неделя, 10 януари 2016 г.

МИСТЕРИЯТА НА ВДЛЪБНАТИТЕ ОГЛЕДАЛА


Професор  Козирев открива тайната на древните гадатели, които са използвали „магически” огледала за увеличаване на въздействието им върху човек от голямо разстояние.  Такава установка е ползвал и Нострадамус, които е влизал в бронзов съд с формата на седнал човек,  като около главата му е имало оформена  шапка с формата на вдлъбнаго огледало, а вътре и стол на който той е сядал.
Огледалата на Козирев,  са алуминиеви спираловидни равнини, които според хипотезата, предложена от проф. Николай А. Козирев, отразяват физическото време и, като лещата могат да се фокусират на различни видове на излъчване, включително изходящи и от биологични обекти.
 Обичайната конструкция на тези огледала на Козирев е такава: Сгънат по посока на часовниковата стрелка 1,5 гъвкав лист полиран алуминий, вътре в който е поставен стол за опита и измервателно оборудване.
В началото на 90-те такива огледала са използвани в опити за свръхчувствително възприятие, които се провеждали в Института по експериментална медицина към Сибирското отделение на АН на Русия. Опитите са ръководени от акад. В.Казначеев. Хора в цилиндрични спирали изпитвали най-разнообразни аномални психо-физични усещания, което е отразено в протоколите от изследванията. Вътре в огледалото на Козирев хората усещали “излизане” от собственото си тяло.
Освен това сътрудниците на Казначеев фиксирали случаи, при които се проявявала телекинеза, телепатия, транслация на мисли от разстояние. Съгласно получените данни, тези способности рязко се повишавали вътре в камерата от 2-3 метрови леко изкривени метални огледала.
Съгласно теорията на Козирев вътре в огледалното помещение се е променяла плътността на времето и е възможно именно това да влияе върху изострените свръхчувствителни възприятия. Хората, престояли в камерата в продължение на няколко часа започвали да се усещат като участници на отдавна минали исторически събития.  Пред тях като на киноекран протичали познати от учебниците и съвсем непознати действия и персонажи.
Механизмът на взаимодействие между огледалата, времето и човешкото съзнание  се изучава,  и до момента е невъзможно да се каже дали хората се пренасят в реални събития от миналото или отблясъка от тези събития (хроникомираж) се пренася към нас в настоящето (подобно на стара кинохроника).
Опитите показали и наличие на някаква опасност, идваща от приложението на непознат ефект, поради което опитите били прекъснати.
През времето и разстоянието.
Какво е особеното и принципно новото при вдлъбнатите огледала?  Както и плоските, те отразяват видимите и невидимите енергии, “ефирните” човешки излъчвания, дори ги усилват. И все пак вдлъбнатите огледала имат важна особеност. Това е техния фокус, това място в пространството, където се пресичат отразените лъчи.
Първите, които са се сблъскали с този ефект при научен опит били флорентинските академици. През 1667 г. в обемен колективен труд,  те описали на пръв поглед странен опит: На значително разстояние от 200 килограмов леден блок те слагали вдлъбнато огледало и установили, че в неговия фокус температурата на въздуха се понижавала осезаемо.
Академиците направили извод, че студът подобно на топлината се разпространява по пътя на излъчване.
Сега, опирайки се на законите на термодинамиката ние можем да кажем за малко по друг механизъм.  Не студът прониква във фокуса на огледалото, а топлината се “изтегля” от него и се устремява навън. Иначе казано, вдлъбнатото огледало има свойства както на приемна, така и на предавателна антена. Този ефект е добре известен в радиотехниката. Достатъчно е да се погледнат параболичните радиолокационни или спътниковите телевизионни антени.Стигаме да извода, че подобни свойства притежават и “Огледалата на Козирев” . Между другото, увереността на учения в способностите на огледалата да фокусират различни видове излъчвания са се потвърдили в споменатите вече  опити на новосибирските учени по така наречените въздействия от разстояние : ясновидство, телепатия и много други явления. А сега вижте и два филма:





НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар