четвъртък, 28 май 2015 г.

® ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ. " МУЛТИВСЕЛЕНА" - пета част ®

Струнната теория все още трябва да отговаря на един мъчителен въпрос: Защо трябва да има пет различни нейни версии? Струйната теория може да обедини успешно квантовата теория с гравитацията, но има пет начина, по които може да стане това. Това е твърде смущаващо, тъй като повечето физици искат една-единствена „теория на всичко“, Айнщайн например искал да знае дали „Бог е имал някакъв избор при създаването на Вселената“. Той смята че единната полева теория на всичко трябва да бъде единствена по рода си. В такъв случай защо трябва да има пет струнни теории?
През 1994 г. се взриви още една бомба. Едуард Уитън от Принстънския институт за напреднали изследвания и Пол Таунзенд от Кеймбриджкия университет изказаха теоретично предположението, че всичките пет струнни теории на практика са една и съща теория но само ако добавим единадесето измерение. От изгодната позиция на единадесето­то измерение всичките пет различни теории колапсираха в една! В крайна сметка теорията е единствена по рода си, но само ако се покатерим на планинския връх на единадесето­то измерение.
В единадесетото измерение може да съществува нов математически обект, наречен мембрана (нещо като повърх­ността на една сфера). Тук беше направено едно смайващо наблюдение: ако човек падне от единадесетте в десетте измерения, биха се появили всичките пет струнни теории, започвайки от една-единствена мембрана. Вследствие на това всичките пет струнни теории са само различни начини за спускане на една мембрана от единадесетте в десетте изменения.
(За да онагледим визуално тази мисъл,  нека  да си представим водна топка с кръгло ластиче, което е опънато около екватора. Представете си, че вземате ножници и разрязвате водната топка два пъти, веднъж над и веднъж под кръглото ластиче, като по този начин отрязвате горната и долната част на водната топка. Всичко, което остава, е кръглото ластиче - една струна. По същия начин, ако свием единадесетото измерение всичко, което остава е мембраната на неговия екватор, която представля­ва струна. На практика от математическа гледна точка има пет начина, по които може да протече разрязването, което ще ни остави пет различни струнни теории в десет измере­ния.)
Единадесетото измерение ни дава нова визуална представаТо означава и, че може би самата вселена е мембрана,
която се носи из едно единадесетизмерно пространство - време. Освен това не всичките измерения трябва да бъдат толкова малки. На практика някои от тях биха могли да бъдат наистина безкрайни.
Това разкрива възможността нашата вселена да съществува в една мултивселена от други вселени. Представете си голяма група от носещи се безцелно сапунени мехурчета или мембрани. Всяко сапунено мехурче представлява цяла все­лена, която се движи върху по-голямата арена на единадесет измереното хиперпространство. Тези мехурчета могат да се съединят с други мехурчета или да се разделят и дори да изскачат от нищото и да изчезват в него. Може би ние живеем върху повърхността само на едно от тези мехурчета-вселени.
Макс Тегмарк от МТИ е на мнение, че след петдесет години „съществуването на тези „паралелни вселени“ ще се оспорва не повече, отколкото е било оспорвано съществува­нето на другите галактики - наричани тогава „островни вселени“ - преди 100 години“.
Колко вселени предрича струнната теория? Смущаваща особеност на тази теория е, че има трилиони трилиони възможни вселени, като всяка от тях е съвместима с относителността и с квантовата теория. Според някои изчисления може да има Гугъл такива вселени. (Един гугъл е единица, следвана от 100 нули.)
В нормални условия поддържането на връзка между тези вселени е невъзможно. Атомите на нашето тяло са като мухи, хванати от мухоловка. Можем да се движим свободно в три измерения по нашата мембранна вселена, но не можем да изскочим от нея в хиперпространствотозащото сме залепени за нея. Но тъй като гравитацията  предс­тавлява деформация на континуума   пространство-времетя може да се носи свободно в пространството между вселените.
Всъщност има една теория, според която тъмната мате­рия - невидимата форма на материята, която обгръща Галактиката, може да бъде обикновена материя, която се носи безцелно из една паралелна вселена. Както се случва в романа на X. Дж. Уелс „Невидимия“, един човек ще стане невидим, ако се носи точно над нас в четвъртото измерение..
Представете си два успоредни листа хартия, като някой се носи върху единия лист, точно над другия.
По същия начин е изказана хипотезата, че тъмната материя може да е обикновена галактика, която се рее над нас в друга мембранна вселена. Бихме могли да усетим гравитацията на тази галактика, тъй като гравитацията се просмуква между вселените, но другата галактика ще бъде невидима за нас, защото светлината се движи под нея. По този начин Галактиката ще притежава гравитация, но ще бъде невидима, което се съгласува с описанието на тъмната материя. (Но има още една възможност - тъмната материя да представлява следващата вибрация на суперструната. Всичко, което виждаме около нас, като атомите и светлината, не е нищо друго освен най-ниската вибрация на суперструната. Тъмната материя може да е следващата по-висока серия от вибрации,)
Разбира се, повечето от тези паралелни вселени вероятно са безжизнени, тъй като се състоят от безформен газ от субатомни частици като електрони и неутрина. В тези вселени протонът е нестабилен, затова цялата материя такава, материя каквато я знаем, бавно ще се разложи и разпадне. Сложната материя, която се състои от атоми и молекули, вероятно няма да бъде възможна в много от тези вселени.
Други паралелни вселени биха могли да бъдат просто противоположни, като притежават сложни форми на материя, които надминават всичко, което можем да си представим. Вместо само един тип атом, който се състои от протони, неутрони и електрони, те биха могли да имат поразителен набор от други типове стабилна материя.
Тези мембранни вселени ще се сблъскат по всяка вероятностсъздавайки космически фойерверки. Някои физици в Принстън смятат, че може би нашата вселена е започнала съществуването си като две гигантски мембрани, които са се сблъскали преди 13,7 милиарда години.  Шоковите вълни от този катастрофален сблъсък, са създали нашата вселена. Забележителен е фактът, че когато експерименталните последствия от тази странна идея биват изследваните съвпадат с резултатите, получени от спътника WМАРкойто понастоящем се движи в орбита около Земята. (Това се нарича теорията „голямото пръскане”).
Следва продължение в следващата статия…….Благодаря ви!

