ERA - AMENO

Музиката на ERA съчетава древните хорови звуци с модерният звуков авантюризъм на 21 век. Събирайки ги с прекрасният визуален материал, то тя ни води от настоящето дълбоко в мистериозното и далечно минало. Приятно слушане и гледане!



НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО - седма част

Гьодел вдъхновил цяло поколение физици и дори фактът, че носел през цялото време черна маска не бил достатъчен да ги отблъсне. Връщаме се в Ню Джърси.  Професор Франк Типлър се е превърнал в гуру за всички сериозни учени, занимаващи се с пътуване във времето. Първият, който превърнал гениалната, но налудничава идея на Гьодел в нещо почти практично.  В началото на 70-те години той разбрал за работата на Курт Гьодел и това го накарало да се замисли. Курт Гьодел показал, че ако Вселената се завърти достатъчно бързо, това би било предпоставка за пътувания във времето. Помислил си, че идеята е увлекателна. За съжаление Вселената нито се върти, нито някога ще започне. Той се запитал, дали не е възможно да се завърти малък обект, който да придобие същите свойства за пътуване във времето? Отначало Типлър проучил обект по-малък от Вселената, но все пак не чак толкова малък. Той обмислял варианта да се възползва от един необикновен феномен - черните дупки. Те представляват въртяща се част от Вселената - остатък от загинала звезда. В черните дупки законите на физиката като че ли действат наобратно. Предполага се, че ако се влезе в черна дупка, времето може да тръгне наопаки. Франк обаче се сблъскал с проблем от практическо естество. Черната дупка има повърхност, така че ако влезем в черна дупка, няма да можем никога да излезем от нея. Щом черната дупка не може да бъде машина на времето, Типлер решил, че може да направи нещо друго. Да си изработи собствена черна дупка.
С помощта на математически уравнения се опитал да изобрети ротационни системи, които да имат свойствата на черните дупки, но без техните недостатъци. Само едно нещо вършело тази работа. Предположил, че друго ротационно тяло, което би имало повърхността на черната дупка е много дълъг цилиндър. Успял да докажа, че ако завърти такъв цилиндър достатъчно бързо, около него задължително ще се появят зони, разрешаващи пътуване във времето, разрешаващи да се обиколи цилиндъра и завръщане в момент преди тръгването - истинско пътуване във времето. Отнело 2 години на Типлър да изчисли математически тази странна структура. Най-накрая можел да обяви, че цилиндъра би свършил работа. Ако се движиш около цилиндъра е възможно да се върнеш назад във времето. Вселената няма да се върти, но ефектът би бил същия. Бил много развълнуван защото това най-сетне доказвало, че пътуването във времето би станало човешко достижение някога в бъдещето. Франк Типлър доказал, че машината на времето може да стане реалност. Мечтата за пътешествия във времето била осъществима, хората ще могат да се пренасят в миналото и бъдещето и да се връщат обратно в настоящето. Други учени започнали да видоизменят теорията на Типлър. В момента има какви ли не машини на времето. Всички предложени решения по отношение на машината на времето повтарят труда на Гьодел от 1949 г. - такова изкривяване и завъртане на пространството и времето, в следствие на което пространството ще се превърне във време и обратно. Буквално ще може да тръгваме напред във времето за да се връщаме назад. В тази менажерия има място за всичко - дори за една пица. Сигурно се чудите какво общо има между пицата и физиката. Ричард Гот комбинира две коренно различни неща - пица и машина на времето. Това е пътуване в миналото, това е машина на времето. Всичко започнало, когато физици от целия свят започнали да изследват един любопитен феномен. В средата на 80-те хората започнали да се вълнуват от т.нар. космически струни.

Следва продължение.....

Николай Николов

ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО - част шеста

Бомбата била хвърлена през 1949 г. Приятелят на Айнщайн - Курт Гьодел, един от най-изтъкнатите математици на XX в., намерил решение на уравненията на Айнщайн, според които пътуването назад във времето не е възможно. Скоро след срещата си с Айнщайн, Гьодел бил обсебен от пътуването във времето и особено от ограничението, въведено от Айнщайн за връщане в миналото. Първоначално той проверявал твърдението, че нищо не може да се движи със скорост по-голяма от светлинната, но за това Айнщайн се оказал прав. Затова Гьодел решил да намери друг начин да се върне във времето. Променил самото естество на времето. Той осъзнал, че проблемния момент е, че всички считат времето за праволинейно, но ако това не е така? Ами ако времето е кръгово и се движи като водовъртеж? Гьодел предположил, че ако времето се завърти, миналото щяло да стане достижимо. Тогава не е необходима скорост по-голяма от светлинната, ще може да се хваща пряк път и ще се стига преди светлината. Имало само един начин времето да се завърти в кръг и той бил всичко останало да го направи. Цялата Вселена ще трябва да започне да се върти. Ако във Вселената на Гьодел застанем на едно място и не ни се завие свят, ще открием, че звездите и галактиките се въртят около нас. Ще открием, че ако заминем на достатъчно дълго пътешествие, можем да се върнем преди момента на нашето заминаване. Курт Гьодел открил, че в такава въртяща се Вселена, наблюдателят не само може да поеме по траектория и да достигне всяка една точка от пространството, той би могъл да достигне до всеки един момент от времето, би могъл да пътува не само навсякъде, но и "навсякога". Теорията на Гьодел за въртеливото време била смайваща и поразяваща, но същевременно и пълна глупост, защото нашата Вселена не се върти. Това обаче било без значение, защото самата идея математически се "връзвала" и това било вдъхновяващо. Решението на Гьодел от 1949 г. отворило Кутията на Пандора. То стопило ледовете и разрушило табутата. Духът от бутилката бил освободен.
Следва продължение....

Николай Николов

СТРАННИ НЕЩА - "НАЗАД В БЪДЕЩЕТО".

