За мен Бог, Христос и т.н. не съществуват, съществуват
само митове, истории, легенди и ВЯРА в нещо,в което хората имат нужда да
вярват!!!
Кажете ми, кога човек се уповава на Бог?
Обикновено, когато има нужда от помощ, когато има нужда да знае, че някаква
сила е с него!!! Тоест само когато е в беда и сам не знае как да си помогне!!!
А нали християнската вяра е
предназначена за хората, а в такъв случай евреите не са ли хора? Колко религии
има по света? Колко са боговете за хората? В смисъл ние хората вярваме в едно
име, в една легенда, която никой не знае дали е истина в действителност,
вярваме в нещо, което нито виждаме, нито чуваме?
Какво всъщност е Бог? - Свръхестествена сила, представяна
като личност или свръхприродно явление, предмет на религиозния култ, творец и
ръководител на човешките дела на Земята. В пантеизма Бог е безлична сила,
присъща на природата и тъждествена с нея. В дуалистичната древноиранска религия
(маздеизма), образът на светлия Бог Ахурамазда противостои на божеството на
тъмнината и злото - Анхра Майню. В религиите на древен Китай, Япония, Корея,
Индия и др. политеистични религии фигурира група Бог, един от които е най-могъщ;
Такъв е Мардук при вавилонците, Зевс при гърците, Перун при славяните и др. В
индуизма и някои др. религии няма толкова ясно разграничение между основен Бог
и останалите. Наред с "великите" богове в тези религии нерядко се
почитат и второстепенни, низши Богове, неразличими от местните духове, демони и
т.н. В монотеистичните религии вярата в единния и всемогъщ Бог е основна
религиозна догма. В християнството, за разлика от юдаизма, единният Бог е с 3
лица (ипостаси): Бог-Отец, Бог-Син и Св. Дух (Св. Троица). Образът на Бог
преминава дълъг път на еволюция, отразявайки историческото развитие на
почитащите го народи. За ранните религиозно-култови форми са характерни
поклонението пред неодушевени предмети (фетишизъм), вярата в демони, духове
(анимизъм) и други образи на въображението. По-късно някои от чертите на тези
митологични персонажи се вплитат в образа на боговете (или Бога). С развитието
на племенните обединения се появява образът на племенния Бог. Преди всичко това
е Бог - предводител на собственото племе в борбата с други племена и с техните
Богове (Ашур при асирийците, Яхве при евреите и други). При народите с уседнал
начин на живот те се превръщат в покровители на градовете: Бог на Нипур -
Енлил, на Вавилон - Мардук, на Едфу - Хор, на Мемфис - Пта, на Тива - Амон, на
Атина - Атина Палада, на Епидавър - Асклепий и други. С обединението на няколко
племена или градове - държави Бог на най-силното племе или град-държава се
превръща в общодържавен Бог на покорените народи те имат подчинено място в
политеистичния пантеон. При древните евреи Яхве, който първоначално е племенен
и регионален Бог, при обединяването на евреиските племена и създаването на
Юдейската държава се превръща в общоеврейски Бог, а по-късно-в единен всемогъщ
Бог-Творец. Образът на Христос, появил се в първите векове на н.е., има за
основа евреиският Бог Яхве (Бог-Отец); С Него се слива образът на страдащия Бог
- Спасител от изт. религии (Бог-Син - Иисус Христос) и абстрактния световен
разум (логос) при гностиците (Свети Дух). Сред арабите от началото на VII в. се
налага монотеистичната ислямска религия. В образа на мюсюлманския бог Аллах,
наложил се под влияние на евр. Яхве, се трансформират чертите на древните
арабски племенни богове. Религията на древния будизъм отрича култа към боговете,
като в перспектива Буда се превръща в Бог. Със завършването на историческият
процес на формиране на монотеистичните религии възниква религиозно-философското
учение за Бог(теологията). Той става не само предмет на култа и вярата, а и
понятие на идеалистическата философия. Тя предлага и защитава специални
доказателства за неговото битие: космологично (ако съществува следствие - свят,
космос, то трябва да съществува и тяхното движещо начало, крайна основа на
веществения свят); теологическо (целесъобразност в природата като свидетелство
за разумния строител на битието); онтологическо (само представата за бога като
съвършено същество предполага неговото съществуване) .С опровергаването на тези
3 основни доказателства се заема Кант, който говори за невъзможността за
теоретична обосновка на битието на Бог; защитава ново, нравствено обоснование,
разглеждайки го като необходим постулат на практическия разум. В съвременната
философия идеята за Бог произлиза от следкантовския ирационализъм, но върху
основата на реставриране на архаични философски системи от древноиндииския или
средновековната метафизика (неотомизъм, теософия и др.), като често двете
тенденции се сливат. Представата за Бог в различни форми нееднократно е
подлагана на критика от атеистите и просветителите от древността до новото
време, от френските материалисти от ХVIII в. и немския учен Л. Фойербах, както
(и особено) от марксизма-ленинизма.
Това е информация събирана от много места,написана на кратко.
Николай Николов
