Само текста

Коментар на автора на българските субтитри:

Стигайки до средата на тези субтитри, се замислих дали да ги завърша и публикувам.
В някои отношения филмът е силно манипулативен, нещата не са винаги точно така, като ги представя.
Все пак филмът провокира мисленето и представя някои наистина слабо известни факти, така че си струва да бъде видян.
Но вижте и коментарите ми в края му.

Някои от най-големите търговци и производители се страхуват от нещо.
Те знаят, че съществува сила недоловима, бдителна, всеобхватна
и така всепроникваща, че би било добре да не повишават тон,
когато говорят неoдобрително за нея."
Уидроу Уилсън, бивш президент на Съединените Щати
"Всеки път, когато някоя банка даде заем, се появява
нов банков кредит, нови влогове, създават се нови пари."
Греъм Ф.Тауърс, управител, Банка на Канада 1934-54
"Похватът, чрез който банките създават пари, е толкова елементарен,
че разумът го отхвърля." Джон Кенет Голбрайт, икономист
"Разрешете ми да печатам и контролирам парите на даден народ
и не ме интересува кой пише законите му." Мейър Анселм Ротшилд, банкер
ПАРИТЕ КАТО ДЪЛГ 14 --> Животът ни е доминиран от две велики тайнства - любовта и парите.
"Какво е любовта?" е въпрос,
непрестанно изследван в приказки,
песни, филми и по телевизията.
Същото не можем да кажем за въпроса "какво са парите?"
Изненадващо е не че паричната теория не е в основата на някой касов филм,
а че темата дори не се споменава в училищата, посещавани от повечето от нас.
При въпроса "от къде идват парите?"
повечето от нас си представят как Монетният двор печата банкноти и сече монети.
Ние смятаме че парите се създават от правителството.
Това е вярно ...
но само донякъде. Хартиените и метални символи за стойност,
които обикновенно наричаме пари, наистина се произвеждат
от служба на Федералното правителство, нареченa Монетен Двор.
Но голямата част от парите в обръщение не се създават в Монетния двор.
Създават се всеки ден, в големи количества,
от частни корпорации, познати ни като банки.
Ние приемаме, че банките ни заемат парите,
които са им били поверени от други вложители.
Изглежда очевидно. Но не е вярно.
Всъщност банките не дават парите, които вземаме назаем,
от собствените си печалби или от вече вложените по сметки в банката,
а направо ги създават от обещанието на длъжника да ги изплати.
Подписът на длъжника върху заемните документи представлява задължение
да изплати на банката размера на заема плюс лихва, или да загуби къщата,
колата, или какъвто актив е заложен като осигуровка.
Това е голямо обвързване за длъжника.
Какво изисква същият този подпис от банката?
Банката трябва да призове на бял свят сумата на заема
и просто да я запише в сметката на длъжника.
Звучи ви пресилено?
Не може да е истина. Но е точно така.
За да демонстрираме как се с появило това чудо на съвременното банково дело
нека проследим една проста история -
ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЛАТАРЯ
В различни времена почти всичко е използвано като пари.
То трябвало само да бъде преносимо и достатъчно хора да са повярвали,
че ще могат по-късно да го разменят за реални ценни неща
като храна, дрехи и подслон.
Мидени черупки, какаови зърна, хубави камъчета, дори пера са били използвани като пари.
Златото и среброто били привлекателни, меки и лесни за обработка
и някои цивилизации се специализирали в обработката на тези метали.
Златарите значително улеснили търговията като отливали монети -
стандартни единици от тези метали, чиято тежест и чистота били удостоверени.
За да защити златото си златарят се нуждаел от трезор.
Много скоро неговите съграждани почукали на вратата му, за да наемат
място за съхраняване на собствените им монети и ценности.
Не след дълго златарят отдавал под наем всички рафтове на трезора
и припечелвал малък доход от това.
Минали години и златарят стигнал до интересно заключение:
вносителите рядко идвали да приберат своето злато
и никога не идвали едновременно.
Причината била, че удостоверенията за
собственост на златото, които златарят подписвал,
се търгували на пазара сякаш били самото злато.
Тези хартиени пари били много по-удобни от тежките монети
и сумите можели просто да бъдат изписвани, вместо
с усилия да се броят едно по едно при всяка сделка.
Междувременно златарят имал и друго занимание.
Той давал назаем златото си срещу лихва.
Когато удобните пари-разписки станали общоприети,
хората, търсещи заем, започнали да го искат под формата на тези разписки вместо в метал.
С разрастването на индустрията все повече хора
искали заеми от златаря.
Тогава му дошла още по-добра идея.
Той знаел, че много рядко някой от вносителите прибирал златото си
и преценил, че би му се разминало, ако дава разписки и за заеми,
обезпечени със златото на вносителите си, освен със своето собствено.
Стига заемите да бъдат изплащани,
вносителите няма как да разберат и няма да бъдат ощетени.
И златарят, сега вече повече банкер отколкото занаятчия, щял да има
много по-голяма печалба, отколкото ако заемаше само собственото си злато.
Години наред златарят се радвал тайно на добри приходи
от лихвите, печелени върху влоговете на всички останали.
