ЧАСОВНИКЪТ НА ГАЛАКТИКАТА ВЕЧЕ ОТБРОЯВА ДВАНАДЕСЕТИЯТ ЧАС

За да разберем какво предстои при следващият цикъл на земята,който започва съвсем скоро,  то нека направим малко пояснение, което трудно се чете, но е обяснено по възможно най - елементарния начин!
Вече е ясно, че геометричните модели са навсякъде - в света на квантите,  Земята и Слънчевата система, както и на вселенското ниво на свръх - куповете, та чак до космическия прах и газ в най-отдалечените кътчета на Вселената. Но какво да кажем за геометрията на нашата галактика? Логично погледнато, геомет­ричните закони, които виждаме заложени в Слънчевата систе­ма, не биха могли да се ограничат само до една звезда и нейните планети. Ако галактиката също притежава геометрични силови полета, то това значи, че бихме могли да прекосим милиони го­дини само за един миг — стига да знаем как да си извоюваме дос­тъпа до тях. Редица учени изчисляват, че за завършване на ед­на обиколка на нашата галактика й трябват приблизително 250 милиона години. И ако животът се е появил на Земята преди грубо 3,5 милиарда години, както подсказват микрофосилните данни от бактериите, то тогава цялата история на живота на Зе­мята се е развила едва за последните четиринадесет завъртания на галактиката. Така казано, нещата изглеждат доста по-бързи, отколкото бихме допуснали. Дори самата Земята не е съществу­вала допреди 4,54 милиарда години, което е малко над осемна­десет завъртания на галактиката. Но щом животът на Земята е само на четиринадесет галактически години, става доста по-лес­но да си представим как всичките тези завъртания биха могли да се слеят заедно във времепространството, образувайки един гигантски повтарящ се цикъл. Всеки път, когато се озовем на съ­щото място в галактиката, където сме били и преди, би трябвало да се сблъскаме със същите енергийни условия.
Нека погледнем към еволюционния цикъл, открит от Мюлер и Роде. На всеки 62 милиона години се наблюдават ма­сирани еволюционни изблици на планетата ни, а това се свърз­ва директно с придвижването нагоре-надолу на нашата Слънчева система, докато се върти през галактиката, за което се смята, че са необходими 64 милиона години. Ричард Хогланд бе първият, кой­то обърна внимание, че ако определим едно завъртане на галактиката на приблизително 250 милиона години в неговите рамки се вписват точно четири подобни цикъла от по 62 милиона години. Четири равноотстоящи точки в един кръг об­разуват квадрат, така че нищо чудно еволюцията на Земята да се ръководи от галактически октахедрон (или куб). Това е изуми­телна насока на мисълта. Движението нагоре-надолу на Слънче­вата система спрямо галактичната равнина би трябвало да бъде пряка последица от гравитационния поток около всеки от тези геометрични ъгли, тъй като Ханс Йени напомня, че около тези ге­ометрични точки на завихряне винаги се наблюдават постоянни течения. Поради което, когато се насочим към някой от ъглите на октахедрона се издигаме нагоре, а когато подминем този ъгъл, биваме грабнати от друго течение, което ни придърпва надолу.
Но какво да кажем за други геометрични модели в галакти­ката? Да си припомним, че икозахедронът на Земята, дефини­ран от Сандерсън, създава десет точки на завихряне, които са все около Тропика на Рака и Тропика на Козирога, на равни раз­стояния една от друга. Ако разделим орбитата на галактиката, равна на 250 милиона години на 10 равни части, получаваме по 25 милиона години - което е приемливо близо до 26-милион-ния годишен цикъл открит от Рауп и Сепкоски. Ако нивото на слънчевата радиация нараства по измерим начин, след като тези нови геометрични построения се задвижват, това би увеличило количеството радиация, складирано в данните от вкаменелости-те, с което би ги накарало да изглеждат по-скоро на 26 милиона години, отколкото на 25 милиона.
Това значи, че двойният тетрахедрон има шест равноотстоящи от екватора точки, точно както Звез­дата на Давид в две измерения, но във вътрешността има още шест равноотстоящи точки. Това означава, че по протежение на екватора се откриват дванадесет равноотстоящи точки само в една-единствена енергийна сфера. Това вече обяснява причина­та за дванадесетте орбитални цикъла на Луната годишно, както и по-дълбокия смисъл на дванадесетте знака и домове на Зоди­ака. Много е възможно дванадесетте Епохи на Зодиака да символизират по-големия двоен тетрахедрон, за чието изминаване са необходими 25 920 години. Може би вече разполагаме с геометричното значение за систематичността, с която числото дванадесет се появява във всички тези цикли.
Знаем също така, че изхождайки от поведението на тези невидими енергийни полета, и галактическият Октахедрон и галактическият икозахедрон би трябвало да имат сфери на енер­гия, които ги обгръщат и пътешестват заедно с тях. Освен това сме наясно, че по-сложните геометрични модели вибрират с по-голяма честота, точно както откриват Лиу и Спилхаус в разши­ряването на Земята. Оттук става ясно, че по време на цикъла от 62 милиона години през Слънчевата система се движи сфера от галактическа енергия с по-ниска честота. В измерението на вре­мето тази сфера би трябвало да има геометричната форма на октахедрон или куб. Всяка от сферите очевидно се изнася надалече от центъра на галактиката с бавна равномерна скорост. И щом галактическият октахедрон ни подмине, попадаме под влияние­то на галактическия икозахедрон - въпреки че сенките на октахедрона все още продължават да ни дърпат лекичко назад, както откриват Мюлер и Роде.
С навлизането на икозахедрона в Слънчевата ни система нах­лува енергийна сфера с много по-висока честота, която като ни­що може да обяснява повишаването на слънчевата радиация, за­ради която данните от вкаменелостите подсказват за цикъл от 26 милиона години, а не за такъв от 25 милиона. Радиовъглеродното датиране се базира на гладкия равномерен поток на слънчева­та радиация, за да породи резултатите, които виждаме. Новият 25-милионен годишен цикъл се появява във фосилните данни преди около 250 милиона години, което означава, че от започва­нето му вече имаме десет цикъла или едно пълно завъртане на галактиката. И тъй като вече сме завършили един пълен кръг, това би могло да означава, че се придвижваме към следващата голяма енергийна сфера, която е с още по-високо ниво на кохерентност. А и да не забравяме, че първоначалната твърда обвив­ка на Земята започва да се пука по равноотстоящи точки, об­разуващи тетрахедрон, преди около 220 милиона години - това вероятно показва настъпателните дългосрочни последици за Зе­мята, които се задвижват след пристигането на тази нова сфера от енергия. Нищо чудно и в този момент енергийната мрежа да се измества към нова конфигурация - което би обяснило защо медоносните пчели и други мигриращи видове все по-често се объркват или изгубват.
Знам, че стана много! Следва по- разбираемо продължение........


Николай Николов

ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА И СВЕТЛИНАТА

20.11.2013 г.
Остана зад нас датата 21.12.2012г. С такова нетърпение я очаквахме, че когато отмина, изведнъж пространството се изпълни с Тишина. Подобна на тишината, която прозвуча в жадните ни за свобода души преди двайсет и три години... Колко сърца проляха тогава сълза на разочарование заедно с Йоско Сърчаджиев... Проляхме тази сълза, защото желаехме да получим повече от това, което бяхме заслужили. Проляхме тази сълза, защото изведнъж искахме да получим всичката свобода на света. Сега прозвуча пак подобна тишина... И в тази тишина се дочу въздишка на разочарование... Може би това бе въздишка на излъганите надежди... Това бе въздишката на вашите, уморени от очакване, добри сърца... Толкова дълго беше това очакване, че ни се искаше само за миг да се отмие болката, натрупвана през всичките тези хилядолетия, пренасяна от един живот в друг. Толкова силна беше тази болка, че ни се искаше да изкрещим: „Стига, Господи! Уморихме се! Уморихме се от битки, Господи... Дай ни покой... Върни ни пак в Едемската градина, Господи... Научихме вече земния си урок...“ А, може би, иска Бог да ни каже: „Бъдете търпеливи, деца Мои. Никога не Съм преставал да ви обичам. Вече сте в края на пътя. Само още няколко крачки и ще ви прегърна. Само още няколко крачки и ще ви отведа в свят, изпълнен с Любов и Радост, свят, изпълнен със Светлина, свят, в който самите вие ще бъдете Светлина.“ И ето стига до нас този Божествен полъх и се разкъсва отново тишината. Покълва отново надеждата. Изпълват се сърцата с ново радостно очакване. Защото разбрахме, че наистина се случи нещо неповторимо. Какво всъщност се случи на тази дата? Мнозина от нас я очакваха със страх, други с любопитство, а трети с радостно нетърпение. Тези смесени чувства идваха от пророческите твърдения, че огнена стихия ще унищожи човечеството. Наистина първоначалният божествен замисъл е бил такъв. Предвиждало се е в деня, когато Земята премине през галактическия екватор и получи мощна енергия от центъра на Галактиката, тя да се взриви и да се превърне в свръхнова звезда. Тогава хората са щели да се преродят на други планети и по този начин да преминат в по-високо – четвърто и пето измерение. Но тъй като съзнанието на човечеството през последните три десетилетия рязко се повиши, божественият план за Прехода беше променен. От 1988 година се провеждат опити с доброволци, които да преминат в по-високи измерения, без да минават през смърт, както досега се е случвало при прехода на други планети. Окончателното решение за този вариант е взето през 2009 година. Никога до сега във Вселената не е извършван такъв експеримент – да преминем в по-високо измерение с физическите си тела. За да бъде успешно реализиран този преход, напреднали космически цивилизации работят вече няколко десетилетия и особено през последните три години. Те полагат огромни усилия за почистване атмосферата на планетата от замърсявания, за балансиране магнитното поле на Земята, за омекотяване на неминуемите природни катаклизми. С много усилия те работят за прочистване на планетата от Тъмните сили, които от хилядолетия спъват развитието на човечеството и го тласкат в бездната на омразата и неразбирателството. Преди две години са отстранени микрочипове, вградени в телата на някои от нас чрез имунизациите. Какво ще бъде развитието на човечеството след неминуемото осъществяване на Прехода? Преминавайки на ново, по-високо духовно ниво, човечеството ще получи много дарове. На нашите учени ще бъдат предоставени нови технологии, които те, заедно със своите космически колеги, ще внедрят в живота ни. Една от най-важните придобивки ще бъде безплатната, неизчерпаема енергия, която ние ще получаваме направо от Космоса. Това ще премахне необходимостта да добиваме енергийни ресурси от недрата на Земята и чрез тях да замърсяваме атмосферата. Двигателите с вътрешно горене ще отпаднат от употреба и на тяхно място ще заработят двигатели, ползващи чиста космическа енергия. Те ще бъдат вградени в превозни средства от съвсем нов тип, които ще бъдат много по-бързи и безопасни. Ще ни бъдат предоставени технологии, осигуряващи изобилие от храни и блага, което в крайна сметка ще доведе до отпадане на необходимостта от пари. В по-близък план ще бъдат опростени дълговете на тези, които има опасност да изгубят ипотекираните си жилища. Този процес вече тече в САЩ. Там са изпратени съобщения до всички, които не могат да обслужват ипотечните си задължения, че те им се опрощават. Ще бъде променена изцяло и финансовата система, което ще премахне бедността като явление. Но най-ценната придобивка, която ще получи човечеството, ще е промяната в здравословното му състояние. Вече са изградени част от центровете за лечение, които нашите приятели наричат Градове на Светлината. Те само чакат удобния момент да бъдат „спуснати“. Първият такъв център ще бъде в Седона. В тези центрове и чрез локални устройства ние ще получим съвършено здраве. Лечението ще се извършва със светлина, звук и цвят. Ще бъде спрян процесът на стареене и ще започне регресивен процес, който ще възвърне младежкия ни вид. Както се досещате, това ще доведе до продължаване на човешкия живот. А тези, които постигнат по-високо духовно ниво, на практика ще получат безсмъртие. С тези промени, всъщност, ще започне предсказаният Златен век на Земята. Сега ние използваме едва пет процента от капацитета на мозъка си. Предстои обединяване на двете му полукълба в едно цяло и, от там, постигане възможност за небивало разгръщане на творческия потенциал на всеки един от нас. В този нов свят, който неминуемо ще бъде изграден, ще бъдат непознати злобата и завистта, омразата. Сърцата на всички ще бъдат изпълнени с любов и състрадание, с желание да помагат на другите. Докато пиша тези редове, се опитвам да си представя мислите и настроенията на тези, които ще ги прочетат. Знам, че почти всички вие ще си кажете с въздишка: „Ех, ако можеше това да бъде вярно...“ Разбира се, тази въздишка не е вяра. Тя е едно плахо очакване, едно, може би, малко тъжно мечтание. Сега вие се държите като дете, което е видяло на витрината любимата играчка и си мечтае Дядо Коледа да му я донесе, но не вярва, че ще я получи, защото мама е казала, че играчката е много скъпа, а само татко работи в семейството. Детето прекрасно разбира това, но някъде дълбоко в доброто му сърчице се таи надежда, че може би ще се случи някакво чудо, че вълшебникът Дядо Коледа ще намери начин да му донесе мечтаната играчка. Точно така се чувствате и вие. Знам, че всеки от вас си казва: „ А може би, това наистина ще се случи...“ Да, това наистина ще се случи! То е неотменимо! Но има една малка подробност... Има едно мъничко „но“. (Винаги има едно „но“). Просто Дядо Коледа ще поиска от очакващото с трепет дете да му изпее една песничка и едва тогава играчката ще бъде негова. Ами ако детето не знае песничка? Какво ще прави тогава? Ето, затова започнах да пиша тази малка книга – защото знам, че повече от всичко желаете да получите даровете, за които ви разказах, но не знаете как да си ги поискате, още не сте научили песничката, която трябва да изпеете на Дядо Коледа. Сега ще се опитам да ви разкажа за това, което трябва да постигнете, за да получите този подарък. Опитайте се да ме слушате, докато ви чета тази приказка, така както слушат децата – с ВЯРА! Помислете дали бих се наел с този труд, ако самият аз не бях сигурен в истинността на този разказ. Знам, че ще ви бъде трудно, защото твърде малко се говори за това. По-нататък ще ви обясня защо. Но преди да започна своя разказ, искам да обясня какво ще стане с децата, които не успеят да научат песничката за Дядо Коледа. Вече споменахме какви прекрасни времена ни очакват. Представете си, че изведнъж всред тази идилия, която предстои, се втурне някой и започне да ни заплашва, започва да сее омраза и агресия, опитва се да ни върне в света, който за нас е вече отминал. За тези, които не са разбрали урока, няма да има място в това общество. На всички ще бъде даден равен шанс да се променят, но тези, които не желаят да го направят, ще се трансформират. Това ще стане като се преродят (инкарнират) на друга планета в по-ниско измерение. Нашата планета ще бъде в четвърто – пето измерение. Така в близките 20 – 30 години населението на Земята ще намалее. Но вие не се плашете! Това не се отнася за вас. Защото вече сте започнали да учите песничката за Дядо Коледа и много скоро Той с любов ще ви прегърне и ще каже: „Браво, деца Мои! Чудесно сте научили урока в училището, наречено Земя, където ви пратих преди хиляди години. Живейте в радост!“ Разбирате ли сега каква голяма отговорност стои пред нас? Разбирате ли каква отговорност поемам, като започвам да ви говоря за нещо, изглеждащо толкова странно и непознато? Хората, с които съм разговарял до сега, посрещат думите ми по различен начин – с недоверие, с любопитство, с вяра и надежда, но понякога и с иронична усмивка. Нищо. Дори и един от вас, след като прочете тази книга, да се промени така, че да стане от тези, които ще заживеят в така мечтания свят от любов, значи си е струвало. Песничката, за която говорим, се нарича ОСЪЗНАВАНЕ. Космосът, Вселената, Създателят, нашите космически приятели очакват от нас да осъзнаем някои истини, някои правила, които са основен закон всред Издигнатите същества, каквито ние много скоро ще бъдем. Ако трябва с една дума да определим това, което трябва да осъзнаем, думата е ЛЮБОВ! Безрезервна Любов към всичко. Когато затворите последната страница на тази книга и след като сте потърсили, евентуално, и други източници на информация, би трябвало да почувствате, че сърцето ви е изпълнено с Любов. Това ще значи, че добре сме си свършили работата. Но осъзнаването в Любов минава през много стъпки. Ще се опитам да ви ги посоча. Тъй като това е моето лично виждане, което съм придобил, като съм ползвал много източници, и е част от моя личен опит, бихте могли да ги допълните. 1. Необходимо е да осъзнаем, че човечеството, живата и „неживата“ природа, планетата сме едно цяло. 2. Ние сме неделима частица от Бога. Бог не е нещо вън от нас. Той не е нещо, от което трябва да се страхуваме. Ние и Бог сме едно. 3.Един вмирисан просяк, циганинът, учителят, президентът и ние сме в еднаква степен души. Различно е нашето социално положение, но като души сме едно. 4.ВЯРАТА! Няма по-силен двигател от ВЯРАТА. Ние получаваме от живота това, в което вярваме.   5.СТРАХЪТ. Няма по-голяма спънка в развитието ни от страха. Докато не се освободим от него, не можем да продължим напред. 6.ПРОШКАТА. Докато не осъзнаем прошката, ако не сме готови да простим на всички, развитието ни ще бъде спряно. 7.Освободете се от ЗЛОБАТА, ЗАВИСТТА, АГРЕСИЯТА, ГНЕВА, НЕГОДУВАНИЕТО, ГОРДОСТТА, ЗЛОСЛОВИЕТО. Не се обиждайте. За всички тези стъпки ще говорим по-обстойно. Но за да можем по-добре да ги разберем, е необходимо да се запознаем с основните събития в историята на човечеството, с пътя, който сме изминали в нашето развитие. Човечеството е един експеримент. Първосъздателят започнал да експериментира със сътворението в тази Вселена, за да постигне едно по-добро себе-познаване, себе-изразяване. Той донесъл в тази Вселена енергиите и същностите на живота „част от самия Него“ и ги надарил със своите способности. Тези части или продължения на Първосъздателя – Богове-Създатели, започнали да експериментират и създали собствена йерархия. В процеса на създаването се породила идея Земята да стане интергалактически център за информация. Тя била прекрасно място и се намирала близо до много енергийни магистрали. Цивилизации от всички галактики се надпреварвали да дадат от своето ДНК, за да бъдат представени със собствен код на тази планета. Така майсторите на генетиката създали невиждано на никоя друга планета разнообразие от животински видове. Така Земята се превърнала в жива библиотека. Изначалните автори на Земята били членове на Семейството на Светлината. Така преди 500 000 години била създадена високоразвита цивилизация на южния континент Антарктида. Но тогава започнали космически войни за собственост над този райски кът. Някои от Боговете-Създатели окупирали Земята преди 300 000 години. Тези същности победили Светлината, като лишили хората от информация, за да могат да бъдат управлявани по-лесно. Новите собственици се хранели с енергията, породена от хаоса и страха. Те променили ДНК на хората, като от 12 оставили само две спирали. Всичко, което не било жизнено необходимо и което би могло да носи информация, било изключено. Около Земята била създадена честотна бариера, която пречела на проникването на светлинната информация. Така започнала ерата на Тъмните сили. От 26 000 години на Земята властват Архонтите. Те обявили планетата за тяхна собственост. Човешката раса била поставена в положение на заложник. За да посетят Земята или да пребивават на нея, представителите на други добронамерени цивилизации трябвало да искат специално разрешение. Високочестотната бариера обхващала пространството от осем мили над и под земята. Тази технология променяла структурата време/пространство, което пречело на движението на космическите превозни средства, и така нашите космически приятели са били затруднени в желанието си да ни помагат. Завесата имала за цел да препрограмира човешкото население, като използва астрално-етерни програми за преродени човешки същества. Тези програми постигали следното: 1. Намаляване съзнанието и възпрепятстване на светлинното тяло. 2. Блокиране на свободната воля и потискане на инициативата чрез инфразвукова технология. Това въздействие се чува като жужене и предизвиква необоснована умора. 3. Замъгляване на интелигентността – води до замъглено съзнание и влошена памет. 4. Причиняване на дисхармония във взаимоотношенията – изкуствено разделяне между любов и сексуалност, дисбаланс между женските и мъжките принципи, затваряне на сърцето. 5. Причиняване на бедност, чрез прожектиране на холограмни изображения на бедност в етерния мозък. 6. Субкултурно разделение. 7. Всевиждащото око – шпионска програма, която наблюдава от етерно ниво всички дейности на физическите същества. 8. Импланти. Това са етерни кристали, поставени в аурата на всяко човешко същество непосредствено преди раждането. Тези импланти премахват спомените от предишни прераждания. Физически чипове са поставени на част от човечеството чрез ваксини. Затова СЗО ги направи задължителни. За да противодействат на повишаващото се съзнание на човечеството, Архонтите активираха Завесата през 1996 и 2004 г. Тогава бяха докарани рептилии и милиарди невидими амеби. На етерно ниво чрез камери се наблюдава нашето състояние. Тези същества са алергични към любовта, радостта, секса. Когато забележат, че сме радостни и живеем в разбирателство, към нас се изпращат амеби, които се прилепват към слънчевия сплит и от там влияят на нашите емоции. Затова добронамерените ни космически приятели работят за евакуирането на тези същества.  На Земята има шест милиона физически Архонти. Те контролират човечеството чрез Ротшилдите, владеят икономиката, енергетиката, банковата система, военно промишления комплекс, фармацевтиката, киноиндустрията, всички медии. Те са виновници за всички войни, които се водят на планетата. Но на първи юни 2012 година космическият кораб на Плеядинците успява да разруши тяхната основна опора – честотната бариера, с мощен удар, нанесен, като многократно била увеличена силата на мощно слънчево изригване чрез четиридесет километров рефлектор. Това беше последната опора на Архонтите и сега тяхната власт бързо се руши. Пробуждането на човечеството се активира отново и този път процесът е необратим. За тази операция Изначалните автори призовали Семейството на Светлината да се намеси и прочисти планетата. Началото на този процес бил поставено през 1945 г. Непосредствено след Втората световна война Гея извикала: „Господи, слаба съм! Помогни ми!“ Тогава Бог възложил на Галактическата федерация да проучи какви са възможностите за развитие на планетата. (Галактическата федерация е съюз на 1000 високо развити цивилизации от нашата галактика. В момента те помагат на още единайсет планети, които са в подобно състояние на преход.) Така от 1945 година рязко се увеличило присъствието на космически кораби в около земното пространство. Нашите приятели разработили няколко варианта за изчистване на планетата от Тъмните сили. В основата на тяхната идея стояла възможността да се използва промяната в земния магнетизъм, която започнала през 1950 г. и ще продължи до 2100 г. Тази промяна се дължи на преминаването на планетата и цялата Слънчева система през фотонен пояс в периферията на галактиката Млечен път. Намалената магнитна полярност създава условия за мощно проникване на добри космически енергии от центъра на Галактиката към Слънчевата система. Апогеят в проникването на тези енергии беше на 21.12.2012 г. Тогава се получи т. нар. Прецесия – изравняване на оста на Земята със Слънцето, Центъра на Галактиката и Космическия център, Великото Централно Слънце Алцион. На тази дата ние преминахме Галактическия екватор. Това изравняване ще се повтори след 26000 години. Сред нашите космически приятели възникнала идеята да се осъществи Възнесение на планетата и човечеството, без да се преминава през смърт, както се случвало на други планети при подобни ситуации. До тази идея се стигнало през 1987 г., когато се състояла Хармонична конвергенция. На всеки 25 години се правят такива Хармонични конвергенции. Това представлява замерване на вибрациите и електромагнитните излъчвания на планетата и хората. За последните години вибрациите на планетата са се повишили почти два пъти. Успоредно с това се повишават и нашите вибрации. Ниските вибрации са тези на злобата, завистта, омразата, клюкарството. Но голяма част от човечеството повиши значително своите вибрации, като се изпълни с Любов, добронамереност и Вяра. Това е новото повишено съзнание на голяма част от хората, което доведе до промяна на Божествения план за унищожение на планетата. Ако Тъмните сили не повишат своята честота, те ще изчезнат, няма да могат да понесат повишените вибрации. Техният хранителен източник – страх, тревога, хаос, глад, отчаяние, ще бъде премахнат. Ако ние се изпълним с любов и радост, ще спрем да подхранваме с негативната си енергия тези, които толкова дълго ни държат в робство, и те завинаги ще си отидат от нашия живот. По този начин ние се включваме в трансформацията на злото в добро. При тази трансформация получаваме неоценима помощ и напътствия от нашите космически приятели. Кои са Те? Това са нашите приятели и близки, с които сме се разделили преди хиляди години, за да дойдем на Земята и чрез стотици прераждания да създадем неоценим опит за Вселената. Много скоро нашата памет ще бъде възстановена и ние ще си спомним за тях и буквално ще ги прегърнем, ще се завърнем в своя истински дом от това вълнуващо пътешествие. Те с нетърпение ни очакват и ни помагат да извървим своята част от пътя.  Когато сме се разделили с тях, ние много добре сме знаели, че нашата душа е безсмъртна и затова нищо лошо не може да ни се случи. Знам, че много от вас не могат да допуснат, че нашата душа може да се преражда в нови и нови тела. Без да осъзнаем тази възможност, не сме в състояние да разберем пътя на нашето духовно развитие. Как се осъществява това? След смъртта ние преминаваме през тунел, който е създаден, за да може нашата душа безопасно да премине през пластовете с ниски вибрации. Като се издигнем, ние попадаме в пространство, където срещаме нашите починали преди това близки. Ако в сегашния си живот ние не сме допускали това, не сме вярвали, че нашата душа е безсмъртна, ще изживеем шок. Има души, които до такава степен не могат да приемат това, което се случва, че остават в едно междинно пространство. Те смятат, че това е сън, и чакат да се събудят. Такива души могат да имат проблеми в своето развитие. Затова е много важно предварително да сме подготвени за това, което предстои, и да не изпитваме страх от смъртта, защото тя е само средство, което ни помага да оставим тежките си физически тела тук, за да можем свободно да се придвижваме в други светове. Един от световете, където нашите души се обучават за следващото си прераждане, се намира на най-близката до нас планета с форми на живот в пета и шеста плътност, Венера За да не се чувстваме объркани в новия непознат свят, ние получаваме помощ от инструктори. Те ни помагат да анализираме опита, който сме натрупали през изминалия живот. Обикновено ние се чувстваме изморени от сътресенията, които сме преживяли на Земята, и не желаем повече да се връщаме там. В същото време има души, които са имали красиви преживявания или са оставили нещо недовършено и бързат отново да се преродят. С помощта на инструкторите ни се дава възможност да изберем вариант за следващия ни живот. Това става в едно пространство, подобно на мехур, което те наричат Пръстенът. В този Пръстен има множество устройства, подобни на нашите монитори. Там можем да разгледаме възможните варианти за бъдещото ни развитие. Бихме могли да изберем да се преродим на друга планета или отново да се върнем тук. Ако се чувстваме много уморени, можем да изберем живот в по-високите измерения – от пето до седмо. Това, най-общо казано, означава да се върнем в Едемската градина, от където сме тръгнали преди милиони години. Можем да останем тук стотици и хиляди години. Но, ако сме решили да дойдем отново на Земята, с помощта на инструкторите и на други души, с които сме свързани, започваме анализиране на възможните варианти. Има изградени постоянни групи от 15 – 20 души. Външният ни вид е като този, който сме имали при последния си престой на Земята. В тези групи анализираме опитностите си от последното прераждане и избираме вариант за следващото. Дава ни се възможност да видим епизоди от живота на различни хора, които бихме могли да бъдем. Можем да се спуснем до града, в които ще живеем, да почувстваме ароматите му, да се потопим в неговата атмосфера. Когато изберем подходящия вариант, се спускаме на Земята, за да се срещнем отново в групата след „смъртта“. Започваме своя нов живот, преживяваме ново вълнуващо детство. Вероятно мнозина от вас си мислят, че непременно ще изберат живот в охолство и безгрижие. Това е, защото от позицията на сегашния си живот не можем да оценим изцеляващото въздействие на болката. Ние винаги избираме живот, който ще ни даде най-голяма опитност. Представете си, че изпращаме децата си на училище, а те само играят по цял ден. Тогава ще бъдат много радостни, но нищо няма да научат. Така е и с нас. Ние винаги избираме точно този живот, който ще допълни липсващата ни опитност, независимо колко трудно ще ни бъде.

