"ЯТАГАН И МЕЧ"

Винаги в своя живот съм имал усещането, че Бог е с мен. Той е някъде около мен и всичко, което правя е мисия поставена ми от Бог. Винаги съм имал твърдото убеждение, че животът ми има смисъл, че няма да мине така напразно, нахалост. После всички хора около мен започнаха да възлагат големи надежди на това, че съм специален човек. Всички признаваха, че съм най-умен, че зная много, интелигентен съм и казвам неща, които няма откъде да знам. В моя живот се случваха събития, които сочеха, че има някаква преднамереност и че аз съм специален. Така хората около мен започнаха да мислят, че аз ще създам нова религия и тя ще е истинската религия, която ще спаси техните души. Разбрах, че всички хора са като мен и всеки върви по път подобен на моя. И не съм само аз уникален, а всички хора са такива.

Години наред тази отговорност тегнеше на раменете ми. Аз също смятах, че трябва да създам нова религия. Постоянно опитвах да изведа постулатите й, но нищо не се получаваше. Единия ден извеждах едни закони, на другия ден други. А закони, който се променят всеки ден не са истински закони, докато един ден проумях, че няма нужда да създавам още едни закони. Светът и без това е окован от прекалено много закони. Светът има нужда от разкъсване на оковите. Той има нужда от духовно учение, но не от религия. Така аз създадох своето духовно учение и разбрах, че никога няма да съм създател на религия. А моето духовно учение е учение на промяната, на развитието и на духовното развитие. Това, до което достигнах като ниво е много повече от религия, това е духовен Път. Сега ще ви разкажа за него.

Първото нещо, което трябва да разберете, е това, че всеки човек е различен и живее в собствен свят. Всеки човек живее свой различен живот. Може двама души да са на едно и също място, но те преживяват нещата по различен начин. Така хората никога нямат представа за обективността, защото техния субективен момент е винаги различен от субективния момент на друг човек.

Още, когато се ражда човек, той е слаб и зависим от близките си. Още тогава човек се научава, да се оповава на други хора. Тогава той осъзнава, че ако не се придържа към по силните от него, не може да оцелее. Така човекът за пръв път става зависим от останалите хора, от тяхната сила и влияние в неговите очи на дете. След това цял живот се чувства слаб, защото смята себе си за част от човешкото общество. Той знае, че трябва да спазва законите му, ако не иска да бъде отхвърлен. За съжаление дори когато стане достатъчно голям и вече може да се справя сам, човекът продължава да живее с чувството да е зависим от обществото (другите) и тази зависимост не изчезва цял живот.

Тази зависимост и този страх от самотата определят едни от най-големите страхове на човека. Така още от малък във всеки човек се изгражда идеята, че без другите не може да оцелее. Че трябва да се присламчва към по-силните, които да го защитават и че ако остане сам ще умре. Тези страхове обуславят по нататъшния му живот. Така, още от раждането, във всеки човек се раждат с него и най-дълбоките му и добре скривани страхове.

Когато човек се ражда се случва и още нещо. Всеки човек освен, че се ражда чисто материално, има едни части, които не се раждат с него, това са части, които той взима назаем от Бог. Ползва ги само докато съществува. Така всеки човек, когато се роди осъзнава, че е изправен пред Бог, а той е малък слаб и гол. И така човекът разбира ,че трябва да обособи себе си. Той трябва да се самозатвори, за да отдели своите части от тези на Бог. Това е моментът, в който човек започва да съществува. Мисията на човек в този живот е да бъде различен от Бог и в същото време той чувства един непрекъснат копнеж отново да се слее обратно с Бог.


При това отделяне, човек се затваря в нещо като голям балон,  този балон ни отделя и защитава, той определя нашата индивидуалност, но в същото време, ни отделя от Бог или ако искате го наречете „реалността”.


Отначало ви казах, че всеки човек живее в собствен свят. Това е така, защото всеки, за да съществува, да го има е изградил тази преграда. И тази преграда макар да е прозрачна, винаги изкривява действителността. Това, че е прозрачна ни изгражда илюзията, че сме заедно, че сме да едно място, че сме общност и общество. Но всъщност ние възприемаме света по различен начин, защото всеки от нас изкривява действителността сам по себе си. И обвивката на всеки един от нас пречупва различно и е с различна дебелина. Затова много често не се разбираме. Затова по-нисшите духом смятат, че са прави, и невиждайки своята ципа се опитват да ни убедят, че те са прави и най-близо до действителността. Действителността не е толкова важна. Тя наистина е може би една, но първото нещо, което човек трябва да направи, е да научи за тази своя преграда и ако знаеш за нея, ако я познаваш, ще можеш да изчисляваш пречупването на истината, която ти правиш и да си много по-близо до Бог. Това се нарича самопознание. Това означава да осъзнаеш, че си спящ човек и едва след това ще имаш шанс да се събудиш.
.........




"ЯГАГАН И МЕЧ"


Николай Николов

"СВЕТЪТ ТАКЪВ КАКЪВТО Е, А ВИЕ ЗНАЕХТЕ ЛИ?"!

Бихте ли могли да си представите света, в който живеем, такъв, каквито са мечтите ви, и тези мечти да са мечти за един по-добър свят, в който нищо от този свят, в който в момента живеем, не присъства и е просто история (мит – легенда). 

Можете ли да си помислите, че живеете в свят на лъжа и илюзия, че всичко, което сте смятали за истина, е нещо, в което вярват всички хора. И ако видите, че това е нещо, което не трябва да виждате, защото ще станете свободни, неконтролируеми и непредсказуеми. Ще живеете истински, без правила, които да ви правят не по-щастливи, а по-слаби и ограничени.

Тогава имате два пътя: да покажете света на хората такъв, какъвто е, и да ви сметнат за луд, или да ви повярват.

 Или другият: просто да си мълчите и пак да ви смятат за луд – защото мълчите. 
Въпрос на избор. И двата пътя са трудни, просто от първия път, ако загубиш - губиш само себе си, а ако спечелиш, печели цял народ. А от втория път си просто губещ. 

В стремежа си към постигането на истината и хармонията, в живота ни ние събираме пъзела на онези парчета, които събират нашата душа и ни издигат и превръщат в едни търсачи на нещо, което сме изгубили. 

Но никой не знае какво е то, докато не го намерим  и търсейки го, ние нямаме миг покой. Като нещо много важно за нас, което е невидимо и непостижимо. Едно съкровище, което е изворът на нашия живот. 

И в търсенето се спираме, и тъкмо когато си мислим, че сме го постигнали - разбираме, че има още нещо, което липсва в картинката. Докато не намерим на правилното място и в правилното време онова, за което сме родени, намираме себе си в нас самите и търсенето е преустановено. Но в това не се заключава краят, а може би самото начало, защото да намериш себе си е като да се преродиш и вече да знаеш кой си ти. 

Поне засега това ти стига, защото има толкова много други въпроси, които чакат да пожелаеш да ги зададеш в ход и да разбереш – защо?.....Много малки въпросчета, които всяко момченце и момиченце задава, и когато си помисли, че вече е в света на възрастните, забравя да си задава въпроси, вече си мисли, че знае всичко и може да дава отговори. Но уви, никой не знае всичко, а и би ли могъл някой за времето на един човешки живот да подреди пъзела на света и да спечели голямата награда?

 мисля, че няма невъзможни неща, защото животът е нещо относително, както времето и парите .

Да, парите. Колко хубаво нещо е да имаш пари. Всъщност колко хубаво е да нямаш пари никога повече. 

Бихте ли могли да си представите света, в който живеете, такъв, каквито са мечтите ви? Има ли някой, който си мечтае за свят без пари ? Ами, ако ме бяхте попитали преди десет години, мисля, че отговорът ми щеше да бъде твърдо не. Но сега има един човек и това съм аз. Не можем да си представим какво ще е, ако няма пари, но се опитайте и, ако не вземете всичко това с насмешка, мисля че дори ще ви хареса. 

Да видим как живеем сега: имаме пари, но постоянно се оплакваме, че нямаме пари. Искаме пари, но вечно не ни стигат и никога няма и да ни стигнат, парите са вятър работа.

Какви глупости, това аз ли го пиша, ако беше преди десет години щях да се ударя през ръцете. Колко интересно, какво им е на парите, какъв им е проблемът, защо трябва да живеем без пари? Ами нека да прегледаме историята и да видим какво ни донесоха парите и докъде стигна човечеството. Какво ние постигнахме в нашия живот чрез тези неща, определящи мода, бит, политика, бизнес, войни и още безкрайно много редове думички, обвързани с думата „пари”. Да, засега все още знаем, че имаме нужда от тях, щастливи сме, когато ги имаме и сме нещастни, когато нямаме и една стотинка. 

Нима това е светът, в който искате да живеете, и с това да се измерва щастието на човека? В такъв случаи най-щастливите хора, които можете да видите по улиците, трябва да не излизат от банките. Сигурно затова банките са повече от кафенетата, и въпреки, че стават все повече, хората стават все по-бедни и по-нещастни. Тогава къде е проблемът, нали щастието е в парите? 

Банките раздават щастие! Поне така е по всички телевизионни реклами, които са толкова хубави, че ти се иска да имаш от всяка банка по една кредитна карта... Има банки, които ти дават пари за една хубава къща с една хубава лихва, с която ще върнете на банката три хубави къщи – колко хубаво! И понеже трябва да карате и хубава кола, за да возите в нея хубавата си жена, ще имате най-хубавия живот на света, като на филм. И точно като на филм ще останете без хубавата си къща и всичко останало, ако не храните банката редовно. Защото банките растат, но не стареят и благодарение на вашите мечти, в една неочаквано добра ситуация за банката (естествено - не за вас), оставате без работа. Вие оставате като дърво без листа. Като на филм. Лошо е, когато този филм се гледа от пълен кино салон и всички зрители са си платили билета с подпис. 

Тогава си давате сметка, че не всичко е пари, приятелю. Както не е и работа, защото работата също е нещо, което е дълбока тема за разнищване, но засега й е рано. Само ще кажем, че идеален служител няма, както няма и идеална работа. Което не означава, че не трябва да работим, защото, както знаем, още от детската градина, който не работи, не трябва да яде. 

Затова идва въпросът - щом няма да има пари, а ще работим - ами как така? ....нещо не разбирам . Като и сега е пълно с хора в държавния сектор, които вземат заплати, а нищо не правят, както и хора, които не знаят почивка и не знаят как изглеждат парите. Всичко това е абсурдно и трябва да се промени.

 Цялата монетарна система е тотално с главата надолу. Нека погледнем в историята и се вгледаме как работиха банките преди и как работят сега. Разликата е голяма - такава агресивност никога не е имало. Но засега само си говорим общи приказки. За последствията може да се каже много, но кой знае каква е причината и къде са корените на това зло „парите”. Всъщност парите нямат одушевеност, също както ножът, необходим и добър за една домакиня, и обратно пропорционално лош за детето, защото то би могло да се пореже. Така че ножът е просто един инструмент, а парите са просто едно средство. Просто не давайте на децата да си играят с ножа, а парите на кого да не даваме да си играе с тях?  Кой е най-големият играч на пари, освен банките? Отговор номер едно - в Америка това е Федералният резерв. И ако банките движат и/ или дърпат и са дърпали конците на правителства и икономики, то кой дърпа конците на банките?

Добре, да помислим: ако имате кола и вие я управлявате, ако направите катастрофа, вината не е на колата, а на този, който я управлява. Така че, кой управлява банките, кой създава и произвежда (забележете – произвежда - един много интересен въпрос, който трябва да зададат децата) - кой прави парите? Не бързайте да отговаряте на децата. Всички пари, или повечето от тях, са виртуални, просто едни цифри, които се търкалят на борсите. Само няколко процента от парите на планетата са реални, истински пари. Тоест парите са една илюзия. Но не това е отговорът на въпроса. Банката на всички банки е Федералният резерв, и парите, които се печатат, не са златно обезпечени, това са пари без никаква стойност. Колко скучно нещо, да говорим само за пари, не е ли време да се отървем от тях вече?

