ОЩЕ ЗА БОГ

За мен Бог, Христос и т.н. не съществуват, съществуват само митове, истории, легенди и ВЯРА в нещо,в което хората имат нужда да вярват!!!

Кажете ми, кога човек се уповава на Бог? Обикновено, когато има нужда от помощ, когато има нужда да знае, че някаква сила е с него!!! Тоест само когато е в беда и сам не знае как да си помогне!!!

А нали християнската вяра е предназначена за хората, а в такъв случай евреите не са ли хора? Колко религии има по света? Колко са боговете за хората? В смисъл ние хората вярваме в едно име, в една легенда, която никой не знае дали е истина в действителност, вярваме в нещо, което нито виждаме, нито чуваме?

Какво всъщност е Бог? - Свръхестествена сила, представяна като личност или свръхприродно явление, предмет на религиозния култ, творец и ръководител на човешките дела на Земята. В пантеизма Бог е безлична сила, присъща на природата и тъждествена с нея. В дуалистичната древноиранска религия (маздеизма), образът на светлия Бог Ахурамазда противостои на божеството на тъмнината и злото - Анхра Майню. В религиите на древен Китай, Япония, Корея, Индия и др. политеистични религии фигурира група Бог, един от които е най-могъщ; Такъв е Мардук при вавилонците, Зевс при гърците, Перун при славяните и др. В индуизма и някои др. религии няма толкова ясно разграничение между основен Бог и останалите. Наред с "великите" богове в тези религии нерядко се почитат и второстепенни, низши Богове, неразличими от местните духове, демони и т.н. В монотеистичните религии вярата в единния и всемогъщ Бог е основна религиозна догма. В християнството, за разлика от юдаизма, единният Бог е с 3 лица (ипостаси): Бог-Отец, Бог-Син и Св. Дух (Св. Троица). Образът на Бог преминава дълъг път на еволюция, отразявайки историческото развитие на почитащите го народи. За ранните религиозно-култови форми са характерни поклонението пред неодушевени предмети (фетишизъм), вярата в демони, духове (анимизъм) и други образи на въображението. По-късно някои от чертите на тези митологични персонажи се вплитат в образа на боговете (или Бога). С развитието на племенните обединения се появява образът на племенния Бог. Преди всичко това е Бог - предводител на собственото племе в борбата с други племена и с техните Богове (Ашур при асирийците, Яхве при евреите и други). При народите с уседнал начин на живот те се превръщат в покровители на градовете: Бог на Нипур - Енлил, на Вавилон - Мардук, на Едфу - Хор, на Мемфис - Пта, на Тива - Амон, на Атина - Атина Палада, на Епидавър - Асклепий и други. С обединението на няколко племена или градове - държави Бог на най-силното племе или град-държава се превръща в общодържавен Бог на покорените народи те имат подчинено място в политеистичния пантеон. При древните евреи Яхве, който първоначално е племенен и регионален Бог, при обединяването на евреиските племена и създаването на Юдейската държава се превръща в общоеврейски Бог, а по-късно-в единен всемогъщ Бог-Творец. Образът на Христос, появил се в първите векове на н.е., има за основа евреиският Бог Яхве (Бог-Отец); С Него се слива образът на страдащия Бог - Спасител от изт. религии (Бог-Син - Иисус Христос) и абстрактния световен разум (логос) при гностиците (Свети Дух). Сред арабите от началото на VII в. се налага монотеистичната ислямска религия. В образа на мюсюлманския бог Аллах, наложил се под влияние на евр. Яхве, се трансформират чертите на древните арабски племенни богове. Религията на древния будизъм отрича култа към боговете, като в перспектива Буда се превръща в Бог. Със завършването на историческият процес на формиране на монотеистичните религии възниква религиозно-философското учение за Бог(теологията). Той става не само предмет на култа и вярата, а и понятие на идеалистическата философия. Тя предлага и защитава специални доказателства за неговото битие: космологично (ако съществува следствие - свят, космос, то трябва да съществува и тяхното движещо начало, крайна основа на веществения свят); теологическо (целесъобразност в природата като свидетелство за разумния строител на битието); онтологическо (само представата за бога като съвършено същество предполага неговото съществуване) .С опровергаването на тези 3 основни доказателства се заема Кант, който говори за невъзможността за теоретична обосновка на битието на Бог; защитава ново, нравствено обоснование, разглеждайки го като необходим постулат на практическия разум. В съвременната философия идеята за Бог произлиза от следкантовския ирационализъм, но върху основата на реставриране на архаични философски системи от древноиндииския или средновековната метафизика (неотомизъм, теософия и др.), като често двете тенденции се сливат. Представата за Бог в различни форми нееднократно е подлагана на критика от атеистите и просветителите от древността до новото време, от френските материалисти от ХVIII в. и немския учен Л. Фойербах, както (и особено) от марксизма-ленинизма.

Това е информация събирана от много места,написана на кратко.

Николай Николов