ПАРИТЕ КАТО ДЪЛГ.......

Животът ни е доминиран от две велики тайнства - любовта и парите! .....Приятно гледане и научаване на някой неща:


Само текста на филма  е ТУК!

Има и резервен вариант, защото когото го пуснах през 2009 година /а той бе от 2006 г./ бе изтрит. Затова ще ви пусна и него. - Същият е по съдържание, визия и текст. Картинката е друга, защото е стопиран на друго място. Тоест - няма смисъл да си играете и с него. 



НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ПО КАКВО СЕ РАЗЛИЧАВАТ СЕКТИТЕ ОТ ОСТАНАЛИТЕ ОБЩНОСТИ И СОЦИАЛНИ ГРУПИ?

1. Социологията ни учи, че социални групи възникват (и се разпадат) ежедневно в човешкото общуване. Сектата обаче освен стремеж към трайност, безусловно се характеризира с наличието на върховен водач, неподлежащ на контрол или критика от останалите членове на общността и претендиращ, че притежава изключителни, непостижими за околните знания или качества.

2. От редовите членове се изисква пълно или почти пълно подчинение.

3. Пирамидална структура на отговорността, т. е. на безотговорността. Малкият началник се отчита само пред по-големия, а най-големият се отчита пред Бог!

4. Спонтанен стремеж за поставяне на сектата извън контрола на обществото (полиция, данъчнa, съдебна система и др.).

5. Стремеж към прекъсване на връзките със света с цел поставянето на членовете в по-голяма лична зависимост. За целта обикновено светът е представян като олицетворение на злото, в което хората са враждебни и злонамерени (обсебени от сатаната), в това число и най-близките (дори родителите!).

Поначало сектите се основават на делението "Ние - Те", при което на тях - всички извън общността - се гледа с презрение и надменност, а понякога и с враждебност, като на източници на заплаха за "братството" или водача.

6. Заклеймяване (а понякога и преследване) на отказалите се, срещу които се насочват усилия за повторно привличане, при което не рядко се спекулира с техните страхове или тайни, станали известни на общността в процеса на съвместния им живот.

7. Стремеж към ендогамност - задължително привличане на семейството на всеки един член в сектата, съответно разрушаване на старото му семейство (отказало да се приобщи към организацията) и включване в ново, вече в рамките на общността. Нови бракове по начало се сключват само между членове на сектата.

(Не е рядкост водачите да претендират за дадени им свише права над жените в организацията и имуществото на членовете.) .- пример - ЗОЛОТОВ, МУН....И Т. Н.

8. Тоталитаризъм - стремеж към тотален контрол над членовете посредством контрол над съзнанието, осъществяван чрез изповеди, проверяване на дневници и писма, включване в по-малки взаимноконтролиращи се групи от членове, стриктни предписания, особено за живота в интимната сфера. Относно причините за последното вече говорихме!

9. Обикновено в такива общности се контролира и храненето на отделните членове. Този момент обикновено незаслужено се подценява, но и това е белег над който трябва да се замислите! Често явление е да се налагат изтощителни пости, с ограничаването под някакъв благовиден предлог на белтъчинната храна - месо, риба, млечни продукти, алкохол, кафе и др. В замяна на това се набляга на сладкото - захар и захарни изделия. Парадоксално? Не съвсем! Въглехидратите дават енергия, но липсата на белтъчини и мазнини изтощава организма и отслабва нервната система. Качването на кръвната захар пък е удар върху мозъка - през войната са провеждани опити в концлагерите на изток, където за първи път е открита тази закономерност. Изразът "здрав дух - здраво тяло" не се е родил случайно - физическият срив обикновено предизвиква и емоционален. Целта на много от сектите е да предизвикат макар и само единия от двата, а това спокойно може да стане и с прекаленото постене!

10. Спекулира се с травми и неуспехи в сегашния живот, и със заплахи за бъдещия (ад, пъкъл, в проповедите на Дейвид Кореш - езеро от асфалт, сред индуистите - прераждане в нещо по-низше).

11. Независимо каква е идейната база на сектата, водачите обикновено тълкуват писанията (собствени или на свещените книги на друга религия) в дух на собствено самовъзвеличаване или други привилегии (понякога и в чисто материален смисъл). ТАКА, ЧЕ ПРИЯТЕЛИ МОИ - МИСЛЕТЕ И СИ ЗАДАВАЙТЕ ТЕЗИ ВЪПРОСИ!!!!!

ЗНАМ, ЧЕ ЩЕ ЗАСЕГНА НЯКОЙ ХОРА КОИТО СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ ВАС, А И ДРУГИ, КОИТО СА ИЗЛЪГАНИ ОТ ПЪРВИТЕ, НО  ПОГЛЕДНЕТЕ СЕ, ПОМИСЛЕТЕ, ВИЖТЕ СЕ В ОГЛЕДАЛОТО, И СИ НАПРАВЕТЕ ОЦЕНКАТА.  КАК СТЕ С ПРИЯТЕЛИТЕ, ИНТИМНОСТА? НЯКОЙ ОПИТВАЛ ЛИ СЕ ДА ВИ СТАНЕ ПРИЯТЕЛ?  ПО ВСЯКА ВЕРОЯТНОСТ ВИЕ СТЕ ГО ИГНОРИРАЛИ. ЖИВОТА НИ Е ДАДЕН ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАМЕ ОТ ТОВА КОЕТО НИ ПРЕДОСТАВЯ - УВАЖЕНИЕ, ОБИЧ,  ЛЮБОВ, СЕКСУАЛНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ.  ВРЕМЕТО  ТЕЧЕ БЪРЗО И ЩЕ СЕ ОТЗОВЕТЕ В ГОДИНИТЕ В КОИТО НИКОЙ НЯМА ДА ВИ ПРЕДЛОЖИ ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ. ЩАСТИЕТО Е В ДРЕБНИТЕ НЕЩА, А ГОЛЕМИТЕ И НЕОБОСНОВАНИ ЦЕЛИ ВИ УНИЩОЖАВАТ. НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ МЕ РАЗБРАХТЕ, ЗАЩОТО КОГАТО ОСТАРЕЕТЕ ЩЕ СИ СПОМНЯТЕ САМО ЛЮБОВНИТЕ АВАНТЮРИ, СЕКСУАЛНИТЕ ВРЪЗКИ И ПОСЕЩЕНИЕТО НА ДРУГИ СТРАНИ И ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ,  АКО ИЗОБЩО СТЕ ГИ ИМАЛИ.... ТОВА ЩЕ ГО УСЕТИТЕ И РАЗБЕРЕТЕ ОТ РАЗКАЗИТЕ НА СВОИТЕ БАБИ И ДЯДОВЦИ, КОИТО СА СТАНАЛИ НА ПРЕКЛОННИ ГОДИНИ - НА КРАЧКА ОТ ДРУГИЯ СВЯТ.  А ДАЛИ ТОЙ СЪШЕСТВУВА?! НЕ СЕ ЗАБЛУЖДАВАЙТЕ - ПО ПРИНЦИП ВСИЧКО СЕ ПОВТАРЯ.  А АКО СЕ СЪМНЯВАТЕ В НЕЩО  ТО ПРОЧЕТЕТЕТЕ "ЕКЛИСИАСТ" - ПРОПОВЕДВИКА. ТОВА Е В "СТАРИЯ ЗАВЕТ" НА БИБЛИЯТА! ВСИЧКО ДОБРО......