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ



4 коментара:

  1. "ИНТЕРЕСНО" - ТОВА ОЗНАЧАВА НАПИСАНОТО ....КАТО СТЕ В ДАНИЯ ИЛИ ИСПАНИЯ....И ЗНАЕТЕ НЯКОЯ ДУМА, НЕ ЗАРАВЯЙТЕ РОДНИЯ СИ ЕЗИК! ЯЗЪК!!! ВИЕ НЕ СТЕ ВЕЧЕ БЪЛГАРИ!!! ВСИЧКО ДОБРО ОТ МЕН! А ЗНАЕШ ЛИ КЪДЕ ОТИВАМЕ ВСИЧКИ В НЯКОЙ ДЕН?! - В ГРОБИЩАТА!!! ТАМ Е СПОКОЙНО, НЯМА ПАРИ И КОЛИ А САМО ОБЩУВАМЕ......МОЖЕ БИ....

    ОтговорИзтриване
  2. НО ЗАЩОТО МИ ОТИВА КЪМ ИТАЛИЯ?! БЛИЗО ДО МОДЕНА, ПО ТОЧНО ДО КОД: 41030 - STAZIONE! ТАКА МИ ПОКАЗВА НАВИГАЦИЯТА! ЕТО: www.google.com/maps/place/44°43'31.5"N+11°00'08.5"E/@44.7254286,11.0023631,19z/data=!3m1!4b1!4m2!3m1!1s0x0:0x0 НО СЕГА СИ ТУК В БЪЛГАРИЯ! МОЖЕ БИ.. ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ПРОВЕРЯВАМ - БЯХ ДО ТУК!!!

    ОтговорИзтриване