КАКВА БЕШЕ БЪЛГАРИЯ! - ЧАСТ ВТОРА

1950 г. България няма металургия.

Към 1989 г. вече произвеждахме 3 милиона и 300 хиляди т стомана и бяхме 27-ата металургична страна в Света.
Стратегията, проектите и изпълнението се водеха от крупния научно-проектантски център “Металургпроект.
Нови технологии и продукти разработваха институтите по черна и цветна металургия, катедри във ВХТИ и ВМЕИ, Институтът по металознание към БАН, институтите по леене, по металокерамика и прахова металургия.
Мощни колективи от специалисти при металургичните комбинати в Перник, Кремиковци, Бургас, Пловдив, Пирдоп даваха живот на техните и на свои нови технологии и продукти
- Корабна ламарина. От 1970 година българското корабостроене работеше изцяло с местни метали.

- Бронестомани. От 1972 г. металургията ни осигуряваше нуждите на танкостроенето с наши стомани.
- Студеноогънати олекотени профили.
- Валцовани стомани за транспорта и мините.
- Студеновалцована ламарина , в т.ч. с метални и пластмасови покрития.
- Щранговани профили за кари и асансьори.
- Радиални профили и тръби вкл. за цеви на стрелково оръжие и стволове на оръдия.
- Центробежно ляти тръби, вкл. неръждаеми, по технология и оборудване на инж. Емил Петков.
- Непрекъсната разливка на стомани.
- Електрошоково претоплени стомани в сътрудничество с института “ПАТОН” в Киев.
- Прахова металургия и металокерамика, развивана десетилетия от колектива на проф. Радослав Тодоров.
- Вакуумно леене на качествени отливки.
- Патентът на инж. Александър Вълчев за специална обмазка на електродите на електродъговите пещи, увеличаваща живота им с 30%, бе закупен от много фирми, в т.ч. от Канада и Великобритания.
- Изработихме от наша микролегирана с азот стомана 10Г2САФ за металните конструкции на сибирските заводи в зоната на вечния мраз. С тях участвахме в междудържавната интеграция за газ от Русия.
- Получихме за тази стомана международен сертификат за производство на газопроводни тръби. Заваряването й успешно бе решено от д-р инж. Марин Белоев и от чл.-кор. проф. Любомир Калев.
- Леенето с газово противоналягане по метода “Акад. Балевски - проф. Димов” е едно от забележителните открития в световното металолеене през изтеклия 20 век! По този метод:
- Произвеждахме сложни и дебелостенни отливки за военнопромишления комплекс.
- Член.-кор. проф. Янко Арсов създаде високояки отливки от азотирани стомани, в т.ч. и корабни винтове. Вече имаме стомани със съдържание на азот до 3%, което е невероятен успех! В тях скъпият никел се заменя с най-срещания газ в земната атмосфера. С наши леярски машини и технологии работят най-големите световни производители на алуминиеви джанти. Над 600 машини за леене с противоналягане леят 50% от кокилните алуминиеви отливки в света!


Всичко изброено вече е унищожено, или е пред рухване.

Че това се прави по чужда поръчка, се вижда от следния пример: на наша територия са положени 70 хил. т газопроводни тръби. От тях 50 хил. т са от българска стомана, произведени от Завода за спиралошевни тръби в гр. Септември. Другите 20 хил. т са вносни правошевни тръби. Всички досегашни 13 аварии по технически причини са при вносните тръби! Няма нито една авария с наша тръба! Въпреки това заводът ни бе разрушен под претекст, че бил с остаряла технология. А в Турция сега се строи нов завод точно по тази технология!

Българската химия

- 1 милион тона калцинирана сода

- 400 хил. т пластмаси
- 1,8 милиона броя автомобилни гуми
- 20 хил. т химикали за растителна защита
- Преработваше 12 млн. т суров нефт
- Имаше 11% от националните промишлени основни фондове.
- Даваше 8,5% от националната промишлена продукция
- Осигуряваше 20% от постъпленията от западна валута
- Поддържаше 100 000 работни места.

"Химпроект" водеше инвестиционното развитие на отрасъла. Двадесет научноизследователски институти, много катедри във ВУЗ, БАН и развойни бази с 1500 научни дейци осигуряваха научната дейност. Те поддържаха тесни връзки със световния научен и делови свят.
- Българският карбамид имаше неограничени пазари.

- Заемахме 4-то място в света по производство на калцинирана сода.
- Държахме 17-а позиция по производство на пластмаси.
- В изкуствените текстилни влакна изпреварвахме Франция, Италия, Белгия, Испания,
Канада.

- Произвеждахме или таблетирахме от вносни субстанции всички масови лекарствени средства.
- Първи от източноевропейските страни организирахме производство на спринцовки за еднократна употреба.
- Закупихме лицензи и марки за съвременна козметика.
- Огромният износ в Русия ни направи първи в света по производство на пасти за зъби.


Всичко това вече е ликвидирано.