ХАЙДЕ ДА ПЪТУВАМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО!

До тук ви пуснах доста публикации от поредицата. Това е последната. Останалите  може да прочетете на линковете които ще ви посоча сега: ТУК, ТУК,  ТУК, ТУК, ТУК и ТУК.!  Освен това има  още няколко статии по въпроса с които може да попълните разбиранията си а те са: ТУК, ТУК , ТУК, ТУК, ТУК, ТУК ,ТУК  И ТУК!!!  Е, разбира се има още доста по въпроса, но иска малко ровене из блога. И БЕЗ ТОВА ВИ ПУСНАХ ТОЛКОВА ИНФОРМАЦИЯ НАВЕДНЪЖ, ЧЕ НЕ ЗНАМ КОЙ ЩЕ ИМА ВРЕМЕ И ТЪРПЕНИЯ ДА Я ПРОЧЕТЕ?! ИНТЕРЕСНО Е, ЗА ТОВА В БЪДЕЩЕ ЩЕ ВИ ПУСНА И ДРУГИ НЕЩА. НАПРИМЕР ЗА ПЪТУВАНЕ В МИНАЛОТО И БЪДЕЩЕТО С ОГЛЕДАЛА И ТО ПОДКРЕПЕНО С ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ, КРИТ ДО СЕГА. ОТКРИВАТЕЛЯТ Е   АКАДЕМИК КОЗЕРЕВ.  И ТАКА НАТАТЪК...   ЖЕЛАЯ ВИ ПРИЯТНО ЗАНИМАНИЕ! 

Ако по-някакъв магически начин това бъде направено, ще се върнем в миналото, но тази възможност решително е отхвърлена, защото просто няма как да се получи. Това е "златното правило" на Айнщайн, което прави връщането в миналото абсолютно невъзможно. Някои обаче отказват да приемат това. И търсят невероятни начини да заобиколят това правило. И успяват. Първо обаче те трябва да жертват нещо важно, нещото наречено "здрав разум". Във всекидневието считаме здравия разум за нещо полезно, но физиците са скептично настроени. Оказва се, че Вселената е доста по-екзотична и изчанчена. Тя се състои от звезди, свръхнови и студено празно пространство. Това е Вселената на Айнщайн - със забързващо се и забавящо се време. Ние сме изчанчени, ние сме изключение. Ето защо здравият разум и интуицията ни изневеряват, когато искаме да я разберем. Някои се оплакват, че ние физиците постоянно измисляме все по-странни теории, а всъщност ние се приближаваме все повече до истината. И ако ние физиците излизаме с все по-откачени идеи, това е така, защото и Вселената е такава. Вселената е по-ненормална, отколкото сме очаквали. Въпросът е, дали е достатъчно ненормална, че да ни позволи да пътуваме във времето. Да обори златното правило на Айнщайн за да пътуваме в миналото. Някои смятат, че е. Отдавна се твърди, че ако можем да пътуваме във времето, ще бъдем заобиколени от туристи от бъдещето. Откъде можем да бъдем сигурни, че и ние не сме такива? Много хора в САЩ твърдят, че са пътували във времето, при това съвсем свободно и в двете посоки. Колко хора пътуват във времето ли? Мисля, че са хиляди. Много е вероятно хиляди да го правят. Патриша Рес е издала множество книги за реално съществуващи пътници.

ЕТО ВИ И ЕДНА ОТ  СТАТИИТЕ:

Това са фини нишки енергия, останали след Големия взрив, чието съществуване е предсказано в половината теории от физиката на елементарните частици. Техният диаметър е по-малък от диаметъра на ядрото на атом, те нямат начало и край, следователно са или безкрайни, или образуват гигантски затворени кръгове. Тяхната дължина може да е милиарди светлинни години, но са много тънки. Тези нишки всъщност никога не са били наблюдавани, съществуват само на теория. Те са изобретение на математиците. Толкова са имагинерни, че на никой не можел да даде пълно описание. Гот си спечелил име като разрешил този проблем. Бях много развълнуван когато успях, защото беше много важно това да се направи, тъй като това отваря вратите към космическите струни. Неговото решение показва, че времето и пространството около тези струни са изключително странни, а сега той се чуди какво би станало при едно още по-особено явление - две пресичащи се космически струни. Години по-късно отрих решение на този проблем - ако имаме две движещи се струни, как би изглеждало решението? Математическите уравнения на Гот предричат, че двете космически струни така ще изкривят времето и пространството, че времето би попаднало в затворен кръг, като в цилиндъра на Типлър. Ако космическите струни се движат със скорост по-ниска от тази на светлината, решението е доста усукано, за да може да се тръгне оттук, да се обиколят и двете струни в момента когато се пресичат и да се върнеш в момент от миналото. И ако обяснението не е достатъчно ясно, на помощ идва пицата. Може би се чудите какво общо има пицата с физиката. Ако се чудите как изглежда времето около космическите струни, си представете, че струната минава през средата на пицата и пространството около нея би приличало на пицата. Изненадващото е, че моето решение ще изглежда като пица без едно парче. Затова ще отрежа едно парче и ще го махна - може да го изядете, после ще сгъна пицата във формата на конус и околността на струната става доста по-малка. Ето такава е геометрията около една космическа струна. Ако има втора нишка, махаме още едно парче пица, сгъваме я от двете страни и заприличва на хартиено корабче. Как от това ще се получи машина на времето? Да предположим, че живеете тук, на планета "А", имате космически кораб, с който изпращате светлинен сигнал на приятел на планета "Б". Той преминава точно между двете нишки, но вие можете да се тръгнете с кораба и със скок през липсващото парче пица ще стигнете до планета "Б" по-бързо от светлината. Можете да сте по обяд на планета "Б" и да се върнете на планета "А" по същото време. Всъщност можете да се върнете назад във времето и да стиснете ръката на по-младия си "аз" и да му пожелаете приятно пътуване около космическата струна. Значи това е машина на времето? Да. Решението на Гот е последното от многото, относно това как би работила една машина на времето. Съществуват множество решения, които претендират, че ще позволят на космонавтите да се придвижват в двете посоки на времето. За нещастие всички имат един общ недостатък. Обществото, което би било достатъчно напреднало да създаде такива машини се намира на хиляди години в бъдещето. Цивилизация, която притежава галактическата сила да манипулира звездните системи и черните дупки, която ще бъде господар на времето и пространството. Необходимата енергия за задвижването на машина на времето е далеч отвъд пределите на възможностите на хората от планетата Земя. Машина на времето използваща космическите струни, даваща възможност да се върнем една година назад във времето, ще се нуждае от половината от масата на нашата галактика и толкова голям кръг. Дори някой да успее да изгради такива машини те ще е са ограничено приложение, защото ще се разчита на времеви кръгове, за които става ясно, че важи едно строго правило. Всички обмисляни досега методи, космическите струни на Гот, черните дупки и всички други начини, имат особеността, че не могат да ни връщат във времето преди изграждането им. Затова ако някой построи такава машина в 3000 г., няма да може да се появи при нас и да ни разкаже за нея. Ако я направим днес, не можем да се върнем в миналото за да видим динозаврите, освен ако няма приятелски настроени извънземни някъде в галактиката, направили такава преди стотици милиони години, които да ни я заемат. Унищожавай, унищожавай. Може би сте си помислили, че в такъв случай цялата идея за пътуване във времето води наникъде. Забравяте обаче въображението на физиците. Търсенето на начини за овладяване на времето изглежда довежда до най-мрачния извод. Преди около 5 години група учени и философи, започнали спорове, че може да съществуват и други начини за пътуване във времето. Те обаче не предвиждали машини в космоса и въртене на галактики. Машината ще бъде компютър. Инициатор на този необичаен подход бил пионерът