СЪЩНОСТ НА КВАНТОВИЯ ПРЕХОД, А ЗА ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА - УТРЕ

Всички наши действия, мисли и възприятия се разделят на две основни групи: проявления на любовта, проявления на страха, което всъщност гради и дуалността, която е около нас. Ако в някои момент от живота си човек реши, че иска желанията, които има, да са синхронизирани с манифестацията на любовта, това може да промени целия начин на живеене и с тези възприятия той да бъде възможно най-полезен на всички във Вселената, която е изградена от любовта.

Страхът също е нещо, което е свързано с любовта. Както при липсата на светлина се появява тъмнината, така и при липсата на любов, идва страхът. В дуалната реалност често ни се случва да бъдем повлияни от чуждия страх и това може да бъде избегнато чрез абсолютната вяра в силата на любовта и липсата на съмнение във вселенската синхроничност, която също е проявление на любовта.

Добродетелите ни помагат да изравняваме личната ни честота с първично-сакралната Вселенска честотност /честота/  и така да резонираме на най-чисти честоти, които помагат най-много в един процес като квантов преход.

Ако всеки човек прояви смирение във всяка ситуация, в която до момента е изразявал някакво недоволство, това ще промени и следствията от неговите възприятия и така при всеки случай, възприеман като проблем, може да се приложи този ефективен метод за преобразуване, който спомага за развитието на заобикалящото ни съвършенство, като го обогатява с високи вибрации.

Всяка наша мисъл има определена честота, която взаимодейства с цялата вселена.

Като част от нея ние сме част от закона за свободната воля, който ни позволява да избираме какви честоти ще вибрират и резонират в нашето енергийно поле.
Ако всеки вложи дори и минимална концентрация в процеса на просветление и саморазвитие, неговите вибрации ще се повишат естествено, като следствие на промяната в начина му на мислене и така всичко от информационното му поле ще го води благодарение на синхронността и липсата на съмнение.
Всеки ден виждаме нещо, за чието развитие знаем, че можем да помогнем, правейки го по-красиво и по-добро, но от друга гледна точка свободната воля ни позволява да изграждаме различни приоритети в живота и понякога това ни обърква в изборите и мислите ни. Понякога изборите и тяхната честота на трептене ни отдалечават от вложеното във всичко съвършенство и трудно забелязваме неговата високо честотна красота, чрез което се съмняваме още повече и реализираме отново проявления на страха. Така понякога се създава възможностно-ограничена последователност от действия или събития, която се базира на липсата на любов и най-често това се дължи на самоограничението във възгледите, в които често участва и мисълта за съмнение във вселенския порядък и синхронност. Съмнението в съвършенството и липсата на случайности е различно от това съмнение, което употребяваме, когато се опитваме да открием истината и красотата на нещата или като не сме сигурни за достоверността на нещо.

Знанието е в основата на това да бъдем сигурни в нещата, които се случват, но затова често се изразява предубеденост към тях. Времето и пространството създават реалност, в която всяко нещо, което се случва, се различава по някой от двата фактора с предишната ни опитност. Ако веднъж не сме успели в нещо, често губим желание и воля за неговото реализиране. Не можем да бъдем сигурни, че същото, по-добре обмислено или подобно нещо в други условия ще се реализира отново така, че да е съпроводено от липсата на успех, освен ако не знаем причини, които пречат за най-доброто му спрямо всички осъществяване.

Дори и със знанието за причини, които виждаме като пречещи за реализирането на определена житейска реалност, можем с промяна във възприятията да променим хода на действията и това да помогне за реализирането на всяко желание. Така примерно, ако приемаме всяко нещо, което ни се случва като нещо, което обогатява нашия опит и ни учи да бъдем по-добри, то наистина ще има такава функция, но ако гледаме с недоволство, това наше възприятие само ще създаде повече следствия свързани с вибрациите проявени от недоволството и така дори и да искаме да сътворим нещо красиво, то ще е смесено и с недоволните вибрации. Често срещан случай е желанието + съмнение + воля, което се реализира като нещо с доминиране на съмнението. Някой може да си помисли, че е трудно да се вярва във всичко, без да се влага никакво съмнение, но затова човек може да приеме първо себе си и неограничените си възможности, чрез желание, воля или знание и така да е сигурен в това, че нещата, които се случват, винаги са най-красивите и добри за всички.

Страданията са едни от най-полезните уроци и тяхното проявление може да е моментно, ако ги приемаме като такива. Колкото повече се задълбочаваме във възприемането на нещо като проблем, а не като урок, толкова повече условия създаваме за това да бъдат реализирани проблемно възприети следствия в нашия живот. Страданията са такива, докато не видим причината за тях.
Когато видим причината и я приемем, като най-добрият ни помощник в личното и всеобщо развитие, следствията са най-полезните за развиващия процес и пътят, който следва е по-лек, независимо от случилото се. Ако приемаме нещата като трагедия, ние по-трудно ще намерим божествения замисъл в тях и това ще създаде информационно поле, което да ни показва този замисъл по много начини, докато не му обърнем внимание.

Ако следваме изградените от хиляди години навици за изразяване на недоволство и понякога даже състояние на депресивност за нещата, които може да погледнем и като такива, които може да направим по-добри, следствията от тези наши мисли ще са част от изградено от тях информационно поле, което ще е синхронизирано с това да научим нещата, които не сме разбрали достатъчно правилно или добре и които ни карат да правим избори вибриращи на ниво недоволство.

(Ако във всяко действие вложим, дори и с внушение, позитивната мисъл, следствията от него ще са оптимално полезни за всички и няма да ни окажат никакво неприятно възприемано от нас влияние или пък, ако все пак се случи нещо, от което пак можем да изразим недоволство, може пак да направим избора за търсене на гледна точка, в която всичко е достатъчно хубаво, че да не резонира с недоволството. Всеки, който работи над собственото си развитие, помага и за всеобщото и така цялата синхроничност създава последователност от действия, при които дори и човек да не осъзнава това, той е част от процеса на вселенска еволюция. Пътят за всички е един, както и генно заложените ни права, но красотата е и в това пътят за всеки да има различен облик, което да помага във всеобщото и лично развитие.

Всеки човек избира как да възприема обикалящия свят, но ако го възприема от всички възможни гледни точки, че даже и от тези, които не вижда с очите си, а само с въображението си примерно, той ще обогати възможностите, които да се реализират в неговото информационно поле, а чрез това ще обогати и всеобщото информационно съдържание. Многоизмерното изобилие на гледни точки ни позволява по елементарен начин да преобразуваме всяко нещо към нещо още по-добро. Ако оценяваме достатъчно даденото ни изобилие, то ще е един от преките пътища за просветление и развитие на самосъзнанието. С такива възприятия всеки може да живее вечно щастлив живот и всичко от обкръжаващия свят да гради безкрайността на това щастие.
Ако собствените ни действия обвързват хората и вселената, по начин, с който не биха били съгласни всички, се обвързваме със закона на кармата или съдбата.Така ние поемаме следствия, които правят пътя ни по-дълъг и се реализират с цел да балансират нещо, за чийто баланс не сме допринесли сами.Ако всяка мисъл, действие и желание е в синхрон с вселенските закони, това ще създава повече условия за прогресивност във всичките и възможни аспекти. Щом опознаем вселенските механизми, започнем да се стараем да ги спазваме и станем осъзната част от тях, в нашето съзнание ще се раждат само реалности където няма нищо, което може да бъде характеризирано като проблем.Може и да е утопия на въображението, но за някои вече е реалност на съществуването.

Всички се движим заедно, независимо от нивото на развитие и законите във Вселената оказват влияние на всеки в зависимост от изборите му, подсказвайки постоянно за сакралността на нещата, която е в основата на вселенското развитие. Основата, върху която може да започнем да градим тези наши не засягащи никого по нежелан от него начин, гледни точки са свързани със смирението и приемането на всяка случваща се реалност, като добиване и обогатяване на житейския опит и като такава, която винаги е за най-доброто на всички.
Изобилието ни дава възможност да правим избори свързани с изкушения и желания, които понякога не резонират с вълната на трептене на всеобщото развитие, но дори и това благодарение на безкрайните избори за възприятия, може да бъде част от еволюцията и да е неин помощник, ако се извършва с високо честотна мисъл. Ако всеки изгради възприятията си, така че всичко да е постоянно резониращо с божествената честота и чистота, да няма негативно възприемано от другите въздействие, което да ги засяга по някакъв начин
и да е проявление на стремежа към едно по-добро съществуване, това най-бързо ще ускори процеса на преминаване към по-висока честотност и в аспект материя.
Истината е една за всички, но всеки по различен начин може да я пречупи през собствените си възприятия, което ще афектира върху следствията в неговия живот. Така например и свободата е свързана с това колко и как обвързваме останалите с нашите действия и мисли, но също е и ниво на трептене в съзнанието, което със старание може да бъде лесно реализирано. Когато хората възприемат всяко нещо, като нещото, което е най-полезното и доброто за тях самите и всички тук и сега, то още по-силно и очевидно се проявява като такова и така действа оптимално с развиващата идея на неговото проявление.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

# СВОБОДАТА Е ОТНОСИТЕЛНА И КАТО ТАКАВА ЗАВИСИ ПОВЕЧЕ ОТ ВЪНШНИЯТ ФАКТОР #

Свободата е относителна и като такава зависи повече от външният фактор, отколкото волята. Ролята на волята твърде често се изчерпва с това да се примири с логичното. Ето пример с ябълката (всеки един от нас) и Земята (света който ни заобикаля). Според физичните закони Земята привлича ябълката към себе си, но и ябълката прави същото с планетата. Второто е толкова по - малко, колкото и масата му е по - скромна и отклонения има евентуално ако си тежиш на мястото.
Да владееш живота си ще рече, че владееш средата си, т.е. елиминираш влиянието и върху теб при вземането на решения, начин на поведение и т.н. и т.н. Като почнем с това, че имаме часовник, поглеждаме светофара, ходим на училище или работа, не се разхождаме по нощница на улицата и си плащаме в магазина, можем да се замислим що за свобода реално имаме. Излиза, че ежедневието ни е изпълнено в угаждане на чужди интереси и правила. Робството не са окови, това го научавате още в училище. Тогава научавате и още една мисъл - робството се усеща едва когато оковите станат твърде дебели за да бъдат строшени. По тази причина се пропагандира, че  наркотиците са готино и елитно занимание. Можем само да си пожелаем, че няма излъгани нови наркоманчета заблудени, че заплахата е като тази да говориш в клас или пресечеш на червено.
Та, ето ви и теория: Човекът е като капка - съвършена форма която бързо се трансформира, разкъсва или просто разлива. Океанът пък е населението на планетата. Когато една капка падне върху повърхността на водата, тя прави грандиозно зрелище изразяващо се в концентрични вълни галещи повърхността. Точно така се разпространяват идеите и мислите. Ефектно и ... краткотрайно. Когато живеем в една локва, влиянието ни ще бъде по осезаемо, когато се намираме в океана... може и да не забележат присъствието ни. А сега си помислете, че навън вали. Да, ние сме част от нещо, но сякаш нашето влияние върху това глобално явление е незабележимо. И когато говорим за космонавтиката, разстоянията до бленуваното посещение на близки планети от друга галактика не е 20 години строеж, а 20, 50 или 1 000 хиляди светлинни години. Числа които еднодневки като хората няма как да обгърнат в представите си и изчисленията след десетичната запетая могат да развълнуват само математиците.
Ако човек има влияние, то не е толкова върху собственият му живот, отколкото върху този на околните. По същата причина и неговият живот е повече следствие от средата му, отколкото от личен избор. Ако искаш да разсмееш БОГ, кажи му, че си имаш планове. Чували ли сте го? Кой от вас не е имал планове които не е осъществил? Кой от вас се не се е отказвал, защото целта му се е сторила твърде висока и недостижима? Всички ние имаме една мнооооооого малка мяра за това какво можем и се равняваме по нея въобразявайки се, че всъщност правим нещо съществено. Колко от вас получават удовлетворение от работата на която ходят? Колко от вас не са се карали с роднини? Колко от вас не са искали да зарежат всичко и да отидат на другия край на света? Колко от вас не са искали да отидат някъде, където никога няма и да отидат? И вие се мислите за свободни?
Дойде ред и на волята. Имаме воля. Че даже и свободна била. Не знаем какво е несвободна воля, но и този израз е толкова смислен колкото и предходният. Да имаш воля не значи да свършиш нещо, а да го свършиш ръководейки се от лични съображения. Дали такива съществуват, ние май сме  скептични. Най-голямото преимущество на човека осигурило му господство над света е и най-големият му недостатък. Не, не говорим за интелекта, а за общественото самосъзнание. Човек мисли твърде много за другите, дотолкова, че забравя и себе си. Грижи се за колата, за децата, за съпругата, за майката, за минувача който е блъснал, за непознатият който му се смее, за колегата, за шефа, за касиера, за този който никога не е виждал, а живее отсреща, за всеки. Всичко което имаме ни връзва в адска бримка на отговорности, като почнем от данъци и свършим с внимание и любов. Извода не е "нямайте", просто констатираме, че основна характеристика на имането на живот е треперенето над него.
Под воля се разбира да вземаме решения самостоятелно и да противоречим на общоприетото или налаганото ни. Всичко това е алогично и неестествено. Като такова е срещано толкова често колкото и 6 - цата от тотото. Да, съществува и не, не доказва нищо. Това е просто изключението потвърждаващо правилото. 
Човекът е жертва на обществото. Естествено има и други философски течения. Според едни ние сме родени с мисия или пък бъдещето ни вече е предначертано. И в "Престъпление и наказание" Разколников реализира идеята на райха за раса над друга, за "свръхчовека" на Ницше и прочие идеи подкрепящи, че съществуват хора които коват съдбата си и това им право е дадено свише. Дали е така, всеки може да прецени за себе си.

НИКОЛААЙ НИКОЛОВ