© КОГАТО БЯХ НА САМИЯ ВРЪХ НА МОЯТА МЛАДОСТ © - РИМЕЙК

СРЯДА, 25 ЯНУАРИ 2012 Г.

Бях на самия връх , бях на самия връх на моята младост! Бях див, несъразмерен и красив!

На кораби приличаха жените а животът ми - на хаотично празнично пристанище.
Позволи ми да мисля за тебе , да се влюбя в тебе отново да повярвам във тебе, бъди ми и жена и сестра, съществувай, неизвестно къде – съществувай, неизвестно с кого - съществувай, и си спомняй за мене понякога!

Николай Николов

АЗ И КЪРТ ВОНЕГЪТ

Дами и господа от випуск 2013, мажете се с плажно масло, но внимавайте за производителя, за да не се окаже  палмово масло! Нищо лошо, защото и без това вече си приличаме с маймуните по интелект и желания. Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще бъде този за плажното масло. Ползата от плажното масло в дългосрочен план е доказана от науката, тъй като поне десет години ще сваляте прекрасни жени, респективно мъже на плажа, а и сезона наближава! Дано имате възможност слънцето да ви огрее и то не само на плажа! Не обръщайте внимание на озоновите дупки, защото и без това ще остареете след време. Бъдете себе си! Само това мога да Ви дам  сега за съвет, докато останалите ми съвети са на основата на собствения ми „ДЕМОкритичен”, пардон   „демократичен” житейски опит. Ето ги и тези съвети:  Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост.  О…, няма значение! Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост, докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности са лежали пред вас, които не сте използвали и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото Ви се струва! Не се притеснявайте за бъдещето, защото миналото си замина, а в момента е само сега.  Или пък се притеснявайте, но знайте, че от притеснението Ви има толкова полза, колкото от жваканото на дъвка при решаване на алгебрично уравнение, или това на Шрьодингер. Истинските ви проблеми в живота ще бъдат неща, които никога не са ви идвали наум, такива, които падат като гръм от ясно небе в 4 часа следобед в някой мързелив вторник. Между другото всеки ден е мързелив, но има и леки проблясъци. Всеки ден направете по нещо, което ви плаши! Не се плашете! Пейте! Не бъдете безотговорни към чувствата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашите чувства. Чистете си зъбите не само с паста а и  с конец. Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предни позиции, понякога ще изоставате. Последното ще заеме по-голямата част от живота ви.  Състезанието е дълго и, в крайна сметка, е със самите вас. Помнете похвалите, които получавате! Забравете обидите! Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали ( ако съм още на този свят, но не забравяйте, че това важи и за всеки от вас).  Пазете старите си любовни писма! Изхвърлете старите си банкови извлечения, но не забравяйте, че ще ви измислят постоянно нови задължения. Протягайте се. Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво искате от живота, защото и той не знае какво иска от Вас. Най-интересните хора, които сега познавам, на 22 години не знаеха какво искат да направят с живота си. Някои от най - интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.  Поемайте по много калций, чай и глюкозоамин. Спортувайте, когато и да ви се отвори възможност - просто бягайте за здраве. Внимавайте за коленете си. Ще ви липсват, когато си отидат. Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75-та годишнина от брака си. Каквото и да стане, не се възгордявайте или самообвинявайте твърде много. Вашият избор е наполовина късмет, и наполовина случайност. Каквото е и изборът на всички останали.  Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин!!! Не се страхувайте от него или от това, което другите мислят за него. То е най - великия инструмент, който някога ще притежавате. Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в дневната. Четете указанията, даже и да не ги спазвате. Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни,  което разбира се не е истина. Опознайте родителите си! Не забравяйте това!!  Някои ден те ще си отидат завинаги. Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най - добрата връзка с миналото ви и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще. Помнете, че приятелите идват и си отиват, но се дръжте за най-ценните защото те  са само няколко от тях. Работете упорито да запълните разликите между вас в географско разстояние и начин на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини. Поживейте в Ню Йорк, София, Париж, но ги напуснете, преди да ви са закалили прекалено. Поживейте в Северна Каролина, Хаваите, на брега на морето, но ги напуснете, преди да са  ви изнежили прекалено. Пътувайте. Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават. Политиците ще ви ухажват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били поносими, политиците честни, а децата са уважавали родителите си. Уважавайте родителите си! Не очаквайте някой да ви помага. Може би имате много пари. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не се знае кога кранчето ще спре. Не експериментирайте твърде много с косата си, защото иначе,  когато станете на 40, тя ще изглежда на 85  ‹(•¿•)› ! Внимавайте чии съвети приемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветът е форма на носталгия..... Даването му е начин да извадиш миналото от кошчето за отпадъци, да го позабършеш, да боядисаш грозните части и да го пуснеш в обръщение на по-висока цена. Но ни имайте вяра за ползата от плажното масло.

Кърт Вонегът и Николай Николов

ТОВА Е ПРИКАЗКА. А МОЖЕ БИ НЕ ТОЧНО. ВСЕ ЕДНО.

Това е приказка. А може би не точно. Все едно.

Та приказката е за едно дърво. Такова обикновенно, като повечето дървета в гората където растяло. То пък една гора – тук там някой храст, или избуяла трева, тук там някоя фиданка. 

Та така, растяло си дървото и годините си минавали.
Редували се ледени зими и горещи лета, замайващо цветни пролети и тъжно жълти есени, абе съвсем нормална история за дърво.
Не че нашето дърво се отличавало с нещо кой знае какво от другите наоколо, било си нормално дърво със здрав корен, право стъбло и да речем буйна корона. Ми дърво, какво друго да си има.
Докато било младо в зелената прохлада на листата му често кацали да отдъхнат пъстропери птици, една от друга по шарени и гласовити. Те го радвали с нежните си песни, то ги приютявало в хладните нощи и горещите дни,
Годините обаче отлитали...........
Дълбоки бръчки прорязали тялото му. Все повече клони се прекършвали в тъжна сухота. Листата на короната му бързо пожълтявали, а все по рядко пролетта донасяла цветове по посърналите му вейки.
Дървото не се предавало. Все така гордо се изправяло срещу бурните ветрове, но все по-рядко някое птиче голишарче се сгушвало между старите му клони.
Дървото обаче не унивало. То как ли пък едно дърво ще унива, то си е дърво, нали така. Споменът за прекрасните пролети и бурни лета поддържали желанието му за живот. Животът обаче полека си отивал...... Докато един ден в края на пролетта, там където почти започва лятото в клоните на нашето дърво кацнала чудно-красива птица. Абе то дървото било виждало какви ли не птици, но тази била някак по-различна:))). И цветовете на перата и извивките на опашката и нежния топъл блясък на очите и. Пък не пеела красиво, но пък гласът и карал листата на дървото да шумолят напевно с вятъра~~~~. Нещо се променило в еднообразния живот на дървото.
Нещо го накарало да се чувство по-живо от всякога. И за бога, това нещо била птицата???!. За няколко дни прекарани в короната му, тя успяла да направи чудеса.
Клоните на нашето дърво поизправили увисналите си рамене, листата се напълнили с живителна влага, а едно слънчево утро дървото посрещнало с малко крехко току-що разцъфнало цветче. Не било никак редно да цъфти баш по това време – но се случило и дървото се чувствало безмерно щастливо (абе какви чувства у едно дърво, ама на, така си било).
Дни на ред, дървото посрещало с радост утрините и първото нещо което обагряли слънчевите лъчи – били нежните листенца на разцъфналия цвят. 
Дървото разбирало, че този цвят не е в реда на нещата, ама му било свидно да го отрони. От где да знам може би сърцето му не давало – ако едно дърво може да има сърце.
Ей с този цвят съвсем забравихме за птицата. А тя, птицата, продължавала да намира подслон и защита в клоните на дървото и за благодарност често омайвала нашето дърво с веселите си песни.
Старото дърво със свито сърце (е може пък да е имало сърце все пак) очаквало деня, в който и тази птица както много други преди ще отлети да търси щастието си по белия свят, щото то си знаело че така става с птиците, но някак не му се искало да стане точно така.
Уви денят от който се бояло – настъпил.
Една утрин дървото се пробудило с усещане за празнота. Първом се почудило от къде това усещане у едно старо дърво като него и чак тогава осъзнало че нещо липсва – нямало я птицата. Болка пронизала старото му стволище – от върха на посърналите му в този миг клони до сами дълбоките му корени. И тогава почувствал и другото – нямало го нежното цветче което толкова прилежно кътало между листата си. Просто птицата отлитайки го понесла в малката си човчица.
Абе тоя цвят изобщо не бил на мястото си в короната на едно старо дърво.
От тогава на сетне дървото продължило сивото си съществуване, но всяка година, по времето когато пролетта се прелива в горещо лято, дълбоко в короната му разцъфтява едно нежно и крехко цветче, на същото онова място където в ония дни и нощи красивата птица пеела песните си. Едно цветче което никой никога не е очаквал.
ТА ИЗВОДА ОТ ТАЗИ ИСТИНСКА ПРИКАЗКА Е, ЧЕ НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ЕДНИ ДЪРВЕТА, ДОШЛИ НА ТОЗИ СВЯТ ПО НЕЧИЕ ЖЕЛАНИЕ И ПО ЗАКОН, ДА ГО НАРЕКА БОЖИ . А КАКВО ЗНАЧИ ДА СИ БОГ?! , АМИ И ТОЙ СИ Е ЕДНО ДЪРВО, ПО ПРОСТАТА ПРИЧИНА, ЧЕ НИЕ УЖ КАКТО ГО ПИШЕ НЕ САМО В БИБЛИЯТА, НО И ВЪВ ВСИЧКИ ДРЕВНИ ПИСАНИЯ СМЕ СИ "БОГОПОДОБНИ" ТА ГОСПОДИ!,   ЗАМИСЛИ СЕ КОЙ СИ ТИ, АКО МОЖЕ БИ ТЕ ИМА, ОТ КОЯ ГОРА СИ?!, ОТ КОЯ ГАЛАКТИКА ИЛИ ПО- МАЩАБНО КАЗАНО: - ОТ КОЯ ВСЕЛЕНА! ЗАЩОТО АЗ, ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК УСПЯХ В ДУБНА ДА ТЕ "ВИДЯ" И ЩЕ СПОДЕЛЯ С ДРУГИТЕ КОИТО ВЯРВАТ ИЛИ НЕ, ТИ СИ ПРОСТО ЕДНО СКАЛАРНО ПОЛЕ, ТОЕСТ НЯКАКВО СИ ДЪРВО ОБИКНОВЕНО , И КАКВО ДА ОЧАКВАШ ОТ ЕДНО ДЪРВО?! ЕНЕРГИЯ ЗА ДА СЕ СТОПЛИШ, А И ОЩЕ НЕЩО!!!! - ДЪРВЕТА 
 СА МНОГО.... А ТИ С КАКВО СИ ПО - СПЕЦИАЛНО СКЪПО МОЕ ДЪРВО ! Я КАЖИ МИ, НАПИШИ МИ, В СЪНЯ МИ СЕ ЯВИ !!!.. О.... ЩЕ ТИ КАЖА ТОВА КОЕТО УСПАХ ДА ВИДЯ, И КОЕТО БЕШЕ ОТ ЕДНО ДОСТА ОБИКНОВЕНО ДЪРВО, ДА ГО НАРЕКА ЦЕПЕНИЦА ДА ГО БЕШЕ КАЗАЛ!!!, ПЪК НИЕ ТЪПИТЕ ДЪРВА, ВЗЕМЕ ЧЕ ТЕ ВИДЯХМЕ, ТОЕСТ ОТКРИХМЕ!...  И СЕГА ДИРЕКТНО ЩЕ ТИ ГО КАЖА: - ТИ И АЗ И ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ИЗГРАДЕНИ ОТ ЕДНО НАПРАВО НИЩО, НЕ АТОМ, НЕ ФОТОН, А ... ТОВА Е НАЙ-ЕЛЕМЕНТАРНАТА И РОДЕНА С ПРОСТОТИЯТА НА ВСЕМИРНИЯ ЗАКОН ЧАСТИЦА, И ТЯ СЕ НАРИЧА ХИГС - БОЗОН! РАЗБРА ЛИ МЕ СЕГА, И С ПЪЛНА СИЛА МОГА ДА ТИ КАЖА - МАМА ТИ ДА ЕБА! ЖИВОТА СИ ПОТРОШИХ ЗАРАДИ ТЕБ /ШКОДА, ЖАЛКО НО УВИ/, ЗА ДА ТЕ ВИДЯ И ОТКРИЯ!!!!!   ДЕСЕТКИ ЛЮБОВИ СЪМ ПРЕНЕБРЕГНАЛ,  НО И ДОСТА ПОВЕЧЕ УСВОИХ И НЕ ГИ ЗАСЕГНАХ! ТА ПРИЯТЕЛИ МОИ, НЕ ВЯРВАЙТЕ В ИЗМИСЛЕНИ ЧУДЕСА!  ИМА ГИ НО НЕ СА ЧУДЕСА А ПРИРОДЕН ВСЕЛЕНСКИ ЗАКОН А БОГ Е СЪЗДАДЕН ОТ УМНИ ЗА ВРЕМЕТО СИ ТИКВИ, КРАДЦИ, ТЕЗИ КОИТО СА БИЛИ НА ВЛАСТ В,МОМЕНТА, ЗА ДА ВИ ЛЪЖАТ, ДА СТЕ РОБИ, И ДА  УНИЖАВАТ, А И ДА СЪЩЕСТВУВАТ НА ГЪРБА НАШ И ВАШ МАГАРЕШКИ!!! - НЕЩО КАТО СГАЩЕНИЯ АПТЕКАР МАРЕШКИ! ЗНАМ, ЧЕ НЕ ГО ОСЪЗНАВА И МУ ПРОСТЕТЕ, ЗАЩОТО Е ИЗБОР НА ХОРА ЗА КОИТО СЪМ ВИ ПИСАЛ! МАЙ ВСИЧКО ВЕЧЕ ВИ КАЗАХ, И НА ПРИКАЗКАТА ИДВА КРАЯ! А ОТ МЕН - ДА СТЕ ЖИВИ, ЗДРАВИ И ЩАСТЛИВИ И ДА ЧУКАТЕ РАЗВИЛНЕЛИТЕ СЕ КОБИЛИ, А ТЕ ДОБРЕ ИЗГЛЕЖДАТ! ЧАО..... НО СДАМО ВРЕМЕННО ЗА СЕГА ОТ МЕН...‹(•¿•)› 
Ами това е приказката НАША, МОЖЕ БИ РЕАЛНА.
Лека нощ, деца!!!!!!

 НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

КОГАТО БЯХ НА САМИЯ ВРЪХ НА МОЯТА МЛАДОСТ

Бях на самия връх , бях на самия връх на моята младост! Бях див, несъразмерен и красив!

На кораби приличаха жените а животът ми - на хаотично празнично пристанище.
Позволи ми да мисля за тебе , да се влюбя в тебе отново да повярвам във тебе, бъди ми и жена и сестра, съществувай, неизвестно къде – съществувай, неизвестно с кого - съществувай, и си спомняй за мене понякога!

 Николай Николов

ВСЕКИ ЧОВЕК УМИРА, НО НЕ ВСЕКИ ЖИВЕЕ ИСТИНСКИ - РИМЕЙК

Определено Виктория е една от най-красивите жени в
 момента, затова публикацията ми е с нейна снимка!


Най-жалкото е когато губиш едно от последните неща, които имаш - достойнството си. Може би с него си отива и вярата.....









Николай Николов