В "Техника молодежи" N9 за 1972 г. бе публикувана статията на Сандерсон "Аборигените от морските дълбини", в която американският учен изказва мисълта за наличието на подводна цивилизация.
Тур Хейердал в книгата си, посветена на пътешествието със знаменития сал "Кон - Тики" пише: "В една мрачна нощ, около два часа, рулевият забеляза под водата мътно зарево, което постепенно прие очертанието на животно. Дали планктонът светеше или самото чудовище фосфоресцираше, но във всички случаи призрачното същество през цялото време променяше формата си. То беше ту кръгло, ту овално, ту триъгълно, после внезапно се раздели на две части, които независимо една от друго плуваха назад и напред под сала."
Ако Тур Хейердал и неговите спътници се бяха досетили да фиксират времето на светеното и паузите, то не е изключено съвременните компютри да разшифроват адресираното до хората послание на "посейдонците"... След "мигането" се демонстрирали математически фигури - овал, кръг,, триъгълник. Фигурите се разделяли на две, после на три. Случайност? Ето ви още факти:
1976 година. Българските мореплаватели Юлия и Дончо Папазови извършват околосветско пътешествие. Ще приведа извадка от техния дневник: "През нощта във водата сияеха огромни светлинни кръгове. Много часове подред те се плъзгаха покрай лодката. Създаваше се впечатление, сякаш откъм дълбините свети прожектор." И още: "Светлинни петна ние вече бяхме виждали, но сега петната се появиха точно под лодката и започнаха бързо да се приближават към повърхността. Светлината се приближаваше все повече, и на мен ми се стори, че това е силуетът на пиратски платноход. Даже ми се стори, че по палубата сноват няколко странно облечени хора."
И така, ние вече си имаме работа не с "морзова азбука", а с цяло "телевизионно предаване", адресирано до хората. Нека се пренесем в Индия - страната, създала героическия епос "Махабхарата". Бог Индра поискал от героя на епоса - Арджун своеобразно заплащане заради обучението по военно изкуство:
"Имам врагове - данави,
Ниватакавачи ги наричат;
Но е трудно да ги достигнеш: те
живеят на океанското дъно.
Казват, че те са триста милиона
и всичките са еднакви на вид."
"Ниватакавачи" в буквален превод означава "облечени в неуязвими брони"."
По-нататък в статията авторката дава примери за залавяне на морски същества от хората, за склонността на претърпяли авария НЛО да достигнат до някакво море, както и за опитите на незнайните същества да наподобяват земната техника. Страдаща от сухоземен егоцентризъм обаче, тя си въобразява, че "Посейдонците", както тя ги нарича търсят връзка с нас. Досегашните ми проучвания показаха, че ние ги интересуваме дотолкова, доколкото не започваме да им пречим. Също така не мога да се съглася, че хората някога са залавяли жив обитател на Дълбините. По-скоро появяващите се отвреме-навреме човекоподобни амфибии са били изкуствено създадени биороботи. Нещо като нашите безпилотни космически сонди, само че живи.
И един съвсем пресен случай. По повод аварията на руската атомна подводница "Курск" и обвиненията, че подводницата се е сблъскала с натовска, американски военни заявиха: "Сблъсък е имало, но той е бил с Дъното". Както много пъти преди това, думите съдържаха повече информация, отколкото може да се предположи на пръв поглед. /17 август 2000 г./ По-късно руският вицепремиер Иля Клебанов заяви, че на борда на "Курск" е станала "катастрофа, която се е разразила със скоростта на светлината". А видеозаписът показа огромна, невъзможна за конвенционалите оръжия пробойна в изградения от титанова сплав корпус на подводницата. По руския телевизионен канал РТР можехме да видим как спасителните кораби пристигат, спират се на почтително няколкокилометрово разстояние от лежащият на дъното аварирал подводен съд и започват да чакат нечие /?!/ разрешение. Да, Дъното бе нападнало човешкия военен апарат, и го бе победило. И сега всички се съобразяваха с неговата последна дума.
Дъното обаче напада не за пръв път след сключване на примирието. На 20 юни 1990 г. американският самолетоносач "Мидуей" бил атакуван от НПО. Това се случило в открито море, на около 200 километра североизточно от Токио. Странното в официалното съобщение за инцидента е, че разстоянието се дало не в морски мили, както е обичайно, а в сухоземни километри. Изводът е, че съществува еднопосочна връзка /с кого ли?/ за явления, свързани с подводната цивилизация. Дори висшата изпълнителна власт на човешките свръхсили Русия и САЩ се бои от преки контакти с хората, посветили живота си на темата "Подводен Разум". Защо ли се боят? Сигурно не сте чували за войната с Антарктида.
“1945 г. По време на разузнавателни полети над вътрешните райони на Арктика, самолети на канадските ВВС попаднали в слой от синя мъгла. След като преодолели слоя, те видели отдолу обитаема местност: населени пунктове, зелени зони, характерни за островните области. - B. Von Wittenburg” - /“Gecheime UFO - Sache. Schach der Erde” 1997/
“През зимата на 1946-7 г. под командването на адмирал Ричард Бърд САЩ предприемат военна операция срещу Антарктида. Операцията се проваля. Бърд губи самолети и се връща. Едва през 1955-6 г. САЩ предприема втора операция, отново под командването на адмирал Ричард Бърд, но този път съвместно с СССР. Към Антарктида се отправят 12 кораба и 200 самолета. Наложила се употребата на ядрено оръжие, но резултатите са засекретени. Официалното твърдение е, че сраженията били водени за унищожаване на нацистки бази, създадени върху ледения континент.” - B. Von Wittenburg - /“Gecheime UFO - Sache. Schach der Erde” 1997/ Историята обаче не свършва дотук.
“Ноември 1976 г. Двама американски летци по време на патрулен полет открили някаква станция, която имала свой микроклимат. Тя била с диаметър около 12 км. и била покрита с купол. Пилотите прелетели над станцията и направили снимки, които след това били предадени на експертите в Хюстън. Тъй като снимките излезли недостатъчно ясни, било решено още веднъж районът да бъде изследван. Изпратили три самолета. Те кръжали 36 часа над Южния полюс, но не открили станцията. Един от самолетите се приземил и взел проби от почвата. Пробите съдържали отломки от метал, приличен на алуминий, които не се поддавали на нито един от известните методи на анализ.” - /B. Von Wittenburg - “Gecheime UFO - Sache. Schach der Erde” 1997/ А норвежкият седмичник “VI Menn”, № 8, 1983 г. съобщава за странно езеро в Антарктика: “Езерото, открито от група американски и руски изследователи сред плътните ледове ту се появява, ту отново изчезва. Понякога то покрива пространство от 260 000 км2 и е напълно свободно от лед.” Странности се наблюдават и на други места:
“Октомври 1976 г. Южният остров Палазеон, разположен недалеч от Марути и представляващ плътна плантация от кокосови палми, изгубил цялата си растителност при загадъчни обстоятелства. През острова преминал тайфун, след което в течение на три часа на небето се виждал ослепително бял конус. Той беззвучно се спуснал върху този райски остров, като яма. Зрелището било наблюдавано от екипажите на два кораба. За един миг цялата растителност - цветя, храсти, дървета - цялата зеленина изчезнала от острова.; 11. 11. 1986. Безследно изчезва цяло китайско село. Селото се обвило с оранжева светлина и изчезнало. Село Вуфънг се изпарило с всичките свои жители, къщи, животни и растения. Не останало нищо, освен голи скали и земя. Малко преди това от мястото на катастрофата имало телефонно обаждане, според което от небето се спускат мигащи бели огънчета. А зад тях се забелязвали контурите на огромен цилиндричен обект... - /B. Von Wittenburg - “Gecheime UFO - Sache. Schach der Erde” 1997/
Вече има достатъчно доказателства за наличие на разумен живот, основан върху други форми на материята, за съществуването на които едва започваме да се досещаме.
С други думи -загадките са навсякъде около нас!
Необходимо е да погледнем с непредубедени очи, за да разгадаем тяхната истинска същност.
Ангел Гънчаров
Николай Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар