Технологиите на тесла които се крият умишлено и проекта "КАМЕЛОТ"

ТУК МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ И ЗА ПРОЕКТА   КАМЕЛОТ, А СЪЩО И ЗА ИЗОБРЕТЕНИЯ АНТИГРАВИТАЦИОНЕН ДВИГАТЕЛ В САЩ ПРЕЗ СРЕДАТА НА ПЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ И КАК Е СКРИТ ОТ ОБЩЕСТВЕНОСТТА! НЕГОВАТА СНИМКА ВИЖДАТЕ ТУК  - ГОРЕ В СТАТИЯТА. А ЗА НЕГО ЧЕТЕТЕ - ТУК!

Майор Уейн Ейхоу - бивш офицер от Военното разузнаване от Втората световна война, съобщи, че ще отлети с машина­та към Луната на 7 декември 1959 година, че пътуването му ще трае 5 часа и ще остане в орбита 7 дена, след което ще се върне. Летателният апарат, който ще използва, има диаметър 14 метра, тежи 30 тона и „се задвижва от Утрон двигател".

Този двигател „Утрон" очевидно е изобретение на Тесла. Поставя се изрично ударение на факта, че погледнат отдолу, апаратът изглежда кръгъл, а погледнат отстрани - като идеа­лен квадрат. Това наложило да бъде изработен във формата на пумпал - или два конуса със свързани основи. Ринг не получава никакви финансови облаги от това оповестяване нито,  че притежава изчерпателна документация, в това число на Кар с изобретението му, и детайлизирани схеми, за чието фалшифициране надали би похарчил пари. Когато прочетете казаното от Ринг случаят действително става много интересен.

Първото, което се натрапва на вниманието ни, е как твърди­ят метал става мек - също като желе.

Припомняйки си вълнуващите събития от края на 50-те, когато е работил денонощно с Отис Кари, Ралф Ринг  непрекъснато повтаряше, че разковничето на всичко било да рабо­тиш в хармония с природата. „Резонанс! - Повтаряше  многократно. - Трябва да работиш с природата, а не срещу нея!" Описваше как когато пробните дискове били задвижени и дос­тигнали определена ротационна скорост, „металът се превър­на на желе. Можеше да си пъхнеш пръста в него. Престана да бъде твърдо тяло. Превърна се в друга форма на материята, която като че ли не беше напълно в тази реалност... Бе неповто­римо. Едно от най-странните състояния, в които съм изпадал."

Преминавайки през пространството, уредът е пътувал и през времето. Дали апаратът летеше, така ли? Може би „летя" не е най-точната дума. Той изминаваше разстояния. Но като, че ли за това не му трябваше време. Бях с още двама техници, докато управлявахме четиринадесет метровия апарат на разстояние от двадесетина километра. Мислех си обаче, че изобщо не сме помръднали. Мислех си, че сме се провалили. И бях напълно сащисан, когато осъзнах, че сме се завърнали от разходката си с мостри от скали и растения. Успехът беше огромен. Беше не­що подобно на телепортация. И още, времето някак си се бе из­кривило. Имахме чувството, че сме останали в апарата около петнадесет-двадесет минути. По-късно ни казаха, че времето пи е било засичано, и се разбра, че сме били вътре не повече от три-четири минути.

Далеч по-интересно обаче е директното, съзнателно взаимо­действие с Вселенското енергийно поле, което междувременно се е случило.

Ключът към всичко това бе „Утронът". Кар казваше, че трупал енергия заради формата си и после я фокусирал, а съ­що така реагирал на съзнателните ни намерения. Докато уп­равлявахме машината, ние не пипнахме нито бутони, нито лос­тове. Просто изпаднахме в нещо като медитация ........следва......

Николай  Николов