И НИЙ СМЕ ДАЛИ НЕЩО НА СВЕТА!

До днес му вярвах. До този 10 ноември.

Господи, докъде я докарахме. Да вярваме на Бойко. А слушахме "Свободна Европа". На "Вефа". Това е радиоапарат - произведен в Рига. А тя бе по-близо до Германия. Оная - Западната. Затова му вярвахме повече на "Вефа".

Там чухме за "брадатите" Тренчев и Собаджиев. И за Жельо. За бай Милан и Стефан Савов....../бог да го прости/!

Помня кои ни говориха на първия митинг - Вагенщайн и Владимир Левчев, Воденичаров и "дисидентът" Жельо. Те ни говореха за "перестройка ".

А ние умирахме от кеф. Радвахме се на плакатите: Тошо с раиран костюм. Викахме с тъмните жени: искаме си имената. Колко сила имаше в тези хора. Чак страх да те хване. Трябва да им признаем - бяха викали свободата преди нас.

А ние се озъртахме на този митинг. Страх ни беше. Че ни будеха. От съня. Оня, 45-годишния. Времето на смърт. За цялата ни интелигенция. Времето на лагерите. На хилядите съсипани животи, на "комсомолски" бригади. "Ние изграждаме прохода - проходът изгражда нас". Хубаво ни изгради - направи ни каменни. Приспа ни.

Тровеше ни "Кремиковци". А те ни пееха за "чиличните ръце" на металурзите. Приспивна песен.

Обгазяваха ни в Русе. С интернационалната помощ на братския румънски народ.

Искаха да сме 13-а република на великия СССР. Подстригваха ни косите, а с това и мислите. Драха ни тесните панталони. А всъщност ни късаха мечтите

И мислехме, че всичко ще свърши на 10 ноември. 

Глупости. Така ни каза наскоро Бойко. Не можел да се мери с Тошо, с построеното от него.

Вярвах му на Бойко. Но рухна, за да... духа обувките на Тошо.
Ще преживеем още един. Щом минахме през Тошо, оживяхме през най-гадната Лукановата зима, през царски обещания... Щом ни управляваха трима наведнъж.
Само че... дъжд или пари ще ваят, но не за нас а за други, за които ще Ви напиша, а нас ни остава бедствената и бедната киша!

Уморих се да почваме отначало. А вие? Продължете! Без борба , ще си останем жалки твари, ами то момичетата правят свирки на разни гъзари!... Помислете!!!...

Николай Николов.