Но преди това, да погледнем малко по-навътре зад завесата на кукловодите на човечеството. Да кажем, че един човек стои зад Федералния резерв, чието име няма да споменаваме. Нима това е коренът на всичко ? Определено не е, просто е част от веригата, зад която стоят няколко хиляди човека, които правят живота ни ... не знам каква дума да използвам, затова ще продължа напред.  Но за сметка на това всички те и техните семейства имат всичко, за което вие мечтаете, и даже за неща, за които дори не сте и сънували. 

Разбира се, в сънищата има и невъзможни неща, затова нека кажем, че точно такива неща имат и тези, да ги наречем „хора” - имат всичко, което иска един ‘материалист’ (да подчертаем, защото е важно). Няма да сгреша, ако ги наричам „хора”, но също така не всички са човешки същества, ако ме разбирате какво искам да кажа. Не е ли време да спрем да мислим така наивно, че сме единствените на света, че е и още по-глупаво да се мислим за най-висша форма на живот. 

Огледайте се наоколо и си помислете - това ли е най-високо еволюиралата форма на живот на вселената? Естествено че не, светът не е започнал с нас и няма да приключи с нас, ние сме просто една прашинка в безкрайността, но тази прашинка е безценна и много важна за тази безкрайност, защото е част от нея. 

Вселената кипи от живот, включително и на нашата планета. И нашият живот на нашата изстрадала и болна Земя, която понастоящем ние, човечеството, я третираме като ....трудно ми е да кажа, защото нямам такава дума в речника си. За тази планета сме едни паразити, от които тя иска да се отърве. Колко много вреди нанесохме на Земята за този кратък период от няколко хиляди години, а почти нищо в нейна защита и грижа хората не са направили. 

Докато спорим дали земята е плоска и, откривайки, че не е естествено да е такава, не знам на кой му е хрумнало да се залъгваме, че земята е нещо, което ни принадлежи. Тя е живо същество със съзнание, движи се, дори комуникира с останалите планети и светове, и не само това - дори е куха в противоречие с всички образователни системи, които съзнателно втълпяват теорията за ядро, мантия и земна кора. Това не е откритието на огъня от Прометей, това си е голата истина….. Вие учите в училище, вашите деца, както и вашите родители, са учили и са потвърждавали това на вас, за да може всичко да е така, както се изисква, вашите знания трябва да са само в интерес на правителствата. Знаещите и можещите никога не са били обичани, защото пречат на системата да контролира съзнанието и да го държи в полубудно състояние. Как - чрез телевизията естествено, и много други начини. 

И ето пак едно момиченце протяга ръчичка и пита – защо? За да слушкаш, разбира се. Който слушка, получава награда, и всички, които се качват все по-нагоре във властта, стават все по-послушни, защото получават все по-големи награди. И ако те някога са си мислили, че ще променят този свят, който определено има нужда от помощ, започват да харесват тези награди и не искат те да спират. Затова и нищо не се променя, само хората се сменят - идват и си отиват привидно, както ги наричам аз, те са просто едни снимки. И нека да отговорим вече на момиченцето, като му кажем, че – всичко е само заради едно - „парите”. 

Как да му обясним, че веднага, щом момченцата и момиченцата станат възрастни, искат все повече играчки и попадат в системата, изградена от желанията, на която те стават роби. А тя е свързана с Банковата система, която обожава да дава „пари”. Хората стават роби на парите, те са готови на всичко за тях и дори на най-лошото - продават душата си за тях и ако сте осъзнали, че парите са една илюзия, ще разберете, че да продадеш нещо истинско за нещо фалшиво е най-голямата сделка на века. 

И как така душата си? Нали не си мислите, че Бог се интересува от пари или пък от религия. Духовният човек не е нужно да бъде религиозен, да започнеш да боготвориш парите, които са дело на това, което не е Бог, си е точно това. Освен ако не знаете, че имате душа. И не само това - ние всички хора сме създадени и сме духовни същества и, нещо повече, освен душа имаме и дух. Двете неща не бива да се смесват. Както джантата и гумата на един лек автомобил. И двете се търкалят като кармата. Това колело на живота нека не ви изглежда страшно, всички ние идваме отнякъде и всяко едно превъплъщение ни дава нови и нови житейски уроци за истината, за любовта и хармонията. Има отлични ученици и не много добри в това училище, наречено Живот. Ние всички играем своята роля на брат, син, колега, приятел, баща, съпруг и още много роли, които ще оставя на вашето въображение. 

Дали някой си е представял свят без пари и как би изглеждал той, ако някога се отървем от тях или поне най-малкото те да са истински поне. Без да навлизаме в дълбочина относно всички зли сили и негативности, които причиняват нещастия чрез тях, както и всички тайни общества като масони и илюминати, които притежават всичко без вашата душа, ако все още я имате . 

Един такъв свят би бил една истинска приказка, в която животът би бил по-добър от всякога и най-важното – по-добър за всички, за всеки един. Свят, в който всичко добро се споделя и всички са едно цяло, проблеми няма да съществуват, защото всички ще помагат на всеки и всичко ще бъде на всеки. И ако сложим духовността настрани, ще навлезем в онази по-материална техническа част, в която всичко, създадено от човека, ще служи на него, а не обратното. 

В този свят целта и животът на хората няма да е свързан с ежедневна работа за пари, а работа за благото на човечеството, като се грижим за нашата планета и направим една истински чиста и красива приказна планета, без никакви манипулации върху нея, с които всички правителства безжалостно и напълно съзнателно й причиняват болка. Хората ще се интересуват единствено от своята духовност и благоденствие. Съзнанието ще определя бита, а не в това, в което сме се превърнали сега - в едни получовеци, чието съзнание е парализирано от чувството на страх. И ни прави слаби и лесни за контролиране, почти жалки създания, от които понякога ми се повдига. Свободата трябва да е пълна, не само икономическа, а във всички аспекти на думата „свобода”.

За земята и нейната вътрешност може да се говори много. За всички други видими и невидими обитатели - също . Както и за всички цивилизации на нея в момента, и тези от миналото, и онези, които са в необятната вселена, създадена от Бог, частица от която носим всички ние без изключение. 

Има много прост и лесен начин да се освободим от парите и не е толкова трудно или невъзможно, освен ако не искате или не сте от онези, които контролират света и не искат да загубят всичко. Ние сме тези, които създаваме техния начин на живот и за тях ние сме ...тяхна собственост. Цялата настояща изкуствена финансова криза и всички подобни в миналото са били много добре облечени и прикрити за вас и са имали една цел - средствата за тях. И защо са им били нужни – повярвайте ми, това са неща, който надхвърлят и най-фантастичния филм. Това са грандиозни проекти, за чието финансиране плащат всички жители на планетата с тяхната борба за живот, свързана с войни, които винаги са били просто бизнес, както и безработица, болести и всякакви форми на унищожение на човечеството и планетата с отрови. 

Ние живеем отдавна в една отровна за живот среда и то напълно съзнателно тровени в тази нова световна едностранна война. Храната е отровна, водата е отровна, земята е замърсена, въздухът също е замърсен. Това са няколко от многото фактори за всички болести и кратък живот на хората. Колко много защо !!! Колко много зло се е пропило и голяма част от него не е материално, дори не и земно. 

Липсата на пари би ни направила свободни, но пълната свобода е възможна, ако открием собствените си сили вътре в нас. Като събудим нашата вътрешна индивидуална енергия, заложена в нас, която е в спящо състояние и чака своя момент да бъде събудена някой ден. И да се отвори нашата седма чакра и нашето съзнание да се просветли. 

На земята има толкова много светли създания, много от които са родени просветени, като индиговите деца например, и хора, които практикуват йога и т.н. Но само един вид йога може да събужда Кундалини истински и да ви покаже вратите на рая и да ви свърже с безкрайната енергия на любовта . Голяма е битката точно сега за запазване на баланса на живота във всичките му форми, битка на едно много високо ниво. Историята показва, че няма битка без жертви и те в повечето случаи са едни от най-невинните и неразбиращите какво точно се случва и „защо”.

Да кажем, че монетарната система отпадне - това няма да е краят на злото, но ще сме истински свободни, ще бъде една огромна крачка към свободата и животът ще се промени напълно. Живот без пари означава без армия, без полиция, без банки, без правителства, без граници, без много институции, които работят с пари и власт. Липсата на пари означава, че няма нужда от власт, защото какво друго са парите, ако не власт. Всяка власт е фалшификат на свободата, единственото истинско нещо е изкуството. 

Разбира се, идват редица въпроси - как ще живеем и работим без пари, как точно ще е устройството на един такъв свят. Не бъдете скептични и капризни, защото е много светло и щастливо бъдещето в един такъв свят, за вас и вашите семейства, отпадат толкова много ограничения и проблеми. Няма да има болници и аптеки, защото те са част от онази система за богатство и контрол. Много са нещата, от които трябва да се освободим и с които така силно сме се обвързали и, знаейки че са лоши, страхливо сме ги прегърнали в страх от неизвестното. 

Не позволявайте на страха да се всмуква в съзнанието ви като един вирус, който ви прави роби на бъдещето, бъдеще без цветове. Знаете ли колко много начини има за произвеждане на електрическа енергия и че те не са свързани с манипулации на планетата. Ние имаме знанието да получаваме безкрайна, чиста и напълно безплатна слънчева енергия. Нима не можем всички ние заедно да се обединим и да инсталираме по цялата територия на екватора на планетата соларни клетки, които ще ни доставят безплатно електричество. 

Забравете за шистовия газ - този убиец на хора и природа, забравете за петрола и природния газ, забравете за въглищата и изсичането на горите. Оставете природата, за бога! Това не е безкраен източник. Като си мислите, че единствено парите имат значение, това е добив на ресурси в огромни количества, който застрашава живота на планетата и на нас самите. 

А знаете ли, че има ветрогенератори, които могат да произвеждат електричество в северните точки на планетата, или че има възможност за добиване на геотермална енергия от самата земя, както и че вълните в океаните също могат да бъдат преобразувани в електричество? Всички тези примери са част от нещата, които могат да бъдат навсякъде по света, да бъдат развити до такава степен, че да бъдат не алтернативни източници, а главни и единствени, защото това е безкрайна и чиста енергия, която може и трябва да бъде безплатна за абсолютно всички. 

Какво ще кажете сега - няма пари, но има ток, за който не е нужно да се плаща. Защото не струва нищо и не е ничия собственост - той е на всички. Ще може да пускате всички електроуреди и да не се налага да пестите, всички улици ще светят вечер и толкова много неща, които знам, че вашето въображение добавя и измисля в допълнение. 

Ами какво ще правим с колите, щом няма вече петрол? Много просто, всички автомобили ще са на ток и също ще имат соларни клетки, и всички автомобили ще бъдат общи, тоест - „безплатни”.

Но това не е всичко. Сигурно не знаете, че от много отдавна, но така грозно и хитро се крие от хората, има воден и магнитен двигател. И защо се крие - защото нефтът засега е най-голямата сила на света след банките. Превозните средства са повече от хората, можете да си представите какви количества гориво и колко много пари се правят в този бизнес, способен да създаде една фалшива война в Ирак за петрол. Но войната като бизнес превзе и Афганистан за опиум и т.н. И ако не знаете, всяка една кола може да се движи с вода – невероятно, но факт. А сега отидете до най близката бензиностанция и напълнете резервоара догоре, да ви се избистри мозъкът. 

А що се отнася до магнитния двигател, това е нещо, което се използва в летатателните апарати, които наричаме НЛО , които всъщност притежават правителствата на някои страни. Летят с тях не само наричаните от нас извънземни. Тези двигатели безпроблемно могат да се използват при влаковете в тунели, и тези напълно гениални двигатели нямат никакъв разход, което ще означава на съвременен език, че не струват нищо като разход и средства на техните пътници, следователно трябва да са безплатни. Особено когато няма пари, такъв термин ще звучи малко странно. Да допълним, че един такъв влак с такъв двигател ще развива скорост няколко хиляди километра в час, по-точно около 2000, което ще ви придвижи на огромни разстояния, в нашите разбирания за около час от Лондон до Токио, например. 

Има много неща, които ще направят живота ни и света, в който живеем, по - добър за нас и нашите деца. Защото човек, дори и добре да живее, умира и после друг се ражда, и този след него нека го споменава с добро в своята памет. 

Все още ли мислите, че искате да бъдете управлявани и лъгани, да живеете в света на парите и хаоса. Представете си, че има много тунели, част от които се ползват за транспорт по-бърз и сигурен от въздушния, а друга част за транспорт на храна и стоки. Всяка не „страна”, а „област” ще произвежда най-доброто от това, което може от гледна точка на природните и климатични особености. И ще има един напълно безплатен стокообмен на стоки и храни, в една мрежа на един такъв транспорт. Което ще осигури храна във всички магазини и тя ще бъде безплатна. Всеки ще може да пазарува напълно безплатно според неговите нужди и никой няма да краде, защото всичко ще е общо. Никой не краде от себе си, а и защо да го прави, когато има всичко в изобилие. Това е само един фрагмент от цялото, което ви показвам. Светът без монетарна система не е илюзия, а е нещо напълно реално и изпълнимо, ако ние народите сме единни и работим заедно за един по-добър свят. Можем да постигнем истинска свобода без средни и всякакви други „класи”, ние можем да имаме всичко и да не плащаме нищо за това „всичко”. Само ако пожелаем и го направим заедно.

С ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА МИЛЕН СТОЯНОВ И  ЛУСЕСИТА

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

НЕ ДОПУСКАЙ НАСИЛИЕ НАД СЕБЕ СИ!

Процеса против Богомилите...... – нещата са много преки със сегашната ни действителност. Идеите на богомилите са опасна ерес, както преди така и сега.

Богомилите не искат да приемат задължителната вяра и се противопоставят на задължителното и насилственото изучаване на  тази задължителна вяра. Не е необходимо да се подчиняваш, а вътрешно да издържаш. Колкото и да уважаваш дадена идеология и да си обсебен от нея то не е необходимо вътрешно да се подчиняваш на нея! Ти, а и всеки си има собствено мнение и убеждение и ако е необходимо като начало да бъдеш  в себе си емигрант или по-точно -  еретик, а защо не и по - късно да стане реално. Това е и веруюто на богомилите.  Техния девиз е: -  „Не позволявай никакво насилие над себе си от където и да идва то  -  от цар или от Бог, от меч или от слово дори когато е и от обич”!  Богомилите отстояват това и с цената на живота си. Богомилството е мощно съпротивително движение без оръжие само със слово. Те не са убивали.  Те проникват на запад и там се наричат албигойци, патарени, или булбри. Богомилите са толкова силни и плашат църквата и власт имащите, защото се борят против бедността, причинена от неравенството, измамата и лъжата, които и в 21 век са същите за голямо съжаление. Това говори, че нашето човечество не е мръднало духовно и крачка напред..... отново за съжаление…….  Църквата пострадва и от това, че за разлика от католическата църква, която стои над царете /папата коронясва и папата сваля царете от трона/, то  нашата - източно – православна църква, още от византийско време е подчинена на светската власт, тоест императора назначава и сваля патриарха. Нашата православната църква винаги е била подчинена и е била слуга на светската власт - това важи и сега?! За това Богомилите опълчвайки се против властта се опълчват и против църквата, която всъщност е и опора на светската власт,  и намират основни догматични понятия за отричане на основни понятия в християнство. Дори и самият Презвитер Козма в своята беседа против богомилите / това е най-големият документ против богомилството/,  чиято втора част не обичат да я цитират  нашите „СвеТи Отци”, дори и сега, защото там се с говори за причината, тоест: -  „Тези слуги на КОРЕМА а не на Бога”. Там се казва: – От къде идват тези еретици, тези зли кучета? – не е ли от невежеството и разгула на нашите епископи и монаси. Така ли е и сега?! Не трябва един народ да вярва на човек, бил той държавник или архиерей, който живее  различно от народа, и не трябва да носи златни кръстове и златни корони на фона на този беден народ. Първо Христос, както казват богомилите, не е разпнат на златен кръст, за да се кичите с златни кръстове. Ще ви кажа нещо в областта на спорта. Например тениса. Сърбинът Джокович, който може да се облече и в злато, благодарение на таланта и труда си, то той носи дървен кръст. Ето от тези малки неща може да се съди за човека. Не знаем защо в нашата църква  се обличате като византийски, по-скоро източни деспоти. Всъщност се оказва, че нашият народ сам си избира хората които да го подтискат, сам ги овластена да го унижават , да се огласят към него, като стадо покорни овце. Народа сам си избира своите диктатори и палачи за съжаление…..

Ако религията има влияние върху обществата, то се замислете кои държави са най-демократични, най-проспериращи, най-благоденстващи?! Това за съжаление са протестантските държави-северните: - Швеция, Финландия, Дания, Норвегия, дори и Англия… Православните народи са склонни да допускат диктаторски режими –защо, не знам. Протеста на необразования човек е със стихийно и затихващо действие. Протеста трябва да се ръководи или инициира от образовани хора: - интелектуално израснали, защото иначе се губят идеите. Протеста трябва да се ръководи от философия и от  идеология, като второто не е основното.... Това е необходимо да има осмисляне на съпротивата, тоест да има цел. За съжаление пресечна точка между власт и морал за сега в България няма. В момента не може да се говори даже и за съвпадение. Има пресечни точки между корупция, между крадци и лъжци както на най-високо, то така и на най-долно ниво, които заради пари предават и най - близкия си човек дори и в семейството си. Тоест те са роби и то роби в момента на парите, а после попадат в перманентно робство, и най-накрая стават клошари.  Просто се нарича с една дума – лакомия или липса на прозорливост и уважение.

Не може 7 процента от обществото в България да притежават толкова колкото целия български народ!  Как  за 20-26 години стана това? По време на социализма долу-горе имаше някаква уравниловка, или някакво равенство. Как стана изведнъж това преразпределение на тази собственост и богатство от времего на социализма доколкото я и го имаше?! Как стана така, че 7% само завладяха всичко?!…..За каква справедливост може да става дума? Най – голямото наше нещастие е силната аморфност на народа ни. С него може да правиш каквото искаш. Пълно безразличие, пълна апатия и това разбира се е родено от отчаянието на този народ. Народа трябва да си каже: – Аз не съм говедо, аз не съм овца, не мога ли и аз да вдигна глава и да кажа не! Какъв е спора в християнството? Светият Дух изтича от Отца, твърди източно православието, католиците казват, че изтича и от сина. Вторият спор е има ли чистилище или няма? Би трябвало християнството да се обедини. Бедността и икономическата разруха не са страшни – стршна е духовната ни разруха! Разрухата вътре в нас. Реформите на запад започва от богомилството. Богомилите поставят равенството между мъжа и жената. И да добавя накрая, че „Великата Ватикана и Светата инквизиция са изгаряли по 500 -1000 богомили /и не само/ на ден и общо са избити около 6 милиона хора!!!  Всичко добро от мен!

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ЧЕСТНО? - МОЖЕ БИ Е ТАКА

Обикновено главата ми е толкова ангажирана, че смисъла на арогантните послания отправени към мен, започвам да разбирам след години, когато вече няма и никаква опасност да ми навредят, но оставям в складовете си при останалите материали за размисъл. Понякога ги меря на медицинските си везни, набивам ги на хаванчето; записвам си данните, проверявам реактивността им към други остатъчни материали, дори ги добавям за да подобря качеството на някои от сплавите, които сам си майсторя за една или друга житейска цел. Така попаднах и на едни забутани из шкафовете ми доста неприятни сиви и черни угарки: думи и думички на хора към мен. Някои изречени с доста злобничък тон, други с усмивка: ту насмешлива, ту една ей такава, която просто не слиза от лицата им, ту искрено доброжелателна и доста позитивна. Думи изречени с омраза, с безразличие, със загриженост, просто ей така, между другото, защото останалите изричат подобни на моменти дори с явна сексуална възбуда, с тон на човек, който изпълнява своя дълг към обществото, а смисъла им общо взето един: да престана да пиша, да пиша по-малко (което си е същото; само, че се иска чувство и ум да се осъзнае и не може да бъде обяснено), да се занимавам с нещо по-полезно или по-интересно. Понеже явно този, който ги изрича е световен критерии и което не го вълнува обезателно е вредно за останалите. Понеже явно съм му изял десерта или съм виновен, че бирата му е вкисната; понеже е попаднал на нещо зловредно за партийната му линия била тя тоталитарно-комунистическа или либертиан – фашизоидна,  пазарно фундаменталистична или такава за която даже не съм чувал, нито някой друг е чувал. Понеже може би съм показал нещо, което не може да се купи и тук не иде реч за талант, а по-вероятно житейски маниер различен от моделите за съществуване, които световния пазар продава (вън от стандарта са) и няма как да си премерим п...достойнствата. Понеже как ще покаже величие, ако не смачка нечие самочувствие, а чие, ако не на някоя «нежна душичка, която пише красиво», понеже ако всички започнат така като мен, кой ще му обърне внимание: пренебрегната ученичка ли да се чувства. Понеже началника му е свил сармите, а жена му го е довършила, да не говорим за тъщата. Понеже му са гадни всички онези от телевизията (каква случайност на мен също), но няма да разтвори книга да почете или да потича по балканите и живота му е скучен, непременно трябва да си го изкара на някого. Понеже хич не е учил или не разбира или прекалено много е учил и трябва да покаже колко много разбира, но не там където наистина разбира, а там където е адски неприятно, че наистина не е подготвен...И хиляди други причини...Се ла ви...Докато анализирах угарката стигнах до резултата: ОПИТЪТ ЗА СКЛОНЯВАНЕТО МИ КЪМ ОТКАЗ ЗА ПИСАНЕ и ОПИТЪТ ЗА СКЛОНЯВАНЕТО МИ  КЪМ САМОУБИЙСТВО са едно и също. Разбира се по-голямата част, над 99%  от хората, които са го направили не са имали явна умисъл. При някои е била на подсъзнателно ниво, други изобщо не са разбирали какво правят. По закон, че бил той единствено морален това не може да се възприеме като посегателство към живота. Реално Е. За щастие не ме е засегнало, още по-добре е, че защитата ми е прекалено здрава и не може и да ме засегне, но сега какво...Да простя (?!), ами за това се иска най-малко да съм се разсърдил, запазил се е някъде в рецепторите ми малко гаден вкус, но от него не искам да се разделя. Нагоре написах едни неща от които става ясно защо. Този вкус ми е материал за размисъл. Съпоставих го и с други, и се получиха пак интересни резултати. Част от хората, които ме склоняваха по този начин да сложа край на живота си бяха много против това да се говори, да се споменава изобщо за Живите факли, понеже можели да предизвикат други самоубийства, а самоубийството е лошо. Та ето един пример за лицемерие или явно неразбиране на живота, който живеем.

Че хората за които иде най-вече реч ще се изсмеят, ще се изсмеят. Че ще започнат пак да увъртат, ще започнат. Че ще се кривят всякак (и пред огледалото и като език), ще се кривят, но има други, които неволно влизат в предизвиканата вълна. Доверяват се, доверяват се на първични симпатии, без да се замислят (в случаи наистина нямат време), а трябва – защото думите са оръжие, а и тухли с които градим домовете си, крепостите и затворите си: най-вече своя живот – добър и лош – просто живот. 

Стефан Кръстев

Николай Николов

РЕПЛИКА НА НЕЩО ПРОПУСНАТО ОТ ВАС

Винаги в своя живот съм имал усещането, че Бог е с мен. Той е някъде около мен и всичко, което правя е мисия поставена ми от Бог. Винаги съм имал твърдото убеждение, че животът ми има смисъл, че няма да мине така напразно, нахалост. После всички хора около мен започнаха да възлагат големи надежди на това, че съм специален човек. Всички признаваха, че съм най-умен, че зная много, интелигентен съм и казвам неща, които няма откъде да знам. В моя живот се случваха събития, които сочеха, че има някаква преднамереност и че аз съм специален. Така хората около мен започнаха да мислят, че аз ще създам нова религия и тя ще е истинската религия, която ще спаси техните души. Разбрах, че всички хора са като мен и всеки върви по път подобен на моя. И не съм само аз уникален, а всички хора са такива.