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

СЪЩНОСТ НА КВАНТОВИЯ ПРЕХОД, А ЗА ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА - УТРЕ

Всички наши действия, мисли и възприятия се разделят на две основни групи: проявления на любовта, проявления на страха, което всъщност гради и дуалността, която е около нас. Ако в някои момент от живота си човек реши, че иска желанията, които има, да са синхронизирани с манифестацията на любовта, това може да промени целия начин на живеене и с тези възприятия той да бъде възможно най-полезен на всички във Вселената, която е изградена от любовта.

Страхът също е нещо, което е свързано с любовта. Както при липсата на светлина се появява тъмнината, така и при липсата на любов, идва страхът. В дуалната реалност често ни се случва да бъдем повлияни от чуждия страх и това може да бъде избегнато чрез абсолютната вяра в силата на любовта и липсата на съмнение във вселенската синхроничност, която също е проявление на любовта.

Добродетелите ни помагат да изравняваме личната ни честота с първично-сакралната Вселенска честотност /честота/  и така да резонираме на най-чисти честоти, които помагат най-много в един процес като квантов преход.

Ако всеки човек прояви смирение във всяка ситуация, в която до момента е изразявал някакво недоволство, това ще промени и следствията от неговите възприятия и така при всеки случай, възприеман като проблем, може да се приложи този ефективен метод за преобразуване, който спомага за развитието на заобикалящото ни съвършенство, като го обогатява с високи вибрации.

Всяка наша мисъл има определена честота, която взаимодейства с цялата вселена.

Като част от нея ние сме част от закона за свободната воля, който ни позволява да избираме какви честоти ще вибрират и резонират в нашето енергийно поле.
Ако всеки вложи дори и минимална концентрация в процеса на просветление и саморазвитие, неговите вибрации ще се повишат естествено, като следствие на промяната в начина му на мислене и така всичко от информационното му поле ще го води благодарение на синхронността и липсата на съмнение.
Всеки ден виждаме нещо, за чието развитие знаем, че можем да помогнем, правейки го по-красиво и по-добро, но от друга гледна точка свободната воля ни позволява да изграждаме различни приоритети в живота и понякога това ни обърква в изборите и мислите ни. Понякога изборите и тяхната честота на трептене ни отдалечават от вложеното във всичко съвършенство и трудно забелязваме неговата високо честотна красота, чрез което се съмняваме още повече и реализираме отново проявления на страха. Така понякога се създава възможностно-ограничена последователност от действия или събития, която се базира на липсата на любов и най-често това се дължи на самоограничението във възгледите, в които често участва и мисълта за съмнение във вселенския порядък и синхронност. Съмнението в съвършенството и липсата на случайности е различно от това съмнение, което употребяваме, когато се опитваме да открием истината и красотата на нещата или като не сме сигурни за достоверността на нещо.

Знанието е в основата на това да бъдем сигурни в нещата, които се случват, но затова често се изразява предубеденост към тях. Времето и пространството създават реалност, в която всяко нещо, което се случва, се различава по някой от двата фактора с предишната ни опитност. Ако веднъж не сме успели в нещо, често губим желание и воля за неговото реализиране. Не можем да бъдем сигурни, че същото, по-добре обмислено или подобно нещо в други условия ще се реализира отново така, че да е съпроводено от липсата на успех, освен ако не знаем причини, които пречат за най-доброто му спрямо всички осъществяване.

Дори и със знанието за причини, които виждаме като пречещи за реализирането на определена житейска реалност, можем с промяна във възприятията да променим хода на действията и това да помогне за реализирането на всяко желание. Така примерно, ако приемаме всяко нещо, което ни се случва като нещо, което обогатява нашия опит и ни учи да бъдем по-добри, то наистина ще има такава функция, но ако гледаме с недоволство, това наше възприятие само ще създаде повече следствия свързани с вибрациите проявени от недоволството и така дори и да искаме да сътворим нещо красиво, то ще е смесено и с недоволните вибрации. Често срещан случай е желанието + съмнение + воля, което се реализира като нещо с доминиране на съмнението. Някой може да си помисли, че е трудно да се вярва във всичко, без да се влага никакво съмнение, но затова човек може да приеме първо себе си и неограничените си възможности, чрез желание, воля или знание и така да е сигурен в това, че нещата, които се случват, винаги са най-красивите и добри за всички.

Страданията са едни от най-полезните уроци и тяхното проявление може да е моментно, ако ги приемаме като такива. Колкото повече се задълбочаваме във възприемането на нещо като проблем, а не като урок, толкова повече условия създаваме за това да бъдат реализирани проблемно възприети следствия в нашия живот. Страданията са такива, докато не видим причината за тях.
Когато видим причината и я приемем, като най-добрият ни помощник в личното и всеобщо развитие, следствията са най-полезните за развиващия процес и пътят, който следва е по-лек, независимо от случилото се. Ако приемаме нещата като трагедия, ние по-трудно ще намерим божествения замисъл в тях и това ще създаде информационно поле, което да ни показва този замисъл по много начини, докато не му обърнем внимание.

Ако следваме изградените от хиляди години навици за изразяване на недоволство и понякога даже състояние на депресивност за нещата, които може да погледнем и като такива, които може да направим по-добри, следствията от тези наши мисли ще са част от изградено от тях информационно поле, което ще е синхронизирано с това да научим нещата, които не сме разбрали достатъчно правилно или добре и които ни карат да правим избори вибриращи на ниво недоволство.

(Ако във всяко действие вложим, дори и с внушение, позитивната мисъл, следствията от него ще са оптимално полезни за всички и няма да ни окажат никакво неприятно възприемано от нас влияние или пък, ако все пак се случи нещо, от което пак можем да изразим недоволство, може пак да направим избора за търсене на гледна точка, в която всичко е достатъчно хубаво, че да не резонира с недоволството. Всеки, който работи над собственото си развитие, помага и за всеобщото и така цялата синхроничност създава последователност от действия, при които дори и човек да не осъзнава това, той е част от процеса на вселенска еволюция. Пътят за всички е един, както и генно заложените ни права, но красотата е и в това пътят за всеки да има различен облик, което да помага във всеобщото и лично развитие.

Всеки човек избира как да възприема обикалящия свят, но ако го възприема от всички възможни гледни точки, че даже и от тези, които не вижда с очите си, а само с въображението си примерно, той ще обогати възможностите, които да се реализират в неговото информационно поле, а чрез това ще обогати и всеобщото информационно съдържание. Многоизмерното изобилие на гледни точки ни позволява по елементарен начин да преобразуваме всяко нещо към нещо още по-добро. Ако оценяваме достатъчно даденото ни изобилие, то ще е един от преките пътища за просветление и развитие на самосъзнанието. С такива възприятия всеки може да живее вечно щастлив живот и всичко от обкръжаващия свят да гради безкрайността на това щастие.
Ако собствените ни действия обвързват хората и вселената, по начин, с който не биха били съгласни всички, се обвързваме със закона на кармата или съдбата.Така ние поемаме следствия, които правят пътя ни по-дълъг и се реализират с цел да балансират нещо, за чийто баланс не сме допринесли сами.Ако всяка мисъл, действие и желание е в синхрон с вселенските закони, това ще създава повече условия за прогресивност във всичките и възможни аспекти. Щом опознаем вселенските механизми, започнем да се стараем да ги спазваме и станем осъзната част от тях, в нашето съзнание ще се раждат само реалности където няма нищо, което може да бъде характеризирано като проблем.Може и да е утопия на въображението, но за някои вече е реалност на съществуването.

Всички се движим заедно, независимо от нивото на развитие и законите във Вселената оказват влияние на всеки в зависимост от изборите му, подсказвайки постоянно за сакралността на нещата, която е в основата на вселенското развитие. Основата, върху която може да започнем да градим тези наши не засягащи никого по нежелан от него начин, гледни точки са свързани със смирението и приемането на всяка случваща се реалност, като добиване и обогатяване на житейския опит и като такава, която винаги е за най-доброто на всички.
Изобилието ни дава възможност да правим избори свързани с изкушения и желания, които понякога не резонират с вълната на трептене на всеобщото развитие, но дори и това благодарение на безкрайните избори за възприятия, може да бъде част от еволюцията и да е неин помощник, ако се извършва с високо честотна мисъл. Ако всеки изгради възприятията си, така че всичко да е постоянно резониращо с божествената честота и чистота, да няма негативно възприемано от другите въздействие, което да ги засяга по някакъв начин
и да е проявление на стремежа към едно по-добро съществуване, това най-бързо ще ускори процеса на преминаване към по-висока честотност и в аспект материя.
Истината е една за всички, но всеки по различен начин може да я пречупи през собствените си възприятия, което ще афектира върху следствията в неговия живот. Така например и свободата е свързана с това колко и как обвързваме останалите с нашите действия и мисли, но също е и ниво на трептене в съзнанието, което със старание може да бъде лесно реализирано. Когато хората възприемат всяко нещо, като нещото, което е най-полезното и доброто за тях самите и всички тук и сега, то още по-силно и очевидно се проявява като такова и така действа оптимално с развиващата идея на неговото проявление.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА И СВЕТЛИНАТА

20.11.2013 г.
Остана зад нас датата 21.12.2012г. С такова нетърпение я очаквахме, че когато отмина, изведнъж пространството се изпълни с Тишина. Подобна на тишината, която прозвуча в жадните ни за свобода души преди двайсет и три години... Колко сърца проляха тогава сълза на разочарование заедно с Йоско Сърчаджиев... Проляхме тази сълза, защото желаехме да получим повече от това, което бяхме заслужили. Проляхме тази сълза, защото изведнъж искахме да получим всичката свобода на света. Сега прозвуча пак подобна тишина... И в тази тишина се дочу въздишка на разочарование... Може би това бе въздишка на излъганите надежди... Това бе въздишката на вашите, уморени от очакване, добри сърца... Толкова дълго беше това очакване, че ни се искаше само за миг да се отмие болката, натрупвана през всичките тези хилядолетия, пренасяна от един живот в друг. Толкова силна беше тази болка, че ни се искаше да изкрещим: „Стига, Господи! Уморихме се! Уморихме се от битки, Господи... Дай ни покой... Върни ни пак в Едемската градина, Господи... Научихме вече земния си урок...“ А, може би, иска Бог да ни каже: „Бъдете търпеливи, деца Мои. Никога не Съм преставал да ви обичам. Вече сте в края на пътя. Само още няколко крачки и ще ви прегърна. Само още няколко крачки и ще ви отведа в свят, изпълнен с Любов и Радост, свят, изпълнен със Светлина, свят, в който самите вие ще бъдете Светлина.“ И ето стига до нас този Божествен полъх и се разкъсва отново тишината. Покълва отново надеждата. Изпълват се сърцата с ново радостно очакване. Защото разбрахме, че наистина се случи нещо неповторимо. Какво всъщност се случи на тази дата? Мнозина от нас я очакваха със страх, други с любопитство, а трети с радостно нетърпение. Тези смесени чувства идваха от пророческите твърдения, че огнена стихия ще унищожи човечеството. Наистина първоначалният божествен замисъл е бил такъв. Предвиждало се е в деня, когато Земята премине през галактическия екватор и получи мощна енергия от центъра на Галактиката, тя да се взриви и да се превърне в свръхнова звезда. Тогава хората са щели да се преродят на други планети и по този начин да преминат в по-високо – четвърто и пето измерение. Но тъй като съзнанието на човечеството през последните три десетилетия рязко се повиши, божественият план за Прехода беше променен. От 1988 година се провеждат опити с доброволци, които да преминат в по-високи измерения, без да минават през смърт, както досега се е случвало при прехода на други планети. Окончателното решение за този вариант е взето през 2009 година. Никога до сега във Вселената не е извършван такъв експеримент – да преминем в по-високо измерение с физическите си тела. За да бъде успешно реализиран този преход, напреднали космически цивилизации работят вече няколко десетилетия и особено през последните три години. Те полагат огромни усилия за почистване атмосферата на планетата от замърсявания, за балансиране магнитното поле на Земята, за омекотяване на неминуемите природни катаклизми. С много усилия те работят за прочистване на планетата от Тъмните сили, които от хилядолетия спъват развитието на човечеството и го тласкат в бездната на омразата и неразбирателството. Преди две години са отстранени микрочипове, вградени в телата на някои от нас чрез имунизациите. Какво ще бъде развитието на човечеството след неминуемото осъществяване на Прехода? Преминавайки на ново, по-високо духовно ниво, човечеството ще получи много дарове. На нашите учени ще бъдат предоставени нови технологии, които те, заедно със своите космически колеги, ще внедрят в живота ни. Една от най-важните придобивки ще бъде безплатната, неизчерпаема енергия, която ние ще получаваме направо от Космоса. Това ще премахне необходимостта да добиваме енергийни ресурси от недрата на Земята и чрез тях да замърсяваме атмосферата. Двигателите с вътрешно горене ще отпаднат от употреба и на тяхно място ще заработят двигатели, ползващи чиста космическа енергия. Те ще бъдат вградени в превозни средства от съвсем нов тип, които ще бъдат много по-бързи и безопасни. Ще ни бъдат предоставени технологии, осигуряващи изобилие от храни и блага, което в крайна сметка ще доведе до отпадане на необходимостта от пари. В по-близък план ще бъдат опростени дълговете на тези, които има опасност да изгубят ипотекираните си жилища. Този процес вече тече в САЩ. Там са изпратени съобщения до всички, които не могат да обслужват ипотечните си задължения, че те им се опрощават. Ще бъде променена изцяло и финансовата система, което ще премахне бедността като явление. Но най-ценната придобивка, която ще получи човечеството, ще е промяната в здравословното му състояние. Вече са изградени част от центровете за лечение, които нашите приятели наричат Градове на Светлината. Те само чакат удобния момент да бъдат „спуснати“. Първият такъв център ще бъде в Седона. В тези центрове и чрез локални устройства ние ще получим съвършено здраве. Лечението ще се извършва със светлина, звук и цвят. Ще бъде спрян процесът на стареене и ще започне регресивен процес, който ще възвърне младежкия ни вид. Както се досещате, това ще доведе до продължаване на човешкия живот. А тези, които постигнат по-високо духовно ниво, на практика ще получат безсмъртие. С тези промени, всъщност, ще започне предсказаният Златен век на Земята. Сега ние използваме едва пет процента от капацитета на мозъка си. Предстои обединяване на двете му полукълба в едно цяло и, от там, постигане възможност за небивало разгръщане на творческия потенциал на всеки един от нас. В този нов свят, който неминуемо ще бъде изграден, ще бъдат непознати злобата и завистта, омразата. Сърцата на всички ще бъдат изпълнени с любов и състрадание, с желание да помагат на другите. Докато пиша тези редове, се опитвам да си представя мислите и настроенията на тези, които ще ги прочетат. Знам, че почти всички вие ще си кажете с въздишка: „Ех, ако можеше това да бъде вярно...“ Разбира се, тази въздишка не е вяра. Тя е едно плахо очакване, едно, може би, малко тъжно мечтание. Сега вие се държите като дете, което е видяло на витрината любимата играчка и си мечтае Дядо Коледа да му я донесе, но не вярва, че ще я получи, защото мама е казала, че играчката е много скъпа, а само татко работи в семейството. Детето прекрасно разбира това, но някъде дълбоко в доброто му сърчице се таи надежда, че може би ще се случи някакво чудо, че вълшебникът Дядо Коледа ще намери начин да му донесе мечтаната играчка. Точно така се чувствате и вие. Знам, че всеки от вас си казва: „ А може би, това наистина ще се случи...