Следва………..

Д. Пенков

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

"В ЦЕНТРАЛАТА НА ГОСПОД" - ТЕОРИЯ НА НЕвероятностите

ПРЕПУБЛИКУВАНО ОТ САЙТА  "БЪЗИКИЛИЙКС".

Пари, пари, пари… От небето валяха пари. Истински пари. И това се случваше едновременно по целия свят. В един миг от небето започнаха да падат пари, книжни пари, рееха се като есенни листа, а хората гледаха невярващо нагоре и протягаха ръце. Парите падаха от небето – разбирате ли, от небето! Във всяка държава валеше собствената й валута, примесена с долари и евро. В началото всички помислиха, че това е някаква приятна изненада от страна на правителството, което ги управлява, или че някой милиардер е решил по този ексцентричен начин да демонстрира своята благотворителност. Но парите не свършваха, те валяха един, два, три дни и се сипеха над всяко населено място. Да, да – те падаха само над населените места и никой не можеше да проумее откъде се вземаха тези пари, те просто се сипеха от небето, и това е. Без видима причина, без никакво разумно обяснение, просто се сипеха.

В началото настана блъсканица всеки гледаше да докопа колкото се може повече, имаше сбивания и дори убийства, но скоро всички разбраха, че парите няма да спрат да се сипят и оставиха дребните дрязги относно това кой къде да застане, за да може да събере повече пари. Хората излизаха масово по улиците, напускаха работните си места и стръвно тъпчеха пари в чантите и джобовете си. Имаше и такива, които ги ловяха от балконите, а някои, в стремежа си да уловят някоя купюра с по-голяма стойност, се протягаха повече от безопасното и политаха към земята сред дъжда от пари. Но няколкото нещастни случая не успяха да помрачат първоначалната радост от чудното събитие. Стъпкани деца, счупени крайници, премазани хора – всички тези жертви на еуфорията бяха незначителни в сравнение с чувството на щастие, обзело човечеството.

Всички имаха пари в изобилие. На следващия ден след началото на дъжда никой не отиде на работа. Просто всички имаха пари и нямаше защо да работят. Магазини, здания, учреждения  - всичко зееше отворено и празно. Човечеството бе на улицата и събираше пари, а парите продължаваха да валят. Какъв парадокс! Всички имаха пари, а нямаше кой да им продаде нещо, защото всички бяха заети със събиране на пари ,за да могат да си купят това, за което винаги са мечтали, но никога не са и предполагали, че ще успеят да имат.

Сега всеки можеше да влезе в магазините и да вземе това, което иска, и то безплатно, защото нямаше кой да му вземе парите. Всички събираха пари, разбирате ли, всички. И всички имаха пари, всички. И нямаше кой да им вземе парите, нямаше. Хората започнаха да се самообслужват, всеки вземаше от магазините това, което му е необходимо, с ясното съзнание, че може да го плати, но не го плаща, понеже няма на кого. По-добросъвестните граждани оставяха на касите пари равни на сумата на цените на продуктите, които си бяха взели, но това общо взето бе безсмислено, защото пари имаше навсякъде и продължаваха да се трупат.

Първи изпаднаха в паника най-богатите, тяхната власт се крепеше на тяхното богатство, а сега всеки просяк можеше при достатъчна упоритост да събере достатъчно пари, за да може да се мери с тях, да влиза в техните заведения, да се наслаждава на техните удоволствия, да притежава това което те притежават. А проклетите пари продължаваха да валят и никой не искаше да работи за тях. Кой по дяволите пускаше тези пари над света? Политиците също се паникьосаха, те си задаваха същия въпрос. Властта им се сриваше пред очите, а те не знаеха как да реагират. Властта им се крепеше на недостига от пари, цялата цивилизация се крепеше на недостига от пари. Политиците градяха обещанията и пишеха предизборните си програми на базата на недостига от пари и обещаваха да го преодолеят с ясното съзнание, че това би било самоубийство. А сега някой реализираше най-мрачните им кошмари, всички имаха пари. Навсякъде имаше пари. И никой не искаше да работи, никой не искаше да им служи, никой не си правеше труда да ги пази. Имаше изобилие от пари и те, политиците, бяха станали излишни, от тях нямаше нужда, бяха на едно ниво с масата, отдала се на събиране на пари.

Някой трябваше да направи нещо, защото това нямаше да свърши добре. Недостигът от пари трябваше да бъде възстановен, хората трябваше да бъдат принудени отново да работят и да служат, без значение на средствата, с които това ще бъде постигнато. Някой трябваше да спаси цивилизацията преди да се е сгромолясала напълно. Отново трябваше да има бедни, без бедни растежът и просперитетът на планетата бе немислим. Имаше нужда от действие, и то докато все още имаше някакви останки на предишния ред сред редиците на военните, имаше нужда от хора, които не бяха изгубили тотално ума си в стремежа за печелене на пари и които не бяха се поддали изцяло на веруюто, че парите са всичко. Но такива хора трудно се намираха, самите политици и бизнесмени се бяха постарали да укрепят веруюто, че парите са всичко, че без тях нищо не може да се направи, че без тях нищо не може да просперира, че без тях не може да се живее, че те са смисълът на живота, че те са гаранция за добър живот.

Политическият и бизнес елит на отделните държави се събираше по места, за да вземат решение как да поемат контрол над създалата се извънредно опасна за цивилизацията ситуация и да се опитат да си отговорят на въпроса кой е виновен за този ужас.

