КОЙ Е БОЯНЪ МАГА? - римейк

Боянь Мага (княз Бениамин - най малкият син на цар Симеон и съвременник на св. Иван Рилски) е бил поет, певец, просветител, лечител, маг и най - мистичната и популярна фигура в Европа и Азия през 10 - 14век от н.е., та дори и до днес. На 19 год. е владеел практически, цялото знание на Магнаурската, Александрийската и Багдатската школи. Учителите му са се изумявали на дълбоките му познания във всички науки. Малко се знае за него, но това което се знае е велико, всемирно, общочовешко. 

Първото си посвещение получава още на 16 г. във Византия, в Магнаурската школа от двама тайнствени сирийски мага, които по- късно го посещават и в Преслав, където му дават и второ посвещение. 
Боянъ Мага е основател на Богомилското движение, което се разпростира из цяла Европа, а богомилските принципи стават основа за епохата на Ренесанса - наука, религия, изкуство и философия в едно. Това движение възстановява чистотата на ранното християнство и припомня забравените Христови принципи на Любов и Братство между хората.

 Богомилите са се обличали в бели ленени дрехи, отглеждали са пчели и са се хранели предимно с плодове, мед, жито и орехи. Смятали са живота на всичко живо за свещен и при никакви обстоятелства не са посягали на него. 
След избиването на 17 съвършени богомили в България, от управляващите, под силното влияние на Византия, която владее изцяло царския двор по време на царуването на брат му Петър, Боянь Мага напуска България. Богомилите се пръскат из Европа. Гонени, преследвани, охулвани , изгаряни на клади те възкръсват по света и техния гений чертае светли хоризонти за всяка нация, до която се докосват. Техни последователи са квакерите в Англия, албигойците във Франция , катари, бугри , българи в Италия, розенкройцери в Германия, чешките братя, добри хора, богу мили, съвършени. Наричани с различни имена в различните държави . Богомилите учат хората, как да живеят чист и свят живот, откриват училища за деца и възрастни. Разкриват тайните на живата природа и космоса, магията на музиката и изкуствата. 
Песни се пеят и до днес и легенди се разказват за Баянь Магесник в Украйна и Русия, където Боянь живее и работи в двора на Киевската княгиня Олга ( негова сестра и дъщеря на цар Симеон). С напускането на България там той пренася много от книгите на Преславската школа и българските книжовни средища, разпространява българския език и писменост в недрата на необятната Руска шир. В продължение на 30 години, в една от кулите, в двореца на сестра си, Боянъ пише и разпраща богомилските книги по цяла Европа.
В летописите се разказва за великия поет и певец , който владее вятъра и природните стихии, може да възкресява, да лекува, да се появява и изчезва. Във фолклорните песни се пее за българския княз, облечен в бели ленени дрехи извезани с български бродерии. 
Боянь мага е вдъхновител за всеки, който търси съвършенството.

Втора, разширена част:

Мистерия е дали той е истинският водач на богомилите, но със сигурност е умеел да примирява духа на езичеството и каноните на християнството.

В историята на България има немалко харизматични личности, чийто изпълнен с мистичност живот предизвиква интерес до ден днешен. Основната причина е, че тази мистичност се подхранва тъкмо от неразгадани истини и факти, затрупани безвъзвратно  от времето.
Един от най-любопитните примери си остава битието на Боян Магесника, макар че е живял през далечния Х в. - златното столетие на страната ни. Самото му прозвище е достатъчно, за да провокира любопитството. Още повече, че заниманията с магьосничество вероятно са били твърде опасни в зората на българското християнство. Въпреки че е бил член на царското семейство, Боян Магесника е почти напълно премълчаван и от византийските, и от българските хронисти. За него все пак пише лангобардският дипломат епископ Лиутпранд, живял в средата на Х в., работил във Византия като канцлер на крал Беренгар II, а по-късно и като пратеник на германския император Отон т. Сведението му обаче е оскъдно: "Симеон имал двама сина, единият на име Баян, а другият - по име Петър, който и сега е жив и властно царува над българите. Баян, разказват, дотолкова бил изучил магията, че внезапно могъл да се превръща от човек на вълк и на всякакъв друг звяр." В студията си, посветена на Боян Магесника, акад. Иван Дуйчев изтъква, че освен Петър, роден от втората съпруга на цар Симеон, мистичният чудотворец е имал и други братя, сред които Михаил, роден от първата съпруга на царя, който бил накаран да приеме монашество. 
Кога е роден Боян Магът - човекът с

НЕОБИКНОВЕНИ СПОСОБНОСТИ?

Не е изяснено точно, вероятно през 908 или през 910 г. Годината на смъртта му е напълно неизвестна, със сигурност не е бил дълголетник. Епископ Лиутпранд посочва за брат му цар Петър, че "и сега е жив", т.е. брат му вече е починал. 
Макар че се е занимавал с магьосничество, Боян е покръстен и е приел християнското име Вениамин според византийски летописци. 
Повечето от нашите историци медиевисти приемат, че Боян Магесникът е завършил прочутата Магнаурска школа в Константинопол, столицата на Византия. Според лечителя Петър Димков редом с висшите науки Боян е учил и в тайна школа, където са преподавани само на избрани египетските мистерии. В труда си "Българска народна медицина" Димков твърди, че в Константинопол по онова време се е намирал таен клон на египетските мистерии - своеобразна световна академия на науките. "В нея - пише лечителят - като голям учен, моралист и филантроп приели и Боян Мага. Тук той придобил солидни познания по различни религиозно-философски и медицински въпроси." С други думи, синът на Симеон, успоредно с учението си в Магнаурската школа, е завършил и египетска езотерична школа, където е получил своето духовно посвещение като маг.
Доколко тези занимания с магии навремето са влизали в разрез с официалното християнство? Акад. Иван Дуйчев пише: "Необходимо е прочее нашият Боян Магесник да бъде поставен в своята естествена среда и да бъде преценяван като син на своето време, за да може да се определи, както подобава, значението на неговите занимания с магия. Той се е задълбочавал очевидно с разпространената във Византия магия. Като вземем предвид широкото разпространение на магията сред византийското общество, не ще ни се стори никак странно обстоятелството, че този български княз се е посветил на езотерични науки. Не е наложително при това да се предполага, че той се е бил отрекъл от православието и е станал еретик или езичник. Средновековните люде са намирали възможност да примирят своите занимания с магията и християнството - отбелязва академик Дуйчев. - Не са редки случаите, когато представители на византийската църква изучавали най-усърдно магията и астрологията в най-различните им видове, както, от друга страна, постъпвали и самите императори." Впрочем византийският патриарх Михаил Керуларий бил в открито взаимодействие с астролози и алхимици. 
В какво точно се състояло магьосничеството на царския потомък, никъде не е изяснено, очевидно това ще остане една от вечните тайни за нашата историческа наука. Има достатъчно трудове, посветени на средновековната магия, практикувана на Запад. Липсват обаче проучвания, посветени на тайните знания във Византия и в България през Х в., които са били повлияни от източната езическа мъдрост. Знае се, че през онази епоха изкуството на Боян е било твърде разпространено у нас. България се е славела с множеството си магьосници, чиито имена и умения не са достигнали до днес. Вероятно са използвали и магически ритуали от практиката на прабългарската и славянската езическа традиция, в която били призовавани старите богове, приемани като зли духове. В историко-литературната си студия "Боян Магьосникът", издадена през 1923 г., Васил Пундев прави извода, че Магът е бил или отстъпник от християнството, или виден представител на богомилството.
Изучаването на

египетските тайни учения

свързани с магьосничество, вероятно са се отразили съществено върху отношението на Боян Магесника спрямо официалното християнство. Той, царският син, който могъл да има блестяща и безметежна кариера като политик, духовник или учен, провокирал обществото, провокирал духовенството, а и цялата общественост, с еретическите си възгледи. Според лечителя Петър Димков Боян Магесникът бил истинският създател на богомилството, след като се върнал в България, повлиян тъкмо от египетските мистерии. 
В книгата си "Богомилски легенди" Николай Райнов отбелязва, че за Петър Дънов Боян Магът и Поп Богомил са били два архангела, които са слезли на земята, за да продължат Христовия импулс, "защото той беше отслабнал".
Пръв за Боян Магесника пише руският учен славист Юрий Венелин, живял през ХIХ в. Според него Боян имал склонност към наука и словесност, към поезия и музика. Би могло да се нарече "магьосник", но само в метафоричен смисъл. Ученият приема, че прототипът на споменавания Боян в руския епос "Слово за Игоревия полк", творба от ХI-ХII в., е харизматичният чародеец и вълшебник - син на цар Симеон. Според Юрий Венелин руският народ по онова време не е могъл да има поет като българския Боян. 
Под влияние на Венелин Георги Ст. Раковски също героизира Боян Магесника в своята поема "Горски пътник". Александър Теодоров-Балан също се увлякъл от тезата, че всъщност става дума не за магесник, а за голям поет, чиито творби са изчезнали. Васил Пундев обобщава безпристрастно, че поетът от "Слово за Игоревия полк" няма нищо общо с нашия Боян Магесник.
Какви са били магиите му и дали той е истинският създател и водач на богомилите, вероятно това ще остане завинаги една от големите мистерии в българската история. Със сигурност обаче този царски маг е умеел да примирява загърбения дух на езичеството и каноничните претенции на християнството - способност, която изглежда достатъчно мистериозна дори за мнозина наши съвременници.

Написал по молба от колега:

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

НЕ ДОПУСКАЙ НАСИЛИЕ НАД СЕБЕ СИ!

Процеса против Богомилите...... – нещата са много преки със сегашната ни действителност. Идеите на богомилите са опасна ерес, както преди така и сега.

Богомилите не искат да приемат задължителната вяра и се противопоставят на задължителното и насилственото изучаване на  тази задължителна вяра. Не е необходимо да се подчиняваш, а вътрешно да издържаш. Колкото и да уважаваш дадена идеология и да си обсебен от нея то не е необходимо вътрешно да се подчиняваш на нея! Ти, а и всеки си има собствено мнение и убеждение и ако е необходимо като начало да бъдеш  в себе си емигрант или по-точно -  еретик, а защо не и по - късно да стане реално. Това е и веруюто на богомилите.  Техния девиз е: -  „Не позволявай никакво насилие над себе си от където и да идва то  -  от цар или от Бог, от меч или от слово дори когато е и от обич”!  Богомилите отстояват това и с цената на живота си. Богомилството е мощно съпротивително движение без оръжие само със слово. Те не са убивали.  Те проникват на запад и там се наричат албигойци, патарени, или булбри. Богомилите са толкова силни и плашат църквата и власт имащите, защото се борят против бедността, причинена от неравенството, измамата и лъжата, които и в 21 век са същите за голямо съжаление. Това говори, че нашето човечество не е мръднало духовно и крачка напред..... отново за съжаление…….  Църквата пострадва и от това, че за разлика от католическата църква, която стои над царете /папата коронясва и папата сваля царете от трона/, то  нашата - източно – православна църква, още от византийско време е подчинена на светската власт, тоест императора назначава и сваля патриарха. Нашата православната църква винаги е била подчинена и е била слуга на светската власт - това важи и сега?! За това Богомилите опълчвайки се против властта се опълчват и против църквата, която всъщност е и опора на светската власт,  и намират основни догматични понятия за отричане на основни понятия в християнство. Дори и самият Презвитер Козма в своята беседа против богомилите / това е най-големият документ против богомилството/,  чиято втора част не обичат да я цитират  нашите „СвеТи Отци”, дори и сега, защото там се с говори за причината, тоест: -  „Тези слуги на КОРЕМА а не на Бога”. Там се казва: – От къде идват тези еретици, тези зли кучета? – не е ли от невежеството и разгула на нашите епископи и монаси. Така ли е и сега?! Не трябва един народ да вярва на човек, бил той държавник или архиерей, който живее  различно от народа, и не трябва да носи златни кръстове и златни корони на фона на този беден народ. Първо Христос, както казват богомилите, не е разпнат на златен кръст, за да се кичите с златни кръстове. Ще ви кажа нещо в областта на спорта. Например тениса. Сърбинът Джокович, който може да се облече и в злато, благодарение на таланта и труда си, то той носи дървен кръст. Ето от тези малки неща може да се съди за човека. Не знаем защо в нашата църква  се обличате като византийски, по-скоро източни деспоти. Всъщност се оказва, че нашият народ сам си избира хората които да го подтискат, сам ги овластена да го унижават , да се огласят към него, като стадо покорни овце. Народа сам си избира своите диктатори и палачи за съжаление…..

Ако религията има влияние върху обществата, то се замислете кои държави са най-демократични, най-проспериращи, най-благоденстващи?! Това за съжаление са протестантските държави-северните: - Швеция, Финландия, Дания, Норвегия, дори и Англия… Православните народи са склонни да допускат диктаторски режими –защо, не знам. Протеста на необразования човек е със стихийно и затихващо действие. Протеста трябва да се ръководи или инициира от образовани хора: - интелектуално израснали, защото иначе се губят идеите. Протеста трябва да се ръководи от философия и от  идеология, като второто не е основното.... Това е необходимо да има осмисляне на съпротивата, тоест да има цел. За съжаление пресечна точка между власт и морал за сега в България няма. В момента не може да се говори даже и за съвпадение. Има пресечни точки между корупция, между крадци и лъжци както на най-високо, то така и на най-долно ниво, които заради пари предават и най - близкия си човек дори и в семейството си. Тоест те са роби и то роби в момента на парите, а после попадат в перманентно робство, и най-накрая стават клошари.  Просто се нарича с една дума – лакомия или липса на прозорливост и уважение.

Не може 7 процента от обществото в България да притежават толкова колкото целия български народ!  Как  за 20-26 години стана това? По време на социализма долу-горе имаше някаква уравниловка, или някакво равенство. Как стана изведнъж това преразпределение на тази собственост и богатство от времего на социализма доколкото я и го имаше?! Как стана така, че 7% само завладяха всичко?!…..За каква справедливост може да става дума? Най – голямото наше нещастие е силната аморфност на народа ни. С него може да правиш каквото искаш. Пълно безразличие, пълна апатия и това разбира се е родено от отчаянието на този народ. Народа трябва да си каже: – Аз не съм говедо, аз не съм овца, не мога ли и аз да вдигна глава и да кажа не! Какъв е спора в християнството? Светият Дух изтича от Отца, твърди източно православието, католиците казват, че изтича и от сина. Вторият спор е има ли чистилище или няма? Би трябвало християнството да се обедини. Бедността и икономическата разруха не са страшни – стршна е духовната ни разруха! Разрухата вътре в нас. Реформите на запад започва от богомилството. Богомилите поставят равенството между мъжа и жената. И да добавя накрая, че „Великата Ватикана и Светата инквизиция са изгаряли по 500 -1000 богомили /и не само/ на ден и общо са избити около 6 милиона хора!!!  Всичко добро от мен!

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ИСТИНАТА ЗА БОГОМИЛИТЕ - първа част

Българите направиха нещо за света чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципът на свободата.

Стремежът към просветление, където преходното се превръща във вечно, а всекидневното се озарява от копнеж по безсмъртното битие, е неизменен спътник на българския народ от незапомнени времена. Този стремеж намира израз в богомилството, което става основа за изграждането на нова, устремена към бъдещето култура. Това наистина може да бъде основание за високо национално самочувствие на българите.

Богомилството бележи един от най-високите върхове по дългия исторически път на България и има епохално значение за еволюцията на европейската цивилизация. То оказва решаващо и трайно влияние за духовното извисяване на хората, като разширява хоризонта на познанието. Всеобхватно по своето съдържание, богомилското учение обогатява и издига човешкото мислене до качествено нова, по-висша степен на развитие. То освобождава съзнанието от господството на авторитети, утвърдени религиозни предразсъдъци, овехтели църковни догми, заблуди и суеверия.

Многостранното му въздействие предизвиква реформаторски движения в редица страни и допринася

за възникването и изграждането на някои мистични и езотерични общества в Европа.

Уникално по своето значение, богомилството е ярък феномен на българския дух, въплъщение на неговия гений. То е до такава степен убедително и безспорно, че не е необходимо да бъдем великодушни, за да сме справедливи в оценката си за него. Фактът, че в продължение на векове богомилите формират светогледа на обществото, достатъчно красноречиво говори за голямата жизненост, възвишеност и плодоносност на идеите им. Техните християнски идеали и високи нравствени изисквания изпреварват със столетия епохата на Средновековието, дори и днес не са осъществени.

Преди хиляда години богомилите внасят своя дял в световната съкровищница. Постиженията им в духовната и социалната сфера представляват най-величественият паметник на техния живот, венец на усилията им. Те са безценно наследство за нас, защото освен всичко друго ни завещават любов към мъдростта и истината.

На богомилството са посветени голям брой творби и специални проучвания от средните векове до наши дни. В много от тях авторите се спират предимно върху социалните аспекти на богомилското движение. За сметка на това пък, съвсем малко внимание се отделя на езотеричната страна на учението. Ще се позовем  върху религиозно-мистичната същност на богомилството опирайки се на стари писмени източници и с помощ на с оценки на видни историци и писатели. 

В историята на човечеството има епохи в които настъпва възход на духовността. Такъв е периодът през X век, когато в тъмните средновековни дълбини по нашите земи заблестява светлината на богомилството – най-забележителното явление в българската история. Родено от необятната мъдрост на Изтока, богомилското учение тласва развитието на европейските народи по нов път. Като мистично и същевременно социално движение, то оказва силно влияние върху развитието на европейската цивилизация повече от 400 години. Богомилството става причина за появата на редица еретични движения, които разтърсват устоите на държавите и премахват догматизма и измамата на средновековната православна и католическа църква. Отрекло ортодоксалността в нейните ритуални и организационни форми, това анти - църковно учение е повече от реформаторско. Епохално е влиянието му върху духовния и социалния живот. Обикнато и възприето от различни съсловия на обществото, то поема своя път през вековете.

Хари Салман, философ от Холандия, казва в беседата си на 8 юли 1997 г. в София: През Х век България е духовният център на Европа, където се е родил Духът за да се разпространи в другите страни - Босна, Италия, чак до Франция. Но кръстоносните походи на Инквизицията унищожили тези богомилски духовни средища. Каква ли е била причината за това отрицателно отношение? Богомилските общини искали да реализират принципа на християнството – без богатство, без йерархични структури, в директна връзка с ранното християнство. И общини на братство се създавали навред но те се оказвали опасни за официалната Църква.

Богомилството притежава освободителна и творческа сила. То е носител на свободолюбието и несломимия съзидателен порив на българите в историята на европейските народи. Богомилското учение дарява човечеството с най-прогресивните идеи и подтиква обществото към бърза еволюция.

То съдържа цялото езотерично знание и древната мъдрост. Характеризира се с универсализъм и

космополитност. Чрез самоотвержения си живот богомилите разпространяват трансцендентните си

идеи в редица страни, и запалват първите искри на Ренесанса в Западна Европа, като предизвикват

Реформацията. Богомилството съдържа същноста, есенцията на световната мисъл. България е първата европейска страна, в която богомилите изричат новородената истина. Следите, които те оставят в средновековната история са незаличими. Безброй са верните последователи на истинското християнство от Мала Азия до Атлантическия океан. Хиляди преминават през вериги и тъмници и се изкачват на кладите с пълната увереност, че страдат и умират за една истина, която е божествена и вечна, която никоя сила не може да унищожи. Богомилите стават идейни подбудители на движения за социална справедливост и национална независимост и открито застават срещу византизма, който обхваща по това време българската държава. Навред богомилските проповедници разпространяват учението според което нито Константинопол, нито Рим изразяват истинското Христово слово а съзнателно го изопачават и приспособяват за своите користни интереси. Преследвани и унищожавани с жесток фанатизъм последователите на българската ерес даряват човечеството с плодовете, израснали на коравия български дух, като променят светогледа на европейците за цели няколко столетия напред. Дори и след падането на България под османска власт пренесеното на запад богомилство продължава да живее, давайки импулс на народите към духовна и социална свобода.

Могъщи и многобройни еретически движения заливат от X до XV век много страни в средновековна Европа. Те печелят широките народни маси, заплашват официалната църква, духовните и светските власти и подкопават устоите на средновековните държави... В борбата срещу еретиците се организират кръстоносни походи, извършват се чудовищни жестокости и се създава Инквизицията кояте е най-могъщата институция през средновековието за разследване, сковаване и потискане на човешката мисъл и дело, заунищожаване на "неправоверно" мислещия човек. Въпреки високо моралните си идеи, борчески качества и жертвоготовност, еретиците не могат да устоят. Към края на XIV и началото на XV век угасват един след друг пламъците на еретическата дейност. Изтощени са силите, които са я поддържали в продължение на векове...

Но в Европа възникват нови идеи и пламват нови борби срещу църковния и феодалния гнет. Това са идеите и борбите на пред реформаторските и реформаторски учения и движения.

За богомилството пишат много историци и изследователи, които дават различни оценки на този български феномен. Едни го отричат, други - възхваляват. Някои принизяват и омаловажават неговата роля и значение за духовното израстване на народите през Средновековието, но

обективните и непредубедените учени подчертават реформаторския му дух. За повечето автори богомилството е национална гордост и е най-светлата страница в българската история българският принос в европейския духовен живот, за други то става причина за гибелта на Първото българско царство и падането на народа под чужда власт. Според неговите противници,

богомилите са рушители на православието и виновници за упадъка на България.

Следва продължение………

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

#КРАЯТ НА СВЕТА И БЛГАРСКАТА СЛЕДА #

Археологът Николай Овчаров свързва френското село Бугараш с писмо на магистъра на тамплиерите в Прованс Ронселин де Фос и легендите за Светия граал.

 Хиляди вярващи от цял свят ще се преселят в селцето Бугараш, Южна Франция, през 2012 г. в очакване на края на света, съобщиха световните агенции. Според кмета Жан-Пиер Делор, цитиран от Би Би Си, селото е засипано от искания за резервации. „Ако дойдат 10 000 души, ние нямаме капацитет да ги приемем”, притеснява се с основание кметът. Старо предание сочи Бугараш сред малкото места на Земята, които ще оцелеят от Апокалипсиса. На 21 декември 2012 г. е краят на света според календара на маите. „Огромната планета” Нибиру лети към нашата Земя и около датата, посочена от маите, ще профучи край нас. Защо именно френското селце Бугараш и пещерите под едноименния връх се смятат за най-сигурното място предвид „наближаващия” Армагедон?

Няма съмнение, че името Бугараш, което всички свързват със спасението от края на света, е с български корен. Това каза археологът проф. Николай Овчаров.

"Това име Бугараш, което сега е толкова популярно – знаете, че френските власти дори забраняват през последните дни отиването на големи тълпи хора, защото буквално целият свят се е насочил натам, определено вероятно има връзка и с нашата история именно чрез нашите богомили, разпространили своето учение в Италия, във Франция. По моя преценка, това е един от важните приноси, които ние, българите, имаме в средновековната европейска история”, каза Николай Овчаров.

Малкото село в Южна Франция Бугараш стана известно от новинарски публикации заради засилващия се интерес към него с наближаването на 21 декември. От години се говори, че планината край селото има особено излъчване, че извънземните са му отредили особена роля и че то ще е единственото пощадено кътче на планетата след края на света.

Предпримачи предлагат седмичен престой в Бугараш срещу 2 хил. евро на човек. Кметът на селото Жан-Пиер Делор обаче заяви, че, за да се избегнат инциденти, пътят към върха ще бъде затворен, а достъпът до селото - ограничен няколко дни преди 21 декември.

Според проф. Овчаров много хора смятат, че и до днес дори хората в района на Бугараш носят богомилските, катарските идеи, разбира се, не в средновековния вариант.

"Така например, е открито наскоро едно писмо от италианския професор Умберто Кардини в един средновековен архив, автентично писмо от 1243 г. на магистъра на тамплиерите в Прованс, Ронселин де Фос, който хвърля голяма светлина върху загадката за планината Бугараш и за богомилите - бугри.

Именно с това писмо се отваря още една страница, много интересна и полулегендарна. Тя е за търсения от тамплиерите Свети граал, който, според някои виждания, е бил притежание на катарите именно в Южна Франция.

Това са полулегендарни сведения. Защо търсят граала на това място? Според легендарни сведения от Евангелието на Никодим, се споменавало, че именно в Южна Франция се заселва ученикът на Христос – Йосиф Ариматейски.

Йосиф Ариматейски е много интересна личност. Това е човекът, който предоставя своята собствена гробница на Голгота за погребването на тялото на Христос, който го помазва след смъртта му на кръста, и някои смятат, че именно Йосиф отнася Светия граал – чашата, с която се е пило на тайната вечеря, и са събрани капките кръв на Иисус след неговата смърт. После побягнал към Европа. Разбира се, това е легендарно сведение, но е факт, че има данни, че дали по този начин или чрез катарите, чрез наследниците на богомилите - последното място, на което е бил Светият Граал, е било по тези места", каза Николай Овчаров.

Той каза още, че се говори, че името на селото идва от IХ век от немското име буркхарт, но той самият не вижда особена връзка. Още повече, че в последната редакция на френската Уикипедия се вижда, че самите французи виждат връзката между името на селото - Бугараш, и българи, отбеляза Овчаров и добави, че не става дума за българи в съвременния вариант, а за т.нар. бугри или бугараши, както са наричани еретиците в Средновековна Франция.

Проф. Овчаров припомни богомилското движение, което се разпространява не само в България, но и в много части на Европа, включително в Южна Франция, и в Италия.

По думите му именно в Южна Франция са последните гнезда на катарите, на френските богомили, които се съпротивляват цели десетилетия на натиска на църквата.

"От тези времена са останали множество топоними - над 100 топонима се изброяват във такива френски селища, които носят имена с български корен. Интересно е също така да се отбележи, че в катарското движение участват и много благородници, аристократи, включително графът на Тулуза, който загива по време на кръстоносенипоход, каза още Николай Овчаров.

 

Николай Николов