ЗА ПЪТЯ И САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕТО

Колкото по-ограничен, незнаещ, нисш духом е един човек, толкова по-убедено смята че е прав. Такива хора смятат, че познават истината, но всъщност дори не подозират, че познават единствено своя си свят и че той е ограничен. Колкото по-малко човек знае за сферата, в която е затворен, толкова по-силно е усещането му, че няма сфера и че Бог е разкрит пред него. И налагат своите възгледи като ги представят за истина само защото те самите са подведени от преживяването си за нея. Най-крайните такива хора са фанатици. Колкото по-нисши духом са, толкова по убедени са и по-агресивно се опитват да наложат възгледите си.

Това „правоверен християнин” е като етикет, то нищо не показва. Не означава, че си по-близо до Бог от останалите. До Бог може де те доближи личният ти Път и самоусъвършенстването ти. Вижте колко е просто. Повечето хора искат да общуват с Бог, но без да правят нещо особено. Религията им, им обещава изключителен контакт с Бог. Всяка религия твърди, че тя е истинската и Бог слуша и подкрепя именно нейните вярващи. Всъщност Бог не обича вярващите. Бог обича смелите, самостоятелните и тези, които се самоопознават, които се борят и вървят по Пътя. Хората, които се молят приличат на хора нагазили в река. Бог е създал реката, препятствието, той им е дал силата, свободата и възможността да преодолеят реката. Вместо да се борят с течението, да рискуват и да изживеят живота си достойно, тези хора едва нагазили до колене във водата се обръщат към брега, от който идват и започват да просят помощ, която да ги пренесе от другата страна. Те показват пълно неуважение и непознаване на божията воля.

Всичко е толкова просто. Хората, когато се молят всъщност се молят с Егото си. Затова молитвите им звучат смешно. Повечето хора не благодарят, а просят. Затова те са нарекли общуването с Бог молитва, от моля се. Те искат здраве, сила, власт, дълъг живот, пари… Все неща, които иска Егото. Всъщност повечето хора никога не са правили молитва, защото молитва може да произнесе само човек опознал Аза си и само с Аза можеш да произнесеш молитва и само чрез него можеш да общуваш с Бог. Ако сте чели внимателно сте разбрали, че най-нормалното нещо е това да общувате с Бог чрез Аза си, а чрез Егото никога не можете да го направите, защото Егото разделя човека от Бога. Егото е това, което ни прави отделна личност.

Много хора са казали, че човек е това, с което се храни. Други казват, че човек е образованието, което е получил или че той е миналото си. Нищо такова. Всъщност човек е това, за което мисли. И колкото пъти си си задавал сериозно въпроси, за духовния си път, за смисъла на живота, за това, как да бъдеш по-близо до Бог, толкова повече си човек. Това са истинските въпроси, това са въпросите на Аза. Повечето хора цял живот се замислят само за това какво да ядат, как да работят, какво да правят през деня, как да се забавляват, как да имат повече, как да оцеляват, занимават се с клюки и личностни отношения. Повечето хора никога не мислят за нищо друго освен за неща породени от Егото. Те никога не осъзнават, че са живи. Такива хора никога не стават човеци, те винаги остават жалки и привързани към ежедневието.

Такива хора дали се молят или не, няма значение. Техните думи никога няма да бъдат чути. Защото докато човек, не е буден духовно и не е истински човек, той няма да бъде чут. Молитва е животът, който води истинския човек.

За да бъде буден един човек и да върви по пътя, трябва винаги изминава два пътя едновременно. Повечето хора мислят за вървенето по Пътя, като изминаване на дадено разстояние, но истинският път не е такъв. Повечето хора имат някакво любопитство към живота. Те цял живот се опитват да си отговорят на определени въпроси и търсят техния отговор. Така хората цял живот преследват отговорите на въпросите, но никога няма да постигнат целта си. Защото всеки истинският човек трябва да прави следното:

Не само да се опитва да намери отговори на въпросите и така да бъде привързан само към външното, а непрекъснато през цялото време да опитва да анализира въпросите. Така истинският отговор на всеки въпрос се търси като се търси отговора на поставения въпрос и в същото време се анализира самият въпрос. Това е един непрекъснат процес на вървене напред и търсене на отговора и в същото време анализ и по-добро разбиране на въпроса. Път напред и навън, и в същото време навътре в себе си. И това, не е просто теория. Всеки път преди да намерите някой отговор или да се опитате да постигнете определена цел, се замислете. Коя част от вас се нуждае от това нещо? Вие наистина ли го искате? Нужно ли ви е? Колко бихте жертвали, за да го постигнете! Така ще разберете, че голяма част от нещата, които искате да научите и да постигнете, всъщност не са ви нужни. Това не са неща, които вие искате. Много често ще откриете, че преследвате цели вменени ви отстрани, от майки, родители, учители, командири и началници, но не са ваши. Ако можете да направите това, ще видите колко много от нещата, които искате са от Егото ви.

Това е най-важното нещо, което всеки човек на духа трябва да прави. Непрекъснато трябва да върви във външния свят, чрез преследване на отговорите и в същото време да влиза във вътрешния си свят и да изучава в дълбочина мотивите, които го движат и го карат да постъпва по този или онзи начин. Самопознанието е най-важното нещо за всеки човек. Без това, без човек да се познава и изследва, той не може да бъде духовна личност. Истинския човек на знанието трябва да върви едновременно във външния и във вътрешния път. Това е истинският Път. Само един от пътищата не е достатъчен. Повечето хора никога не откриват вътрешния си път. Те търсят и търсят безсмислени и ненужни отговори. Цял живот преследват цели, без да могат да ги разберат и да ги постигнат. Много малко хора бягат от посредствеността и очевидността и се занимават с вътрешния си свят.

Истинският път е този на вътрешното и външното и то едновременно. Някои хора казват, че за да се построи висока сграда, има се предвид духовния растеж на всеки човек, трябва да се поставят сериозни фундаменти и едва след това да се гради.

Всъщност истинският път не търпи едното или другото да изпреварва. Истински е само този път, който си изминал напред и едновременно навътре в себе си. Тоест нещата стоят така: това не е строеж както нормалните, които започват от изкопа в основите. Този строеж се гради едновременно нагоре и в същото време надолу, като се дълбае в дълбочина. По-скоро прилича на дървото – за да расте нагоре, му трябват все по-големи корени – надолу. Това е истинският път напред, навън и навътре в себе си. Ако правите това вие вече сте на духовния път. И колкото по-висока искаш да издигнеш сградата на своя дух и самоусъвършенстване, толкова по-дълбоко трябва да задълбаеш. Истинският човек на самопознанието никога не бива да спира. Затова казваме Път, а не религия, учение, наука. Това е Път, защото пътуването в него никога не спира.

И тук много важно е да сте смели. Много хора се страхуват да навлязат в себе си. Замислете си има ли неща във вас, които досега не сте посмели да пипате. Има ли теми, които смятате, че знаете и нямат нужда от анализ, ако имате такива неща, значи, не сте смели и имате проблем. Никога не трябва да оставяте нещо просто ей така. Не бива да оставате неосъзнати неща в себе си. Така е във войската, не бива да оставяте нищо в тила си, защото, ако предприемеш поход, а в тила си оставиш врагове, те ще те спират и ще те задържат. Всяко нещо, което носите на гърба и с което анализирате останалите неща и през което пречупвате света, трябва постоянно да се подлага на преоценка. И не бива да допуснете подценяване и задоволство или страх да ви попречат да анализирате вътрешния си свят.

За сега спирам със съветите си до тук! Всъщност Вие трябва да се замислите от къде идвате, на къде отивате и къде ще пристигнете. Кои сте Вие, за какво мечтаете, има ли БОГ, кой е той и как смятате Вие. Това едва ли има значение. Поставете си някаква цел, но разумна а не недостижима, радвайте се на това, че се събуждате и сте все още живи и, че имате възможност да промените мечтите и целите си. Светът в момента не е подвластен на БОГ, ако изобщо го има. Това което аз научно съм разбрал е, че БОГ е Скаларно поле, Вселенски разум и се намира в центъра на нашата ВСЕЛЕНА.  Скоро "знаещите ще си го признаят. Спомнете си само за "Небесния град". Защо го скриха, а после отново го пуснаха, но с много по-ниска резолюция?! Вие отговорете!  Аз нито съм БОГ, нито има такъв,  нито съм ГУРУ. Сетете се за хигс бозона, за скаларното поле и за електромагнитния и гравитационния запис на нашата същност, съдба, прераждания, за материята, за етера и за доста други неща. Спирам до тук, и ще Ви отговоря, само ако има интерес. Успех от мен, един от всички Вас!