Какво представлява днешна България? Всичко друго, само не държава на българите.
На 21 октомври 2008г. Георги Ифандиев бе поканил в своето предаване “Между редовете” по телевизия СКАТ някакъв Михаил Трендафилов. Темата беше за плана “Нева”. И почнаха едни цифри, едни имена, едни ръкомахания. В крайна сметка стана ясно, че в края на 80-те години комунистическата върхушка в България с помощта на Запада и при съучастието на съветското ръководство е успяла да открадне около 15 милиарда долара. Сензационно разкритие, нали? Ами! Разкритието щеше да бъде сензационно, ако беше казана цялата истина. А цялата истина е, че парите не са били откраднати. Тези 15 милиарда са сумата, срещу която България е била продадена. Заедно с населението. Западът е платил тези 15 милиарда, за да купи както българската земя, така и народа, така и нас с теб. Според хора, близки до бившия шеф на ДС по онова време – ген. Григор Шопов, сумата е доста по-голяма, 70, дори 75 милиарда. А сега се заговори за още по-голяма сума – 150 милиарда долара, откраднати от България. Но в случая нас ни интересува механизма. Комунистическата върхушка ни е продала, а Западът ни е купил. Ето защо сега ние сме превърнати в безгласни роби.
Да видим в тая наша бивша държава на какви институции се радвахме. Почваме от Държавния глава. След Петър Младенов, тримата български президенти са от небългарски етнически произход. През 1999 година тогавашният вицепрезидент Тодор Кавалджиев в частен разговор бе принуден да се съгласи, че България е престанала да бъде държава. Значи държавния глава спокойно можем да го отпишем. Българинът трябва да разглежда президентската институция като насочена срещу неговите интереси. Като насочена срещу интересите на неговите близки и приятели. Българинът няма свой президент и трябва да свикваме с тази мисъл.
Следва Народното събрание, законодателната власт. Представените там управляващи партии също се оглавяваха от лица с не български произход. В Народното събрание присъства една откровено терористична и антибългарска партия – ДПС. В Народното събрание седят доказани престъпници и този факт се приема за нормален. Дори най-беглия анализ ще покаже, че българското Народно събрание може да представлява всеки друг, но не и българския народ. Също и законите, приемани там. Те не са в полза на българите. Законите, приемани от българското Народно събрание целят пълното унищожение на българския народ. Българското Народно събрание е събрание на българоубийци. Преди известно време бе изнесена справка, според която за последните 16 години така нареченият “Парламент” е взел 20 776 незаконни решения. Защо изобщо някой смята приетите от тях закони за законни? Спомнете си как потънаха в парламентарната тоалетна 500 хиляди български подписи с искане за спасяване на АЕЦ “Козлодуй” и ще разберете, че депутатите в българското Народно събрание не смятат българина изобщо за човек. Ако пък случайно някои от тях го смятат, то си мълчат пред страх от репресии. От такова Народно събрание законност и справедливост не можем да чакаме.
Следва изпълнителната власт. С предишния министър-председател евреин. И с предишния министър-председател, той пък беше от някаква мулти-националност. И по-предишния – циганин. Не че в една или друга народност има нещо лошо, обаче всеки човек така е устроен, че първо помага на своите, а едва после на чуждите. Така че какво можем да очакваме от правителства, ръководени от небългари? С министри бандити. С министри крадци. С министри морални изроди.
Изпълнителната власт се грижи как да вземе повече от народа и да разпредели взетото между свои хора. Ще бъде престъпление пред децата ни и пред самите нас, ако приемем, че една такава власт е и може да бъде законна. За българска изобщо не говорим. Коя от всичките власти е българска? Съдебната? С психично болни прокурори, приятели на мафиоти и терористи. Със съдии, съдещи не по закон, а според размера на платения подкуп. С адвокати, които откровено отказват да те защитават, защото си етнически българин.
Четвъртата власт ли е българска? С германски, израелски, португалски, турски и руски вестници? С антибългарските телевизии? С чалгаджийските си радиостанции? Кое от тези небългарски информационни средства ще ви каже истината за днешна България? Кое например ще изрече истината, изписана преди няколко години върху стената на клуба на НДСВ в Добрич “Всички политици са българоубийци”? Иначе „В България съществува пълна свобода на словото. Но само в случай, че не проповядваш: фашистка, расистка, нацистка, шовинистическа, националистическа, патриотическа, антигеноцидна, антикомунистическа, антисоциалистическа, антинационалсоциалистическа, антиглобалистическа или друга антидемократична идеология. Свободата на словото в България е гарантирана, освен в случаите, когато не е насочена срещу: евреи, цигани, негри, търговци на едро, търговци на наркотици, норвежци, американци, турци, членове на управляващи партии, японци, китайци, милионери, ескимоси и други етноси; срещу демократи, социалисти, комунисти, либерали, марксисти, икономисти, прависти, хитлеристи, министри, рецидивисти и прочее демократични субекти; срещу депутати, бивши, настоящи и бъдещи, срещу приватизатори, мобилизатори, модернизатори, реформатори, мафиотизатори, срещу членове на техните семейства, срещу техните братовчеди и приятели, срещу наемни убийци, срещу масови убийци, срещу чужди шпиони. Спазваш ли тези малки ограничения, можеш да си говориш и пишеш на воля срещу българите в бивша България. В България свобода има колкото щеш. Имаме си даже и Движение за свободи. Само че то пък има твърде малко общо с българите. Та за България ли ни беше думата или за свободата?”
Данъчните, които събират данъци почти само от етнически българи. Социални служби, които подпомагат с малки изключения почти само етнически цигани.
Полицията, която не смее да защити българи, когато те са обект на цигански изстъпления. Здравеопазване, изграждано на принципа “умори бедния”. Разорените читалища, претопените паметници на български герои, разпродадените и подарени съкровища на българската история. Кое в България още е българско? Кое? Кое, освен обезверения и измиращ български народ? Погледнете изрезката от в-к “Български глас”, това е писано още през 1991 година. Нима написаното не се сбъдна? Какво още чакаме?
Няма никакъв смисъл да се обръщаме към институциите. Нито помощ, нито закрила, нито съдействие ще получим от тях. Тях изобщо не ги е грижа за тежкото ни положение. Днешните уж български институции съществуват не за да помагат на българина, а за да го унищожат. Докато им вярваме, докато се надяваме, докато разчитаме на тях при решаване на нашите проблеми, нищо добро не ни очаква. В една държава институциите биват създавани заради народа. Да гарантират живота му, да го бранят срещу неправдите. Тук се случи обратното. Народът се превърна в храна за ненаситните институции, те се хранят с него, докато не го изядат. Затова не им вярвайте. Не разчитайте на тях, не се надявайте. Свикнете сами да си бъдете помощ и опора. Свикнете да търсите близки хора при решаване на сложни проблеми. Обграждайте се с приятели. Помагайте си един на друг. Само така ще бъдете поне в относителна безопасност.
Някога казвахме, че е по-добре да си здрав, но богат, отколкото болен, но беден. От скоро ми казват, че съм длъжен да бъда беден и болен, за да могат някои си Поган, някой си Саксофонски, някой си Сер гей, Моника Праси или Лидия Шугава да забогатяват още повече. Хубаво, ама на мен такава демокрация не ми харесва. Предпочитам да живея по-добре, отколкото гореизброените и бюлюкът около тях да натрупа някое и друго милионче и милиардче в повече. Аз не искам моя живот и живота на семейството ми да принадлежат на типове, скъсали с всичко човешко в себе си. Аз не искам нито комунизъм, нито демокрация. Аз искам да живея.
Няколко думи за „социалното здравеопазване”. Представете си нормален, работещ човек, който много години редовно си плаща всички данъци и здравни осигуровки. Този човек в един прекрасен миг се разболява тежко. Първото, което ще установи е, че въпреки всички осигуровки, той пак е принуден да дава пари за лечението. Иначе просто няма да бъде лекуван, няма даже изследвания да му направят. Плащай или чакай – ако трябва с години чакай, без пари нищо няма да дочакаш. После идва ударът с болничните. Тъй като човекът се е разболял тежко и втори месец е в болнични, не получава заплата. Болничните щели да бъдат изплатени дявол знае кога. Какво се случва, ако този човек няма близки, които да му помогнат? Спират му тока, няма пари за храна. И така нататък, докато човекът умира. Обикновено смъртта настъпва след седмица-две. Ето, това е нашата „социална държава”. Ако беше евреин, циганин или представител на някое сексуално или религиозно малцинство, помощ щеше да се намери. Но не и за българина, който цял живот е бил съвестен към държавата и без да гъкне си е плащал с надеждата, че когато изпадне в нужда, тя, държавата ще го защити. Ядец! Държавата, намираща се във властта на българомразци само ще му помогне да умре по-бързо. Затова обвиняваме нашите законодатели, както и висшата изпълнителна власт в масови умишлени убийства на българи. Обвиняваме така наречения Конституционен съд в съучастие с убийците. Ние апелираме за доживотни присъди на всичките тези престъпни типове, когато в България бъде възстановена българската Държава, и когато бъде създадена истинска съдебна система. Имам предвид конкретен случай и нека някой демонокрад се опита да ме опровергае. Няма никакъв смисъл да плащаме здравни осигуровки, които отиват за лечението на циганите, а нас ни оставят да мрем като кучета. Това е реалността, колкото и да не ни харесва. Не ни остава нищо друго, освен да променим реалността. В противен случай ние, българите ще бъдем изтребени до един.
Държавата вече не е наша. Българската държава попадна в чужди ръце и тази чужда държава разгроми нашите български кръгове – семейство – род – племе – народ. Ако сме все още българи, ако е останало все още нещо българско в нас, нека ние на свой ред унищожим тази българоубийствена система и нейните нечовешки правила. Нека я съсипем така, както тя съсипа нас и нашия живот.
Нека я изметем оттук. Да я пратим откъдето е дошла. А после върху разчистеното място нека отново издигнем нашия български Дом.
Николай Николов