“ Да, това наистина ще се случи! То е неотменимо! Но има една малка подробност... Има едно мъничко „но“. (Винаги има едно „но“). Просто Дядо Коледа ще поиска от очакващото с трепет дете да му изпее една песничка и едва тогава играчката ще бъде негова. Ами ако детето не знае песничка? Какво ще прави тогава? Ето, затова започнах да пиша тази малка книга – защото знам, че повече от всичко желаете да получите даровете, за които ви разказах, но не знаете как да си ги поискате, още не сте научили песничката, която трябва да изпеете на Дядо Коледа. Сега ще се опитам да ви разкажа за това, което трябва да постигнете, за да получите този подарък. Опитайте се да ме слушате, докато ви чета тази приказка, така както слушат децата – с ВЯРА! Помислете дали бих се наел с този труд, ако самият аз не бях сигурен в истинността на този разказ. Знам, че ще ви бъде трудно, защото твърде малко се говори за това. По-нататък ще ви обясня защо. Но преди да започна своя разказ, искам да обясня какво ще стане с децата, които не успеят да научат песничката за Дядо Коледа. Вече споменахме какви прекрасни времена ни очакват. Представете си, че изведнъж всред тази идилия, която предстои, се втурне някой и започне да ни заплашва, започва да сее омраза и агресия, опитва се да ни върне в света, който за нас е вече отминал. За тези, които не са разбрали урока, няма да има място в това общество. На всички ще бъде даден равен шанс да се променят, но тези, които не желаят да го направят, ще се трансформират. Това ще стане като се преродят (инкарнират) на друга планета в по-ниско измерение. Нашата планета ще бъде в четвърто – пето измерение. Така в близките 20 – 30 години населението на Земята ще намалее. Но вие не се плашете! Това не се отнася за вас. Защото вече сте започнали да учите песничката за Дядо Коледа и много скоро Той с любов ще ви прегърне и ще каже: „Браво, деца Мои! Чудесно сте научили урока в училището, наречено Земя, където ви пратих преди хиляди години. Живейте в радост!“ Разбирате ли сега каква голяма отговорност стои пред нас? Разбирате ли каква отговорност поемам, като започвам да ви говоря за нещо, изглеждащо толкова странно и непознато? Хората, с които съм разговарял до сега, посрещат думите ми по различен начин – с недоверие, с любопитство, с вяра и надежда, но понякога и с иронична усмивка. Нищо. Дори и един от вас, след като прочете тази книга, да се промени така, че да стане от тези, които ще заживеят в така мечтания свят от любов, значи си е струвало. Песничката, за която говорим, се нарича ОСЪЗНАВАНЕ. Космосът, Вселената, Създателят, нашите космически приятели очакват от нас да осъзнаем някои истини, някои правила, които са основен закон всред Издигнатите същества, каквито ние много скоро ще бъдем. Ако трябва с една дума да определим това, което трябва да осъзнаем, думата е ЛЮБОВ! Безрезервна Любов към всичко. Когато затворите последната страница на тази книга и след като сте потърсили, евентуално, и други източници на информация, би трябвало да почувствате, че сърцето ви е изпълнено с Любов. Това ще значи, че добре сме си свършили работата. Но осъзнаването в Любов минава през много стъпки. Ще се опитам да ви ги посоча. Тъй като това е моето лично виждане, което съм придобил, като съм ползвал много източници, и е част от моя личен опит, бихте могли да ги допълните. 1. Необходимо е да осъзнаем, че човечеството, живата и „неживата“ природа, планетата сме едно цяло. 2. Ние сме неделима частица от Бога. Бог не е нещо вън от нас. Той не е нещо, от което трябва да се страхуваме. Ние и Бог сме едно. 3.Един вмирисан просяк, циганинът, учителят, президентът и ние сме в еднаква степен души. Различно е нашето социално положение, но като души сме едно. 4.ВЯРАТА! Няма по-силен двигател от ВЯРАТА. Ние получаваме от живота това, в което вярваме.   5.СТРАХЪТ. Няма по-голяма спънка в развитието ни от страха. Докато не се освободим от него, не можем да продължим напред. 6.ПРОШКАТА. Докато не осъзнаем прошката, ако не сме готови да простим на всички, развитието ни ще бъде спряно. 7.Освободете се от ЗЛОБАТА, ЗАВИСТТА, АГРЕСИЯТА, ГНЕВА, НЕГОДУВАНИЕТО, ГОРДОСТТА, ЗЛОСЛОВИЕТО. Не се обиждайте. За всички тези стъпки ще говорим по-обстойно. Но за да можем по-добре да ги разберем, е необходимо да се запознаем с основните събития в историята на човечеството, с пътя, който сме изминали в нашето развитие. Човечеството е един експеримент. Първосъздателят започнал да експериментира със сътворението в тази Вселена, за да постигне едно по-добро себе-познаване, себе-изразяване. Той донесъл в тази Вселена енергиите и същностите на живота „част от самия Него“ и ги надарил със своите способности. Тези части или продължения на Първосъздателя – Богове-Създатели, започнали да експериментират и създали собствена йерархия. В процеса на създаването се породила идея Земята да стане интергалактически център за информация. Тя била прекрасно място и се намирала близо до много енергийни магистрали. Цивилизации от всички галактики се надпреварвали да дадат от своето ДНК, за да бъдат представени със собствен код на тази планета. Така майсторите на генетиката създали невиждано на никоя друга планета разнообразие от животински видове. Така Земята се превърнала в жива библиотека. Изначалните автори на Земята били членове на Семейството на Светлината. Така преди 500 000 години била създадена високоразвита цивилизация на южния континент Антарктида. Но тогава започнали космически войни за собственост над този райски кът. Някои от Боговете-Създатели окупирали Земята преди 300 000 години. Тези същности победили Светлината, като лишили хората от информация, за да могат да бъдат управлявани по-лесно. Новите собственици се хранели с енергията, породена от хаоса и страха. Те променили ДНК на хората, като от 12 оставили само две спирали. Всичко, което не било жизнено необходимо и което би могло да носи информация, било изключено. Около Земята била създадена честотна бариера, която пречела на проникването на светлинната информация. Така започнала ерата на Тъмните сили. От 26 000 години на Земята властват Архонтите. Те обявили планетата за тяхна собственост. Човешката раса била поставена в положение на заложник. За да посетят Земята или да пребивават на нея, представителите на други добронамерени цивилизации трябвало да искат специално разрешение. Високочестотната бариера обхващала пространството от осем мили над и под земята. Тази технология променяла структурата време/пространство, което пречело на движението на космическите превозни средства, и така нашите космически приятели са били затруднени в желанието си да ни помагат. Завесата имала за цел да препрограмира човешкото население, като използва астрално-етерни програми за преродени човешки същества. Тези програми постигали следното: 1. Намаляване съзнанието и възпрепятстване на светлинното тяло. 2. Блокиране на свободната воля и потискане на инициативата чрез инфразвукова технология. Това въздействие се чува като жужене и предизвиква необоснована умора. 3. Замъгляване на интелигентността – води до замъглено съзнание и влошена памет. 4. Причиняване на дисхармония във взаимоотношенията – изкуствено разделяне между любов и сексуалност, дисбаланс между женските и мъжките принципи, затваряне на сърцето. 5. Причиняване на бедност, чрез прожектиране на холограмни изображения на бедност в етерния мозък. 6. Субкултурно разделение. 7. Всевиждащото око – шпионска програма, която наблюдава от етерно ниво всички дейности на физическите същества. 8. Импланти. Това са етерни кристали, поставени в аурата на всяко човешко същество непосредствено преди раждането. Тези импланти премахват спомените от предишни прераждания. Физически чипове са поставени на част от човечеството чрез ваксини. Затова СЗО ги направи задължителни. За да противодействат на повишаващото се съзнание на човечеството, Архонтите активираха Завесата през 1996 и 2004 г. Тогава бяха докарани рептилии и милиарди невидими амеби. На етерно ниво чрез камери се наблюдава нашето състояние. Тези същества са алергични към любовта, радостта, секса. Когато забележат, че сме радостни и живеем в разбирателство, към нас се изпращат амеби, които се прилепват към слънчевия сплит и от там влияят на нашите емоции. Затова добронамерените ни космически приятели работят за евакуирането на тези същества.  На Земята има шест милиона физически Архонти. Те контролират човечеството чрез Ротшилдите, владеят икономиката, енергетиката, банковата система, военно промишления комплекс, фармацевтиката, киноиндустрията, всички медии. Те са виновници за всички войни, които се водят на планетата. Но на първи юни 2012 година космическият кораб на Плеядинците успява да разруши тяхната основна опора – честотната бариера, с мощен удар, нанесен, като многократно била увеличена силата на мощно слънчево изригване чрез четиридесет километров рефлектор. Това беше последната опора на Архонтите и сега тяхната власт бързо се руши. Пробуждането на човечеството се активира отново и този път процесът е необратим. За тази операция Изначалните автори призовали Семейството на Светлината да се намеси и прочисти планетата. Началото на този процес бил поставено през 1945 г. Непосредствено след Втората световна война Гея извикала: „Господи, слаба съм! Помогни ми!“ Тогава Бог възложил на Галактическата федерация да проучи какви са възможностите за развитие на планетата. (Галактическата федерация е съюз на 1000 високо развити цивилизации от нашата галактика. В момента те помагат на още единайсет планети, които са в подобно състояние на преход.) Така от 1945 година рязко се увеличило присъствието на космически кораби в около земното пространство. Нашите приятели разработили няколко варианта за изчистване на планетата от Тъмните сили. В основата на тяхната идея стояла възможността да се използва промяната в земния магнетизъм, която започнала през 1950 г. и ще продължи до 2100 г. Тази промяна се дължи на преминаването на планетата и цялата Слънчева система през фотонен пояс в периферията на галактиката Млечен път. Намалената магнитна полярност създава условия за мощно проникване на добри космически енергии от центъра на Галактиката към Слънчевата система. Апогеят в проникването на тези енергии беше на 21.12.2012 г. Тогава се получи т. нар. Прецесия – изравняване на оста на Земята със Слънцето, Центъра на Галактиката и Космическия център, Великото Централно Слънце Алцион. На тази дата ние преминахме Галактическия екватор. Това изравняване ще се повтори след 26000 години. Сред нашите космически приятели възникнала идеята да се осъществи Възнесение на планетата и човечеството, без да се преминава през смърт, както се случвало на други планети при подобни ситуации. До тази идея се стигнало през 1987 г., когато се състояла Хармонична конвергенция. На всеки 25 години се правят такива Хармонични конвергенции. Това представлява замерване на вибрациите и електромагнитните излъчвания на планетата и хората. За последните години вибрациите на планетата са се повишили почти два пъти. Успоредно с това се повишават и нашите вибрации. Ниските вибрации са тези на злобата, завистта, омразата, клюкарството. Но голяма част от човечеството повиши значително своите вибрации, като се изпълни с Любов, добронамереност и Вяра. Това е новото повишено съзнание на голяма част от хората, което доведе до промяна на Божествения план за унищожение на планетата. Ако Тъмните сили не повишат своята честота, те ще изчезнат, няма да могат да понесат повишените вибрации. Техният хранителен източник – страх, тревога, хаос, глад, отчаяние, ще бъде премахнат. Ако ние се изпълним с любов и радост, ще спрем да подхранваме с негативната си енергия тези, които толкова дълго ни държат в робство, и те завинаги ще си отидат от нашия живот. По този начин ние се включваме в трансформацията на злото в добро. При тази трансформация получаваме неоценима помощ и напътствия от нашите космически приятели. Кои са Те? Това са нашите приятели и близки, с които сме се разделили преди хиляди години, за да дойдем на Земята и чрез стотици прераждания да създадем неоценим опит за Вселената. Много скоро нашата памет ще бъде възстановена и ние ще си спомним за тях и буквално ще ги прегърнем, ще се завърнем в своя истински дом от това вълнуващо пътешествие. Те с нетърпение ни очакват и ни помагат да извървим своята част от пътя.  Когато сме се разделили с тях, ние много добре сме знаели, че нашата душа е безсмъртна и затова нищо лошо не може да ни се случи. Знам, че много от вас не могат да допуснат, че нашата душа може да се преражда в нови и нови тела. Без да осъзнаем тази възможност, не сме в състояние да разберем пътя на нашето духовно развитие. Как се осъществява това? След смъртта ние преминаваме през тунел, който е създаден, за да може нашата душа безопасно да премине през пластовете с ниски вибрации. Като се издигнем, ние попадаме в пространство, където срещаме нашите починали преди това близки. Ако в сегашния си живот ние не сме допускали това, не сме вярвали, че нашата душа е безсмъртна, ще изживеем шок. Има души, които до такава степен не могат да приемат това, което се случва, че остават в едно междинно пространство. Те смятат, че това е сън, и чакат да се събудят. Такива души могат да имат проблеми в своето развитие. Затова е много важно предварително да сме подготвени за това, което предстои, и да не изпитваме страх от смъртта, защото тя е само средство, което ни помага да оставим тежките си физически тела тук, за да можем свободно да се придвижваме в други светове. Един от световете, където нашите души се обучават за следващото си прераждане, се намира на най-близката до нас планета с форми на живот в пета и шеста плътност, Венера За да не се чувстваме объркани в новия непознат свят, ние получаваме помощ от инструктори. Те ни помагат да анализираме опита, който сме натрупали през изминалия живот. Обикновено ние се чувстваме изморени от сътресенията, които сме преживяли на Земята, и не желаем повече да се връщаме там. В същото време има души, които са имали красиви преживявания или са оставили нещо недовършено и бързат отново да се преродят. С помощта на инструкторите ни се дава възможност да изберем вариант за следващия ни живот. Това става в едно пространство, подобно на мехур, което те наричат Пръстенът. В този Пръстен има множество устройства, подобни на нашите монитори. Там можем да разгледаме възможните варианти за бъдещото ни развитие. Бихме могли да изберем да се преродим на друга планета или отново да се върнем тук. Ако се чувстваме много уморени, можем да изберем живот в по-високите измерения – от пето до седмо. Това, най-общо казано, означава да се върнем в Едемската градина, от където сме тръгнали преди милиони години. Можем да останем тук стотици и хиляди години. Но, ако сме решили да дойдем отново на Земята, с помощта на инструкторите и на други души, с които сме свързани, започваме анализиране на възможните варианти. Има изградени постоянни групи от 15 – 20 души. Външният ни вид е като този, който сме имали при последния си престой на Земята. В тези групи анализираме опитностите си от последното прераждане и избираме вариант за следващото. Дава ни се възможност да видим епизоди от живота на различни хора, които бихме могли да бъдем. Можем да се спуснем до града, в които ще живеем, да почувстваме ароматите му, да се потопим в неговата атмосфера. Когато изберем подходящия вариант, се спускаме на Земята, за да се срещнем отново в групата след „смъртта“. Започваме своя нов живот, преживяваме ново вълнуващо детство. Вероятно мнозина от вас си мислят, че непременно ще изберат живот в охолство и безгрижие. Това е, защото от позицията на сегашния си живот не можем да оценим изцеляващото въздействие на болката. Ние винаги избираме живот, който ще ни даде най-голяма опитност. Представете си, че изпращаме децата си на училище, а те само играят по цял ден. Тогава ще бъдат много радостни, но нищо няма да научат. Така е и с нас. Ние винаги избираме точно този живот, който ще допълни липсващата ни опитност, независимо колко трудно ще ни бъде.

Следва………..

Д. Пенков

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ЗАДЪНЕНА УЛИЦА - нашият живот

На края можем да спрем, и да се замислим. Много въпроси се появиха. Защо достигнахме до тази задънена улица? Как да излезем от нея? Но и най главния въпрос – Как да живеем?

Трябваше ли да стигнем до задънената улица? Трябва и да разберем, че до там ни е довело нашета его.
И имаше хора които говориха за това, крещяха, молеха човечеството внимателно да се загледа в себе си, и да се спре, докато не стане късно! Но тях никой не ги слушаше. И ето сега всичко дума по дума се повтаря. Навлязохме в задънената улица – криза, която светът не е виждал. А след нея идва опасност, която заплашва с унищожение цялото човечество. Не чухме преди, но трябва, просто е необходимо да го чуем сега. Може да сме на края на бездната, но все още има шанс! Последният шанс. Да победим Егоизма. Какъв е този последен шанс за да го победим?
Егоизма не трябва да се потиска, защото той е наша природа.
Егоизма не трябва да се убеждава, той не се подава нито на убеждение, нито на наказание. Егоизма не трябва да се купува, защото той никога няма да се насити! Егоизма може само да се излекува. Това може да се направи, може, и природата сама ни подсказва как. Погледнете на спокойната и радостна картина – майка и малкото и дете. Колкото повече се радва детето, толкова повече се радва и тя! А целият свят може ли да живее така? Аз да бъда щастлив от това, че друг човек е щастлив. И нас да ни свързва взаимна любов. Вие питате – „Нима това е възможно?” –аз ще Ви отговоря – „Без това ние няма да оцелеем”. Цял век ни говориха - „ Разберете, ние сме неразривно свързани един с друг”. „Разберете, ако на някой не му е добре, било човек, страна, народ, то Вие не може да бъдете равнодушни, вие не може да се радвате на това, защото Вие сте едно цяло, един организъм подчинен на един и същ закон”. Закона за единия организъм. И ако ние нарушаваме този закон то нас ни унищожават, а ние го нарушаваме постоянно, защото искаме да живеем по закона на разрушението, по закона на егоизма. Но такъв закон в природата няма! Разбирате ли?! В природата действа абсолютно друг закон, и за да разберем това на нас ни е достатъчно да погледнем самите себе си. Повече от седем милиарда клетки вътре в нас живеят една за друга. Всяка клетка взета отделно е егоистична, но всяка разбира, че да живее трябва да се обедини. Всеки орган от тялото служи не на себе си, а на цялото тяло. Такъв е принципа на работа на здравия организъм. Такъв е принципа на живота – подчинение на закона на единния организъм. Закона за абсолютното себеотдаване, любов, закона за неразривната връзка един с друг. Всеки от нас е една седем милярдна частичка от огромния единен организъм, наричащ се НАШИЯТ СВЯТ. На нас ни трябват - цялата реклама, всички средства за информация, всички средства за възпитание. Възпитанието то е необичайно важно! Всички тези неща трябва да се насочат така, че в нас да се зароди мисълта, и ние да разберем, че сме частичка от един единен организъм и, че това което го заобикаля, е висшия закон на любовта. Ако мислите на човека се насочат само към това, как да се научи да обича, то тогава всичко това ще му се върне , мигновено, защото с тези свои желания да обичаме, ние ще привлечем към себе си този Висш Закон за Любовта, грижещ се за нас като майка за своето дете. И той ще ни помогне и ние веднага ще открием около себе си добър дружелюбен и приветлив свят. И ще открием, че за да действа любовта, то не трябва енергия, защото тя сама я създава. И ние накрая ще разберем, какво е това ЛЮБОВ! Че, това е готовност до се грижим за благото на ближният ни и да обслужим него а не само себе си. Ето какво е Любов! Ние трябва да успеем да станем обичани, обичащи и щастливи, още през този живот. Ние просто сме задължени да направим това. Какъв забележителен век преживяхме ние и какъв ВЕЛИК ВЕК стои на прага ни!


С уважение: Николай Николов

ОКУПИРАЙ УОЛСТРИЙТ – РЕВОЛЮЦИЯТА Е ЛЮБОВ !

Това движение не се отнася за това - 99-те % да победят или да надвият 1-ия %. Защото знаете какво ще последва: 99% ще създадат нов 1%.

Не, това не е целта ни.

Това, което искаме да създадем, е възможно по-красив свят, свещен свят, свят за всички. 
Свят, който лекува, мирен свят.

 Не можем просто да кажем, че искаме мир. Исканията ни трябва да са конкретни.