Като именит кредитор богатството му нараствало постоянно
спрямо това на съгражданите му.
И той парадирал с това.
Възникнали подозрения, че харчи влоговете на клиентите си.
Вложителите се събрали и заплашили да приберат златото си,
ако златарят не оправдае новото си богатство.
Обратно на очакванията,
това не се оказало катастрофа за златаря.
Въпреки двойният стандарт, заложен в схемата му, идеята проработила.
Вложителите не били загубили нищо. Цялото им злато
било на сигурно в трезора.
И вместо да изтеглят златото си, вложителите
поискали от златаря - вече техен банкер -
да подели лихвите с тях.
Така е поставено началото на банкерството. Банкерът плащал ниски лихви
за парите, вложени от хората, които после давал назаем срещу по-високи лихви.
Разликата покривала разноските на банката и печалбата и.
Логиката на тази система била проста и изглеждала
разумен начин за задоволяване търсенето на кредити.
Банките днес обаче не работят така.
Нашият златар-банкер не бил доволен от приходите,
оставащи след подялба на печалбата от лихвите с вложителите.
Търсенето на кредити бързо се увеличавало с разпростирането на европейците
по целия свет, но заемите, които той можел да дава, били ограничени
от количеството злато, което вложителите държали в трезора му.
И тогава му дошла още по-смела идея. След като никой освен него не знаел
какво всъщност има в трезора му, той можел
да дава в заем разписки за злато, което дори не е там!
Стига всички притежатели на тези разписки да не идват по едно и също време
да търсят истинско злато, как може някой да разбере?
Този нов план заработил много добре
и банкерът станал чудовищно богат
от лихви, изплатени за злато, което не съществува!
Предположението, че банкерът създавал пари от нищото
било твърде възмутително, за да бъде вярно.
Така за дълго време хората не се усъмнили.
Но способноста да изфабрикува пари главозамаяла банкера,
както можело да се очаква.
С времето размерът на заемите, давани от банкера
и показното му богатство отново породили съмнения.
Някои получатели на заеми започнали да искат истинско злато
вместо хартиени символи. Плъзнали слухове.
Неочаквано няколко богати вложители
дошли да си приберат златото. Играта свършила!
Море от притежатели на разписки заляло улицата пред затворените врати на банката.
Уви, банкерът нямал достатъчно злато и сребро,
за да компенсира всички хартийки, които им бил раздал.
Това се нарича "бягство от банката" и е нещото, от което всеки банкер се страхува.
Явлението "бягство от банката" разорява отделни банки
и накърнява общественото доверие
към всички банкери.
Би било нормално практиката да се създават пари от нищото
да бъде обявена за незаконна.
Но големият обем на заемите, които банкерите предлагали,
били станали важно условие за евроопейската търговска експанзия.
И вместо това процедурата била легализирана и регулирана.
Банкерите се съгласили да се придържат към ограничения
на количествата фиктивни пари за заемане, които могат да раздават.
Количеството пак било по-голямо от реалната стойност
на златото и среброто в трезора. Много често съотношенито било


Тези предписания били налагани с изненадващи ревизии.
Освен това било постигнато споразумение в случаи на "бягство" централни банки
да подкрепят местните банки със спешни вливания на злато.
Единствено ако имало "бягство" от много банки едновременно и балонът
със заемите на банкерите се пукнел, можело системата да се сгромоляса.
ПАРИЧНАТА СИСТЕМА ДНЕС
През годините системата, използваща Частичен резерв
и мрежа от банки, подкрепени от централна банка,
се превърнала в господстващата парична система в света.
В същото време частта злато, обезпечаваща
парите за дългове, постепенно е сведена до нула.
Естеството на парите е променено.
В миналото един хартиен долар е представлявал разписка,
която можело да бъде обменена по фиксиран курс за злато или сребро.
Сега един хартиен или електронен долар може да бъде разменен само срещу друг хартиен или електронен.
В миналото, частно създаден банков кредит
е съществувал само под формата на лични банкови записи,
които хората можели да отказват също както днес можем да откажем нечий личен чек.
В настоящето, частно създаден банков кредит е законно конвертируем
към издадената от правителството "официална" валута - долари, паунди и др.,
за които по навик мислим като за пари.
Официална валута са парите, създадени с правителствено одобрение или указ,
и наредбите за законните платежни средства постановяват, че гражданите
са длъжни да приемат тези пари при плащане на дългове.
В противен случай съдилищата няма да налагат спазване на задълженията.
Следващият въпрос е, ако правителствата и банките могат просто
да фабрикуват пари, тогава колко пари има в обръщение?
В миналото количеството съществуващи пари било ограничено
от физическият обем на стоката, използвана като пари.
Например за да се направят нови монети от злато и сребро
още злато и сребро трябвало да бъде открито и изкопано от земята.
Днес парите буквално се създават като дълг.
Нови пари се създават всеки път, когато някой изтегли заем от банката.
Като разултат цялото количество пари, които могат да бъдат създадени
има само едно ограничение – общото ниво на дълга.
Правителствата поставят допълнителни ограничения върху създаването на нови пари
с налагането на правила, наречени Изисквания за частичен резерв.
Изискванията за частичен резерв варират в различните страни
и в различните периоди, и са общо взето произволни.
В миналото било общоприето изискването банките
да притежават злато на стойност най-малко 1 долар
за да обезпечат създаването на 10 долара дълг.
Днес изискванията за резерв вече не са свързани
с количеството депозирано злато, а са само
съотношение между нови дългове към вече налични дългове на депозит в банката.
Днес резервите на банките се състоят от две неща.
Сума от правителствени пари в брой или техен еквивалент, които частните банкери внасят в централната банка
плюс количеството вече съществуващи дългове на депозит в банката.
За да илюстрираме нека си представим една нова банка,
която тъкмо е учредена и все още няма вложители.
Все пак инвестиралите в банката са внесли сумата от 1111.12 долара лични пари в брой
в централната банка като депозиран резерв. Изискванията за резерв са 9:1
Стъпка 1:
Банката отваря врати и посреща първият си клиент за заем.
Той се нуждае от 10 000 долара за да купи кола.
При изисквания за резерв 9:1 влогът на новата банка в централната,
известен като "Пълномощни пари", законно й позволява
да призове на бял свят 9 пъти по-голяма сума или 10 000 долара,
гарантирани с поемането на задължението от заемателя.
Тези 10 000 долара не се вземат от никъде. Те са съвсем нови пари,
просто записани в сметката на заемателя като банков кредит.
Заемателят пише чек върху този банков кредит, за да купи колата.
Стъпка 2:
Продавачът на колата депозира получените новосъздадени 10 000 долара в своята банка.
За разлика от Пълномощните пари в централната банка, тези новосъздадени
кредитни пари не могат да се умножават по коефициента на резерва.
Вместо това те се делят на този коефициент.
При съотношение 9:1 банката може да създаде нов дълг от


Стъпка 3:
Ако тези 9000 долара впоследствие са вложени от трето лице в същата банка,
която ги е създала, или в някоя друга, те биха станали законна основа
за издаване на трети банков кредит за сумата от 8100 долара.
Както при руските матриошки всеки нов депозит
дава възможност за малко по-малък заем
в безкрайно намаляваща прогресия.
В случай че поредният заем не се внесе в някоя банка процесът спира.
Това е непредвидимата страна на механизма, създаващ парите.
Но много по-вероятно е на всяка стъпка новите пари да бъдат депозирани в банка
и механизмът с коефициента на резерва ще се повтаря отново и отново,
докато не бъдат създадени почти 100 000 долара съвсем нови пари в банковата система.
Всички тези пари са били създадени изцяло чрез дълг.
И целият процес е законно обоснован от първоначален внесен резерв от само 1111.12 долара,
които стоят недокоснати в централната банка!
Още по-интересно е че, при тази хитра система
отчетите на всяка банка във веригата трябва да показват,
че банката има 10% повече влогове отколкото раздадени заеми.
Това подтиква банките да търсят влогове, за да могат
да раздават заеми, като по този начин затвърждават общоприетото,
но подвеждащо впечатление, че парите за заемите идват от депозити.
Освен ако всички последователни заеми са вложени в една и съща банка,
не може да се твърди, че някоя банка може да умножи
пъвоначалните си Пълномощни пари почти 90 пъти
чрез издаване на банкови кредити от нищото.
Обаче банковата система представлява затворен кръг.
Банков кредит, създаден в една банка, става влог в друга. И обратното.
Теоретично при изряден законен обмен общият резултат би бил същия,
както ако целият процес се случваше в една банка.
Т.е. първоначалният резерв на банката в централната банка от малко над


които банката никога не е имала.
Банките заемат пари, които те НЯМАТ!
Ако ви звучи нелепо, чуйте и това.
В последните десетилетия в резултат от постоянното лобиране на банките
изискванието да се депозира резерв в централната банка на страната
е на път да изчезне напълно в някои страни
и реалните съотношения на резервите могат да бъдат много по-високи от 9:1
За някои видове банкови сметки коефициенти от 20:1 и 30:1 са общоприети.
изобщо без резерв в някои случаи
От още по-скоро, чрез използване на заемни такси
за да набавят изискуемия резерв от заемополучателя, банките са открили
нов начин напълно да заобиколят ограниченията на изискванията за резерв.
Въпреки че правилата са заплетени, реалността е много проста.
Банките могат да създадат толкова пари,
колкото ние можем да вземем назаем.
"Всеки подсъзнателно усеща, че банките не дават назаем пари.
Когато теглиш пари от спестовната си сметка банката не ти съобщава,
че това е възможно само защото те са взети назаем от някой друг."
Марк Мансфилд, икономист и автор
Въпреки повтаряемите кадри от монетния двор, парите, емитирани от правителството,
обикновенно съставляват по-малко от 5% от парите в обръщение.
Повече от 95% от всички съществуващи днес пари са били създадени
от нечий подпис върху свидетелство за задълженост към банка.
Огромни количества от тези кредитни пари на банките се създават и унищожават
всеки ден, при даване на нови заеми и изплашане на стари.
"Опасявам се че не би се понравило на обикновенният гражданин
ако му кажете, че банките могат да създават и създават пари.