НЯМА НУЖДА ДА КОМЕНТИРАМ НЕЩА ЗА КОИТО ЗНАМ ПО-МАЛКО ОТ ПУСНАЛИТЕ ФИЛМА.  ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ И СЛУШАНЕ!  ТЪЙ КАТО ВИ ОБЕЩАХ ДА НАВЛЕЗЕМ ПО-НАВЪТРЕ ВЪВ СЪЩНОСТТА НА ВРЕМЕТО ТО  ПРАВЯ ЛЕКО ОТКЛОНЕНИЕ  В ТАЗИ НАСОКА,  НО В СЛЕДВАЩАТА ПУБЛИКАЦИЯ ЩЕ ПРОДЪЛЖА.

 НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО - пета част

Съществуват два начина за неговото осъществяване - инженерен - с направата на машина, сядаш в нея, набираш съответната година и място и тя те отвежда там, по подобие на Стар Трек, дематериализира те и после те материализира на друго място. Другият начин се базира на мисловни скокове през времеви портали. Никога не съм пътувал във времето, защото мога да се озова в ситуация, в която няма да знам как да се справя, например ако се сблъскам с динозавър няма да знам как да го заловя или убия или се озова в бъдещето и някой робот започне да ме преследва. Не знам какво ще правя в такъв случай. Ню Орлийнс някак си изглежда подходящ за проучването на Патриша. Град, който сякаш е на входа на някой от времевите портали, а тя е тук за среща с един от пътешествениците на име Аги, който твърди, че има собствена машина на времето. В началото на работата ми с тази машина, нищо не се получаваше, но след като започнах да манипулирам мозъчните си вълни започнах да получавам проблясъци отстрани на зрителното си поле и осъзнах, че се разхождам по някаква улица, че отивам до будката и си купувам вестник, а когато го погледнах беше с дата след шест месеца. Някои от нещата които видях в бъдещето не бяха за вярване, страната я очакват големи трудности. От есента на 2004 г. борсите и икономиката на тази страна тръгнаха надолу. Година по-късно - през есента на 2005 г., стигнахме до етапа, в който едва не се стигна до въоръжени бунтове. Трябва да се намеси армията за да възстанови реда и състави правителство. Как работи неговата машина на времето? Аги се съгласи да ни демонстрира. Сега ще я включа. Това е електромагнита, това е бобината на времето. Това е електронната кутия с чипа, сензорите и копчетата за фина настройка на самата честота. Бобината на времето се поставя на главата, ето така, малко над веждите. Ще намаля мозъчната си активност в диапазона на алфа вълните и ще опиша времето, датата и мястото, на което искам да отида. Тази машина е устройство разчитащо мисловните процеси. Без мисловен процес се съмнявам, че ще проработи. Усещам, че машината работи, защото магнитът се е загрял и усещам изтръпване в слънчевия сплит, идващо по посока на магнитното поле. Работи ли вече? Не и този път, защото твърде много приказвах, така че не очаквам нещо да се случи. Ако Аги е успял да се пренесе в бъдещето и после да се върне, значи е доказал, че златното правило на Айнщайн може да бъде оборено. Онова, което твърди, че пътуване назад във времето е невъзможно. Сегашният неуспех не значи, че правилото е валидно. Има и учени, които твърдят, че могат да го заобиколят. И то сериозни учени. Пред техните концепции, тези на Аги изглеждат твърде прозаични. Единият от хората, които откриват начин да заобиколят правилото е приятел на Айнщайн. Една от най-ексцентричните личности в научната история - и има защо. През по-голямата част от живота си Курт Гьодел бил убеден че го следят и че има заговор за неговото отравяне. Той е и един от най-бляскавите математици живели някога.
Следва продължение....

Николай Николов

ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО - четвърта част

Ако по-някакъв магически начин това бъде направено, ще се върнем в миналото, но тази възможност решително е отхвърлена, защото просто няма как да се получи. Това е "златното правило" на Айнщайн, което прави връщането в миналото абсолютно невъзможно. Някои обаче отказват да приемат това. И търсят невероятни начини да заобиколят това правило. И успяват. Първо обаче те трябва да жертват нещо важно, нещото наречено "здрав разум". Във всекидневието считаме здравия разум за нещо полезно, но физиците са скептично настроени. Оказва се, че Вселената е доста по-екзотична и изчанчена. Тя се състои от звезди, свръхнови и студено празно пространство. Това е Вселената на Айнщайн - със забързващо се и забавящо се време. Ние сме изчанчени, ние сме изключение. Ето защо здравият разум и интуицията ни изневеряват, когато искаме да я разберем. Някои се оплакват, че ние физиците постоянно измисляме все по-странни теории, а всъщност ние се приближаваме все повече до истината. И ако ние физиците излизаме с все по-откачени идеи, това е така, защото и Вселената е такава. Вселената е по-ненормална, отколкото сме очаквали. Въпросът е, дали е достатъчно ненормална, че да ни позволи да пътуваме във времето. Да обори златното правило на Айнщайн за да пътуваме в миналото. Някои смятат, че е. Отдавна се твърди, че ако можем да пътуваме във времето, ще бъдем заобиколени от туристи от бъдещето. Откъде можем да бъдем сигурни, че и ние не сме такива? Много хора в САЩ твърдят, че са пътували във времето, при това съвсем свободно и в двете посоки. Колко хора пътуват във времето ли? Мисля, че са хиляди. Много е вероятно хиляди да го правят. Патриша Рес е издала множество книги за реално съществуващи пътници.

Следва продължение....
Николай Николов

ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО - трета част

Най-много пътувал във времето е космонавтът Сергей Авдеев, прекарал 748 дни на борда на космическа станция "Мир", която се движи със скорост 27 000 км/час. Когато се завърнал той бил остарял с 1/50 от секундата по-малко, отколкото ако беше останал на Земята. С други думи, когато се прибрал установил, че се намира с 1/50 от секундата в бъдещето, т.е. преминал с 1/50 от секундата в бъдещето. Да си признаем, 1/50 от секундата не е кой знае какво, но космонавтите на борда на "Мир" могат да преминат доста по-напред в бъдещето, стига да увеличат скоростта си. Представете си, че съм на борда на космически кораб, чиято скорост е близка до тази на светлината и обикалям галактиката около година. Връщам се на Земята и установявам, че сте остарели с 10 години. Мен ме е нямало една година, а на Земята са минали десет и реално аз съм направил 9-годишен скок в бъдещето. Това звучи като изключително странна и невероятна особеност на природата. Всъщност, това е един от най-добре изучените физични ефекти, които познаваме. Хората, които правят сателити на практика отчитат факта, че времето варира при различните скорости. Когато Айнщайн за пръв път разкрива същността на този ефект, хората били изумени. Изглежда човечеството най-накрая щяло да овладее времето и ще може да пътува в него, когато си поиска. Скоро обаче се появило разочарованието. Айнщайн обявява, че неговият тип пътуване във времето е строго ограничен. Можем да се пренесем в бъдещето, но няма как да се върнем в нашето собствено време. Това означава, че ако пътуваш дълго и после се завърнеш на Земята, любимите хора, които си оставил ще бъдат много по-възрастни или много по-мъртви от теб. Има причина да не можем да се връщаме в нашето време - това би означавало връщане назад във времето, а това е нещо, което Айнщайн не би допуснал. Това е табу, защото нарушава един от фундаменталните закони на физиката. За да се забави хода на времето трябва да се движим с голяма скорост, а Айнщайн твърди, че за да се върнем в миналото трябва да се движим много, много бързо. Всъщност това трябва да стане със скорост по-голяма от тази на светлината. За нещастие Айнщайн е доказал, че това е невъзможно. Айнщайн казва, че ако се движим със скорост по-голяма от светлинната, можем да се върнем назад във времето. Проблемът е, че доказва, че не може да се построи космически кораб, който може да достигне скорост над светлинната.
Следва продължение....



Николай Николов

ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО - втора част

Нужно било нещо грандиозно, което да ги обори, нещо велико. Работата на Айнщайн е величествена и озадачаваща. Експлозията е едно от най-красивите неща, наблюдавани от човечеството. Те са и причината за създаването на атомната бомба, което е достатъчно добър довод срещу онези, които я смятат за толкова странна, че не може да бъде вярна. Неговото влияние върху представите ни за времето са почти толкова опустошителни. Айнщайн успешно разбива 200-годишните ни представи за същината на времето и пространството. Теорията на Айнщайн е като Троянския кон - много красива отвън, но отвътре гъмжи от духове и демони. Нютон твърди, че времето е едно и затова едно е и настоящето. Айнщайн е на друго мнение. Той твърди, че времето е доста необикновено. Също като пространството. Всяка част от него съществува едновременно, така както и всички части на времето. Някъде във Вселената вашите наследници вече са живи. Някъде във Вселената отдавна умрелите ви предци все още живеят. Миналото и бъдещето са някъде там и ни очакват, като Айнщайн даже предлага начин да се стигне до тях. Той твърди, че всичко опира до скоростта. Преди Айнщайн се е смятало, че времето тече с еднакво темпо навсякъде, но той демонстрира, че то може да се променя. То варира, в зависимост от скоростта, с която се движим. Колкото и странно да звучи, колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече времето за нас. Работата на Айнщайн напълно променя възгледите ни за времето. Той показва, че времето не е праволинейно и часовниците не тиктакат по един и същи начин. Ако часовникът се движи със скорост близка до тази на светлината, ще тиктака много бавно. Времето е относителна величина - колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече то. Часовник на покрива на една сграда малко избързва, в сравнение с часовник в долния й край. А близо до повърхността на неутронна звезда или в центъра на черна дупка времето се забавя и може би дори спира. Айнщайн знае, че неговата теория ще има изключително приложение, ако времето може да забързва и забавя, значейки, че то може да се манипулира и контролира. Този ефект може да се използва за напускане на настоящето и пренасяне в друго време - пътуването във времето било възможно. Лесно е пътуването във времето да се отрече, но причината да се взима на сериозно, е че то вече се е случвало. Това е напълно доказано и теорията на Айнщайн спомага за това. Например космонавтите на "Мир".

Следва....

Николай Николов

ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО - първа част

ХАЙДЕ ОТНАЧАЛО, НО ТОЗИ ПЪТ ЩЕ СТИГНА ПО - ДАЛЕЧ И ЩЕ ВИ КАЖА НЕЩА КОИТО МОЖЕ БИ НЕ ЗНАЕТЕ. ЩЕ СЕ РАДВАМ АКО ГИ ЗНАЕТЕ.......
Това е необикновен разказ, за едно необикновено пътешествие. Опитите да се намери начин за пътуване във времето. Героите са не по-малко странни. Господ, мъж с маска и пица с претенции. Това е машина на времето. Стигнахме до успешен завършек - науката откри начин за пътуване във времето. Но има една уловка, ние реално може и да не съществуваме. От хилядолетия времето се смята за толкова тайнствено, че никой не успява да го проумее. Никой освен Господ Бог, той може да го разбере и контролира, може да се придвижва във времето, да види бъдещето преди да се е случило и да промени миналото ако пожелае. Господ така умело контролирал времето, че го правел между другото. За хората обаче било невъзможно да разберат времето. Времето е най-тайнственото нещо във Вселената - невидимо, без мирис, не може да се пипне, а е навсякъде - така нареченият парадокс на времето. Усещаме го, то е част от нашите души, но всички опити да го изучим и разберем, водят до объркване. Това същият аз ли съм, който съм бил като дете, дали бъдещето вече някъде не съществува, въпроси възникнали от самото начало. Времето било толкова тайнствено, че учени сметнали, че трябва някой друг да се занимава с него. Друг, освен Господ. Някой като тях. Учените отдавна мечтаят да овладеят времето, да могат да го забързват и забавят и дори да спират неговия ход. С какво ще ни помогне пътуването във времето? Можем да се връщаме в миналото за да видим какво точно се е случило. Можем да се пренасяме в бъдещето за да видим каква е съдбата ни. Въпрос, който би намерил своя отговор, ако е възможно да се пренесем в бъдещето и после да се завърнем в настоящето с отговори. Търсенето на начини за овладяване на времето за учените се оказало приключение, отвело ги все по-дълбоко в странното и довело до серия мрачни открития, всяко следващо по-странно от предходното. Първото прозрение било с известни условности. Запознайте се със сър Исак Нютон. Първите опити да се разгадае времето започват с него. Неговата работа озадачава съвременниците му, които не били много ентусиазирани от главната роля, която той отредил на марионетките. Трудовете му са изключително революционни, като преди това всичко се основава на суеверия и магия. След Нютон остават трите закона за движението и закона за всеобщото привличане. Нютон изучава времето 30 години и накрая обявил, че го е разбрал. Вселената е един гигантски часовник, а времето се грижи за реда. Според него съществува едно универсално време, еднакво за всичко и всички, без значение от местоположението. Според Нютон времето е константа, като темпото му е неизменно. Дотук - добре. Това звучало доста правдоподобно, но не и това което последвало. Защото Нютон гледал доста песимистично на времето. Той казва, че времето е толкова устойчиво и неизменчиво, че сигурно е било запланувано така по време на сътворението, Съдбите ни са вече предопределени и нищо не е в нашите ръце. В законите на Нютон се долавя и философски оттенък. Бъдещето е абсолютно предначертано, а ние сме марионетки, четящи сценария и книгата за нашата съдба. Нашето виждане е, че това което ще се случи утре, зависи единствено от днешните ни решения, но според Нютон утрешната ни съдба е предопределена изначално. Идеите на Нютон оказват такова влияние, че доминират в науката цели 200 години.

