера, и гондвандическа, притежаваща неизменими инстинкти, Южна раса. Вирт твърдял: потомците на тези две раси са разпръснати из различните съвременни народи.
През 1933 година в Мюнхен се сътояла историчска изложба с името "Ahnenerbe", което означава "наследство на предците". Неин организатор бил Херман Вирт. Сред експонатите имало най-древни рунически и проторуниески текстове. Които били датирани от Вирт на 12 хиляди години. Те били събирани в Палестина, в пещерите на Лабрадор, в Алпите - по целия свят.
Изложбата на Вирт посетил и самия Химлер. Той бил поразен от "нагледността" на доказателствата за произхода на нордическата раса. По това време СС, възникнала от малки охранителни отряди на партията, прераснала в ролята на защитничка на вожда. Тук вече се опитвали да поемат върху себе си защитата на нордическата раса в генетичен, духовен и мистичен план.
За това били необходими специални знания. И те ги търсили в миналото. И на 10 юли 1935 година по инициатива на райхсфюрера на СС Хенрих Химлер, расолога Рихард Валтер Дар, групенфюрера от СС и изследовател на древната германска история Хрман Вирт била основана Аненербе. Първоначално Аненербе била нещо като учебно-изследователско общество за изучаване на германската духовна праистория. Щаб квартирата била разположена в гр.Вайшенфелд, Бавария.
С удоволствие си спомняли легендата за свещенния Граал, даващ власт над целия свят. В СС се отнасяли към това не само като към красива легенда. А и Хитлер допускал, че Граала представлявал камък с рунически надписи. И те носели неизвестна мъдрост от миналото. Забравени познания с извънземен произход. Тези същите познания към които мечтали да се доберат и хората с черни униформи. По-късно есесовците предприели активно търсене на свещенния Граал. Следите ги завели в замъците на катарите. Експедицията ръководил Ото Ран, автор на антикатолическата книга "Кръстоносния поход срещу Граала" - за борбата на папския Рим срещу движението на катарите.
По едно време тръгнали дори слухове, че експедицията завиршила успешно. Но както изглежда не се потвърдили, а щурмбанфюрера от СС Ото Ран изчезнал загадъчно през 1938 година.
Но да се върнем към Аненербе...
Първоначално организацията била оглавявана от Херман Вирт и неговия заместник Фридрих Хилшер. Хилшер играел важна роля в създаването на тайната доктрина, извън която поста на следващия ръководител на Аненербе, ученика на Хилшер - Волфрам Зиверс, както и постовете на много други нацистки слуги и не само те, остава неразбираема.
В края на 1935 година Херман Вирт бил под домашен арест (Той прекарал под ключ цялото време до края на войната) и от 1937 председател на обществото станал Хенрих Химлер, къратором(рус.) на обществото - ректора от мюнхенския университет професор Валтер Вюрст, а генерален секретар - историка Волфрам Зиверс.
Аненербе действала толкова успешно, че през януари 1939 година Химлер я включил в състава на СС, я нейните ръководители влезли в личния щаб на райхсфюрера. В стремежа за по-тесни връзки с военните нужди на райха в Аненербе през 1940 година бил създаден "институт за приложни военни изследвания", за директор на който назначили същия щурмбанфюрер от СС (през 1945 година - щандартенфюрер) Виктор Зиверс.
Института за приложни военни изследвания се слял с отдела по етномология и института по генетика на растенията. Института имал следните организации:
- отделение по математика. Ръководител - Бозек. В работата му помагали 25 асистента от най-известните затворници от концентрационния лагер Ораниенбург. Задачи поставяли ВС, ВМФ, ВВС и Съвета за научни изследвания на райха.
- изследване на пектрина (рус.). Провеждал ги доктор Плетнер, щурбанфюрер от СС и лектор в Лайпцигския университет. Иследванията се съсредоточавали в използването на пектрина на глутаминнатакиселина като клиническо средство за съхранение на кръвта, асистент на Плетнер бил химикът - доктор Роберт Фейкс - еврей, затворник от концентрационния лагер в Дохау, а друг затворник - дипломирания инжинер Бром, отговарял за техническите въпроси. Лабораторията била в Шлахтерс до езерото в Констанца.
- експерименти по изследване на рака. Провеждал ги професор Хирт от университета в Тюрингия, член на любимите СС и член на партията. Смята се, че първи Хирт успял да отдели ракова клетка, използвайки флуорисцентна микроскопия и също успял да я унищожи благодарение на своя метод за лечение.
- изследвания по проблема на химическата война. Провеждали се в сътрудничество с професор Брандтъм (един от личните лекари на Хитлер) и прфесор Бикенбах от университета Натцвайлер в Страсбург. Така било открито, че подлежените на отравяне с газ LOST, се поддавали на лечение с използване на витаминна диета.
- експерименти по влиянието на ниските температури върху човека. Провеждал ги доктор Зигмунд Рашер в болницата Швабингер, Мюнхен. Рашер бил член на войските на СС и щабен лекар на германските ВВССпоред него, опитите по излседването на въздействието на въздушните височини върху летците отдавна било застинало в мъртва точка, било необходимо по-нататъшното им развитие с участието на живи хора. И той ги получил! Рашер бил член на войските СС и щабен лекар на германските ВВС.

За провеждане на височинни експерименти в концлагера Дахау били доставени специални барокамери, откъдето въздухът бил изтеглян така, както в реални условия при отсъствие на кислород и с ниско налягане, характерно за големите височини. Както станало известно на "Лекраския процес", през тези опити преминали около 200 затворници от Дахау. 80 от тях умрели веднага в барокамерите, а оцелелите били убити след това, за да не могат да разкажат за случилото се.
А скоро доктор Рашер започнал своите знаменити "експерименти по замразяване". Сега "изпитвали" затворниците по два начина: спускали ги в резервоар с ледена вода или ги оставяли голи на снега за цяла нощ.
Най-здравия издържал в ледената вода 100 минути, а най-хилавия само 53. Веднага щом била съставена "фаталната таблица", д-р Рашер получил от Химлер нова заповед: да се научи да връща "замразените" към живот. Райхсфюрерът не се съмнявал, че на доблестната немска Луфтвафе скоро ще се наложи да извършва принудителни кацания във водите на Северния Ледовит океан, да се приземяват върху скованите от ледове и жестоки студове брегове на Норвегия, Финландия или Северна Русия.
Общо в експериментите по "замразяване" били използвани 300 затворника от Дахау. 90 от тях умрели по време на опитите, част от "пациентите" полудели, а останалите били унищожени.
По неизвестни причини през 1944 година Рашер бил изпратен в концлагера в Бухенвалд. Официалната версия била че "прибягнали към лъжа в историята за призхода на децата им". Тоест, те просто излъгали фюрера, прекланящ се пред немския род, банално откраднали "своите" деца от детските домове.
В същото време, при каквото и да е сравнение, изявяването на достойнствата на една раса пред друга не може да се осъществи едностранно. Налаганата от нацистите концепция за "свръхчовека", най-напред трябвало да докаже и демонстрира уникалните духовни, физически и интелектуални възможности и особености на "истинските арийци".
А от това вече се подразбира аналогично провеждане по своята същност, на насоки и методики за изследвания над представители от "висшата раса". При това, както във всяка селекция, на експерименти трябва да бъдат подложени най-добрите отбрани "екземпляри".
В днешно време има свички основания да се предполага, че тъй наречената "нова концепция на волята" активно сработила в няколко особено засекретени военно-медицински учреждения, създадени в окупираните територии на Съветския Съюз, където чрез опити се изяснили достойнствата на "свръхчовека". Продължавали да се остсяват идеите за световно господство на арийската раса, най-добрите от най-добрите нейни представители офицери и войници от елитни военни части на Германия и родствените и по кръв държави, попаднали на последния в техния живот полигон.
практикували се нетрадиционни методи за получаване на знания - под действието на халюциногенни наркотици, в състояние на транс или контакт с Висши Неизвестни, или, както ги наричали, "Външни Умове".
За един от водещите специалисти на Аненербе в областа на черната магия бил смятан Карл-Мария Вилигут. Наричали го "Разпутин Химелер", заради голямото влияние на нацистката върхушка. Дори в официалните списъци на ръководителите на СС за 1936 година Вилигут бил под псевдоним. Той бил наричан групенфюрер Вайщорм (едно от имената на древногерманския бог Один).
Вилигут - специалистите го превеждат като "бог на волята". Съгласно терминологията на ариософите, това е синомим на понятието "падащ ангел". Или става дума за някакви "висши същества", демони, пренесли на Земята допълнителни знания.
Корените на родословното дърво на Вилигутите се губят в тъмнината на вековете. Най-напред герба на този род (с две свастики вътре) е запечатан в ръкописи от XIII век. При това, той е идентичен със герба на манджурките средновековни управници. Вилигутите от поколение на поколение предавали загадъчни плочки с древни текстове. Зашифрованата в тях информация съдържала описания на някакви езически ритуали. Зтова и през Средновековието е наложено на семейството папското проклятие.
Всички предложения да се унищожат проклетите текстове на Вилигутите били отхвърлени. Те буквално чакали да дойде дългоочаквания час. Вилигут поразявал Химлер с виденията на своята родова памет. Него го вълнували религиозните практики, системата за военна подготовка и законите на древните германци. Той съставил дори своеобразни мантри за целта.
През 1939-та година Вилигут се оттеглил. Той живял в самота все по-често в своето имение. Вярващите селяни незнайно защо смятали този генерал от СС, както и неговите предци, за таен германски крал. Карл-Мария Вилигут умрял през 1946 година. Той бил последния от прокълнатата фамилия.
Нацистите използвали и намерените с помощта на "Аненербе" старинни окултни "ключове" (формули, заклинания и др.), позволяващи да установяват контакт с "Чуждите". За "сеансите с боговете" били привличани най-опитните медиуми и кантактьори (Мария Оте и др.). За чистота на резултатите, експериментите се провеждали независимо в обществата "Туле" и "Врил". Твърди се, че някои окултни "ключове" сработили и по независими "канали" била получена почти идентична информация от техногенен характер. По-точно чертежи и описания на "летящи дискове", превизхождащи по своите характеристики цялата авиационна техника по онова време.
Особено внимание се отделяло за изучаването на механизмите за управление на човешкото поведение. Интензивни опити в тази област се провеждали в концлагера недалеч от мистичната цитадела на нацистите - замъка Вевелсбург, на който била отредена ролята на бъдещ център на империята на СС. В този замък, между другото, се провеждали мистични ритуали по подготовката за пристигането на земята на накой си "Човекобог". Хитлер, в този смисъл, бил далеч не първия, не най-добрия опит в тази посока. Според някои данни, на изследвания, проведени в рамките на "Аненербе", Германия изразходвала повече средства, отколкото САЩ за създаване на първата атомна бомба. И е трудно да предположим, че това са били наразни опити. Теоретиците на фашизма действително успели да създадат в недрата на германския народ психофизически взрив с небивала сила.
Може да изглежда странно, но нюрнбергския трибунал осъдил последния ръководител на "Аненербе" Волфрам Зиверс на смърт заедно с представители на елита на райха, макар в общия списък на СС щурмбанфюрера (полковник) да стоял на скомното 1082 място.
Разпитът на Зиверс в Нюрнберг бил за опитите на СС над затворници от концлагерите. Зиверс отрича своята връзка с това. Той говорил за Шабмала, Агарти, използвал окултни термини. В залата се разнесъл шум от недоумение. Най-накрая бившия полковник започва да разказва за един от основателите на "Аненербе", доктор Гилшер. Разпитът рязко се обръща...
Гилшер, който никой не е извикал в следствието, сам се явил в Нюрнберг за да свидетелства в полза на Зиверс. Давайки показания, той помолил за разрешение да съпроводи Зиверс до бесилката, и именно с него осъдения прочел молитвата от някакъв култ, за който никога не било споменато в процеса. Охранителите не могли да разберат нищо от странните движения и неразбираеми думи на есесовеца, приличащи на заклинания.
Не случайно философа Ернст Юнгер написал, че Гилшер - ни повече, ни по-малко - основал нова църква с нови обреди. Видимо, един от тях бил използван в камерата на смъртниците. Изучавайки известната книга на Лист "Мистериозния език на индогерманците", може с увереност да кажем, че Зиверс и Гилшер обръщали своите заклинания в стихове, издигайки ръце и произнасяйки древните магически думи "ар-эх-ис-ос-ур"Някаква свещена формула на вечността.
През 1939 година в Ню Йорк излязла книгата "Масонското наследство", авторите на която цитират един от обвинителите на съюзниците. Според неговите думи, от документите на Нюрнбергския процес съзнателно били иззети свидетелствата за ритуалните и окултни аспекти на Третия Райх. Освен всичко друго, вероятно, работата е в това, че през 1946 година Фонд Рокфелер отпуснал на САЩ 139.000 долара за това, да бъде представена на обществеността някаква официална версия за Втората Световна война, напълно скриваща, както окултно-мистическите постижения) на нацизма, така и фактическото установяване на нацисткия режим от американските банкери. Сред основните организации, предоставили пари за това била корпорацията Стандарт Ойл Рокфелер.
След войната част от архивите на "Аненербе" се оказали в САЩ и СССР, където били подложени на детайлно изучаване от сътрудници на специалните служби. Сред изучаващите тези архиви били и хора, работили над проекта "МК-ултра" и други аналогични проекти. Много сътрудници на "Аненербе" били принудени да се скрият от правосъдието в различни страни на света. Част от тях се оказали в Южна Америка. Тук предизвиква интерес следния факт, че в Чили, по време на управлението на Пиночет, спецслужбите провеждали опити със затворници, и мястото за провеждане била една скрита от външни погледи немска колония, където живеели много нацисти както от старото така и от новото поколение.
По-интересно е, че архива на "Аненербе" се оказал в СССР. През 1945 година войниците на Червената Армияводейки ожесточени боеве в Долна Силезия, превзели старинния замък Алтан. Там били намерени огромно количество книги с някакви особени текстове. Това бил архива на "Аненербе". Изумителен концентрат на технологията на тайната политика - поемане на властта и манипулиране на хората. Документите напълнили 25 жп вагона. По скоро те съставили Особен архив на СССР. Интересно е, че значителна част от него, свързана с мистиката, на практика не била подложена на изучаване. Дори номерацията на много документи била направена чак когато били поискани за анализ през 90-те години.


Николай Николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар