ПАРАДОКСЪТ НА КОЗИРЕВ. ФЕНОМЕНЪТ НА ВРЕМЕТО. ИЗЛЪЧВАНЕ И ПОГЛЪЩАНЕ НА ЕНЕРГИИ. ЗАКОН НА ИНТУИЦИЯТА

Във филма е казано всичко. Това които ще научите сега, ще промени за винаги Вашите виждания за света. Приятно гледане и слушане!

>   

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

# ТАЙНАТА НА ТАЙНИТЕ #

ПЪРВО ДА ВИ КАЖА, ЧЕ ЗА ГРАФЕНА СЪМ ВИ ПИСАЛ......А "ТАЙНАТА НА ТАЙНИТЕ” ПРЕДСТАВЯ ЕДИН МНОГО СМЕЛ ПОГЛЕД КЪМ НАЙ - НОВАТА „ХИПОТЕЗА ЗА КЛОНЯЩИТЕ КЪМ НУЛА ИЗМЕРЕНИЯ” ОТ ФИЗИКАТА, И НИ ВОДИ ДО ИЗВОДА КАКВО СЛЕДВА ОТ НЕЯ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ И СЛУШАНЕ!





        МОЖЕ БИ ВТОРИЯТ КЛИП НЕ ЩЕ СЕ ПОЯВИ ПОНЕЖЕ Е В PHP, ТО ЗА ЦЕЛТА КЛИКНЕТЕ С ЛЯВА МИШКА ТУК: - ЦЪК! .....................

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ФОРМАТА НА ВРЕМЕТО…….

Общата теория на относителността комбинира времевото измерение с трите измерения на пространството образувайки това, коетo се нарича пространство-време . Теорията включва и ефекта на гравитацията, като казва, че разпределението на  материята и енергията във Вселената изкривява и деформира пространство-времето, така че то не е плоско. Обектите в това пространство-време опитват да се движат по прави линии, но тъй като пространство-времето е изкривено, пътищата им се оказват огънати.. Те се движат, като че ли повлияни от гравитационно поле.

Като груба аналогия, която не бива да се възприема твърде буквално, си представете един лист от гума. Може да поместим една голяма топка върху листа, която да представлява Слънцето. Тегло­то на топката ще набляга върху листа и в резултат той ще се огъ­не близо до Слънцето. Ако сега някой търкулне малки топчета от сачмен лагер по листа, те няма да се търкалят по права линия до другия край, а вместо това ще тръгнат около тежката топка като планети, обикалящи около Слънцето.

Аналогията е непълна, защото в нея само едно двумерно сечение на пространството (повърхнината на гумения лист) е изкривено, а времето е останало несмутено, както е в Нютоновата теория. В теорията на относителността обаче, която се съгласува с огромен брой експерименти, времето и пространството са неотделимо преп­летени. Никой не може да изкриви пространството, без да въвлече в това и времето. Така че времето има форма. Чрез изкривяването на пространството и времето общата теория на относителността ги променя от пасивен фон, на който се разиграват събитията, до активен, динамичен участник във всичко, което се случва. В Нюто­новата теория, където времето съществува независимо от всичко друго, човек би могъл да попита: Какво е правел Бог, преди да създа­де Вселената? Както казва Свети Августин, човек не трябва да се шегува с този въпрос, както онзи, който отговорил: „Той приготвял ада за онези, които си пъхат носа твърде дълбоко в подобни въпро­си.“ Това е сериозен въпрос, над който хората са размишлявали през вековете. Според Свети Августин, преди да направи небето и земя­та, Бог не е правел нищо. фактически това е много близо до модер­ните идеи.

В общата относителност, от друга страна, времето и прост­ранството не съществуват независимо от Вселената или едно от друго. Те са дефинирани чрез измервания вътре във Вселената, такива като броя на вибрациите на кварцов кристал в часовник или дължината на измерителна линия. Съвсем разбираемо е, че бремето, дефинирано по този начин вътре във Вселената, трябва да има минимална или максимална стойност - с други думи, начало или край.

Не би имало смисъл да питаме какво се е случвало преди началото или след края, защото такива времена не биха били дефинирани.

От изключителна важност беше да се реши въпросът дали ма­тематическият модел на общата относителност предсказва, че Все­лената и самото време трябва да имат начало или край. Общ пред­разсъдък между физиците теоретици, включително и Айнщайн бе да се смята, че времето трябва да бъде безкрайно и в двете посоки. В противен случай възникваха неудобни въпроси за създаването на Все­лената, които, както изглеждаше са извън областта на науката. Бя­ха известни решения на уравненията на Айнщайн в които времето има начало или край, но всички те бяха много специални с висока сте­пен на симетрия. Предполагало се е, че в реално тяло колапсиращо под собствената си гравитация, налягането или напречните скорос­ти биха възпрепятствали съвместното срутване на цялата материя в точка в която плътността би била безкрайна. Аналогично, ако ня­кой проследеше разширяването на Вселената назад във времето той би установил, че материята на Вселената не се е появила цялата от една точка с безкрайна плътност. Такава точка с безкрайна плътност бе наречена сингулярност и тя би представлявала начало или край на времето. През 1963 г. двама руски учени, Евгений Лифшиц и Исак Халатников, обявиха за тяхното доказателство, че всичките решения на Айнщайновите уравнения със сингулярност имат специално разпреде­ление на материята и скоростите. Вероятността решението пред­ставящо Вселената, да има това специално разпределение практичес­ки бе нула. Почти всички решения, които могат да представят Все­лената, биха били без подобни сингулярности с безкрайна плътност. Това би означавало, че преди ерата през която Вселената се е разширявала е трябвало да има предишна фаза на свиване през времето на която всичката материя се е свивала като цяло, но не е успяла да се сблъска със себе си раздалечавайки се отново в сегашната фаза на разширение. Ако случаят бе този, времето би продължавало вечно - от безкрайното минало към безкрайното бъдеще.

Не всички бяха убедени от аргументите на Лифшиц и Халатников. Вместо това Роджър Пенроуз възприе друг подход, основан не върху детайлно изследване на решения, а върху глобалната структура на пространство-времето. В общата относителност пространство-времето се изкривява не само от масивните обекти, но също и от енергията в него. Енергията винаги е положителна та­ка, че тя дава на пространство-времето кривина, която огъва пътищата на светлинните лъчи един към друг.

До следващия път……..

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ…..

ФИЗИКА НА СКАЛАРНИТЕ ВЪЛНИ

Немският физик проф. Константин Мейл направи огромен скок във физиката в последното десетилетие с иновативните си теории и експерименти и доказа на практика теориите на Тесла след повече от столетие!

Професор Мейл изуми западната научна общност на първата конференция, посветена на Никола Тесла (First Nikola Tesla Energy Science Conference And Exposition), проведена във Вашингтон, където той води лекция на тема „Теория на скаларните полета, Фарадей срещу Максуел и демонстрация на надлъжни вълни“.

Тази кратка, но изключително информативна лекция е може би първата по рода си, водена пред англоговоряща публика, която има желание да доразвие класическата теория за разпространение на електромагнитното поле, а също така и да включи теорията за надлъжните вълни (Тесла вълни, скаларни вълни).

Подобна информация е изключително ценна и може да нанесе значителен удар върху съвременната физика, като дори е възможно да я промени из основи.

Но какво представляват скаларните вълни и наистина ли съществуват? В теорията на Мейл за скаларните вълни теорията идва някак естествено, без да се налага използването на екзотични теории и постулати, като например теорията за глуонните частици в квантовата физика, суперструнната теория, тъмната материя в космологията и астрофизиката.

Той също ревизира общата теория на относителността. Професор Мейл също обяснява как експериментите на Фарадей обясняват много по-ясно електромагнетизма, отколкото го прави по-късно Максуел, и дори съкращава теорията още, като както е била по времето на Хевисайд, Гибс и други живели през XIX век.

