ТУК МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ И ЗА ПРОЕКТА КАМЕЛОТ, А СЪЩО И ЗА ИЗОБРЕТЕНИЯ АНТИГРАВИТАЦИОНЕН ДВИГАТЕЛ В САЩ ПРЕЗ СРЕДАТА НА ПЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ И КАК Е СКРИТ ОТ ОБЩЕСТВЕНОСТТА! НЕГОВАТА СНИМКА ВИЖДАТЕ ТУК - ГОРЕ В СТАТИЯТА. А ЗА НЕГО ЧЕТЕТЕ - ТУК!
Майор Уейн Ейхоу - бивш офицер от Военното разузнаване от Втората световна война, съобщи, че ще отлети с машината към Луната на
7 декември 1959 година, че пътуването му
ще трае 5 часа и ще остане в орбита
7 дена, след което ще се
върне. Летателният апарат, който ще използва, има диаметър 14 метра, тежи 30 тона и „се задвижва от Утрон двигател".
Този двигател „Утрон"
очевидно е изобретение на Тесла. Поставя се изрично ударение на факта, че погледнат отдолу, апаратът изглежда кръгъл, а погледнат отстрани - като идеален квадрат. Това наложило да бъде изработен във формата на пумпал -
или два конуса със свързани основи. Ринг не получава никакви финансови облаги от това оповестяване нито,
че притежава изчерпателна документация, в това число на Кар с изобретението му, и детайлизирани схеми, за чието фалшифициране надали би похарчил пари. Когато прочетете казаното от Ринг
случаят действително става много интересен.
Първото, което се натрапва на вниманието ни, е как твърдият метал става мек -
също като желе.
Припомняйки си вълнуващите събития от края на
50-те, когато е работил денонощно с Отис Кари,
Ралф Ринг непрекъснато повтаряше,
че разковничето на всичко било да работиш в хармония с природата.
„Резонанс! - Повтаряше многократно.
- Трябва да работиш с природата,
а не срещу нея!"
Описваше как когато пробните дискове били задвижени и достигнали определена ротационна скорост, „металът се превърна на желе.
Можеше да си пъхнеш пръста в него.
Престана да бъде твърдо тяло.
Превърна се в друга форма на материята,
която като че ли не беше напълно в тази реалност... Бе неповторимо. Едно от най-странните състояния, в които съм изпадал."
Преминавайки през пространството, уредът е пътувал и през времето. Дали апаратът летеше, така ли? Може би „летя"
не е най-точната дума.
Той изминаваше разстояния.
Но като, че ли за
това не му трябваше време.
Бях с още двама техници,
докато управлявахме четиринадесет метровия апарат на разстояние
от двадесетина километра.
Мислех си обаче,
че изобщо не сме
помръднали. Мислех си,
че сме се провалили.
И бях напълно сащисан, когато осъзнах, че сме се завърнали от разходката си с мостри от скали и растения. Успехът беше огромен. Беше нещо подобно на телепортация. И още, времето някак си се бе изкривило.
Имахме чувството, че сме останали в апарата около
петнадесет-двадесет минути. По-късно ни казаха, че времето пи е било засичано,
и се разбра, че сме били вътре не повече от
три-четири минути.
Далеч по-интересно обаче е директното, съзнателно взаимодействие с Вселенското енергийно поле, което междувременно
се е случило.
Ключът към всичко това бе „Утронът".
Кар казваше, че
трупал енергия заради формата си и после я фокусирал,
а също така реагирал на съзнателните ни намерения.
Докато управлявахме машината, ние не пипнахме нито бутони, нито лостове.
Просто изпаднахме в нещо като медитация ........следва......
Николай Николов