ТАТКО, ЗАЩО ЗАБРАВЯШ?

У. Ливингстън Ларнд
Слушай, синко!: Казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дойдох при леглото ти.

Ето какво си мислех, Сине: Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”
Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине мой, един баща да каже такова нещо!
Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.
Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!
Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”
Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.
Вместо да съдим хората, да се опитаме да ги разберем. Да се опитаме да си представим защо постъпват по един или друг начин. Това е много по-полезно и по-интересно от критиката. Освен това поражда съчувствие, търпимост и доброта. “Да знаеш, всичко означава да прощаваш всичко”.

Л.О

Николай Николов 

ПРОРОКА НА НАРОДА - ДЯДО ВЛАЙЧО

Той роден на 15 август 1894 г. в Коньово, Новозагорско, умира на 10 май 1981 г. Бил е уникално явление, в което природата е вложила висшата сила. Никой не отразява смъртта му в медиите. А и докато е жив, никой не пише за него. Популярен сред народа. Много хора са му благодарни.

От дете е различен. Не играе с другите деца, контактува със своите видения. Записва се в църковния хор. Много пъти се моли в църквата. При едно видение в гората вижда война до една година и предупреждава съселяните си. Доста хора се усъмняват в думите му. След една година обаче настина избухва войната и тогава те се сещат за него и почват да го търсят. И започва славата на този хлапак. Още в млада възраст са го наричали Дядо Влайчо… Настина, още на 22-23 години пуска дълги коси и брада като Христос. Тогава го наричат чичо Влайчо. На 28-29 години вече е Дядо Влачо. Вероятно израз на уважение към неговите способности. Когато го мобилизират на фронта, отново проявява своите странности. Отказва да носи пушка и да стреля по врага. Командирът го праща в тила, да готви и пренася храната. Зачисляват му и полковото магаре. И отново странникът се проявява при него. Върви отпред и носи храната на ръце, а магарето с празен самар ситни след него.

След войната се връща в родното село. И пак продължава да предсказва. И започват да идват хора от села и градове, и той отново е безпогрешен в преценките си. Лулчев, съветникът на царя, го завежда при Борис III. Царят го пита какво чедо ще има, царицата е бременна. Влайчо го зарадвал, че ще бъде мъжко. "А как го виждате, ще царува ли?“. Влайчо го попарва: "Нито ще има царство, нито ще царува". Става дума за Симеон II.

През 1947 г. предсказва смъртта на Георги Димитров. Арестуват го като народен враг, подстрекател, който компрометира вожда. Пращат Влайчо в затвора. След две години Димитров умира. А той продължава да е затворен в лагер, пращат го в мина „Перник”, която е трудововъзпитателно общежитие, после в мина Бобов дол. В Белене е най-тежкият му период. В продължение на цели шест години преминава през ада на всички български лагери и затвори. Дядо Влайчо е бил много благ, смирен човек. Надзирателите го мъчат, а той се моли за мъчителите си.

Влайчо се е срещал и с учителя Петър Дънов. Има и снимки с него. Случва се една особена среща между Ванга, Дънов и Влайчо. Събира ги Дънов. Настанява отдясно Влайчо, а Ванга отляво. Сядат, вечерят. После Дънов пита: "Ти, брат Влайчо, какво виждаш за сестра Ванга", тя скоро се е омъжила. "Ти скоро се омъжи, сестра Ванга, но виждам, когато не е далеч времето, че ще останеш вдовица. Домът ти ще стане като клуб и много хора ще идват". Дънов го прекъсва и се насочва към Ванга. А самата тя не е очаквала, че рязко ще навлезе в съдбата й. Тя на Влайчо не му останала длъжна и казва, че Влайчо обича земята, обича меда, защото той е медопроизводител, но ще дойде време, в което няма да събира мед, а него ще приберат /има се предвид годините в затвора/. После споделила: „Знаех, че Влайчо ще лежи в лагерите, че ще се върне жив, но не му го казах".

Любопитното е, че и Влайчо пише в своите спомени: „Аз ще изляза жив от лагерите на смъртта". През 60-70-те години на миналия век по Българското радио обявяват национален конкурс за екстрасенси. Участват над 200 души. Дядо Влайчо печели първото място, а Ванга остава втора!

Конкурсът събужда интереса на Людмила Живкова към него и тя се среща с дядо Влайчо няколко пъти, но той е твърде откровен с нея и много директен. Дава мрачни предсказания за нея и за баща й - Тодор Живков. Предрича им, че ги очаква лошо бъдеще. Затова Людмила се отдръпва от него. Предрича подготвения преврат на Горуня срещу Живков.

Преди трийсет години предвижда политическата промяна в България, падането на тоталитарния режим. Предсказва модата унисекс, лентите на главите, екологичното замърсяване, че ще се замърси почвата и е добре да се ядат плодове, които са на по-високо, а не кореноплодни, които приемат отровата в почвата.

Дядо Влайчо е скитник по душа, обикаля страната помага на ближните. Пише есета, разкази, стихове. През целия си живот е бил далече от ядене, пиене, алкохол – бил е абсолютен аскет. Умира, без да докосне жена, на 87 г. Ето и предсмъртното му послание: "Радвайте се на трудностите - те са двигател на живота… Колкото по-извисена е една душа, през толкова повече изпитания трябва да премине".

ИЗТОЧНИК -"ФАКЕЛ" И ИНТЕРНЕТ.

Николай Николов

ПРЕДИ ДА ПУКНА

ПРЕДИ ДА ПУКНА, НЕКА ВИ ПОВТОРЯ.........ЗАЩО НЕ?!  ПОНЕ СЪМ ГО НАПИСАЛ САМ.....

Отдавна…., раждане, дете, село, зелена трева, омайна, красива, птици, игри, някаква любов, харесване, радост, още игри, щастие, неопетнено, детско, години, проблеми малки, по - голям, проблеми по - големи, момичета, жени, красиви, безкрайно красиви, любовни игри, любов, искрена любов, обичани, красиви, прекрасни, ненагледни, още, много, все недостатъчно, още любов, всеотдайна, незабравима, пясък, изтича, ръце, пръсти, между нас, изтича, защо?, между теб, между мен, защо?, аз, все пак, ти, да- ти, вода, сладка, солена, мирис на море, бриз, бризчета малки, бризчета големи, вълни, малки, големи, чайки, къде?, албатроси!?, може би, гларуси, да!, различни, истински, нереалистични, епизодични, постоянни, слънце, словачки, чехкини, полякини, рускини унгарки, германки, българки, най-красиви, още по-красиви, приятни, всеотдайни, по - всеотдайни, най-всеотдайни, сега?, едва ли, може би, обичащи, любещи, щастлив, живот, прекрасен, лесен, щастие, брак, любов, втори брак, пак любов, време, деца, прекрасни, време, красиво, прекрасно, ангажименти, малки, по – големи, деца красиви, малки, големи, ние – по големи, живот, бърз, бавен, тече, изтича, бавно, бързо, красиво, понякога не, болки, душевни, физически, втора младост, първа старост, леко, тежко, достойно, задължения, размишления, смисъл, има, няма, радост, малка, голяма, внуци, друго поколение, щастливо, да, не, живот, тече, изтича, трева, земя, мирис, пръст, лопата, дупка, един на два, стига, пристига, смърт, дали?, колелото на живота, вечен мир, проклятие, защо, нов живот?, едва ли, цикъл, природен, свободен, неприроден, тайна, неразбрана, неприета, мразена, неизбежна, Смисъл?, има, няма, Бог, Вселена, кой, къде, кога, живот…, цикличен, вярвам, дано, ако не, къде?, самота, остава,какво, спомени, те, да, защо обичам, нещо, просто, какво?, живот, жени, любов, красота, природа, зелена трева, поляна, море, пясък, въздух Земя, планета, Слънце, галактика, Вселена, къде …… ? Смисъл?...., дано... , едва ли, обичам...., защо?, обичам… да…..така….

Николай Николов!

ТАТКО ЗАБРАВЯ

У. Ливингстън Ларнд


Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дохдох при леглото ти.

Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”
Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!
Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.
Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!
Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”
Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.
Вместо да съдим хората, да се опитаме да ги разберем. Да се опитаме да си представим защо постъпват по един или друг начин. Това е много по-полезно и по-интересно от критиката. Освен това поражда съчувствие, търпимост и доброта. “Да знаеш всичко означава да прощаваш всичко”.

Л.О

МЕМОРАНДУМ НА ЕДНО ДЕТЕ

Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.

Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.

Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.

Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.

Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не вярвам ви.

Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи".

Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.

Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка".

Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога продължа да да ви използвам.

Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам.

Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.

Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване повече още. Правилно е нещата такива да са, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.

Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.

Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.

Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.

Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.

Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.

Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!

Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.

Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.

Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял (а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.

Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.

Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.

Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.

Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.

Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте.

Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.

И още нещо - аз ви обичам много, моля ви обичайте ме и вие!

Николай Николов