Днешните електроинженери са изключително затруднени заради нуждата от използването на уравненията на Максуел във всички сфери на физиката и електроинженерството. Онези части, които Мейл постулира като теория, но не доказва директно чрез практически опити, са всъщност взети от опити, които Тесла вече направил!

И дори показва онова, което е Свещеният граал за всички фенове на Тесла, а именно устройството му за предаване на енергия на далечни разстояния.

Мейл гордо доказва по време на лекцията правотата си с работеща умалена установка на тази машина. Тя всъщност не използва вече наложените от физиката електромагнитни вълни, а онези, за които Мейл говори, а именно скаларните вълни, или още известни като надлъжни вълни или Тесла вълни!

Той дори демонстрира ”невъзможната” скорост на тези вълни, а именно 1,5 пъти скоростта на светлината! По време на тази уникална лекция Мейл преминава през всички забравени теории, създавани някога от Тесла, като ги обяснява по елементарен и изключително опростен начин и показва как те са онази част, която липсва на научната общност да достигне до една обща теория, обясняваща всичко!

Той обяснява също за многото приложения, които неговите теории могат да имат в нашето ежедневие, като чиста енергия, наука и технологии, биофизика, а също и изключително евтина технология за пренос на енергия.

Професор Мейл  е автор на много книги, свързани с теория на скаларните вълни! Особено книгата му „Физика на скаларните вълни“ е изключително обширна и демонстрира как конвенционалната физика може да се промени с използването на, както той го нарича, „принципа на двойния вихър“.

Като почти всички теории, свързани със скаларните вълни, той заимства от гения на XIX век Никола Тесла!

АВТОР: ВЕНЦИСЛАВ КИРИЛОВ

Кликнете с лява мишка върху "настройки" (зъбчатото колело долу в дясно на клипа /третия знак от ляво на дясно/, после върху средното бяло поле на което пише Субтитри: Изключено. Кликнете върху "Изключено". После върху надписа по средата: "Английски (автоматично генерирано)". Отново върху зъбчатото колело и  ще ви се отвори поле над тях. Изберете появилия се вече  надпис "Английски (автоматично генерирано)", после "Превод на субтитри" и на отвореното поле поставете мишката и кликнете върху малкото триътълниче в дясно и въртете колелцето на мишката докато стигнете до Български. Наредени са по азбучен ред, затова преди да скролирате с колелото ще видите Азърбайджански. Абе луда работа... май не ни броят за хора.....Успех!

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

КАК РАБОТИ ГОЛЕМИЯ АДРОНЕН КОЛАЙДЕР?

Вижте принципа на работа на колайдера, и каква е целта му. Приятно гледане!



Никалай Николов

ПРЕДСТОЯЩИ КАТАСТРОФИ

Поетът Робърт Фрост задал въпроса дали Земята ще приключи съществуването си в огън или лед. Използвай­ки законите на физиката, можем да направим едно логично предсказание за това как светът ще приключи същес­твуването си в случай на ката по естествени причини.

В хилядолетен мащаб една опасност за човешката цивилизация е настъпването на нова ледникова епоха. Последната ледникова епоха е завършила преди 10 000 години. Когато настъпи следващата, а това ще стане в рамките на пе­риод, вариращ от 10 000 до 20 000 години, по-голямата частп от Северна Америка може да бъде покрита с лед, дебел половин миля (ок. 900 м). Човешката цивилизация е процъфтявала в рамките на неотдавнашния съвсем малък междледников период, когато Земята е била необичайно топла, но подобен цикъл не може да продължава вечно.

В течение на милиони години големи метеорити или ко­мети, които се сблъскват със Земята биха могли да имат опустошително въздействие. Последният голям сблъсък с небесно тяло е станал преди 65 милиона години, когато обект с диаметър около 11,5 км се блъснал в полуостров Юкатан, днешно Мексико създавайки кратер с диаметър около. 324 км и изтривайки от лицето на планетата динозаврите, които до този момент били доминиращата форма на живот на Земята. Според този времеви мащаб има вероятност да настъпи друг кос­мически сблъсък.

След милиарди години Слънцето постепенно ще се уголе­ми и ще погълне Земята. Слън­цето ще повиши температурата си с приблизително 10 про­цента през следващия милиард години, изгаряйки повърхността на Земята. То ще погълне напълно планетата след 5 милиарда години, когато ще се превърне в гигантска черве­на звезда. Земята наистина ще попадне в атмосферата на Слънцето.

След десетки милиарди години и Слънцето, и Галакти­ката Млечен път ще загинат. Когато нашето Слънце из­черпи своето водородно/хелиево гориво, ще се свие във формата на съвсем малка звезда - бяло джудже, и посте­пенно ще се охлади, докато стане отломък от черни термо­ядрени отпадъци, който ще се носи безцелно в космичес­кия вакуум. Накрая ГалактикатаМлечен път ще се сблъска със съседната галактика Андромеда, която е много по- голяма от нашата. Спиралните ръкави на Млечния път ще се откъснат и е напълно възможно Слънцето да отлети дъл­боко в Космоса. Черните дупки в центъра на двете галактики ще изпълнят танц на смъртта преди окончателния им сблъсък и сливане.

Като се има предвид обстоятелството, че един ден човечес­твото трябва да избяга от Слънчевата система на близките звезди за да оцелее или да загине, въпросът, който стои пред нас е как да стигнем до там. Най-близката звездна система - Алфа от Кентавър се намира на разстояние от над 4 светлинни години. Конвенционалните ракети с химично задвиж­ване едва достигат скорост 72 000 км/час. При тази скорост на тях ще им бъдат необходими 70 000 години само за да посетят най-близката звезда.

При анализа на днешната космическа програма можем да установим, че има огромна дупка между нашите жалки днешни възможности и изискванията, стоящи пред един истински междузвезден кораб, който би могъл да ни даде възможност да започнем да изследваме Вселената. От изс­ледването на Луната в началото на 70-те години на XX в. нашата космическа програма за полети с екипаж  астронавти в орбита само на 540 км над Земята в Космическата совалка и Международната кос­мическа станция. NASA планира да проправи път за космическия кораб „Орион“, който най-сетне ще върне астронавтите на Луната през 2020 г., след петдесетгодишно прекъсване. Според плана трябва да бъде създадена постоянна база на Луната, обитавана от хора. След това може да бъде предприета мисия с екипаж до Марс.

Очевидно трябва да бъде измислен нов вид ракетно устройство ако се налага да стигнем някога до звездите. Или трябва да повишим радикално тягата на нашите ракети, или трябва да увеличим времето на действието им. Една голяма химическа ракета например може да има тяга от няколко милиона килограма, но тя изгаря само за няколко минути. За разлика от нея други ракетни устройства като йонния двигател могат да имат слаба тяга, но да действат в продължение на години в открития космос. В случая с ракетната техника костенурката печели състезанието със заека.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ……

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

БОГ Е СКАЛАРНО ПОЛЕ - ОТНОВО РЕПЛИКА

Чрез светлозелените думи и изречения, които представляват връзки към други места, където може да си разширите познанията!

Четиринадесет милиарда години, по време на своето раждане, цялата Вселена е била сключена в радиус от /10 на -33 степен / см.  което е несравнимо по-малко от радиуса на протона. В този обем се е намирала, цялата информация за бъдещето на Вселената. Става Големият Взрив. Повечето учени смятат, че от този момент Вселената се разширява с постоянно ускорение, но не се свива. Но силата на гравитацията трябва да забавя разширяването на големи разстояния. За да се разбере, този парадокс може да се обясни само ако има анти-гравитация с отрицателно налягане. Над този парадокс се е мъчил и великият Айнщайн.
Само 3-5% от вселената – първичната материя се състои от бариони , (неутрони протониони, електрони и кванти светлина). 70% от Вселената се състои от материя, с положителна енергия плътност и отрицателно налягане. Това вещество се нарича "тъмна енергия". Още 25% от вселената са частици с неизвестен характер, които не са открити, но е ясно, че те са по-тежки от протоните и не достигат скоростта на светлината. На Земята има много бариони, от които ние можем да черпим енергия. Разсеяната енергия на вакуума на Вселената който е несравнимо повече, е недостъпна за нас. Къде е мястото, за Бога? За физиците, Бог може да се разглежда като скаларно поле наречено още инфлатон , което не е открито, но наличието на което следва от теорията.
Скаларното поле ( инфлатон /наричан Майка на Вселената/ )

Скаларното поле съществува около нас, но не го виждаме. Проявява се в това, че частиците получават маса, взаимодействайки си с него. От това поле Вселената черпи енергия за разширението си, при това невероятно огромна енергия.
Използваме аналогия на пуснато в чаша топче. Когато топчето е достатъчно нависоко, потенциалната му енергия е голяма. То може да се търкаля надолу, освобождавайки енергия във вид на кинетична енергия. А скаларното поле преминава "надолу", освобождавайки енергия в разширението на Вселената. Когато скаларното поле осцилира, то губи енергия, отдавайки я във форма на елементарни частици. Тези частици си взаимодействат една с друга, докато не достигнат топлинно равновесие, съответстващо на стандартния модел на горещата Вселена.
Важно е да се отбележи, че макар физичните процеси в ранната Вселена да протичат при много високи плътности на енергия ( ~1014 GeV), температурата на средата остава 0 (поле има, но частици няма!). Традиционната плазма възниква по-късно, когато скаларното поле се разпада на частици, и се ражда веществото.

В теорията на инфлация се твърди, че ние виждаме от Земята далече не цялата, а много малка част от целия свят - цялата Вселена. И тази "наша" част от Вселената се оказва една от многото други отделни части на Вселената, които спонтанно са се родили от флуктуацииите на физическия вакуум.

Кой направи всичко това?

"Но напоследък ни гризе още една мисъл: може да се създава Вселена не само в компютрите, но и в лаборатория! Трябва само да се свие материята така силно, че квантовите флуктуации да задействат инфлационен взрив। Оценките показват, че даже милиграм вещество е достатъчно за възникване на нова вечно самовъзпроизвеждаща се Вселена! /Адронов Колайдер/.

Разбира се, това е фантазия на теоретици, и ние не знаем дали е възможен такъв път. Теорията на квантовите флуктуации е много сложна, и да се предскажат количествено, как ще тръгне процеса, засега е невъзможно…
А ако се получи, то какво да правим с тази нова Вселена?… Как да се свържем с нейните жители?… А може би, и нашия Космос е създаден от някакви любители на подобни експерименти?… Някога ще си отговорим на тези въпроси".
Само ще отбележа, че енергията за създаването на скаларно поле я имаме, остава само да разберем как и дали да я приложим...

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

Американски физици стигнаха до сензационно заключение

Двамата американски физици - Д. Койн от Калифорнийския университет в Санта Крус и Дейвид Ченг от Алмаденския изследователски център на IBM в Сан Хосе - стигнаха до сензационен извод: всички известни елементарни частици може да бъдат миниатюрни черни дупки. Да напомним, че в съответствие със съвременните концепции, живота на тези обекти е изключително малък - те се изпаряват в резултат на квантовия ефект наречен излъчване на Хокинг. Въпреки това, учените са показали, че в рамките на техните хипотези, черните дупки могат да бъдат в определено стабилно състояние.

Изчисленията показват, че тези черни дупки ще притежават свойства, сходни с тези на елементарните частици. В частност, физиците отбелязват, че е възможно съществуването на голям брой на микроскопични черни дупки, свойствата на които значително ще ги различават една от друга.

http://www.almaden.ibm.com/

Николай Николов