КОИ СМЕ НИЕ?

Кои сме ние? Откъде идваме? Защо сме точно такива, а не някакви други? Какво означава да си човек? Дали сме способни, ако се наложи, да се променим из основи, или мъртвите ръце на нашите забравени прадеди ни водят неотклонно в някаква посока, без значение дали за добро или лошо, и това е извън контрола ни? Можем ли да променим характера си? Можем ли да подобрим обществата си? Можем ли да оставим на децата си един свят, който да е по-добър от този, който ние сме получили в наследство? Можем ли да ги освободим от демоните, които ни преследват и които са присъщи на нашата цивилизация? В дългосрочен план, дали сме достатъчно мъдри, за да знаем - какви промени са необходими? Можем ли да си поверим собственото си бъдеще?
Много дълбокомислени люде се страхуват, че нашите проблеми са станали твърде големи за нас, и че ние - по причини, които се коренят в сърцето на човешката природа - сме неспособни да се справим с тях. Те смятат, че сме загубили пътя си, че господстващите политически и религиозни идеологии не са в състояние да променят злокобната посока, към която са се отправили човешките дела. Напротив - благодарение на своята скованост и некомпетентност, както и на неизбежната развала на властта - именно тези учения са подпомогнали процесите, за които говорим. Вярно ли е това, и ако да, то какво можем да направим по въпроса?
В опитите си да разбере, кои сме всъщност, всяка човешка култура е изобретила свой собствен набор от митове. Противоречията вътре в нас са приписвани на борбата между две съперничещи си, но равностойни божества; или на един несъвършен Създател; или, колкото и да е парадоксално, на конфликта между един разбунтувал се ангел и на Всемогъщия; или на още по-неравната борба между едно всесилно същество и непокорните човеци. Освен това винаги е имало и такива, които са твърдели, че боговете нямат нищо общо с цялата работа. Един от тях, Нанрей Кобори, покойният игумен на Храма на Сияйния Дракон - будистко светилище в Киото - ни е оставил следните думи:


Бог е човешко творение. И поради това Божествената природа е една плитка загадка. Човешката природа е дълбоката загадка.

Николай Николов