Години наред тази отговорност тегнеше на раменете ми. Аз също смятах, че трябва да създам нова религия. Постоянно опитвах да изведа постулатите й, но нищо не се получаваше. Единия ден извеждах едни закони, на другия ден други. А закони, който се променят всеки ден не са истински закони, докато един ден проумях, че няма нужда да създавам още едни закони. Светът и без това е окован от прекалено много закони. Светът има нужда от разкъсване на оковите. Той има нужда от духовно учение, но не от религия. Така аз създадох своето духовно учение и разбрах, че никога няма да съм създател на религия. А моето духовно учение е учение на промяната, на развитието и на духовното развитие. Това, до което достигнах като ниво е много повече от религия, това е духовен Път. Сега ще ви разкажа за него.

Първото нещо, което трябва да разберете, е това, че всеки човек е различен и живее в собствен свят. Всеки човек живее свой различен живот. Може двама души да са на едно и също място, но те преживяват нещата по различен начин. Така хората никога нямат представа за обективността, защото техния субективен момент е винаги различен от субективния момент на друг човек.

Още, когато се ражда човек, той е слаб и зависим от близките си. Още тогава човек се научава, да се оповава на други хора. Тогава той осъзнава, че ако не се придържа към по силните от него, не може да оцелее. Така човекът за пръв път става зависим от останалите хора, от тяхната сила и влияние в неговите очи на дете. След това цял живот се чувства слаб, защото смята себе си за част от човешкото общество. Той знае, че трябва да спазва законите му, ако не иска да бъде отхвърлен. За съжаление дори когато стане достатъчно голям и вече може да се справя сам, човекът продължава да живее с чувството да е зависим от обществото (другите) и тази зависимост не изчезва цял живот.

Тази зависимост и този страх от самотата определят едни от най-големите страхове на човека. Така още от малък във всеки човек се изгражда идеята, че без другите не може да оцелее. Че трябва да се присламчва към по-силните, които да го защитават и че ако остане сам ще умре. Тези страхове обуславят по нататъшния му живот. Така, още от раждането, във всеки човек се раждат с него и най-дълбоките му и добре скривани страхове.

Когато човек се ражда се случва и още нещо. Всеки човек освен, че се ражда чисто материално, има едни части, които не се раждат с него, това са части, които той взима назаем от Бог. Ползва ги само докато съществува. Така всеки човек, когато се роди осъзнава, че е изправен пред Бог, а той е малък слаб и гол. И така човекът разбира ,че трябва да обособи себе си. Той трябва да се самозатвори, за да отдели своите части от тези на Бог. Това е моментът, в който човек започва да съществува. Мисията на човек в този живот е да бъде различен от Бог и в същото време той чувства един непрекъснат копнеж отново да се слее обратно с Бог.

При това отделяне, човек се затваря в нещо като голям балон,  този балон ни отделя и защитава, той определя нашата индивидуалност, но в същото време, ни отделя от Бог или ако искате го наречете „реалността”.

Отначало ви казах, че всеки човек живее в собствен свят. Това е така, защото всеки, за да съществува, да го има е изградил тази преграда. И тази преграда макар да е прозрачна, винаги изкривява действителността. Това, че е прозрачна ни изгражда илюзията, че сме заедно, че сме да едно място, че сме общност и общество. Но всъщност ние възприемаме света по различен начин, защото всеки от нас изкривява действителността сам по себе си. И обвивката на всеки един от нас пречупва различно и е с различна дебелина. Затова много често не се разбираме. Затова по-нисшите духом смятат, че са прави, и невиждайки своята ципа се опитват да ни убедят, че те са прави и най-близо до действителността. Действителността не е толкова важна. Тя наистина е може би една, но първото нещо, което човек трябва да направи, е да научи за тази своя преграда и ако знаеш за нея, ако я познаваш, ще можеш да изчисляваш пречупването на истината, която ти правиш и да си много по-близо до Бог. Това се нарича самопознание. Това означава да осъзнаеш, че си спящ човек и едва след това ще имаш шанс да се събудиш.
.........................................................................
Николай Николов

ЗА ЕГОТО

17 юни 2010

Най-важното за всеки човек е да познава своето Его и Аз. Егото и Азът не могат да съществуват разделени. От момента, в който имаме Его се появява и Азът и те са постоянно обвързани. Някои хора мислят, че Егото е лошо, а Азът добър, това не е вярно, това просто са двете същности на всеки човек. За да бъдеш духовно буден човек, трябва да познаваш и двете си същности и да живееш чрез тях. Повечето хора живеят само чрез Егото си и затова ги нарекох егоисти. Повечето хора действат единствено от Егото си. Егото е нещо като малко човече, което си живее в нас, но то има много интересна същност. То непрекъснато иска да обсебва Аза. Най-доброто нещо за Егото е да обсеби Аза и човек да мисли, че действа от името на Аза, но да действа от Егото. Така, когато човек казва първото изречение и най-важно, което го самоопределя „Аз съм!”, всъщност Аз е Азът, но „съм” е всъщност проява на Егото. И така, когато човек казва „Аз съм!” той мисли, че разкрива себе си, но всъщност то показва, че Азът на човека е превзет от Егото. И така Егото иска да обсеби Аза и човек да не го познава. Той да си мисли, че това е той и е единственото нещо, което има.

Егото има една същност – то иска да притежава. Егото иска да има повече и повече и никога не може да бъде заситено. То може да се разширява до безкрай, като се стреми да „завзема”, да привлича, да стреми. Затова хора, които са подвластни на Егото никога не могат да се заситят, колкото и да притежават. И колкото и да се опитват хората да се заситят няма да успеят и никой не е успял. Решението е да се откъснете от Егото си.

Егото не може да бъде унищожено, докато човек е жив. То трябва да бъде ограничено и човек да не му робува, а да го контролира и овладее в експанзията си. Първото нещо в пътя на всеки човек, претендиращ, че е стъпил на духовния път, е да познава Егото си и да може да го различи от Аза си. Егото се опитва да погълне Аза, да застане пред него и да действа от негово име, да го подмени.

Егото е играч, то се опитва да обсеби целия живот на човека. То се опитва да отговори на всички желания на човека. Обича да бъде в центъра на вниманието, на сцената под светлината на факлите. То е живо същество и се храни от вниманието на човека. Егото се опитва да се вкопчи в Аза и двете да бъдат неразделни и човека да не може да ги различи.

 

Откъс от книгата "ЯТАГАН И МЕЧ"

 

Николай Николов

КАКВО Е ЩАСТИЕТО

Какво е щастието и как се постига то? Колкото пъти зададем този въпрос, толкова пъти ще получим различен отговор. То е навсякъде около нас, но всеки го вижда по различен начин. Някои могат да бъдат щастливи само от една целувка, добра дума или усмивка, но за други това е много делнично и прозаично и на тях им е необходимо много повече.

И ако всеки човек може да бъде много или малко щастлив,то смелостта е качество, което притежават малко хора. Мнозина имат самочувствието, че са много смели и могат да се справят във всякакви ситуации. Те не съзнават какви изненади може да им поднесе тяхната съдба, пред какви непосилни за тях ситуации и нерешими дилеми може да ги постави тя.

Тогава разбират, че житейският им път е много по-различен, отколкото са си го представяли в действителност.

Но тези, които притежават истинска смелост, смятат, че това, как ще протече животът ни, зависи от самите нас-от нашето светоусещане и нагласа за него.Тяхната цел е не просто да изживеят живота си, а да го изживеят пълноценно - и доколкото е възможно, той да бъде щастлив. Истината обаче е, че щастието не съпътства смелите през цялостния път на тяхното битие. Съдбата им поднася изпитания, които те трябва да преодолеят - защото такъв е законът на земното съществуване!

Щастието на човека е свързано с борбата му за отстояване на неговите висши ценности - Свободата, приятелството, любовта.

Историята е доказала,че често пъти се изисква голяма смелост, за да може човек да постигне нещо в живота си. Можем да вземем за пример САЩ. Това е млада държава, която почти няма история, ако я сравним с древните цивилизации на Земята. Но там хората просперират, защото са потомци на храбри мъже и жени, дръзнали да покорят Новия свят.

Авантюристичният им дух е бил възнаграден богато. Щастието им се усмихва - било е на тяхна страна. Животът им започва наново и те създават най-могъщата и богата държава в света. Да, но нещата винаги имат и друга страна. Завоюването на Америка е свързано и с избиването на индианците, мнозина от които са били изключително смели и силни мъже.

Множество от тях са притежавали мъдрост и дух, за които ние, европейците, можем само да мечтаем. Но за тях е било отредено да са нещастни, губейки най-ценното-родината си, земята, на която са се родили.

Това показва, че щастието е капризно и не винаги е на страната на смелите. Колко тъга се съдържа в думите на един от най-смелите индиански предводители: "Какво остава от живота, ако не може да се чуе викът на нощна лястовица и крякането на жабата край езерото през нощта - казва вождът Сиатъл в една своя реч. - Ние не разбираме защо всичките бизони са избити, защо дивите коне са опитомени..нито защо изгледът на хубавите хълмове е нарязан от говорещи жици."Достойнството и красотата на тези думи не се нуждаят от коментар.Те ни навеждат на размисъл-истински щастлив ли е съвременният човек, след като се е опитал да покори природата? Какво да предпочетем копнежа по хармонията с природата или стремежът по бляскав лукс, кое ни прави по-щастливи. Сякаш, за да разберем истинската красота на живота е истинското щастие, трябва да преминем през страданията.
За това ни говори още най-древната история на човечеството. Митове и легенди разказват за мъките, които са били длъжни да изтърпят множество смели мъже и жени. Да вземем за пример Прометей - най-древният "прасмел" човек. Никой не е направил нещо повече за хората от него.

Смелостта му стига дотам, че открадва огъня от Олимп (планината на боговете) и го дава на хората, състрадавайки им за това, че те живеят в мрак и тъмнина. Но какво получава в отплата за това свое деяние той. Съдбата е изключително неблагосклонна към него - Прометей бива прикован на скалата. Щастлив ли е бил той в този момент? Явно щастието на човека не е свързано само с богатството и охолния живот, с "тихия безметежен, изпълнен с радост живот", както твърди древният мислител Епикур. И не винаги е на страната на смелите.

Колко е относителен светът, в който живеем. Но все пак можем със сигурност да кажем, че щастието не помага на страхливите, или по-точно на тези, които не го търсят изобщо. Бездейните хора никога не са щастливи. Човек трябва да опита късмета си в този живот. Това означава да опиташ отново и отново да постигнеш нещо. За това се изисква решителност, иначе щастието не може да бъде привлечено по никакъв начин.То не може да се трупа като парите,защото е чувство. Затова човек трябва да действа с изключителен ентусиазъм и активност в живота си, за да има своя шанс да бъде щастлив. 

Николай Николов

"Спасителят в ръжта"

 Единственият публикуван роман на Джеръм Дейвид Селинджър. За сметка на това успешен до немай къде и то в държава, където е в списъка на проблемните книги. Книгата е забранена заради убиеца на Джон Ленън, Марк Чапман, който поискал автограф върху копие от “Спасителя” по-рано същия ден, преди да убие Ленън. Медиите не пропуснали да спекулират нашироко с факта, че героя на книгата също имал психологични проблеми и т.н. Макар че това всъщност довело до още по-голямата известност на книгата в Америка...

“Ако наистина ви се иска да чуете тази история то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво ли не още, с една дума – цялата тази плява от сорта на “Дейвид Копърфилд”, но на мен не ми се ще да се ровя из нея. Просто ще ви разкажа тази смахната история, дето се случи с мене около Коледа и ме умори до смърт, та трябваше да дойда тук и да си гледам спокойствието”

“Падам си по книга, дето след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, та да можеш да го повикаш по телефона когато ти се поиска”


“Дано когато наистина умра, се намери някой свестен човек да ме хвърли в реката или нещо подобно. Каквото ще да прави, само да не ме натиква в тия идиотски гробища. И после да идват хора в неделя и да ми слагат букети цветя връз корема и подобни глупости. Кому са притрябвали цветя, като е мъртъв. Никому.”


“Както и да е, аз все си представям малки деца да си играят на някъква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца – а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа – освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта – искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза от някъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда, зная, че е лудост”

Николай Николов