Следва......

Николай Николов

ВНИМАВАЙТЕ! ОГЛЕДАЛАТА СА ВСЕВИЖДАЩИ.

ИМА МНОГО ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ, КАКТО И ДОСТА РЕАЛНИ СЛУЧАИ И ТО СЪВСЕМ ОТ СКОРО ЗА ОГЛЕДАЛАТА С ЧИЯТО ПОМОЩ МОЖЕ ДА ВИДИТЕ МИНАЛОТО И БЪДЕЩЕТО... ТОВА ВАЖИ ЗА ВСИЧКИ НАРОДИ И ЧАСТИ НА ЗЕМЯТА. ИМА И НЯКОИ ПО - ОСОБЕНИ МЕСТА КАТО КАЙЛАС И БЛИЗО ДО ПОЛЮСИТЕ, КЪДЕТО ЕФЕКТИТЕ СА ПО - СИЛНО ИЗРАЗЕНИ.  ПИСАЛ СЪМ ВИ ПО ТОЗИ ВЪПРОС ДОСТАТЪЧНО.  ЩЕ ВИ ПУСНА ЕДИН ФИЛМ, КОЙТО ЛЕКО СЕ ПРИПОКРИВА С ПРЕДИШНИТЕ. ОСТАВЯМ НА ВАС ДА ГО ГЛЕДАТЕ И СЛУШАТЕ.  НЕ МИ СЕ ПРЕВЕЖДА, ЗАЩОТО НЕ Е КРАТЪК, А И ВСИЧКО СЕ РАЗБИРА. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!



НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ТАЙНИТЕ ЗНАЦИ

УЧЕНИТЕ ОПЕРИРАТ С ПОНЯТИЯТА "ШЕСТО ЧУВСТВО",  А ВЕЧЕ И СЪС "СЕДМО ЧУВСТВО" И ОТРИЧАТ НАЛИЧИЕТО НА ОРГАН ОТГОВАРЯЩ ЗА НАЛИЧИЕТО НА ИНТУИЦИЯ. НА ВСЕКИ ОТ НАС Е ПОЗНАТО СЪСТОЯНИЕТО НА ПРЕДЧУВСТВИЕ!  ПО ПРИНЦИП ОТ БИБЛИЯТА СЕ ЗНАЕ, ЧЕ ЧОВЕК СЕ РАЖДА С 12 ВЪЗПРИЯТИЯ, НО ТАЗИ АНТИ ЧОВЕШКА ИНСТИТУЦИЯ НАРЕЧЕНА ЦЪРКВА И ОСОБЕНО КАТОЛИЧЕСКАТА ВАТИКАНА, ЧРЕЗ МЕТОДА НА ВЪЗПИТАНИЕ И ИНКВИЗИЦИЯТА СА ПОДТИСНАЛИ РАЗВИТИЕТО НА ЧУВСТВАТА ЗАЛОЖЕНИ НИ ОТ ПРИРОДАТА  С ЕДИНСТВЕНАТА ЦЕЛ - ДА ГОСПОДСТВАТ НАД ХОРАТА. НА ТАЗИ ИДЕОЛОГИЯ ПОЧИВАТ И ЦРУ,  КГБ, МОСАД (на Иврит: המוסד למודיעין ולתפקידים מיוחדים,), МИ-6 И ОСТАНАЛИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СЛУЖБИ,  И  ВСИЧКИ ТАЙНИ ОБЩЕСТВА. СПОМНЕТЕ СИ САМО НИКОЛА ТЕСЛА И ЩЕ ВИ СЕ ИЗЯСНИ ГЕНОЦИДА НА КОЙТО СМЕ ПОДЛОЖЕНИ, КОЙТО НАРАСТВА С РАЗВИТИЕТО НА ТЕХНОЛОГИИТЕ, ВМЕСТО ДА СТАВА ОБРАТНОТО!???? ТОВА АЗ НАРИЧАМ НЕЧОВЕШКА ПРОСТОТИЯ, А ПЛЮЕЙКИ ТРЕТИЯ РАЙХ, ТО МНОГО ОТ СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ СЕ БАЗИРАТ И НА ТАЙНИ ДО КОИТО ТЕ СА СЕ ДОБРАЛИ. СПОМНЕТЕ СИ АНАРИБЕ И ВРЪЗКИТЕ С ТИБЕТСКИТЕ МОНАСИ.........
ОТНОСНО ТРЕТОТО ОКО ИЛИ ЕПИФИЗАТА, ВИЖТЕ ТУК - ЦЪК! А АКО ИСКАТЕ БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ, ТО ТОВА СЪМ ВИ ГО ОБЯСНИЛ ТУК: - ЦЪК!

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ 

7,000,000,000

Човека  е изминал сранен път при своето развитие! Вижте го:



Николай Николов

ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО - ЧАСТ 8

С помощта на математически уравнения се опитал да изобрети ротационни системи, които да имат свойствата на черните дупки, но без техните недостатъци. Само едно нещо вършело тази работа. Предположих, че друго ротационно тяло, което би имало повърхността на черната дупка е много дълъг цилиндър. Успях да докажа, че ако завъртя такъв цилиндър достатъчно бързо, около него задължително ще се появят зони, разрешаващи пътуване във времето, разрешаващи да се обиколи цилиндъра и завръщане в момент преди тръгването - истинско пътуване във времето. Отнело 2 години на Типлър да изчисли математически тази странна структура. Най-накрая можел да обяви, че цилиндъра би свършил работа. Ако се движиш около цилиндъра е възможно да се върнеш назад във времето. Вселената няма да се върти, но ефектът би бил същия. Бях много развълнуван защото това най-сетне доказваше, че пътуването във времето би станало човешко достижение някога в бъдещето. Франк Типлър доказал, че машината на времето може да стане реалност. Мечтата за пътешествия във времето била осъществима, хората ще могат да се пренасят в миналото и бъдещето и да се връщат обратно в настоящето. Други учени започнали да видоизменят теорията на Типлър. В момента има какви ли не машини на времето. Всички предложени решения по отношение на машината на времето повтарят труда на Гьодел от 1949 г. - такова изкривяване и завъртане на пространството и времето, в следствие на което пространството ще се превърне във време и обратно. Буквално ще може да тръгваме напред във времето за да се връщаме назад. В тази менажерия има място за всичко - дори за една пица. Сигурно се чудите какво общо има между пицата и физиката. Ричард Гот комбинира две коренно различни неща - пица и машина на времето. Това е пътуване в миналото, това е машина на времето. Всичко започнало, когато физици от целия свят започнали да изследват един любопитен феномен. В средата на 80-те хората започнали да се вълнуват от т.нар. космически струни.

Следва продължение.....

Николай Николов

ХАЙДЕ ДА ПЪТУВАМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО!

До тук ви пуснах доста публикации от поредицата. Това е последната. Останалите  може да прочетете на линковете които ще ви посоча сега: ТУК, ТУК,  ТУК, ТУК, ТУК и ТУК.!  Освен това има  още няколко статии по въпроса с които може да попълните разбиранията си а те са: ТУК, ТУК , ТУК, ТУК, ТУК, ТУК ,ТУК  И ТУК!!!  Е, разбира се има още доста по въпроса, но иска малко ровене из блога. И БЕЗ ТОВА ВИ ПУСНАХ ТОЛКОВА ИНФОРМАЦИЯ НАВЕДНЪЖ, ЧЕ НЕ ЗНАМ КОЙ ЩЕ ИМА ВРЕМЕ И ТЪРПЕНИЯ ДА Я ПРОЧЕТЕ?! ИНТЕРЕСНО Е, ЗА ТОВА В БЪДЕЩЕ ЩЕ ВИ ПУСНА И ДРУГИ НЕЩА. НАПРИМЕР ЗА ПЪТУВАНЕ В МИНАЛОТО И БЪДЕЩЕТО С ОГЛЕДАЛА И ТО ПОДКРЕПЕНО С ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ, КРИТ ДО СЕГА. ОТКРИВАТЕЛЯТ Е   АКАДЕМИК КОЗЕРЕВ.  И ТАКА НАТАТЪК...   ЖЕЛАЯ ВИ ПРИЯТНО ЗАНИМАНИЕ! 

Ако по-някакъв магически начин това бъде направено, ще се върнем в миналото, но тази възможност решително е отхвърлена, защото просто няма как да се получи. Това е "златното правило" на Айнщайн, което прави връщането в миналото абсолютно невъзможно. Някои обаче отказват да приемат това. И търсят невероятни начини да заобиколят това правило. И успяват. Първо обаче те трябва да жертват нещо важно, нещото наречено "здрав разум". Във всекидневието считаме здравия разум за нещо полезно, но физиците са скептично настроени. Оказва се, че Вселената е доста по-екзотична и изчанчена. Тя се състои от звезди, свръхнови и студено празно пространство. Това е Вселената на Айнщайн - със забързващо се и забавящо се време. Ние сме изчанчени, ние сме изключение. Ето защо здравият разум и интуицията ни изневеряват, когато искаме да я разберем. Някои се оплакват, че ние физиците постоянно измисляме все по-странни теории, а всъщност ние се приближаваме все повече до истината. И ако ние физиците излизаме с все по-откачени идеи, това е така, защото и Вселената е такава. Вселената е по-ненормална, отколкото сме очаквали. Въпросът е, дали е достатъчно ненормална, че да ни позволи да пътуваме във времето. Да обори златното правило на Айнщайн за да пътуваме в миналото. Някои смятат, че е. Отдавна се твърди, че ако можем да пътуваме във времето, ще бъдем заобиколени от туристи от бъдещето. Откъде можем да бъдем сигурни, че и ние не сме такива? Много хора в САЩ твърдят, че са пътували във времето, при това съвсем свободно и в двете посоки. Колко хора пътуват във времето ли? Мисля, че са хиляди. Много е вероятно хиляди да го правят. Патриша Рес е издала множество книги за реално съществуващи пътници.