...И тези, които контролират задълженията на нацията, направляват политиката
на правителствата и държат в дланите на ръцете си съдбата на народа."
Реджиналд Макена, бивш председател на борда на Мидландс Банк, Англия
Банките могат да поддържат тази парична система
само с активната поддръжка на правтелството.
Първо: правителствата приемат закони за платежните средства, задължавайки ни да използваме официалната национална валута.
Второ: правителството позволява кредитите на частни банки
да бъдат изплащани в тази държавна валута.
Трето: държавните съдилища налагат погасяването на дълговете.
И последно: правителствата налагат правила, защитаващи работата на паричната система
и за поддържане доверието на обществото, а от друга страна
не прави нищо, за да информира обществото за произхода на парите.
Простата истина е, че когато се подпишем над пунктирната линия
на т.нар. ипотечен заем, единственото нещо в сделката,
представляващо реална стойност, е задължението ни или да се разплатим,
или да се лишим от имущество, ако не успеем.
За всеки, който е сигурен, че ще уважим задължението си, тази полица за заем или ипотека
сега е преносимо, разменяемо и продаваемо парче хартия.
То е IOU (IOU - I Owe You - аз ти дължа; неформално писмено признание за дълг между близки хора; бел.пр.)
То представя ценност и като такова е вид пари.
Заемополучателят разменя тези свои пари
за т.нар. "заем" на банката.
Заемът в истинският свят значи, че даващият трябва да има нещо да заеме.
Ако имате нужда от чук, а аз ви заема обещание да осигуря чук,
който нямам, не бих ви помогнал много.
Но в изкуствения свят на парите обещанието на банката
да плати пари, които не притежава, е позволено да минава за пари,
и ние го приемаме така.
"Така нашето парично обръщение
е на милостта на заемните сделки на банките, които дават назаем не пари,
а обещания да предоставят пари, които не притежават."
Ървин Фишер, икономист и автор
Когато заемополучателят се подпише под задължението си,
банката изравнява операцията с натискането на няколко бутона на компютъра,
създавайки равностойно задължение на банката към него.
От гледна точка на получаващия заема
това се превръща в пари в неговата банкова сметка,
понеже правителството позволява този дълг на банката към него
да се обменя в официалната държавна валута
и всички го приемат за пари.
Отново истината е много проста.
Без документа, който заемополучателят дава на банкера,
банкерът не би имал нищо, което да даде назаем.
Не сте ли се учудвали понякога как е възможно правителства,
корпорации, малки фирми и семейства, да бъдат
всички едновременно в дълг, и то за такива астрономически суми?
Поставяли ли сте си въпроса откъде има толкова много пари за заеми?
Сега вече знаете.
Няма. Банките не дават пари назаем.
Те ги създадат като дългове. И тъй като задлъжняването
е потенциално неограничено, предлагането на пари също е неограничено.
Оказва се, че и обратната ситуация
също е вярна.
Няма дълг, няма пари
Не е ли поразително, че въпреки огромните природни богатства,
изобретателността и производителността, които ни заобикалят,
почти всички ние от правителства до компании и индивиди
сме в тежки задължения към банкерите!
Само ако хората можеха да спрат и да помислят: "Как е възможно това?"
Как може хората, които всъщност произвеждат
цялото богатство в света да бъдат в дълг на онези,
които само заемат парите,
символизиращи богатството?
Още по-изумително е, че когато осъзнаем,
че парите са дълг, осъзнаваме, че ако няма дълг,
няма да има и пари!
"Това е нашата парична система.
Ако в нея няма дългове няма да има и пари."
Маринер С. Екълс, председател и управител на Борда на Федералния резерв.
Ако това е ново за вас, вие не сте единствен.
Повечето хора си представят, че ако всички дългове бъдат изплатени,
състоянието на икономиката ще се подобри.
Това е вярно в личен аспект. Ние ще имаме повече пари за харчене,
когато приключим изплащането на заемите си. По тази логика,
ако всички са без дългове, би имало повече пари за харчене като цяло.
Но истината е точно обратната. Не би имало абсолютно никакви пари.
Резултатът е, че ние сме зависими от постоянното подновяване
на банковите заеми, за да съществуват парите изобщо.
Без заеми - няма пари, както се случва по време на Голямата депресия.
Тогава паричните запаси намаляват рязко
поради липсата на предлагане на заеми.
"Това е смайваща констатация. Ние сме абсолютно зависими
от търговските банки. Някой трябва да вземе назаем
всеки долар, който е в обръщение. Ако банките
създават изобилно изкуствени пари, тогава благоденстваме,
ако ли пък не - гладуваме. Ние сме без постоянна парична система.
Абсурдността на безнадеждното ни положение е невероятна,
когато осъзнаем това напълно."
Робърт Хемпхил, Управител кредити, Банка на федералният резерв, Атланта, Джорджия
ВЕЧЕН ДЪЛГ
Това не е Всичко. Банките създават само сумата на главницата.
Те не създават парите за изплащане на лихвите. Откъде идват те?
Единственото място, от където длъжниците могат да набавят пари,
за да изплатят лихвите, е наличният паричен запас в икономиката.
Но почти цялото количество пари там е създадено по същия начин -
като банков заем, който трябва да бъде изплатен с повече пари, отколкото има създадени.
Така че навсякъде има други длъжници в същата ситуация,
които като обезумели се опитват да набавят нужните им пари,
за да изплатят главницата и лихвите от паричен обем,
който съдържа само главницата.
Очевидно е невъзможно всички да изплатят
глвници и лихви, защото парите за лихвите не съществуват.
Това дори може да се опише с проста математическа формула:
Главница / (Главница + Лихва) ~ ще изпълнят заемните си договори
Лихва / (Лихва + Главница) ~ ще просрочат и ще получат възбрана Големият проблем е, че за дългосрочни заеми като ипотеки
и държавни дългове, общата сума на лихвите далеч надхвърля главницата.
Това означава, че ако не се създадат много допълнителни пари,
за да се изплатят лихвите, ще има много висок процент на възбраните
и нефункционираща икономика.
За да продължи да функционира обществото,
броят на възбраните трябва да бъде нисък.
За да се постигне това, все повече и повече дългови пари трябва да бъдат създадени,
за да се удовлетворят днешните нужди от пари за обслужване на предишния дълг.
Но това, разбира се, само прави общият дълг по-голям,
което значи, че трябва да се платят още повече лихви и води
към постоянно увеличаваща се спирала на нарастващо задлъжняване.
Дължими пари  Създадени пари
Само изоставането във времето между създаването на парите
като нови заеми и изплащането им, предотвратява разкриването
на недостига и фалита на цялата система.
Но тъй като ненаситното кредитно чудовище на банките расте все повече и повече,
нуждата от създаване на все повече и повече кредитни пари,
за да бъде нахранено, става все по-неотложна.
Защо лихвените проценти са толкова ниски? Защо получаваме
спонтанни предложения за кредитни карти в пощенската си кутия?
Защо правителството на САЩ харчи по-бързо от всякога?
Възможно ли е за да се забави срива на паричната система?
Рационалният човек е длъжен да се запита: "може ли
това да продължава вечно? Не е ли сривът неизбежен?"
"Трябва да осъзнаем за нашата система
с частичен банков резерв, че подобно на детската игра
на музикални столове, докато музиката свири,
никой не губи." Андрю Гаус, паричен историк
Парите улесняват производството и търговията.
С увеличаването на парите в наличност тяхната стойност намалява,
ако обемът на производството и търговията
в материалния свят не нараства съответно.
Добавяме и факта, че когато се каже, че икономиката
расте с 3% на година, това не означава равномерен подем.
3% тази година представлявя повече стоки и услуги
от 3% предната година, защото е 3% от новият сбор.
Вместо права линия, както изглежда от думите, всъщност
нарастването представлява експоненциална крива, ставаща все по-стръмна.
Проблемът е, че непрекъснат растеж в материалната икономика
означава непрекъснато нарастване на количеството
използвани природни ресурси и енергия.
Все повече природни ресурси трябва да се превърнат
в отпадъци всяка изминала година,
само за да се избегне колапса на тази система.
"Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж може да продължи безкрайно
в един краен свят, е или луд, или икономист" Кетнет Болдинг, икономист
Какво можем да направим в тази явно плашеща ситуация?
Във всеки случай се нуждаем от много по-различна концепция за парите.
Разбираемо е, че може да има недостиг от ресурси и умения - но защо изобщо е възможно да има недостиг на пари?
Време е повече хора да зададат на себе си и на своите правителства 4 прости въпроса.
Навсякъде по света правителствата взимат назаем пари с лихви от частни банки.
Правителственият дълг е основна част от общия дълг
и обслужването на тези дългове поглъща голямата част от данъците ни.
Сега вече знаем, че банките просто създават парите, които ни дават назаем,
и че правителствата им позволяват да работят по този начин.
И така първият ни въпрос е: "защо правителствата
предпочитат да вземат парите назаем от частни банки с лихви, когато
правителството може само да създаде всички пари, от които се нуждае, без да има лихви?"
И вторият голям въпрос е :"защо въобще да се създават пари под формата на дългове?
Защо не се създадат пари, които да циркулират постояно и да не е нужно
непрестанно да бъдат вземани назаем с лихви, за да не изчезнат."
Третият въпрос е: "Как е възможно парична система,
която може да функционира само при непрестанно ускоряване на растежа,
да бъде използвана за създаване на устойчива икономика? Не е ли логично,
че постоянно ускоряващ се растеж и устойчивост са несъвместими?"
И последно: "Какво в нашата сегашна система я прави
зависима от пстоянният растеж? Какво трябва да се промени,
за да се позволи създаването на устойчива икономика?"
Лихварство
Преди време получаването на печалби от заеми се наричало лихварство
и било наказвано сурово, включително със смърт.
Всички разпространени религии забранявали лихварството.
Аргументите били морални.
Смятало се, че единствената справедлива употреба на парите е
за улесняване на обмена на стоки и услуги.
Правенето на пари просто защото имаш пари се смятало
за поведение на паразит или крадец.
Все пак, със нарастването на нуждите от кредитиране
моралните аргументи отстъпили пред довода,
че даването на заеми носи рискове и пропуснати ползи за заемодателя
и затова правенето на печалба от даване на заеми е оправдано.
Днес тези представи са старомодни. Днес правенето
на пари от пари се смята за желан идеал.
"Защо да работиш когато може парите ти да работят за теб?"
Но ако все пак се опитаме да си представим устойчиво бъдеще става ясно,
че лихварството освен че е неморално е и практически проблем.
Представете си общество и икономика, които биха съществували векове,
понеже вместо да ограбват основните си запаси от енергия
са се ограничили до нивата на днешните доходи.
Не се добива повече дървесина, отколкото израства през същият период.
Енергията е от въстановими източници. Слънчева, гравитационна,
геотермална, магнитна и каквато друга открием.
Това общество живее в ограниченията на собствените си
невъзобновими ресурси, като рециклира всичко.
Броят на населението ще се запазва постоянен.
Такова общество не би могло да съществува, използвайки
парична система, напълно зависима от ускоряващ се разтеж.
Стабилната икономика се нуждае от парично предлагане, което най-малкото
трябва да запазва стабилност, без достигане до колапс.
Нека си представим, че целият обем от тези стабилни пари се представя
от този голям кръг. И хората, даващи заеми, трябва също
да притежават част от тези пари, за да дават назаем.
Ако някои хора като част от този паричен обем започнат систематично
да дават заеми срещу лихва, техният дял от паричния обем ще нараства.
Ако те непрестанно дават назаем парите, които им се изплащат,
какъв би бил неизбежният резултат?
Дали е злато, официалната държавна валута или дългови пари няма значение.
Лихварите ще придобият всички пари,
и след обявяването на банкрутите и възбраните
ще придобият и цялото имущество.
Този основен проблем би могъл да се реши само ако постъпленията
от лихвите са разпределяха равномерно между населението.
Поставянето на високи данъци върху печалбите на банките също би работило в тази насока.
Но тогава идва въпросът защо изобщо банките биха искали да работят?
Ако въобще е възможно да се измъкнем от сегашната ситуация,
нека си представим банкирането да работи като некомерсиална обществена услуга,
доходите от която се разпределят като универсален граждански дивидент
и в същото време да дава заеми без да начислява лихви.
"Никога досега не съм срещал някой, който логически и аргументирано
да обясни защо федералното правителство взема назаем собствените си пари...
Вярвам, че ще дойде времето, когато хората ще поискат това да се промени.
Вярвам, че в тази страна ще дойде времето, когато те
действително ще обвинят вас и мен и всеки друг,
обвързан с Конгреса, за това, че сме наблюдавали безучастно
и сме позволили такава идиотска система да просъществува.
Райд Патман, конгресмен от демократите 1928-1976 Председател на комисията за банкиране и валути 1963-1975
Промяна на Системата
Ако самата същност на системата е това, което причинява проблема,
тогава заиграването с тази система не би могло да разреши проблемите.
Самата система трябва да бъде подменена.
Много критици на монетарната система са за завръщане на парите, базирани
на златото, твърдейки, че златото има дълга история на надеждност.
Те пропускат множеството измами, които са възможни със златото.
Пристъргване на монетите, занижаване на качеството
на метала, монополизиране на пазара,
всичките често практикувани в древен Рим
и допринесли за упадъка му.
Някои предлагат среброто като по-изобилно от златото
и по-трудно за монополизиране.
Мнозина се съмняват в нуждата от подновяване на употребата
на ценни метали. Никой не иска да се завърнем
към носенето на тежки торби с монети, когато пазаруваме.
Със сигурност хартиени, електронни, пластмасови или по-вероятно
пари с биометричен идентификатор биха били реалното средство за търговия,
със същия потенциал за създаване на дългови пари както досега.
Освен това, ако сега златото отново стане единствената
законна база на парите, тогава тези, които нямат злато,
изведнъж няма да имат и пари.
Други потдръжници на идеята за парична реформа са стигнали до заключението,
че алчността и неподчтенността са основните проблеми, и че може да има
по-добри начини да се създадат почтени и безпристрастни парични системи,
вместо завръщане към злато или сребро.
Находчиви умове са предлагали много алтернативни начини
за създаване на парите. Много частни бартерни системи
създават пари под формата на дългове колкото и банките, но това се прави
открито и без да се начисляват лихви. Като пример е бартерната система,
при която дългът се отразява като декларация за часове работа.
Работата е съответно приравнена на доларова стойност,
която позволява часовете да бъдат отнесени
към цените на стоките.
Такава парична система може да бъде направена от всеки,
който измисли начин да води счетоводството
и намери желаещи доверени участници. Създаването на
местна бартерна парична система, дори и да е от малка полза сега,
би било проява на благоразумно планиране за всяка общност.
Паричната реформа, подобно на Избирателната реформа, е голям проблем
и изисква воля за промяна и мислене извън шаблоните.
Паричната реформа, отново подобно на избирателната,
не би се случила лесно заради интересите на онези,
които са извънредно облагодетелствани от сегашната система 549 --> и биха направили максималното, за да запазят облагите си.
Сега, когато разбираме, че парите са само идея,
и че всъщност пари може да бъде каквото решим,
преценете един много прост модел.
Този модел се основава на система,
работила в миналото в Англия и Америка,
която е била подронена и унищожена от банкерите-златари
и тяхната система с частичен резерв.
За създаване на икономика основана на постоянни пари
неутежнени от лихви, парите могат просто да се издават
и впоследствие изразходват в икономиката от правителството
за предпочитане за дългосрочна инфраструктура като пътища,
железници, мостове, пристанища и обществени тържища.
Тези пари няма да се създават като дълг, а ще бъдат емитирани като ценност,
стойноста на която ще бъде стойността на това, за което са били изплатени.
Ако тези пари провокират пропорционално нарастване в търговията, желаеща
да използва финансираните проекти, това не би породило никаква инфлация.
Ако правителствените харчения породят инфлация,
тогава има възможни решения.
Инфлацията е еднаква като ефект с плосък данък върху парите.
Дали парите се обезценяват с 20% или правителството
ни отнема 20% от парите, ефектът би бил същия.
Погледнато по този начин, да има инфлация вместо данъци
може да се окаже приемливо политически, при положение,
че е добре употребена и се държи в известни граници.
Или правителството може да реши да укроти инфлацията
чрез събиране на пари от данъци, които впоследствие
изважда от обръщение, като така намалява обема на парите,
за да въстанови стойността им.
За контрол на дефлацията -
явление на намаляващи заплати и цени - правителството
просто ще изхарчва допълнително нови пари.
С премахването на конкуренцията при създаването на частни пари от дългове
правителствата могат да упражняват по-ефективен контрол върху националното
парично предлагане. Обществото ще знае кого да вини,
ако нещо не върви добре. Правителствата ще бъдат избирани и сваляни
в зависимост от способността им да запазят стойността на парите.
Правителството ще управлява предимно чрез данъци, както сега,
но събраните данъци ще стигат за много повече неща, след като няма
да се плащат лихви на частни банки. Няма да има държавен дълг,
ако правителството просто създава парите, от които има нужда.
Постоянното ни колективно робуване на банките заради плащания
на лихвите върху правителствен дълг би било невъзможно.
"Парите са нова форма на робство, различима от старата
само поради факта, че е безлична,
няма човешки отношения между господаря и роба." Лев Толстой
Невидимата сила
"Никой не е по-поробен от онези,
които заблудено вярват, че са свободни" Гьоте
Бяхме научени да вярваме в демокрацията и свободата,
които всъщност се превърнаха в хитроумна и невидима форма
на икономическа диктатура. Докато цялото ни общество остава напълно
зависимо от банковите кредити като източник на паричното предлагане,
банкерите ще бъдат в позицията да решават кой да получи нужните му пари и кой - не.
"Модерната банкова система произвежда пари от нищо.
Този процес е може би най-изумителният фокус с ръце,
който изобщо е бил измислен.
Банкерството беше заченато порочно и родено в грях.
Банкерите притежават Земята. Ако им я вземете, но им оставите силата
да създават пари, с едно драсване с перото те ще създадат достатъчно пари,
за да я купят пак. Отнемете им тази огромна сила и всички огромни богатства
като моето ще изчезнат, и те трябва да изчезнат, за да стане този свят по-добро
и по-щастливо място за живот. Но ако желаете да продължите да бъдете роби
на банките и да плащате цената за собственото си робство, оставете банкерите
да продължат да създават пари и да управляват кредитите."
Сър Джозеф Стамп, управител на Bank of England 1928-1941 (смятан за втория най-богат човек във Великобритания по това време)
"Неспособността на колонистите да получат право да печатат свои собствени пари
постоянно извън ръцете на Джордж III и международните банкери,
беше ГЛАВНАТА причина за войната за независимост."
Бенджамин Франклин
Днес малко хора съзнават, че Американската история
след революцията от 1776 г. беше най-вече история на епична борба
за освобождаване и оставане извън контрола на доминираните от Ротшийлд
международни банки. Накрая тази битка беше загубена
през 1913 г., когато президентът Уидроу Уилсън
подписва Закона за Федералния резерв, възлагайки на
международния банков картел да създава парите на САЩ.
"Аз съм най-нещастният човек. Аз несъзнателно унищожих
моята страна. Велика индустриална страна е контролирана
от нейната кредитна система. Нашата кредитна система е концентрирана.
Затова растежът на нацията и всичките ни дейности са в ръцете
на няколко души. Ние станахме едно от най-лошо управляваните,
едно от най-контролираните правителства в цивилизования свят,
не сме повече правителство на свободното мнение, не сме правителство
според убеждението и избора на мнозинството, а правителство на мнението
и принудата на малка група господстващи хора." Уидроу Уилсън
Мощта на тази система е дълбоко вкопана.
Затова са мълчанието на образованието и медиите по темата.
Преди години, за книга която пишеше, канадски заместник министър-председател
направи неформално проучване
сред неикономисти - високо образовани специалисти
както и обикновени хора на улицата. И откри,
че никой от тях няма добро разбиране как се създават парите.
Всъщност с доста добра сигурност може да се каже, че
болшинството хора, включително банковите служители на преден план,
през целия си живот никога не са разсъждавали по тази материя.
А вие?
"Всички дилеми, бъркотии и беди в Америка произтичат
не от недостатъци на Конституцията или Конфедерацията,
не от недостиг на почтеност и добродетели, колкото от явно невежество
относно природата на парите, кредита и обръщението."
Джон Адамс, Баща на конституцията на САЩ
Съвременните пари като дългова система бяха родени преди малко повече
от триста години, когато първата Bank of England
беше създадена с кралски указ, за частично заемане
на златни разписки при скромното съотношение 2:1
Това скромно съотношение беше просто открехването на вратата.
Системата днес е световно разпространена, създава фактически неограничено
количество пари от чист въздух, и държи почти всеки на планетата свързан
с безкрайно растящ дълг, който НЕ МОЖЕ да бъде изплатен.
Дали всичко това се е получило случайно?
Или е конспирация?
Очевидно нещо много голямо е заложено тук.
"Който контролира количеството на парите в нашата страна
е абсолютен господар на цялата индустрия и търговия... и когато осъзнаете,
че цялата система е много лесно контролируема, по един или друг начин,
от няколко души на върха, не е нужно да ви казват откъде произтичат периодите
на инфлация и депресия." Джеймс A. Гарфийлд, убит президент на САЩ
"Правителството трябва да създава, пуска и циркулира всички пари
и кредити, нужни за правомощията му да харчи
и за покупателната способност на консуматорите.
Чрез възприемане на тези принципи, данъкоплатците
ще спестят огромни суми от лихви. Привилегията за създаване
и пускане на пари е не само изключително право на правителството,
а и най-голямата му градивна възможност." Ейбрахам Линкълн, убит президент на САЩ
"Докато контролът върху пускането на пари и кредити не бъде върнат
на правителството и припознат като негова най-очевидна и свята отговорност,
целият разговор за върховната власт на Парламента и на демокрацията
е напразен и безплоден... След като нацията се раздели с контрола
върху своя кредит, повече няма значение кой прави националните закони...
Получило веднъж управлението, лихварството ще унищожи всяка нация.
Уилям Лайън Макензи, кралски министър-председател на Канада, който национализира Bank of Canada
"Благодарни сме на "Вашингтон Поуст", "Ню Йорк Таймс",
списание "Тайм" и други големи издания,
чиито директори посетиха нашата среща и уважиха
обещанията за дискретност почти 40 години.
Би било невъзможно да развием нашия план за света,
ако бяхме под прожекторите на публичното внимание през тези години.
Но светът днес е по-изтънчен и подготвен
да се движи към световно правителство. Наднационалната власт
на интелектуалня елит и световните банкери
е със сигурност за предпочитане пред националното самоуправление,
практикувано в последните векове." Дейвид Рокфелер
в обръщение на среща на Тристранната комисия, юни 1991 г.
"Само малките тайни трябва да бъдат пазени. Големите остават тайни
заради публичната скептичност." Маршал Маклуан, медиен "гуру"
www.moneyasdebt.net
А сега обещаните коментари, без претенции да са "самата истина", възможно е и да греша (gogo67)
Парите днес се създават по описания начин, но в крайна сметка не от търговските банки, а от централните.
В примера от филма с новоучредената банка и нейният пръв клинт, какво мислите би станало, ако той поиска $10,000 кеш, а не в чек?
Банката не може да ги напечата, но той все пак ще ги получи. Защото търговската банка ще ги вземе от централната.
Търговските банки се явяват като дилъри на централната, като носят риска да изберат кой може да получи кредит.
И съответно могат да загубят от това, давайки кредит на неблагонадежден клиент.
Те плащат лихва на централната банка за парите, които уж създават. Ако клиентът не върне парите, те ги дължат.
На много места във филма се иска правителствата да могат да печатат пари. Не е чудно, че цитатите за това са все от президенти и министри.
Всяко правителство би искало да печата пари на воля. Какъв би бил резултатът, всеки може да се досети сам.
Това всъщност се е случвало в различни страни. Нещо подобно помним и у нас от 1996 г.
Американското правителство и сега намира начини да си печата пари. Какво мислите става с парите, които
централната банка на САЩ (Федералния резерв) получава като лихви? Те формират печалба, която...
отива в бюджета на правителството на САЩ за следващата година!
Правителството заема пари, уж плаща лихви, а после лихвите - хоп - връщат се в джоба му.
Така че то не се свени да взема назаем колкото пари си иска (създавайки по този начин долари), и светът сега е наводнен с долари.
Относно тезата за невъзможността да се изплатят лихвите, тъй като те не били създадени още като пари,
няма да Ви отегчавам с детайли защо това не е така, дори в самия филм е налице част от информацията,
(макар и на други места) защо все пак почти всички успяват да си платят заемите с лихвите.
Помислете само, ако беше толкова ненаситно и експоненциално това "кредитно чудовище",
как тази система съществува от много десетилетия, в много страни, и все още работи?
И при това далеч не всички страни имат дълговия проблем на американското правителство и граждани.
Още много може да се каже, но не му е тук мястото :-)
....... Преводът е на потребителя "monogamen" от arenabg (предполагам), редактиран и довършен от мен.



Парите са нова форма на робство, различима от старата
само поради факта, че е безлична