Всичко, което хората искат да кажат, трябва да бъде казано само в контекста на сегашния политически дебат. А целият политически дебат вече е прекалено малък. Ето защо празнословието само отслабва движението и го обезсърчава.

Тази система не работи и за единия процент. 
Ако вие бяхте изпълнителен директор, вашите решения щяха да са същите като техните, защото институциите имат своя собствена логика. 

Животът е също толкова  мрачен и на върха. 
И всички тези измами на богатите са един вид тяхната фалшива компенсация за загубата на наистина важните неща.  Загубата на взаимност, загубата на общуване, на близост, загубата на смисъл.

Всеки иска да има смисъл в живота си.

И днес, живеейки в развита пазарна икономика, ние спряхме да зависим от споделянето с другите, а просто си купуваме всичко и затова не ни е нужен никой.

Защото, ако този, който е произвел храната ми, ушил е дрехите ми или е построил къщата ми, ако умре или ако аз го отблъсна от себе си или той не ме харесва, това не е проблем, защото просто ще платя на някой друг да свърши тези неща.

И затова обществото не работи, защото основното е, че ние не се нуждаем един от друг.

И дори да се изолирате с някого, с който да консумирате заедно, това не създава душевна близост.

Само съвместната креативност и споделянето създават близост и удовлетворение.

Вие притежавате качествата, които са важни.

Също както всяко живо същество притежава качества, които са важни за еко-системата. И както изчезването на даден вид наранява всички, същото важи и за вас. Вие също имате необходим и важен дар, който да споделите.

 Дълго време умовете ни казваха, че да живеем споделяйки, е грешно. 
Но сега все повече хора осъзнават истината, че сме тук, за да споделяме, и усещат нужда от споделяне, и че обратното не работи при никакви обстоятелства. Все повече хора виждат, че това не е лудост, че в това има логика, че това е начинът за живеене.

И, осъзнавайки това, умът ни спира да се бори със сърцето, което желае да бъдем полезни и да споделяме.

Това преобразяване на ума, което предизвиква тези неща, е универсално и всички 99% или 1% го осъзнават. Пробуждат се различни хора по различни начини.

За  мен любовта е усещането на връзката ти с друго същество.

Икономистите казват, че “повече за теб” означава “по-малко за мен”.

Но обичаният човек знае, че повече за теб е повече и за мен.

Ако обичаш някого, знаеш, че неговото щастие е твое щастие, неговата болка е твоя болка.

Твоят “Аз” се отваря, за да приеме други хора.

Това е Любовта.

Любовта е разширяването на “Аз”-а, за да приеме другия.

А това е друг вид революция.

Няма с кого да се бориш, няма зло, което да надвиваш, няма “други” в тази революция.

Всеки чува този вътрешен зов и настъпи времето да го послушаме.

Това е бъдещето. 
Време е да се подготвим за него, да допринесем с нещо и да го осъществим.

Видео с български субтитри, 5 минути:

 И ОЩЕ ЕДНО ВИДЕО:



С ПОМОЩТА НА  Лусесита

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

* ПОЗДРАВ ЗА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ ПО СЛУЧАЙ ПРАЗНИКА - НИКУЛДЕН! *

Е..... ЛЕКО СЕ САМОПОЗДРАВЯВАВАМ, НО ПОЗДРАВА Е ЗА ВСИЧКИ ИМЕНИЦИ И ГРАД БУРГАС!!!!

Николай Николов

& ПЕСНИ И МЕЛОДИИ ЗА ВАШЕТО ДОБРО НАСТРОЕНИЕ &

  НЕКА ОТНОВО ТОВА ДА Е ПОЗДРАВ КЪМ ВСИЧКИ ДОБРИ ХОРА, И ДА ПРЕДИЗВИКА ПРИЯТНО НАСТРОЕНИЕ И СПОМЕНИ! С уважение към Вас, Николай...



 








Николай Николов 

ПЛАМЕН СТАВРЕВ - ДУША ИЗПЪЛНЕНА С ПЕСНИ И ЧУВСТВА

НЕКА ДА СИ СПОМНИМ ЗА НАШИЯ СЪГРАЖДАНИН ПЛАМЕН СТАВРЕВ...











Николай Николов

"Небето над земята"

Ще направя леко отклонение от темата! Всичко добро Ви желая!



Николай Николов

Целувката на Ана

Поздравявам всички по случай празника на лозята, виното и любовта!




http://www.youtube.com/watch?v=nqPo0goqPt0&feature=player_embedded#at=97


Николай Николов

ЗАЩО ЖЕНИТЕ ПЛАЧАТ?!

Малко момченце пита майка си

- Защо плачеш?
- Защото аз съм жена…..
- Аз не те разбирам!
Майка му го прегърна и каза:
- Това ти никога няма да разбереш…
Тогава момченцето попита баща си:
- Защо понякога мама плаче без причина?
- Всички жени понякога плачат без причина - това е всичко което бащата можал да каже. По късно момчето пораснало, станало мъж, но като такъв не престанал да се учудва:
- Защо жените плачат?
Накрая попитал Бог. И Бог му отговорил:
- Създавайки жената, Аз исках тя да е съвършена. Дадох и плещи толкова силни, че да държат целия свят, и толкова нежни, че да поддържат детската главичка…
Дадох и дух толкова силен, че да преживее раждането и всякаква друга болка. Аз и дадох воля, толкова силна, че да върви напред, когато другите падат… и тя да се грижи за падащите и болните и уморените, без да се оплаква.
Аз и дадох добрина за да обича децата при всякакви обстоятелства, даже когато те я обиждат.
Аз и дадох сили да подкрепя мъжа, не гледайки на всички негови недостатъци. Аз я направих от неговото ребро, за да защитава неговото сърце.
Дадох и мъдрост за да разбере, че добрият мъж никога не причинява умишлено болка на жената, но понякога изпитва нейната сила и решителност да застане редом с него без колебание.
И накрая и дадох сълзите…, и правото да ги пролива където и когато е необходимо…
И ти, сине Мой трябва да разбереш, че красотата на жената не е в нейната дреха, прическа или маникюр. Нейната красота е в очите които откриват вратата съм сърцето и – това място, където се намира любовта!




Николай Николов