ЕТО ВИ И ЕДНА ОТ  СТАТИИТЕ:

Това са фини нишки енергия, останали след Големия взрив, чието съществуване е предсказано в половината теории от физиката на елементарните частици. Техният диаметър е по-малък от диаметъра на ядрото на атом, те нямат начало и край, следователно са или безкрайни, или образуват гигантски затворени кръгове. Тяхната дължина може да е милиарди светлинни години, но са много тънки. Тези нишки всъщност никога не са били наблюдавани, съществуват само на теория. Те са изобретение на математиците. Толкова са имагинерни, че на никой не можел да даде пълно описание. Гот си спечелил име като разрешил този проблем. Бях много развълнуван когато успях, защото беше много важно това да се направи, тъй като това отваря вратите към космическите струни. Неговото решение показва, че времето и пространството около тези струни са изключително странни, а сега той се чуди какво би станало при едно още по-особено явление - две пресичащи се космически струни. Години по-късно отрих решение на този проблем - ако имаме две движещи се струни, как би изглеждало решението? Математическите уравнения на Гот предричат, че двете космически струни така ще изкривят времето и пространството, че времето би попаднало в затворен кръг, като в цилиндъра на Типлър. Ако космическите струни се движат със скорост по-ниска от тази на светлината, решението е доста усукано, за да може да се тръгне оттук, да се обиколят и двете струни в момента когато се пресичат и да се върнеш в момент от миналото. И ако обяснението не е достатъчно ясно, на помощ идва пицата. Може би се чудите какво общо има пицата с физиката. Ако се чудите как изглежда времето около космическите струни, си представете, че струната минава през средата на пицата и пространството около нея би приличало на пицата. Изненадващото е, че моето решение ще изглежда като пица без едно парче. Затова ще отрежа едно парче и ще го махна - може да го изядете, после ще сгъна пицата във формата на конус и околността на струната става доста по-малка. Ето такава е геометрията около една космическа струна. Ако има втора нишка, махаме още едно парче пица, сгъваме я от двете страни и заприличва на хартиено корабче. Как от това ще се получи машина на времето? Да предположим, че живеете тук, на планета "А", имате космически кораб, с който изпращате светлинен сигнал на приятел на планета "Б". Той преминава точно между двете нишки, но вие можете да се тръгнете с кораба и със скок през липсващото парче пица ще стигнете до планета "Б" по-бързо от светлината. Можете да сте по обяд на планета "Б" и да се върнете на планета "А" по същото време. Всъщност можете да се върнете назад във времето и да стиснете ръката на по-младия си "аз" и да му пожелаете приятно пътуване около космическата струна. Значи това е машина на времето? Да. Решението на Гот е последното от многото, относно това как би работила една машина на времето. Съществуват множество решения, които претендират, че ще позволят на космонавтите да се придвижват в двете посоки на времето. За нещастие всички имат един общ недостатък. Обществото, което би било достатъчно напреднало да създаде такива машини се намира на хиляди години в бъдещето. Цивилизация, която притежава галактическата сила да манипулира звездните системи и черните дупки, която ще бъде господар на времето и пространството. Необходимата енергия за задвижването на машина на времето е далеч отвъд пределите на възможностите на хората от планетата Земя. Машина на времето използваща космическите струни, даваща възможност да се върнем една година назад във времето, ще се нуждае от половината от масата на нашата галактика и толкова голям кръг. Дори някой да успее да изгради такива машини те ще е са ограничено приложение, защото ще се разчита на времеви кръгове, за които става ясно, че важи едно строго правило. Всички обмисляни досега методи, космическите струни на Гот, черните дупки и всички други начини, имат особеността, че не могат да ни връщат във времето преди изграждането им. Затова ако някой построи такава машина в 3000 г., няма да може да се появи при нас и да ни разкаже за нея. Ако я направим днес, не можем да се върнем в миналото за да видим динозаврите, освен ако няма приятелски настроени извънземни някъде в галактиката, направили такава преди стотици милиони години, които да ни я заемат. Унищожавай, унищожавай. Може би сте си помислили, че в такъв случай цялата идея за пътуване във времето води наникъде. Забравяте обаче въображението на физиците. Търсенето на начини за овладяване на времето изглежда довежда до най-мрачния извод. Преди около 5 години група учени и философи, започнали спорове, че може да съществуват и други начини за пътуване във времето. Те обаче не предвиждали машини в космоса и въртене на галактики. Машината ще бъде компютър. Инициатор на този необичаен подход бил пионерът в областта на машините на времето - проф. Франк Типлър. От 70-те години той следи развитието на компютрите. Хората осъзнаха, че скоростта на компютърните процесори се увеличава експоненциално, скоростта им се удвоява за 12 или 18 месеца. Ако тази тенденция се запази, значи компютрите ще стават все по-мощни и бързи. Значи в далечното бъдеще някоя супер цивилизация ще притежава компютри, на фона на които нашите ще бъдат доста жалки. Да си представим, че това стане доста бързо. Ако това стане, ще е възможно да се обработва безкрайно количество информация. Според Типлър именно неограничената компютърна мощ ще позволи на бъдещите цивилизации да пътуват във времето. Те ще го правят с помощта на виртуална реалност. Качеството на компютърните изображения са се подобрили много през последните 30 години. Много физици смятат, че накрая компютрите ще започнат да създават виртуални образи, които ще бъдат толкова реалистични, че няма да се отличават от реалността. Ще бъдат точно копие до най-малката частица на реалността. В бъдещето, симулации на физични системи с много голяма точност, изглеждащи абсолютно истински за потребителя на виртуалната реалност, ще се превърнат в нещо тривиално. Ами ако хората от бъдещето не просто създават измислена реалност? Ако успеят да възстановят образи от миналото? В такъв случай те биха могли да направят точно триизмерно копие на неща и събития от нашия свят. Тези симулации ще включват същества, идентични на нас самите. Ще имат същите чувства и усещания като нас. Дори ще се мислят за нас самите. Потомците ни ще използват тези образи за да научат за миналото си. Ще притежават машина на времето, но няма да се налага да пътуват с нея, просто ще пренесат миналото при тях. Представете си тази цивилизация, която иска да види миналото. Може да се окаже невъзможно да се върнат в миналото, защото физиката не го позволява. В такъв случай ще прибягнат към резервен вариант и ще създадат много подробна и реалистична симулация на миналото. Идеята, че компютрите един ден ще могат да пресъздават точни копия на миналото може да прилича на умствена гимнастика, но ново поколение вярващи в тези пътувания са прегърнали идеята, и умозаключават, че тази супер цивилизация няма да направи само една симулация на миналото. Напредналата цивилизация ще има достатъчно компютърна мощ и ако впрегне само един процент от нея, само за една секунда от хилядолетното си съществувание, ще бъде достатъчно да се създадат милиарди симулации. Всеки път когато науката си помисля, че е намерила начин да контролира времето се сблъсква с тревожно усложнение. Това важи и за последното решение, което също се оказва с горчив край. Продиктувано от математическите закони за вероятностите. Ако компютърът на бъдещето може да реализира милиарди симулации, как ще знаем, че живеем в истинския свят, а не в някоя от многото копия? Всъщност шансът наистина да съществуваме е едно към 1 млрд. срещу нас. Ще има много повече симулирани хора като нас, отколкото първоначално е имало несимулирани. Тогава ще се замислим - добре, щом почти всички хора са симулирани и само една малка част не са, тогава по-скоро и аз съм симулиран, а не част от изключително малкото оригинали. С други думи, почти е сигурно, че живеем в симулиран от наследниците ни свят. Колкото по-добра става симулацията, толкова по-трудно може да се разбере, дали сме истински или живеем в симулация. Дали живеем в истинска или фалшива Вселена, като накрая разликата между реалност и симулация ще изчезне. Щом сме вътре в симулацията не можем да определим разликата между виртуална реалност и реална среда. Всъщност, нашият свят може би е просто симулация. Преди 300 години науката тръгна по пътя на овладяване и контролиране на времето. На хората не им харесвала идеята времето да бъде контролирано от някакво свръхинтелигентно, върховно същество а от самите тях. Но при всеки пробив изниква и пречка. Сега ни казват, че може изобщо да не съществуваме. А сме просто част от компютърна програма, а предполагаемата от Нютон свобода на решения вероятно е илюзия. И за капак на всичко, ние сме контролирани от свръхинтелигентно, висше създание, което властва над времето. От научна гледна точка това е катастрофална идея, защото целта на науката е да обясни реалността. Ако живеем във виртуална реалност никога няма да разберем природата. Въпросът за същността на времето неизменно води към въпроса за същността на реалността и ще бъде много иронично, ако кулминацията на тази величествена научна епопея подкопае самото съществование на начинанието и съществуването на Вселената като цяло.

