НАЙ-ПРОСТАТА СХЕМА ЗА ЗАХРАНВАНЕ НА СВЕТОДИОДНА ЛАМПА. ЕВОЛЮЦИЯ

Опростявайки захранващата верига на светодиодите, стигаме до елементарното:- Само едно съпротивление! Ако се вгледате внимателно в по-старите платки и схеми, те могат ясно да ви покажат колко части се използваха преди за захранване на светодиодите в 220-волтова LED лампа. А новите лампи са къде по-лесно направени и лесно разглобяеми. Включвате LED диодите на 220-волтова светодиодна електрическа крушка и изхвърляте дросела. Едно съпротивление само е достатъчно за захранване на LED матрицата, и в същото време почети не се нагрява..

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

СЪЩНОСТ НА КВАНТОВИЯ ПРЕХОД, А ЗА ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА - УТРЕ

Всички наши действия, мисли и възприятия се разделят на две основни групи: проявления на любовта, проявления на страха, което всъщност гради и дуалността, която е около нас. Ако в някои момент от живота си човек реши, че иска желанията, които има, да са синхронизирани с манифестацията на любовта, това може да промени целия начин на живеене и с тези възприятия той да бъде възможно най-полезен на всички във Вселената, която е изградена от любовта.

Страхът също е нещо, което е свързано с любовта. Както при липсата на светлина се появява тъмнината, така и при липсата на любов, идва страхът. В дуалната реалност често ни се случва да бъдем повлияни от чуждия страх и това може да бъде избегнато чрез абсолютната вяра в силата на любовта и липсата на съмнение във вселенската синхроничност, която също е проявление на любовта.

Добродетелите ни помагат да изравняваме личната ни честота с първично-сакралната Вселенска честотност /честота/  и така да резонираме на най-чисти честоти, които помагат най-много в един процес като квантов преход.

Ако всеки човек прояви смирение във всяка ситуация, в която до момента е изразявал някакво недоволство, това ще промени и следствията от неговите възприятия и така при всеки случай, възприеман като проблем, може да се приложи този ефективен метод за преобразуване, който спомага за развитието на заобикалящото ни съвършенство, като го обогатява с високи вибрации.

Всяка наша мисъл има определена честота, която взаимодейства с цялата вселена.

Като част от нея ние сме част от закона за свободната воля, който ни позволява да избираме какви честоти ще вибрират и резонират в нашето енергийно поле.
Ако всеки вложи дори и минимална концентрация в процеса на просветление и саморазвитие, неговите вибрации ще се повишат естествено, като следствие на промяната в начина му на мислене и така всичко от информационното му поле ще го води благодарение на синхронността и липсата на съмнение.
Всеки ден виждаме нещо, за чието развитие знаем, че можем да помогнем, правейки го по-красиво и по-добро, но от друга гледна точка свободната воля ни позволява да изграждаме различни приоритети в живота и понякога това ни обърква в изборите и мислите ни. Понякога изборите и тяхната честота на трептене ни отдалечават от вложеното във всичко съвършенство и трудно забелязваме неговата високо честотна красота, чрез което се съмняваме още повече и реализираме отново проявления на страха. Така понякога се създава възможностно-ограничена последователност от действия или събития, която се базира на липсата на любов и най-често това се дължи на самоограничението във възгледите, в които често участва и мисълта за съмнение във вселенския порядък и синхронност. Съмнението в съвършенството и липсата на случайности е различно от това съмнение, което употребяваме, когато се опитваме да открием истината и красотата на нещата или като не сме сигурни за достоверността на нещо.

Знанието е в основата на това да бъдем сигурни в нещата, които се случват, но затова често се изразява предубеденост към тях. Времето и пространството създават реалност, в която всяко нещо, което се случва, се различава по някой от двата фактора с предишната ни опитност. Ако веднъж не сме успели в нещо, често губим желание и воля за неговото реализиране. Не можем да бъдем сигурни, че същото, по-добре обмислено или подобно нещо в други условия ще се реализира отново така, че да е съпроводено от липсата на успех, освен ако не знаем причини, които пречат за най-доброто му спрямо всички осъществяване.

Дори и със знанието за причини, които виждаме като пречещи за реализирането на определена житейска реалност, можем с промяна във възприятията да променим хода на действията и това да помогне за реализирането на всяко желание. Така примерно, ако приемаме всяко нещо, което ни се случва като нещо, което обогатява нашия опит и ни учи да бъдем по-добри, то наистина ще има такава функция, но ако гледаме с недоволство, това наше възприятие само ще създаде повече следствия свързани с вибрациите проявени от недоволството и така дори и да искаме да сътворим нещо красиво, то ще е смесено и с недоволните вибрации. Често срещан случай е желанието + съмнение + воля, което се реализира като нещо с доминиране на съмнението. Някой може да си помисли, че е трудно да се вярва във всичко, без да се влага никакво съмнение, но затова човек може да приеме първо себе си и неограничените си възможности, чрез желание, воля или знание и така да е сигурен в това, че нещата, които се случват, винаги са най-красивите и добри за всички.

Страданията са едни от най-полезните уроци и тяхното проявление може да е моментно, ако ги приемаме като такива. Колкото повече се задълбочаваме във възприемането на нещо като проблем, а не като урок, толкова повече условия създаваме за това да бъдат реализирани проблемно възприети следствия в нашия живот. Страданията са такива, докато не видим причината за тях.
Когато видим причината и я приемем, като най-добрият ни помощник в личното и всеобщо развитие, следствията са най-полезните за развиващия процес и пътят, който следва е по-лек, независимо от случилото се. Ако приемаме нещата като трагедия, ние по-трудно ще намерим божествения замисъл в тях и това ще създаде информационно поле, което да ни показва този замисъл по много начини, докато не му обърнем внимание.

Ако следваме изградените от хиляди години навици за изразяване на недоволство и понякога даже състояние на депресивност за нещата, които може да погледнем и като такива, които може да направим по-добри, следствията от тези наши мисли ще са част от изградено от тях информационно поле, което ще е синхронизирано с това да научим нещата, които не сме разбрали достатъчно правилно или добре и които ни карат да правим избори вибриращи на ниво недоволство.

(Ако във всяко действие вложим, дори и с внушение, позитивната мисъл, следствията от него ще са оптимално полезни за всички и няма да ни окажат никакво неприятно възприемано от нас влияние или пък, ако все пак се случи нещо, от което пак можем да изразим недоволство, може пак да направим избора за търсене на гледна точка, в която всичко е достатъчно хубаво, че да не резонира с недоволството. Всеки, който работи над собственото си развитие, помага и за всеобщото и така цялата синхроничност създава последователност от действия, при които дори и човек да не осъзнава това, той е част от процеса на вселенска еволюция. Пътят за всички е един, както и генно заложените ни права, но красотата е и в това пътят за всеки да има различен облик, което да помага във всеобщото и лично развитие.

Всеки човек избира как да възприема обикалящия свят, но ако го възприема от всички възможни гледни точки, че даже и от тези, които не вижда с очите си, а само с въображението си примерно, той ще обогати възможностите, които да се реализират в неговото информационно поле, а чрез това ще обогати и всеобщото информационно съдържание. Многоизмерното изобилие на гледни точки ни позволява по елементарен начин да преобразуваме всяко нещо към нещо още по-добро. Ако оценяваме достатъчно даденото ни изобилие, то ще е един от преките пътища за просветление и развитие на самосъзнанието. С такива възприятия всеки може да живее вечно щастлив живот и всичко от обкръжаващия свят да гради безкрайността на това щастие.
Ако собствените ни действия обвързват хората и вселената, по начин, с който не биха били съгласни всички, се обвързваме със закона на кармата или съдбата.Така ние поемаме следствия, които правят пътя ни по-дълъг и се реализират с цел да балансират нещо, за чийто баланс не сме допринесли сами.Ако всяка мисъл, действие и желание е в синхрон с вселенските закони, това ще създава повече условия за прогресивност във всичките и възможни аспекти. Щом опознаем вселенските механизми, започнем да се стараем да ги спазваме и станем осъзната част от тях, в нашето съзнание ще се раждат само реалности където няма нищо, което може да бъде характеризирано като проблем.Може и да е утопия на въображението, но за някои вече е реалност на съществуването.

Всички се движим заедно, независимо от нивото на развитие и законите във Вселената оказват влияние на всеки в зависимост от изборите му, подсказвайки постоянно за сакралността на нещата, която е в основата на вселенското развитие. Основата, върху която може да започнем да градим тези наши не засягащи никого по нежелан от него начин, гледни точки са свързани със смирението и приемането на всяка случваща се реалност, като добиване и обогатяване на житейския опит и като такава, която винаги е за най-доброто на всички.
Изобилието ни дава възможност да правим избори свързани с изкушения и желания, които понякога не резонират с вълната на трептене на всеобщото развитие, но дори и това благодарение на безкрайните избори за възприятия, може да бъде част от еволюцията и да е неин помощник, ако се извършва с високо честотна мисъл. Ако всеки изгради възприятията си, така че всичко да е постоянно резониращо с божествената честота и чистота, да няма негативно възприемано от другите въздействие, което да ги засяга по някакъв начин
и да е проявление на стремежа към едно по-добро съществуване, това най-бързо ще ускори процеса на преминаване към по-висока честотност и в аспект материя.
Истината е една за всички, но всеки по различен начин може да я пречупи през собствените си възприятия, което ще афектира върху следствията в неговия живот. Така например и свободата е свързана с това колко и как обвързваме останалите с нашите действия и мисли, но също е и ниво на трептене в съзнанието, което със старание може да бъде лесно реализирано. Когато хората възприемат всяко нещо, като нещото, което е най-полезното и доброто за тях самите и всички тук и сега, то още по-силно и очевидно се проявява като такова и така действа оптимално с развиващата идея на неговото проявление.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ИСТИНАТА ЗА БОГОМИЛИТЕ - първа част

Българите направиха нещо за света чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципът на свободата.

Стремежът към просветление, където преходното се превръща във вечно, а всекидневното се озарява от копнеж по безсмъртното битие, е неизменен спътник на българския народ от незапомнени времена. Този стремеж намира израз в богомилството, което става основа за изграждането на нова, устремена към бъдещето култура. Това наистина може да бъде основание за високо национално самочувствие на българите.

Богомилството бележи един от най-високите върхове по дългия исторически път на България и има епохално значение за еволюцията на европейската цивилизация. То оказва решаващо и трайно влияние за духовното извисяване на хората, като разширява хоризонта на познанието. Всеобхватно по своето съдържание, богомилското учение обогатява и издига човешкото мислене до качествено нова, по-висша степен на развитие. То освобождава съзнанието от господството на авторитети, утвърдени религиозни предразсъдъци, овехтели църковни догми, заблуди и суеверия.

Многостранното му въздействие предизвиква реформаторски движения в редица страни и допринася

за възникването и изграждането на някои мистични и езотерични общества в Европа.

Уникално по своето значение, богомилството е ярък феномен на българския дух, въплъщение на неговия гений. То е до такава степен убедително и безспорно, че не е необходимо да бъдем великодушни, за да сме справедливи в оценката си за него. Фактът, че в продължение на векове богомилите формират светогледа на обществото, достатъчно красноречиво говори за голямата жизненост, възвишеност и плодоносност на идеите им. Техните християнски идеали и високи нравствени изисквания изпреварват със столетия епохата на Средновековието, дори и днес не са осъществени.

Преди хиляда години богомилите внасят своя дял в световната съкровищница. Постиженията им в духовната и социалната сфера представляват най-величественият паметник на техния живот, венец на усилията им. Те са безценно наследство за нас, защото освен всичко друго ни завещават любов към мъдростта и истината.

На богомилството са посветени голям брой творби и специални проучвания от средните векове до наши дни. В много от тях авторите се спират предимно върху социалните аспекти на богомилското движение. За сметка на това пък, съвсем малко внимание се отделя на езотеричната страна на учението. Ще се позовем  върху религиозно-мистичната същност на богомилството опирайки се на стари писмени източници и с помощ на с оценки на видни историци и писатели. 

В историята на човечеството има епохи в които настъпва възход на духовността. Такъв е периодът през X век, когато в тъмните средновековни дълбини по нашите земи заблестява светлината на богомилството – най-забележителното явление в българската история. Родено от необятната мъдрост на Изтока, богомилското учение тласва развитието на европейските народи по нов път. Като мистично и същевременно социално движение, то оказва силно влияние върху развитието на европейската цивилизация повече от 400 години. Богомилството става причина за появата на редица еретични движения, които разтърсват устоите на държавите и премахват догматизма и измамата на средновековната православна и католическа църква. Отрекло ортодоксалността в нейните ритуални и организационни форми, това анти - църковно учение е повече от реформаторско. Епохално е влиянието му върху духовния и социалния живот. Обикнато и възприето от различни съсловия на обществото, то поема своя път през вековете.

Хари Салман, философ от Холандия, казва в беседата си на 8 юли 1997 г. в София: През Х век България е духовният център на Европа, където се е родил Духът за да се разпространи в другите страни - Босна, Италия, чак до Франция. Но кръстоносните походи на Инквизицията унищожили тези богомилски духовни средища. Каква ли е била причината за това отрицателно отношение? Богомилските общини искали да реализират принципа на християнството – без богатство, без йерархични структури, в директна връзка с ранното християнство. И общини на братство се създавали навред но те се оказвали опасни за официалната Църква.

Богомилството притежава освободителна и творческа сила. То е носител на свободолюбието и несломимия съзидателен порив на българите в историята на европейските народи. Богомилското учение дарява човечеството с най-прогресивните идеи и подтиква обществото към бърза еволюция.

То съдържа цялото езотерично знание и древната мъдрост. Характеризира се с универсализъм и

космополитност. Чрез самоотвержения си живот богомилите разпространяват трансцендентните си

идеи в редица страни, и запалват първите искри на Ренесанса в Западна Европа, като предизвикват

Реформацията. Богомилството съдържа същноста, есенцията на световната мисъл. България е първата европейска страна, в която богомилите изричат новородената истина. Следите, които те оставят в средновековната история са незаличими. Безброй са верните последователи на истинското християнство от Мала Азия до Атлантическия океан. Хиляди преминават през вериги и тъмници и се изкачват на кладите с пълната увереност, че страдат и умират за една истина, която е божествена и вечна, която никоя сила не може да унищожи. Богомилите стават идейни подбудители на движения за социална справедливост и национална независимост и открито застават срещу византизма, който обхваща по това време българската държава. Навред богомилските проповедници разпространяват учението според което нито Константинопол, нито Рим изразяват истинското Христово слово а съзнателно го изопачават и приспособяват за своите користни интереси. Преследвани и унищожавани с жесток фанатизъм последователите на българската ерес даряват човечеството с плодовете, израснали на коравия български дух, като променят светогледа на европейците за цели няколко столетия напред. Дори и след падането на България под османска власт пренесеното на запад богомилство продължава да живее, давайки импулс на народите към духовна и социална свобода.

Могъщи и многобройни еретически движения заливат от X до XV век много страни в средновековна Европа. Те печелят широките народни маси, заплашват официалната църква, духовните и светските власти и подкопават устоите на средновековните държави... В борбата срещу еретиците се организират кръстоносни походи, извършват се чудовищни жестокости и се създава Инквизицията кояте е най-могъщата институция през средновековието за разследване, сковаване и потискане на човешката мисъл и дело, заунищожаване на "неправоверно" мислещия човек. Въпреки високо моралните си идеи, борчески качества и жертвоготовност, еретиците не могат да устоят. Към края на XIV и началото на XV век угасват един след друг пламъците на еретическата дейност. Изтощени са силите, които са я поддържали в продължение на векове...

Но в Европа възникват нови идеи и пламват нови борби срещу църковния и феодалния гнет. Това са идеите и борбите на пред реформаторските и реформаторски учения и движения.

За богомилството пишат много историци и изследователи, които дават различни оценки на този български феномен. Едни го отричат, други - възхваляват. Някои принизяват и омаловажават неговата роля и значение за духовното израстване на народите през Средновековието, но

обективните и непредубедените учени подчертават реформаторския му дух. За повечето автори богомилството е национална гордост и е най-светлата страница в българската история българският принос в европейския духовен живот, за други то става причина за гибелта на Първото българско царство и падането на народа под чужда власт. Според неговите противници,

богомилите са рушители на православието и виновници за упадъка на България.

Следва продължение………

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