——————————————————————————————————–

В централата на ГОСПОД (Галактически отдел за съвместно проучване и откривателска дейност) цареше оживление. Очакваше се Саагун от Института за изследване на съзнанието на уникални създания (ИИСУС) да отговаря пред Комисията за поддържане чистотата на разума във Вселената относно резултатите  от проведеното лечение на планетата Земя, извършено по молба на самата планета и населяващите я разумни същества. Проблемът бе широко дискутиран в Галактическите среди, защото на тази планета се бе появило същество, притежаващо съзнание, но с разум изкривен до неузнаваемост, което при по-нататъшно развитие би могло да представлява заплаха за Чистия Разум в цялата вселена, съдейки по пораженията, които бе нанесло на собствената си планета:

- Моля за внимание – призова председателят, – Вие, Саагун, се явявате пред този висш орган на ГОСПОД за да изложите ясно и откровено пред чедата на Разума какво наложи нашата намеса на планетата Земя и защо за пръв път се стигна да унищожаването на разумно същество. Знаете, че огромната част от чедата, населяващи Вселената, не са запознати с детайлите, наложили външна намеса по отношение на същество, притежаващо съзнание – този висш дар на Вселенския разум – и тяхното унищожение предизвика редица брожения и размътване в чистотата на умовете. Моля започнете.

- Уважаеми чеда на Разума, жители на Вселената, в нашия Институт за изследване на съзнанието на уникални създания преди около пет хиляди години получихме сигнал от Земята, че едно от съществата, които я населяват, проявява обезпокоителни признаци на затъмняване на Разума. Ние изпратихме редица учени, които на място да се опитат да отстранят аномалиите в поведението на въпросното същество и да му помогнат да се слее със Вселенския разум, но опитите бяха неуспешни и дори в някой случаи доведоха до задълбочаване на затъмняването. Ще спомена само имената на Христос, Мохамед и Буда, без да се спирам на конкретните им действия – всички ги познавате като добри специалисти, – но там, уви, те се провалиха, ученията им бяха изкривени и както споменах, вместо да осветлят Разума, те доведоха до ужасяващи аномалии в поведението на въпросното същество, което нарича себе си разумен човек.

Въпреки неуспехите и именно заради тях, ние от ИИСУС засилихме нашето наблюдение и изучаване поведението на въпросното същество, но без да му позволим да разбере, че е наблюдавано. Надявахме се да успеем да го изучим и да открием причината за изкривяването в съзнанието му, което го води до затъмняване на разума. Положението на останалите разумни същества, с които планетата Земя изобилства, се влошаваше с всяка изминала година, а в последните 20 години стана нетърпимо. Самата планета настояваше за бърза и безкомпромисна намеса в името на оцеляването на Разума на планетата. Ние за първи път се сблъсквахме с подобно нещо – планета да иска унищожаването . . .

- Тишина, моля за тишина – провикна се председателят сред шумните възгласи в залата, -  нека да свърши докладът и тогава ще можете да зададете въпросите си. Продължете, Саагун.

- За първи път планета искаше унищожаването на разумно същество, което я населява. Знаете, че това е прецедент, влизащ в противоречие с Вселенската Конвенция за Неприкосновеност на Разума във всичките му форми. Но положението наистина бе нетърпимо, въпросното същество бе започнало да унищожава останалите разумни обитатели на планетата, както и самата планета, без дори да осъзнава, че по този начин унищожава и себе си. Тогава разбрахме, че въпросното същество не е рожба на Разума, а на Безумието. Това същество не беше разумно, а безумно. За първи път се сблъсквахме с безумието. Ние като учени предполагахме неговото съществуване само теоретично, но досега никой никъде в рамките на цялата Вселена не е докладвал за друг подобен случай. До момента безумието беше само теоретична постановка. Намесата ни стана абсолютно необходима именно в защита на Разума.

Откритието, че въпросното същество не е разумно, а безумно, ни позволи да действаме в рамките на Конвенцията за Неприкосновеност на Разума. Ние открихме основния признак на безумието, ние успяхме да го идентифицираме и смятаме, че занапред ще сме по-подготвени при среща с безумни същества. Основният признак на безумието е понятието ПАРИ.

- Бихте ли разяснили на чедата на Разума какво представляват парите и как те определят поведението на безумните, за разлика от това на разумните същества във Вселената?

- Парите са основната движеща сила на безумните. Целият им живот се върти в стремеж да се сдобият с тях. Цялата им цивилизация, структурата на обществото им е изградена на базата на парите, самото им общество функционира водено единствено от парите. Ще се опитам да обясня какво представляват парите: те не са чувство, нито мисъл,  нито природен закон, те са изкуствено понятие с различно по форма естествено проявление. Но проявление, което служи единствено и само за придобиване на вещи и на удоволствия.  През различните стадии на развитие на безумието парите са имали различна форма, те са изработвани при строго определени правила от безумците първоначално от злато и сребро, след това като красиво украсени хартийки, а последно бяха приели формата на пластични карти с електронни импулси и дори само на информация носеща се из тяхната информационна мрежа.

Всяко едно свое действие безумците съобразяваха с това дали ще им донесе повече пари. Ако сметнеха, че ще загубят пари, те не предприемаха нищо. Загубата на пари ги ужасяваше и довеждаше до лудост. Всички техни взаимоотношения бяха изградени на базата на парите. Дори и такива проявления на Разума като Любовта и Взаимопомощта бяха изкривени и поставени в зависимост от наличието на парите. Всяко тяхно действие целеше натрупването на повече и повече пари. Това натрупване те наричаха печалба. Те използваха ресурсите на своята планета водени от безумният си стремеж към печалба. Абсолютно никаква целесъобразност, логика или разум не се наблюдаваше в техните действия. Те се съревноваваха помежду си кой ще спечели повече пари, наричайки това конкуренция. Те произвеждаха повече и повече, за да могат да продават по-евтино и по-евтино и така да убият конкуренцията на тези, които не успяваха да поддържат темпа на ускоряване на производството.

За да се развива тяхната цивилизация обаче, бе необходимо парите да бъдат в постоянен недостиг. Така се стимулираше обществото на безумните да работи. Безумните според притежаването на пари се деляха на бедни и богати. Богати бяха тези, които имаха повече пари, а бедни – тези, които се стремяха да забогатеят на всяка цена. Богатите обясняваха на бедните, че е безумно да получават повече пари за труда си защото това затруднявало и спирало растежа на икономиката им. А икономиката е основният стълб на безумната им цивилизация. Богатите обясняваха на бедните, че колкото по-малко пари получават за труда си, толкова повече хора ще искат да ги вземат на работа и по този начин никога няма да останат без работа и винаги ще имат сигурни доходи.

Знам, чеда на Разума, че ви е трудно да разберете логиката, но не забравяйте, че това са безумни, а не разумни същества. Безумните в цялото си съществуване са се старали да укрепват взаимно вярата си в парите в общуването помежду си. Оставено без пари, безумното същество не може да се сдобие с храна и подслон.

- Моля за тишина в името на Разума! Продължете, Саагун.

- Безумците вярват, че парите им позволяват да притежават планетата и нейните ресурси. Те наричат тази вяра частна собственост. Всеки безумец, в зависимост от това с какви пари разполага, притежава различна част от планетата и нейните ресурси – един път под формата на земя и втори път под формата на преработени ресурси. Парите им служат като средство за размяна на тази частна собственост, а тези които, не притежават такава, продават самите себе си, за да могат да се сдобият с пари, с които да си купят необходимото, за да поддържат жалкото си съществуване.

Тези безумци не само избиват останалите живи същества на планетата и унищожават самата планета в името на парите – тяхното безумие не спира до тук. Те се избиват един друг в името на парите, трупането на печалба и частната собственост. Надявам се, че ако някой от вас все още е имал съмнение относно това дали все пак не са притежавали капчица разум, да се е убедил в дълбочината на тяхното безумие.

В името на печалбата и икономическия растеж, както те наричат прогреса, те отравят Въздуха, Водата и Земята, които са основните елементи поддържащи техния живот. Те се самоунищожават поради вярата си в парите – вяра, която сами са създали и от която поради своето безумие не могат да се отърсят.  Искам тук отново да подчертая, че всяка една тяхна дейност е подчинена на стремежа към парите. Образованието, здравеопазването, науката, работата, управлението, взаимопомощта – всяка от тези дейности при тях е подчинена и поставена в зависимост от парите. Всички се стремят да бъдат богати и няма начин в тази система да оцелее Разумът, защото дори и той да се появи някъде там, той става заложник на парите и тяхната функция, той е осъден да се превърне в безумец.

Въпреки всичко, което изложих дотук, ние от ИИСУС таяхме надежда, че ще успеем да им помогнем и да ги излекуваме от тяхното безумие. Ние вярвахме, че ще успеем да ги накараме да осъзнаят, че общуването между тях може да бъде положено на разумна основа, а не на фикцията, която представляват парите. Вярвахме, че ще успеем да ги накараме да разберат, че значимостта на отделния индивид, на която те много държат и която вярват, че могат да оценят и възнаградят единствено с пари, може да бъде възнаградена от чистата благодарност към безкористните действия на този, който допринася за прогреса на обществото. Да повярват, че за да помогнеш на някого да се образова, да се отърси от нищетата и непросветеността,  не са необходими пари, а доброта и съчувствие. Да повярват, че за да работиш не е необходимо да получаваш пари, а е достатъчно чувството, че твоят труд е част от дейността на разума и подпомага неговото съществуване и развитие. Че не е нужно да притежаваш нещо, ако можеш да споделяш всичко.

Ние, чеда на Разума, въпреки всичко изброено дотук, решихме да се опитаме не да ги унищожим, а да ги върнем в пътя на просвещението, като им демонстрираме безумието на тяхната вяра. Ние решихме да им дадем пари – толкова пари, колкото никога не са и сънували. Ние взехме екземпляри от всяка една тяхна парична форма и създадохме огромно количество пари абсолютно идентични с техните, които пръснахме по цялата Земя. Разпръсването продължи една седмица, по строго определени правила които смятам, че няма нужда да разяснявам. Основното е, че ги разпръсвахме само и единствено над населените места. Дебелината на паричната покривка достигна един метър и всички можеха да имат толкова пари, колкото можеха да съберат. Смятахме, че това ще им помогне да осъзнаят безумието на влечението и вярата им в парите. За съжаление сбъркахме. Безумците се избиха и самоунищожиха, което все пак смятам, че е един положителен факт.

Както и предполагахме, в началото настъпи хаос, всички бяха заети да събират пари, спряха да работят. Постепенно осъзнаха, че парите, които имат не са им нужни, защото всички имаха пари. Смятахме, че този момент ще бъде повратен, но не би. Вместо да осъзнаят безсмислието на парите, те се вкопчиха в частната собственост и се втурнаха да я защитават от посегателства. Въпреки, че джобовете им бяха натъпкани с пари, те започнаха да се избиват един друг, защото не знаеха как да получат един от друг необходимите им за съществуване неща, а парите вече бяха загубили своята предишна привлекателност. В опита си да възстановят предишния ред, богатите и правителствата на отделните държави (държавата също е безумно понятие, обединяващо група безумци и противопоставящо го на друга група въз основа главно на говоримия език, на който общуват и на вярванията които изповядват), като решиха, че въпросното явление, а именно парите, които ние изсипвахме над планетата, са следствие на чуждестранни действия, използваха наличния си военен арсенал и атакуваха всички държави, които бяха в обсега на техните оръжия. В крайна сметка безумците взаимно се избиха, а планетата Земя е спасена, въпреки, че ще са й необходими няколко десетки хиляди години, за да се възстанови отново в предишния си блясък.

 НИКОЛАЙ НИКОЛОВ