КАКВО Е ЩАСТИЕТО

Какво е щастието и как се постига то? Колкото пъти зададем този въпрос, толкова пъти ще получим различен отговор. То е навсякъде около нас, но всеки го вижда по различен начин. Някои могат да бъдат щастливи само от една целувка, добра дума или усмивка, но за други това е много делнично и прозаично и на тях им е необходимо много повече.

И ако всеки човек може да бъде много или малко щастлив,то смелостта е качество, което притежават малко хора. Мнозина имат самочувствието, че са много смели и могат да се справят във всякакви ситуации. Те не съзнават какви изненади може да им поднесе тяхната съдба, пред какви непосилни за тях ситуации и нерешими дилеми може да ги постави тя.

Тогава разбират, че житейският им път е много по-различен, отколкото са си го представяли в действителност.

Но тези, които притежават истинска смелост, смятат, че това, как ще протече животът ни, зависи от самите нас-от нашето светоусещане и нагласа за него.Тяхната цел е не просто да изживеят живота си, а да го изживеят пълноценно - и доколкото е възможно, той да бъде щастлив. Истината обаче е, че щастието не съпътства смелите през цялостния път на тяхното битие. Съдбата им поднася изпитания, които те трябва да преодолеят - защото такъв е законът на земното съществуване!

Щастието на човека е свързано с борбата му за отстояване на неговите висши ценности - Свободата, приятелството, любовта.

Историята е доказала,че често пъти се изисква голяма смелост, за да може човек да постигне нещо в живота си. Можем да вземем за пример САЩ. Това е млада държава, която почти няма история, ако я сравним с древните цивилизации на Земята. Но там хората просперират, защото са потомци на храбри мъже и жени, дръзнали да покорят Новия свят.

Авантюристичният им дух е бил възнаграден богато. Щастието им се усмихва - било е на тяхна страна. Животът им започва наново и те създават най-могъщата и богата държава в света. Да, но нещата винаги имат и друга страна. Завоюването на Америка е свързано и с избиването на индианците, мнозина от които са били изключително смели и силни мъже.

Множество от тях са притежавали мъдрост и дух, за които ние, европейците, можем само да мечтаем. Но за тях е било отредено да са нещастни, губейки най-ценното-родината си, земята, на която са се родили.

Това показва, че щастието е капризно и не винаги е на страната на смелите. Колко тъга се съдържа в думите на един от най-смелите индиански предводители: "Какво остава от живота, ако не може да се чуе викът на нощна лястовица и крякането на жабата край езерото през нощта - казва вождът Сиатъл в една своя реч. - Ние не разбираме защо всичките бизони са избити, защо дивите коне са опитомени..нито защо изгледът на хубавите хълмове е нарязан от говорещи жици."Достойнството и красотата на тези думи не се нуждаят от коментар.Те ни навеждат на размисъл-истински щастлив ли е съвременният човек, след като се е опитал да покори природата? Какво да предпочетем копнежа по хармонията с природата или стремежът по бляскав лукс, кое ни прави по-щастливи. Сякаш, за да разберем истинската красота на живота е истинското щастие, трябва да преминем през страданията.
За това ни говори още най-древната история на човечеството. Митове и легенди разказват за мъките, които са били длъжни да изтърпят множество смели мъже и жени. Да вземем за пример Прометей - най-древният "прасмел" човек. Никой не е направил нещо повече за хората от него.

Смелостта му стига дотам, че открадва огъня от Олимп (планината на боговете) и го дава на хората, състрадавайки им за това, че те живеят в мрак и тъмнина. Но какво получава в отплата за това свое деяние той. Съдбата е изключително неблагосклонна към него - Прометей бива прикован на скалата. Щастлив ли е бил той в този момент? Явно щастието на човека не е свързано само с богатството и охолния живот, с "тихия безметежен, изпълнен с радост живот", както твърди древният мислител Епикур. И не винаги е на страната на смелите.

Колко е относителен светът, в който живеем. Но все пак можем със сигурност да кажем, че щастието не помага на страхливите, или по-точно на тези, които не го търсят изобщо. Бездейните хора никога не са щастливи. Човек трябва да опита късмета си в този живот. Това означава да опиташ отново и отново да постигнеш нещо. За това се изисква решителност, иначе щастието не може да бъде привлечено по никакъв начин.То не може да се трупа като парите,защото е чувство. Затова човек трябва да действа с изключителен ентусиазъм и активност в живота си, за да има своя шанс да бъде щастлив. 

Николай Николов

ТОВА Е ПРИКАЗКА. А МОЖЕ БИ НЕ ТОЧНО. ВСЕ ЕДНО.

Това е приказка. А може би не точно. Все едно.

Та приказката е за едно дърво. Такова обикновенно, като повечето дървета в гората където растяло. То пък една гора – тук там някой храст, или избуяла трева, тук там някоя фиданка. 

Та така, растяло си дървото и годините си минавали.
Редували се ледени зими и горещи лета, замайващо цветни пролети и тъжно жълти есени, абе съвсем нормална история за дърво.
Не че нашето дърво се отличавало с нещо кой знае какво от другите наоколо, било си нормално дърво със здрав корен, право стъбло и да речем буйна корона. Ми дърво, какво друго да си има.
Докато било младо в зелената прохлада на листата му често кацали да отдъхнат пъстропери птици, една от друга по шарени и гласовити. Те го радвали с нежните си песни, то ги приютявало в хладните нощи и горещите дни,
Годините обаче отлитали...........
Дълбоки бръчки прорязали тялото му. Все повече клони се прекършвали в тъжна сухота. Листата на короната му бързо пожълтявали, а все по рядко пролетта донасяла цветове по посърналите му вейки.
Дървото не се предавало. Все така гордо се изправяло срещу бурните ветрове, но все по-рядко някое птиче голишарче се сгушвало между старите му клони.
Дървото обаче не унивало. То как ли пък едно дърво ще унива, то си е дърво, нали така. Споменът за прекрасните пролети и бурни лета поддържали желанието му за живот. Животът обаче полека си отивал...... Докато един ден в края на пролетта, там където почти започва лятото в клоните на нашето дърво кацнала чудно-красива птица. Абе то дървото било виждало какви ли не птици, но тази била някак по-различна:))). И цветовете на перата и извивките на опашката и нежния топъл блясък на очите и. Пък не пеела красиво, но пък гласът и карал листата на дървото да шумолят напевно с вятъра~~~~. Нещо се променило в еднообразния живот на дървото.
Нещо го накарало да се чувство по-живо от всякога. И за бога, това нещо била птицата???!. За няколко дни прекарани в короната му, тя успяла да направи чудеса.
Клоните на нашето дърво поизправили увисналите си рамене, листата се напълнили с живителна влага, а едно слънчево утро дървото посрещнало с малко крехко току-що разцъфнало цветче. Не било никак редно да цъфти баш по това време – но се случило и дървото се чувствало безмерно щастливо (абе какви чувства у едно дърво, ама на, така си било).
Дни на ред, дървото посрещало с радост утрините и първото нещо което обагряли слънчевите лъчи – били нежните листенца на разцъфналия цвят. 
Дървото разбирало, че този цвят не е в реда на нещата, ама му било свидно да го отрони. От где да знам може би сърцето му не давало – ако едно дърво може да има сърце.
Ей с този цвят съвсем забравихме за птицата. А тя, птицата, продължавала да намира подслон и защита в клоните на дървото и за благодарност често омайвала нашето дърво с веселите си песни.
Старото дърво със свито сърце (е може пък да е имало сърце все пак) очаквало деня, в който и тази птица както много други преди ще отлети да търси щастието си по белия свят, щото то си знаело че така става с птиците, но някак не му се искало да стане точно така.
Уви денят от който се бояло – настъпил.
Една утрин дървото се пробудило с усещане за празнота. Първом се почудило от къде това усещане у едно старо дърво като него и чак тогава осъзнало че нещо липсва – нямало я птицата. Болка пронизала старото му стволище – от върха на посърналите му в този миг клони до сами дълбоките му корени. И тогава почувствал и другото – нямало го нежното цветче което толкова прилежно кътало между листата си. Просто птицата отлитайки го понесла в малката си човчица.
Абе тоя цвят изобщо не бил на мястото си в короната на едно старо дърво.
От тогава на сетне дървото продължило сивото си съществуване, но всяка година, по времето когато пролетта се прелива в горещо лято, дълбоко в короната му разцъфтява едно нежно и крехко цветче, на същото онова място където в ония дни и нощи красивата птица пеела песните си. Едно цветче което никой никога не е очаквал.
ТА ИЗВОДА ОТ ТАЗИ ИСТИНСКА ПРИКАЗКА Е, ЧЕ НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ЕДНИ ДЪРВЕТА, ДОШЛИ НА ТОЗИ СВЯТ ПО НЕЧИЕ ЖЕЛАНИЕ И ПО ЗАКОН, ДА ГО НАРЕКА БОЖИ . А КАКВО ЗНАЧИ ДА СИ БОГ?! , АМИ И ТОЙ СИ Е ЕДНО ДЪРВО, ПО ПРОСТАТА ПРИЧИНА, ЧЕ НИЕ УЖ КАКТО ГО ПИШЕ НЕ САМО В БИБЛИЯТА, НО И ВЪВ ВСИЧКИ ДРЕВНИ ПИСАНИЯ СМЕ СИ "БОГОПОДОБНИ" ТА ГОСПОДИ!,   ЗАМИСЛИ СЕ КОЙ СИ ТИ, АКО МОЖЕ БИ ТЕ ИМА, ОТ КОЯ ГОРА СИ?!, ОТ КОЯ ГАЛАКТИКА ИЛИ ПО- МАЩАБНО КАЗАНО: - ОТ КОЯ ВСЕЛЕНА! ЗАЩОТО АЗ, ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК УСПЯХ В ДУБНА ДА ТЕ "ВИДЯ" И ЩЕ СПОДЕЛЯ С ДРУГИТЕ КОИТО ВЯРВАТ ИЛИ НЕ, ТИ СИ ПРОСТО ЕДНО СКАЛАРНО ПОЛЕ, ТОЕСТ НЯКАКВО СИ ДЪРВО ОБИКНОВЕНО , И КАКВО ДА ОЧАКВАШ ОТ ЕДНО ДЪРВО?! ЕНЕРГИЯ ЗА ДА СЕ СТОПЛИШ, А И ОЩЕ НЕЩО!!!! - ДЪРВЕТА 
 СА МНОГО.... А ТИ С КАКВО СИ ПО - СПЕЦИАЛНО СКЪПО МОЕ ДЪРВО ! Я КАЖИ МИ, НАПИШИ МИ, В СЪНЯ МИ СЕ ЯВИ !!!.. О.... ЩЕ ТИ КАЖА ТОВА КОЕТО УСПАХ ДА ВИДЯ, И КОЕТО БЕШЕ ОТ ЕДНО ДОСТА ОБИКНОВЕНО ДЪРВО, ДА ГО НАРЕКА ЦЕПЕНИЦА ДА ГО БЕШЕ КАЗАЛ!!!, ПЪК НИЕ ТЪПИТЕ ДЪРВА, ВЗЕМЕ ЧЕ ТЕ ВИДЯХМЕ, ТОЕСТ ОТКРИХМЕ!...  И СЕГА ДИРЕКТНО ЩЕ ТИ ГО КАЖА: - ТИ И АЗ И ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ИЗГРАДЕНИ ОТ ЕДНО НАПРАВО НИЩО, НЕ АТОМ, НЕ ФОТОН, А ... ТОВА Е НАЙ-ЕЛЕМЕНТАРНАТА И РОДЕНА С ПРОСТОТИЯТА НА ВСЕМИРНИЯ ЗАКОН ЧАСТИЦА, И ТЯ СЕ НАРИЧА ХИГС - БОЗОН! РАЗБРА ЛИ МЕ СЕГА, И С ПЪЛНА СИЛА МОГА ДА ТИ КАЖА - МАМА ТИ ДА ЕБА! ЖИВОТА СИ ПОТРОШИХ ЗАРАДИ ТЕБ /ШКОДА, ЖАЛКО НО УВИ/, ЗА ДА ТЕ ВИДЯ И ОТКРИЯ!!!!!   ДЕСЕТКИ ЛЮБОВИ СЪМ ПРЕНЕБРЕГНАЛ,  НО И ДОСТА ПОВЕЧЕ УСВОИХ И НЕ ГИ ЗАСЕГНАХ! ТА ПРИЯТЕЛИ МОИ, НЕ ВЯРВАЙТЕ В ИЗМИСЛЕНИ ЧУДЕСА!  ИМА ГИ НО НЕ СА ЧУДЕСА А ПРИРОДЕН ВСЕЛЕНСКИ ЗАКОН А БОГ Е СЪЗДАДЕН ОТ УМНИ ЗА ВРЕМЕТО СИ ТИКВИ, КРАДЦИ, ТЕЗИ КОИТО СА БИЛИ НА ВЛАСТ В,МОМЕНТА, ЗА ДА ВИ ЛЪЖАТ, ДА СТЕ РОБИ, И ДА  УНИЖАВАТ, А И ДА СЪЩЕСТВУВАТ НА ГЪРБА НАШ И ВАШ МАГАРЕШКИ!!! - НЕЩО КАТО СГАЩЕНИЯ АПТЕКАР МАРЕШКИ! ЗНАМ, ЧЕ НЕ ГО ОСЪЗНАВА И МУ ПРОСТЕТЕ, ЗАЩОТО Е ИЗБОР НА ХОРА ЗА КОИТО СЪМ ВИ ПИСАЛ! МАЙ ВСИЧКО ВЕЧЕ ВИ КАЗАХ, И НА ПРИКАЗКАТА ИДВА КРАЯ! А ОТ МЕН - ДА СТЕ ЖИВИ, ЗДРАВИ И ЩАСТЛИВИ И ДА ЧУКАТЕ РАЗВИЛНЕЛИТЕ СЕ КОБИЛИ, А ТЕ ДОБРЕ ИЗГЛЕЖДАТ! ЧАО..... НО СДАМО ВРЕМЕННО ЗА СЕГА ОТ МЕН...‹(•¿•)› 
Ами това е приказката НАША, МОЖЕ БИ РЕАЛНА.
Лека нощ, деца!!!!!!

 НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ЗА ЗАКОНА ЗА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО

Съществува само една религия – религията на истината. Ако Вие действително търсите истината, то ще Ви се прииска да приложите всички усилия, необходими за нейното достигане. Но по пътя към истината, ще Ви бъде трудно да се разделите със своите представи за нея. На този на когото му са скъпи илюзиите с които оправдава своите грехове и грижи, няма да може да открие истината. Всичко във Вселената е съставено от малки частици,  а съвършенството на голямото и великото е основано на съвършенството  на малкото и дребното. Всички неща са подредени, всичко се управлява от закона за причината и следствието. Какъвто си ти то такъв е и твоят свят. Живота прави от теб това, каквото правиш и ти във своя живот. Вие не изживявате живота си изцяло, вие  изживявате мигове от които той се състои.  Живота – това е цикъл от уроци където човек е включен в цикъла на причинните връзки. Неговият живот се състои от причини и следствия. Той сее и жъне . Всяко Ваше действие – това е причина, която е длъжна да бъде уравновесена от следствието. Човек избира причината /В това е свободата на волята/,  но той не може да избира следствието, уравновесяващо причината /в това е Съдбата/. По такъв начин Свободната воля причинява причините, а съдбата се разпорежда с резултатите. Нашите страдания – това е предимно резултат от нашето неразбиране, грешки и неправилни действия. Само ние самите и никой друг, не е причина да страдаме. Ако това не беше така, ако човек можеше да извърши зло и да избегне напълно последствията,  тогава не би съществувал закона за справедливостта, а без този закон Вселената не би просъществувала и миг, а навсякъде щеше да е хаос/ ентропия/. Не се бойте за резултатите, не се грижете за бъдещето, а се бойте за личните си несъвършенства, и се грижете за тяхното отстраняване. Разберете простата истина – лъжата не може да се превърне в истина и доброто настояще няма да породи лошо бъдеще. Вие управлявате своите действия, но не и резултата от тях.  Извършеното днес ще донесе утре радост или мъка. Затова не се безпокойте за това, какво може да се случи или да не се случи с вас, а за това какво Вие мислите и как постъпвате сега. Този който върши добро, не се безпокои за резултатите и той е свободен от страха за възможни неуспехи.  Между другото то не само Вие търсите Истината, Истината също ви търси!

Николай Николов

Къде е щастието?

Най-желаното нещо е щастието. Всеки се стреми към него и го търси в най-различните му форми. След като то е най-ценното и най-търсеното нещо, защо има толкова нещастни хора по земята? Почти всички говорят за мир и искрено го желаят. Защо тогава държавите се бият и човек за човека е звяр? Каква е тази голяма сила, която ни принуждава да се стремим към нещо, което ни е противно и действа срещу нашите интереси? Не е ли това някаква невидима сила, която контролира целия свят? На какво се дължат всички тези нечувани и невиждани жестокости и средства за масово унищожение на човечеството, като отровни газове, атомни бомби и други? Не е ли това пак дело на тази невидима и добре замаскирана сила, която дори и самата Библия предсказва. Въпросът кой управлява света, в който живеем, ме е интересувал още от юношеските ми години. Много години ми бяха необходими да се добера до истината. Истината е като звездите, които се появяват само в непроницаемата нощ. Тя както всички красиви неща в света — не разкрива своите желания освен на този, който пръв почувствува въздействието на лъжата. Прочетох много материали от най-различни източници. Срещнах много трудности, докато пресея истината от големият баласт литература. Установих, че 99% от наличната литература се контролира и пише от много добре замаскирана задкулисна сила. /.../
Намерено.