неделя, 10 януари 2016 г.

ЧАСОВНИКЪТ НА ГАЛАКТИКАТА ВЕЧЕ ОТБРОЯВА ДВАНАДЕСЕТИЯТ ЧАС



За да разберем какво предстои при следващият цикъл на земята,който започва съвсем скоро,  то нека направим малко пояснение, което трудно се чете, но е обяснено по възможно най - елементарния начин!
Вече е ясно, че геометричните модели са навсякъде - в света на квантите,  Земята и Слънчевата система, както и на вселенското ниво на свръх - куповете, та чак до космическия прах и газ в най-отдалечените кътчета на Вселената. Но какво да кажем за геометрията на нашата галактика? Логично погледнато, геомет­ричните закони, които виждаме заложени в Слънчевата систе­ма, не биха могли да се ограничат само до една звезда и нейните планети. Ако галактиката също притежава геометрични силови полета, то това значи, че бихме могли да прекосим милиони го­дини само за един миг — стига да знаем как да си извоюваме дос­тъпа до тях. Редица учени изчисляват, че за завършване на ед­на обиколка на нашата галактика й трябват приблизително 250 милиона години. И ако животът се е появил на Земята преди грубо 3,5 милиарда години, както подсказват микрофосилните данни от бактериите, то тогава цялата история на живота на Зе­мята се е развила едва за последните четиринадесет завъртания на галактиката. Така казано, нещата изглеждат доста по-бързи, отколкото бихме допуснали. Дори самата Земята не е съществу­вала допреди 4,54 милиарда години, което е малко над осемна­десет завъртания на галактиката. Но щом животът на Земята е само на четиринадесет галактически години, става доста по-лес­но да си представим как всичките тези завъртания биха могли да се слеят заедно във времепространството, образувайки един гигантски повтарящ се цикъл. Всеки път, когато се озовем на съ­щото място в галактиката, където сме били и преди, би трябвало да се сблъскаме със същите енергийни условия.
Нека погледнем към еволюционния цикъл, открит от Мюлер и Роде. На всеки 62 милиона години се наблюдават ма­сирани еволюционни изблици на планетата ни, а това се свърз­ва директно с придвижването нагоре-надолу на нашата Слънчева система, докато се върти през галактиката, за което се смята, че са необходими 64 милиона години. Ричард Хогланд бе първият, кой­то обърна внимание, че ако определим едно завъртане на галактиката на приблизително 250 милиона години в неговите рамки се вписват точно четири подобни цикъла от по 62 милиона години. Четири равноотстоящи точки в един кръг об­разуват квадрат, така че нищо чудно еволюцията на Земята да се ръководи от галактически октахедрон (или куб). Това е изуми­телна насока на мисълта. Движението нагоре-надолу на Слънче­вата система спрямо галактичната равнина би трябвало да бъде пряка последица от гравитационния поток около всеки от тези геометрични ъгли, тъй като Ханс Йени напомня, че около тези ге­ометрични точки на завихряне винаги се наблюдават постоянни течения. Поради което, когато се насочим към някой от ъглите на октахедрона се издигаме нагоре, а когато подминем този ъгъл, биваме грабнати от друго течение, което ни придърпва надолу.
Но какво да кажем за други геометрични модели в галакти­ката? Да си припомним, че икозахедронът на Земята, дефини­ран от Сандерсън, създава десет точки на завихряне, които са все около Тропика на Рака и Тропика на Козирога, на равни раз­стояния една от друга. Ако разделим орбитата на галактиката, равна на 250 милиона години на 10 равни части, получаваме по 25 милиона години - което е приемливо близо до 26-милион-ния годишен цикъл открит от Рауп и Сепкоски. Ако нивото на слънчевата радиация нараства по измерим начин, след като тези нови геометрични построения се задвижват, това би увеличило количеството радиация, складирано в данните от вкаменелости-те, с което би ги накарало да изглеждат по-скоро на 26 милиона години, отколкото на 25 милиона.
Това значи, че двойният тетрахедрон има шест равноотстоящи от екватора точки, точно както Звез­дата на Давид в две измерения, но във вътрешността има още шест равноотстоящи точки. Това означава, че по протежение на екватора се откриват дванадесет равноотстоящи точки само в една-единствена енергийна сфера. Това вече обяснява причина­та за дванадесетте орбитални цикъла на Луната годишно, както и по-дълбокия смисъл на дванадесетте знака и домове на Зоди­ака. Много е възможно дванадесетте Епохи на Зодиака да символизират по-големия двоен тетрахедрон, за чието изминаване са необходими 25 920 години. Може би вече разполагаме с геометричното значение за систематичността, с която числото дванадесет се появява във всички тези цикли.
Знаем също така, че изхождайки от поведението на тези невидими енергийни полета, и галактическият Октахедрон и галактическият икозахедрон би трябвало да имат сфери на енер­гия, които ги обгръщат и пътешестват заедно с тях. Освен това сме наясно, че по-сложните геометрични модели вибрират с по-голяма честота, точно както откриват Лиу и Спилхаус в разши­ряването на Земята. Оттук става ясно, че по време на цикъла от 62 милиона години през Слънчевата система се движи сфера от галактическа енергия с по-ниска честота. В измерението на вре­мето тази сфера би трябвало да има геометричната форма на октахедрон или куб. Всяка от сферите очевидно се изнася надалече от центъра на галактиката с бавна равномерна скорост. И щом галактическият октахедрон ни подмине, попадаме под влияние­то на галактическия икозахедрон - въпреки че сенките на октахедрона все още продължават да ни дърпат лекичко назад, както откриват Мюлер и Роде.
С навлизането на икозахедрона в Слънчевата ни система нах­лува енергийна сфера с много по-висока честота, която като ни­що може да обяснява повишаването на слънчевата радиация, за­ради която данните от вкаменелостите подсказват за цикъл от 26 милиона години, а не за такъв от 25 милиона. Радиовъглеродното датиране се базира на гладкия равномерен поток на слънчева­та радиация, за да породи резултатите, които виждаме. Новият 25-милионен годишен цикъл се появява във фосилните данни преди около 250 милиона години, което означава, че от започва­нето му вече имаме десет цикъла или едно пълно завъртане на галактиката. И тъй като вече сме завършили един пълен кръг, това би могло да означава, че се придвижваме към следващата голяма енергийна сфера, която е с още по-високо ниво на кохерентност. А и да не забравяме, че първоначалната твърда обвив­ка на Земята започва да се пука по равноотстоящи точки, об­разуващи тетрахедрон, преди около 220 милиона години - това вероятно показва настъпателните дългосрочни последици за Зе­мята, които се задвижват след пристигането на тази нова сфера от енергия. Нищо чудно и в този момент енергийната мрежа да се измества към нова конфигурация - което би обяснило защо медоносните пчели и други мигриращи видове все по-често се объркват или изгубват.
Знам, че стана много! Следва по- разбираемо продължение........


Николай Николов

4 коментара:

  1. Оооо, страшно интересно! Достъпно и добре обяснено! Ще очаквам продължението,Ники! Благодаря! Сега вече ще мога да информирам по същия начин тази тема с всички около мен,които още не са наясно какво се случва около тях....

    ОтговорИзтриване
  2. Дойде времето Брахма да вдиша и този свят да се скрие в небитието.

    ОтговорИзтриване