Вселената не само, че е по-странна отколкото сме предполагали, тя е по-странна отколкото изобщо можем да си представим.

Виждам, че няма интерес, тогава стига съм си ГУБИЛ ВРЕМЕТО.

СТИГА ТОЛКОВА!!!!!

Николай Николов

# ПРИШЪЛЦИТЕ ОТ ДРЕВНОСТТА #

Ще ви пусна първите три филма на тази тема благодарение на материала изпратен ми от моят приятел IKI. Поредицата е доста дълга и е с HD качество. Мисля, че ще Ви е интересно и ще ви даде не само познания, но и повод за размишление! Приятно гледане, слушане и четене!







Следва продължение....


Николай Николов

ПРИШЪЛЦИТЕ ОТ ДРЕВНОСТТА – ВТОРА ЧАСТ

Ето и продължението от откритията и изследванията за пребиваването на същества от други планети на земята. Филмите са с HD качество. Приятно гледане Ви желая!

Ако сте били дете тогава...да си спомним отново...

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад ще ви бъде трудно да повярвате, че сме оцелели до днешния ден.
* Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, можеше да пренощуваш у когото си щеш а шкафовете в къщи не се заключваха никога.
* Пиехме вода от улични чешми а не от пластмасови бутилки.
На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
* С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на боклука, и едва когато вече летяхме по надолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. След като влитахме в бодливите храсти по няколко пъти, се справяхме и с този проблем. Возенето в каручка в топъл летен ден беше незабравимо удоволствие.
* Излизахме от къщи рано, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление а през лятото често и посред нощ. И през целия ден никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони- представяте ли си!
* Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Киселото мляко се разваляше за два дни... Нямаше подобрители, консерванти, стабилизатори и генно модифицирани храни затова и нямаше за всеки човек личен лекар...
* Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
* Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, чукахме на вратата, звъняхме на звънеца или просто влизахме у тях, за да го видим. Просто така, без предварително обаждане! Спомняте ли си? Без да питаме! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Ние карахме колелата, пускахме кибритени клечки в пролетни потоци, седяхме по пейките, по оградите или в училищния двор и бъбрехме за това което ни дойде на акъла.
* Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му порастваха в корема! През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от "Веро". Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания и свиквахме да не обръщаме никакво внимание на това. Когато отивахме да се учим да плуваме в някой водоем или река, без да знаят родителите ни, залагахме само живота си...
* Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията.
* Ние сме се били до кръв – но никой никого не съдеше. Всичко се случваше. Но виновни бяхме само ние и никой друг. Нямаше зад кой да се крием. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
* Това поколение създаде огромно количество хора, които са способни да рискуват да решават всякакви проблеми и да създават неща, които преди това просто не съществуваха. Ние имахме свобода на избора, правото на риск или несполука, отговорност и някак си просто се нучихме да ги използваме. Ако сте един от това поколение – ЧЕСТИТО! На нас ни провървя, защото нашето детство и младоста завършиха преди периода, в който правителството откупи от младежта свободата й срещу ролери, мобилни телефони и сухарчета с вкус на бекон. С нейното всеобщо съгласие...
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2. Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от трима човека.
3. Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща.
5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7. Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

Намерено някаде.

Николай Николов

ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО - ЧАСТ 4

Ако по-някакъв магически начин това бъде направено, ще се върнем в миналото, но тази възможност решително е отхвърлена, защото просто няма как да се получи. Това е "златното правило" на Айнщайн, което прави връщането в миналото абсолютно невъзможно. Някои обаче отказват да приемат това. И търсят невероятни начини да заобиколят това правило. И успяват. Първо обаче те трябва да жертват нещо важно, нещото наречено "здрав разум". Във всекидневието считаме здравия разум за нещо полезно, но физиците са скептично настроени. Оказва се, че Вселената е доста по-екзотична и изчанчена. Тя се състои от звезди, свръхнови и студено празно пространство. Това е Вселената на Айнщайн - със забързващо се и забавящо се време. Ние сме изчанчени, ние сме изключение. Ето защо здравият разум и интуицията ни изневеряват, когато искаме да я разберем. Някои се оплакват, че ние физиците постоянно измисляме все по-странни теории, а всъщност ние се приближаваме все повече до истината. И ако ние физиците излизаме с все по-откачени идеи, това е така, защото и Вселената е такава. Вселената е по-ненормална, отколкото сме очаквали. Въпросът е, дали е достатъчно ненормална, че да ни позволи да пътуваме във времето. Да обори златното правило на Айнщайн за да пътуваме в миналото. Някои смятат, че е. Отдавна се твърди, че ако можем да пътуваме във времето, ще бъдем заобиколени от туристи от бъдещето. Откъде можем да бъдем сигурни, че и ние не сме такива? Много хора в САЩ твърдят, че са пътували във времето, при това съвсем свободно и в двете посоки. Колко хора пътуват във времето ли? Мисля, че са хиляди. Много е вероятно хиляди да го правят. Патриша Рес е издала множество книги за реално съществуващи пътници.

Следва продължение....

Николай Николов

ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО - ЧАСТ 3

Най-много пътувал във времето е космонавтът Сергей Авдеев, прекарал 748 дни на борда на космическа станция "Мир", която се движи със скорост 27 000 км/час. Когато се завърнал той бил остарял с 1/50 от секундата по-малко, отколкото ако беше останал на Земята. С други думи, когато се прибрал установил, че се намира с 1/50 от секундата в бъдещето, т.е. преминал с 1/50 от секундата в бъдещето. Да си признаем, 1/50 от секундата не е кой знае какво, но космонавтите на борда на "Мир" могат да преминат доста по-напред в бъдещето, стига да увеличат скоростта си. Представете си, че съм на борда на космически кораб, чиято скорост е близка до тази на светлината и обикалям галактиката около година. Връщам се на Земята и установявам, че сте остарели с 10 години. Мен ме е нямало една година, а на Земята са минали десет и реално аз съм направил 9-годишен скок в бъдещето. Това звучи като изключително странна и невероятна особеност на природата. Всъщност, това е един от най-добре изучените физични ефекти, които познаваме. Хората, които правят сателити на практика отчитат факта, че времето варира при различните скорости. Когато Айнщайн за пръв път разкрива същността на този ефект, хората били изумени. Изглежда човечеството най-накрая щяло да овладее времето и ще може да пътува в него, когато си поиска. Скоро обаче се появило разочарованието. Айнщайн обявява, че неговият тип пътуване във времето е строго ограничен. Можем да се пренесем в бъдещето, но няма как да се върнем в нашето собствено време. Това означава, че ако пътуваш дълго и после се завърнеш на Земята, любимите хора, които си оставил ще бъдат много по-възрастни или много по-мъртви от теб. Има причина да не можем да се връщаме в нашето време - това би означавало връщане назад във времето, а това е нещо, което Айнщайн не би допуснал. Това е табу, защото нарушава един от фундаменталните закони на физиката. За да се забави хода на времето трябва да се движим с голяма скорост, а Айнщайн твърди, че за да се върнем в миналото трябва да се движим много, много бързо. Всъщност това трябва да стане със скорост по-голяма от тази на светлината. За нещастие Айнщайн е доказал, че това е невъзможно. Айнщайн казва, че ако се движим със скорост по-голяма от светлинната, можем да се върнем назад във времето. Проблемът е, че доказва, че не може да се построи космически кораб, който може да достигне скорост над светлинната.
Следва продължение....

Николай Николов

ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО - ЧАСТ 2

Нужно било нещо грандиозно, което да ги обори, нещо велико. Работата на Айнщайн е величествена и озадачаваща. Експлозията е едно от най-красивите неща, наблюдавани от човечеството. Те са и причината за създаването на атомната бомба, което е достатъчно добър довод срещу онези, които я смятат за толкова странна, че не може да бъде вярна. Неговото влияние върху представите ни за времето са почти толкова опустошителни. Айнщайн успешно разбива 200-годишните ни представи за същината на времето и пространството. Теорията на Айнщайн е като Троянския кон - много красива отвън, но отвътре гъмжи от духове и демони. Нютон твърди, че времето е едно и затова едно е и настоящето. Айнщайн е на друго мнение. Той твърди, че времето е доста необикновено. Също като пространството. Всяка част от него съществува едновременно, така както и всички части на времето. Някъде във Вселената вашите наследници вече са живи. Някъде във Вселената отдавна умрелите ви предци все още живеят. Миналото и бъдещето са някъде там и ни очакват, като Айнщайн даже предлага начин да се стигне до тях. Той твърди, че всичко опира до скоростта. Преди Айнщайн се е смятало, че времето тече с еднакво темпо навсякъде, но той демонстрира, че то може да се променя. То варира, в зависимост от скоростта, с която се движим. Колкото и странно да звучи, колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече времето за нас. Работата на Айнщайн напълно променя възгледите ни за времето. Той показва, че времето не е праволинейно и часовниците не тиктакат по един и същи начин. Ако часовникът се движи със скорост близка до тази на светлината, ще тиктака много бавно. Времето е относителна величина - колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече то. Часовник на покрива на една сграда малко избързва, в сравнение с часовник в долния й край. А близо до повърхността на неутронна звезда или в центъра на черна дупка времето се забавя и може би дори спира. Айнщайн знае, че неговата теория ще има изключително приложение, ако времето може да забързва и забавя, значейки, че то може да се манипулира и контролира. Този ефект може да се използва за напускане на настоящето и пренасяне в друго време - пътуването във времето било възможно. Лесно е пътуването във времето да се отрече, но причината да се взима на сериозно, е че то вече се е случвало. Това е напълно доказано и теорията на Айнщайн спомага за това. Например космонавтите на "Мир".

Следва....

Николай Николов