в областта на машините на времето - проф. Франк Типлър. От 70-те години той следи развитието на компютрите. Хората осъзнаха, че скоростта на компютърните процесори се увеличава експоненциално, скоростта им се удвоява за 12 или 18 месеца. Ако тази тенденция се запази, значи компютрите ще стават все по-мощни и бързи. Значи в далечното бъдеще някоя супер цивилизация ще притежава компютри, на фона на които нашите ще бъдат доста жалки. Да си представим, че това стане доста бързо. Ако това стане, ще е възможно да се обработва безкрайно количество информация. Според Типлър именно неограничената компютърна мощ ще позволи на бъдещите цивилизации да пътуват във времето. Те ще го правят с помощта на виртуална реалност. Качеството на компютърните изображения са се подобрили много през последните 30 години. Много физици смятат, че накрая компютрите ще започнат да създават виртуални образи, които ще бъдат толкова реалистични, че няма да се отличават от реалността. Ще бъдат точно копие до най-малката частица на реалността. В бъдещето, симулации на физични системи с много голяма точност, изглеждащи абсолютно истински за потребителя на виртуалната реалност, ще се превърнат в нещо тривиално. Ами ако хората от бъдещето не просто създават измислена реалност? Ако успеят да възстановят образи от миналото? В такъв случай те биха могли да направят точно триизмерно копие на неща и събития от нашия свят. Тези симулации ще включват същества, идентични на нас самите. Ще имат същите чувства и усещания като нас. Дори ще се мислят за нас самите. Потомците ни ще използват тези образи за да научат за миналото си. Ще притежават машина на времето, но няма да се налага да пътуват с нея, просто ще пренесат миналото при тях. Представете си тази цивилизация, която иска да види миналото. Може да се окаже невъзможно да се върнат в миналото, защото физиката не го позволява. В такъв случай ще прибягнат към резервен вариант и ще създадат много подробна и реалистична симулация на миналото. Идеята, че компютрите един ден ще могат да пресъздават точни копия на миналото може да прилича на умствена гимнастика, но ново поколение вярващи в тези пътувания са прегърнали идеята, и умозаключават, че тази супер цивилизация няма да направи само една симулация на миналото. Напредналата цивилизация ще има достатъчно компютърна мощ и ако впрегне само един процент от нея, само за една секунда от хилядолетното си съществувание, ще бъде достатъчно да се създадат милиарди симулации. Всеки път когато науката си помисля, че е намерила начин да контролира времето се сблъсква с тревожно усложнение. Това важи и за последното решение, което също се оказва с горчив край. Продиктувано от математическите закони за вероятностите. Ако компютърът на бъдещето може да реализира милиарди симулации, как ще знаем, че живеем в истинския свят, а не в някоя от многото копия? Всъщност шансът наистина да съществуваме е едно към 1 млрд. срещу нас. Ще има много повече симулирани хора като нас, отколкото първоначално е имало несимулирани. Тогава ще се замислим - добре, щом почти всички хора са симулирани и само една малка част не са, тогава по-скоро и аз съм симулиран, а не част от изключително малкото оригинали. С други думи, почти е сигурно, че живеем в симулиран от наследниците ни свят. Колкото по-добра става симулацията, толкова по-трудно може да се разбере, дали сме истински или живеем в симулация. Дали живеем в истинска или фалшива Вселена, като накрая разликата между реалност и симулация ще изчезне. Щом сме вътре в симулацията не можем да определим разликата между виртуална реалност и реална среда. Всъщност, нашият свят може би е просто симулация. Преди 300 години науката тръгна по пътя на овладяване и контролиране на времето. На хората не им харесвала идеята времето да бъде контролирано от някакво свръхинтелигентно, върховно същество а от самите тях. Но при всеки пробив изниква и пречка. Сега ни казват, че може изобщо да не съществуваме. А сме просто част от компютърна програма, а предполагаемата от Нютон свобода на решения вероятно е илюзия. И за капак на всичко, ние сме контролирани от свръхинтелигентно, висше създание, което властва над времето. От научна гледна точка това е катастрофална идея, защото целта на науката е да обясни реалността. Ако живеем във виртуална реалност никога няма да разберем природата. Въпросът за същността на времето неизменно води към въпроса за същността на реалността и ще бъде много иронично, ако кулминацията на тази величествена научна епопея подкопае самото съществование на начинанието и съществуването на Вселената като цяло.

Вселената не само, че е по-странна отколкото сме предполагали, тя е по-странна отколкото изобщо можем да си представим.

Виждам, че няма интерес, тогава стига съм си ГУБИЛ ВРЕМЕТО.

СТИГА ТОЛКОВА!!!!!

Николай Николов