КАКВО НЕ НИ КАЗАХА, ДОКАТО РАСТЯХМЕ........

КАКВО НЕ НИ КАЗАХА И трябваше да го научим сами. Проблемите, които винаги сме мислели за забавни и смешни като деца, сега са на главата ни.  Никой не ни научи как да се борим с тях, затова се оправяме както можем. Ето какво трябваше да ни предупредят, като пораствахме (или може би ние трябваше да слушаме повече):

ИДОЛИТЕ СА ВРЕМЕННИ.
Израснахме с Бийонсе и Джъстин Тимбърлейк, които бяха невероятни преди, продължават да са невероятни и сега. Но имаше и мацки като TLC или пичове като Eiffel 65, които изпяха една песен, светът ги заобича, налепихме си техни плакати по гардеробите и след това... нищо. И после, когато дойде време да свалим снимките от вътрешната страна на шкафа, осъзнаваш, че не харесваш тези артисти. Как може да си ги харесвал въобще?

                                       

ВРЕМЕТО НЕ СТИГА ЗА НИЩО!
Разбира се, че като тийнейджъри и дори като завършваме гимназия, светът се върти около нас и ни се струва, че всеки живее заради нас. Всичко се подреждаше чудесно.

НО ИЗВЕДНЪЖ, КОГАТО ИЗЛЕЗЕШ НАВЪН, В СВЕТА НА ДЖЪНКА, БЯЛОТО ВИНО ОТ КВАРТАЛНОТО МАГАЗИНЧЕ И ПОРЕДНИЯ ПРОСРОЧЕН НАЕМ, ОСЪЗНАВАШ, ЧЕ ВРЕМЕТО Е НАЙ-ЦЕННОТО НЕЩО, КОЕТО ТИ ЛИПСВА.

Сега не успяваш да съвместяваш работа, забавление, приятели, фитнес и домашни задължения, а ако успееш някак си магически да ги комбинираш, се чувстваш като Супермен (или Жената чудо - когото предпочиташ).

ПОЧТИ ВСИЧКО, КОЕТО ПРАВИШ, СЛЕД ВРЕМЕ ЩЕ Е БЕЗСМИСЛЕНО.
Четворка по физика на урока за скачените съдове? Мислеше си, че светът е свършил. Да не говорим за онези тийн любови, след които Cry Me A River не стига да опише емоциите и телесните течности (от всякакъв вид), които хабиш. Опитай се да си спомниш за някое бивше гадже отпреди 10 години - помниш ли как светът беше пред вас? Сега тя реди портокали в супермаркет в Щатите или по-добре - дори не знаеш какво прави и какво се случва с нея.

ИСТИНАТА ВИНАГИ ЩЕ ИЗЛЕЗЕ НАЯВЕ.
Много често правехме нещо напук на родителите си и мислехме, че няма да разберат. Е, да, но те разбираха, но не ни казваха. Само ни гледаха отстрани и се учеха от грешките. И тази дистанцираност от една страна е била добра, но пък трябваше след време да научим, че нищо не остава скрито. Нито дребно скатаване от излизане с приятели, нито изневяра, нито “един дюнер няма да навреди на диетата”. Кажи си го сега, когато стоиш у вас сам, не можеш да бягаш повече от 2 километра в парка, преди да се задъхаш и да напсуваш света (тайно знаейки, че ти си виновен).

ЕДНО ЗАБАВНО ЛЯТО ЩЕ ТИ Е ПОСЛЕДНО, НО НЯМА ДА ГО ЗНАЕШ.
С израстването си се разделяме с много хора, места и моменти. Дали защото се развиваме като характери, или просто някой искрено ни омръзва - промените се случват. Но така както някои разочарования вече остават назад във времето, така ще останат и някои хубави моменти. Само си представи - 1 месец безгрижно лято, без да правиш каквото и да е. След време то става няколко седмици, още малко и се опитваш да скатаеш пет дни отпуска, стигаме до маратона работа-уикенд на морето-работа, докато накрая животът не ни приземи. Може би ще се уморим, а може би просто няма да можем да впишем безгрижието в деня си.

НИЩО ХУБАВО НЕ СЕ СЛУЧВА СЛЕД ДВА СУТРИНТА.
Така формулирано, звучи като мантра от епизод на “Как се запознах с майка ви”. Но има много по-дълбока истина зад това - безпаметните нощи в по-младите ни години водеха до хубави моменти. Но с порастването и помъдряването ни, с по-честите контакти с важни в живота и в работата хора злокобното пиене до сутринта не е най-доброто решение.

ЗАТОВА ПИЙ ЕДНО, ДВЕ, ТРИ АКО ИСКАШ, ЗАПОЗНАЙ СЕ С ИНТЕРЕСНИ ХОРА И СЕ ПРИБЕРИ.

Решенията на пияна глава почти никога не са правилни. Само ако можеше някой да те предупреди по-рано, а не да се чудиш какво е това до теб в леглото.

БЕЗПЛАТЕН ОБЯД НЯМА!
Когато си по-млад, някои неща ти се разминават, други ги получаваш на добра дума. Като студент имаше всякакви отстъпки за градския транспорт, за БДЖ, за книги. Но изведнъж никой не ни предупреди, че това ще свърши. И че хората няма да са толкова благосклонни с теб и тайно да ти опрощават грешките, защото си млад. Вече трябва да отговаряш сам за себе си и да си носиш последствията. Да, това е най-правилното нещо, но ако можеше да ни предупредят преди това.

ВЪНШНИЯТ ВИД НЕ Е ВСИЧКО.
Спомняш ли си за какво похарчи първата си заплата? Дрехи, обувки, някаква техника, която е била най-добрата, или просто си мечтал за нещо от дете и накрая си го купил? Винаги се оглеждаше в огледалото, използваше скъпи продукти за коса, лице и тяло, за да може да впечатлиш човек, който много често не знаеше, че съществуваш. И за какво? За да пораснеш и да се сетиш, че са важни хората, с които си в свободното си време. И ако те наистина държат на теб, няма да се интересуват дали си облякъл всеки път нова риза и дали косата ти е перфектна.

ЗДРАВЕТО Е НАИСТИНА ВАЖНО.
Тук повратната граница е, когато си на около 21. Ядеш пици, дюнери, пиеш много, спиш малко и не изглеждаш зле, без да спортуваш. И в един магически ден се поглеждаш в огледалото и виждаш, че кожата ти си променя цвета, косата не е толкова здрава и вече не можеш да качиш стълбите до вас. Само ако можеше някой да предупреди, че това ще се случи. Защото е ужасен ценностен шок, когато трябва да спреш да поръчваш любимите пици, ако не искаш да имаш сърдечни проблеми.

НЕ СТАВАШ РОДИТЕЛ ЗА ЕДИН ДЕН, ПРЕВРЪЩАШ СЕ!
Мисълта, че когато се задомиш с любим човек и се появи и дете в семейството, ще улегнеш, е тооолкова грешна…… Защото, ако чакаш това да се случи на следващия ден, така и няма да го дочакаш. Има два варианта - или си със семейство и дете и продължава да ти се излиза, което е абсолютен признак, че не си готов за спокойствието на домашния уют, или го мислиш отдавна и вече си спрял да излизаш - в този случай ти отдавна си се превърнал в родител.

Ето ти  няколко съвета, как да се пребориш с умърлушването.  Просто кликни върху тези сини редове!

Източника е: – ТУК!

Николай Николов

"ПРОРОКЪТ"

За децата



А една жена с детенце на ръце продума :
- Кажи ни нещо за Децата .
А той и рече :
- Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас , но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.

Можете да им отдадете любовта си , но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им , но не и на душите им,
Защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях , но не се мъчете да ги направите като себе си,
Защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете , които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост;
Защото както Той обича литналата стрела ,
Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

Николай Николов

БЪЛГАРИЯ ЗАГИВА

"България катастрофира, изчезва, без значение кой е ляв и кой десен, българските жени не раждат, няма по-бързо изчезваща нация в белия свят. Това е проблемът на България", казва в интервю за "Фокус" математикът проф. Михаил Константинов. Според него, най-страшната катастрофа в България е демографската.

"Трябва да се намери начин българските жени да останат в България и да раждат. Трябва да се разработят стратегии и да започнат да се изпълняват в най-важните области. Коя е най-страшната катастрофа? Демографската. Тя няма да се реши с раздаване на пари за всяко следващо дете и си затъваме в нея по най-безобразен начин. И както е тръгнало, след 20-30 години българите изчезваме като народ”, коментира проф. Константинов.

Според него социалните мерки на правителството не са достатъчни.

"Отдавна е известно, че икономическото положение на хората се оправя не с помощи, а с подпомагане на икономиката. Ако нямаме ръст и позитивно развитие на икономическия климат в страната, нищо няма да направят с помощи. Да раздадеш едни пари за изяждане и пиене не е лошо, но никаква полза няма от това. Трябва да се подпомогнат ефективните производства, да се разработи стратегия за бъдещото развитие на страната, какво ще правим – туризъм, електроника, пътищата ли ще си оправяме. Досега управляващите не са заявили такава програма. Раздаването на пари на калпак не решава никакви проблеми”, коментира той.

ИЗТОЧНИК: http://pogled.info/

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

Ако сте били дете тогава...да си спомним отново...

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад ще ви бъде трудно да повярвате, че сме оцелели до днешния ден.
* Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, можеше да пренощуваш у когото си щеш а шкафовете в къщи не се заключваха никога.
* Пиехме вода от улични чешми а не от пластмасови бутилки.
На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
* С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на боклука, и едва когато вече летяхме по надолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. След като влитахме в бодливите храсти по няколко пъти, се справяхме и с този проблем. Возенето в каручка в топъл летен ден беше незабравимо удоволствие.
* Излизахме от къщи рано, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление а през лятото често и посред нощ. И през целия ден никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони- представяте ли си!
* Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Киселото мляко се разваляше за два дни... Нямаше подобрители, консерванти, стабилизатори и генно модифицирани храни затова и нямаше за всеки човек личен лекар...
* Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
* Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, чукахме на вратата, звъняхме на звънеца или просто влизахме у тях, за да го видим. Просто така, без предварително обаждане! Спомняте ли си? Без да питаме! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Ние карахме колелата, пускахме кибритени клечки в пролетни потоци, седяхме по пейките, по оградите или в училищния двор и бъбрехме за това което ни дойде на акъла.
* Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му порастваха в корема! През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от "Веро". Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания и свиквахме да не обръщаме никакво внимание на това. Когато отивахме да се учим да плуваме в някой водоем или река, без да знаят родителите ни, залагахме само живота си...
* Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията.
* Ние сме се били до кръв – но никой никого не съдеше. Всичко се случваше. Но виновни бяхме само ние и никой друг. Нямаше зад кой да се крием. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
* Това поколение създаде огромно количество хора, които са способни да рискуват да решават всякакви проблеми и да създават неща, които преди това просто не съществуваха. Ние имахме свобода на избора, правото на риск или несполука, отговорност и някак си просто се нучихме да ги използваме. Ако сте един от това поколение – ЧЕСТИТО! На нас ни провървя, защото нашето детство и младоста завършиха преди периода, в който правителството откупи от младежта свободата й срещу ролери, мобилни телефони и сухарчета с вкус на бекон. С нейното всеобщо съгласие...
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2. Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от трима човека.
3. Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща.
5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7. Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

Намерено някаде.

Николай Николов