ПЪТУВАНЕ ДО ГНИЛОТО СЪРЦЕ НА ЕВРОПА

Един евродепутат има смелоста да разкаже:

Джефри Титфорд
депутат от Европейския Парламент:
Искам да ви отведа до сърцето на Европа – гнилото сърце...

Елате с мен, като в сценарий на филм от 60-те, “в слънчевия Страсбург, дом на Европейския Парламент”. Как бих искал Вие да сте тук.

...аз се чувствам винаги обезкуражен и обезверен, когато заедно с моите колеги, на цената на огромни разходи, се събираме там всяка четвърта седмица, на теория в служба на демокрацията. Докато съм там, аз ставам още по-обезверен, след като от мен се изисква да гласувам за наистина стотици и стотици допълнения на директивите и регулациите, които движат “Европейския проект”.
Всяка една – всяка следваща от тези директиви може да стане причина някой трудолюбив мъж или жена да загубят работата си, може да разбие семейство, дори може да коства живота на някого.
Елате... Помогнете ми да се справя с непосилната задача, с която трябва се справя, ако искам да изпълнявам своите задължения съвестно ...

Моя екип трябва да събере докладите за проекто-директивите, проекто-регулациите, внесените за разглеждане резолюции и всичко останало, за което от мен се очаква да дебатирам и гласувам.

Пада огромно четене, а съдържанието е печално.

Обемът на материалите е такъв, че дори при най-големия ентусиазъм на света е необходим много по-голям екип от този, с който разполагам. Ние се опитваме да бъдем експерти в обработката на материала. Това е рискована работа. Ако допуснем грешки, аз бих изпитал огромно съжаление за тези, които без да искам съм предал.
И така, аз трябва да ви се доверя, че ще приготвите обобщение на всеки даден доклад, което да е максимално акуратно.

След това преминаваме към следващия етап на парламентарния процес. Вземаме участие в заседание на нашата политическа група – посветено на това колко време за изказване ще бъде отделено на всеки от нас... ние обикновено получаваме между 7 и 10 минути на ден, които трябва да разпределим между 16 депутати. Ако аз и моят колега Найджел Фарадж имаме наистина голям късмет, на двамата ще ни се паднат по две сесии за изказване за една седмица, всяка с продължителност от 90 секунди.
Това време е абсолютно фиксирано. Просрочиш ли го с няколко секунди, гонгът удря и микрофонът ти е изключен. Дебатът секва. Аз може да говоря за съдбата на британските фермери (с най-висок процент на самоубийства в страната – бел. прев.), но ще ме видите говорещ в звуков вакуум, докато „дебатът” се прехвърля на друг „подгонен” депутат.
Никой, доколкото аз мога да преценя, не слуша въобще нашите изложения,
освен назначените професионални преводачи. А ние говорим тук за фундаменталните свободи на милиони хора.
И така, преминаваме през този фарс, тази пародия на демократичен процес и сега идва времето да се гласува.

Сега и само сега парламентарната зала се изпълва,

често до нейния капацитет. Депутат след депутат заемат своите номерирани столове, поставяйки техните електронни карти в уреда за гласуване.
Такова съвестно отношение към задълженията заслужава адмирации, ако не се вземе предвид, че ако те не са там за гласуването, техните дневни (солидна сума) ще бъдат отрязани с 50%. Ако те не изпълнят другите изисквания за присъственост, секретарските им средства се отрязват с 50 %.За малко повече от един час на полукръглата сцена от нас се очаква да гласуваме повече от 200 пъти - по едно гласуване всеки 20 секунди – всяко от тези гласувания имащо директно отражение върху живота на стотици, понякога милиони хора. Всичко това, ръководено от умиращия от скука така наречен президент,
който седи отпред. Нали светът толкова обича изтощения брояч в голямата зала за бинго.
По-големите политически групи понякога имат своята версия на диригент, който е ангажиран в барокови театралности, разпервайки ръце,
показвайки палец – долу или горе, за да показва на своите членове как да гласуват.
В момента, когато гласуването свърши, парламентарната зала се изпразва като киносалон, обхванат от пожар.
Запомнете: В този парламент няма внасяне на депутатски проектозакони. Нито един закон или резолюция не произхождат от парламента. Всяка директива или регулация е написана от комисията, минава през фарса на гласуването и става Европейски Закон. Че те ще станат закон, е нещо предопределено.
Дори ако парламентът, поразен от някаква голяма аномалия, реши да гласува против, това няма да има никакво значение.
Резолюцията тогава минава през допълнителен процес, наречен "помирителен", където гласуването може да бъде анулирано и декретът утвърден.
Нашите гласове не могат да контролират дори една директива. Ние сме там единствено, за да въплътяваме илюзията за демокрация, осигурявайки облицовката на това, което е фундаментално недемократичен процес.

Съставът може да се смени, но представлението винаги продължава, актьорите си прибират заплатите на касата и хукват, за да не изпуснат банкета след него.
Наивно, когато аз и моите колеги бяхме избрани за депутати,
ние си мислехме, че заемаме централно място,
близко до сърцето на целия проект, където ще получим информация за това, което Европейският съюз наистина е и се стреми да постигне и ще можем да информираме нашите избиратели, които иначе са лишени от каквато и да е реална информация...

Джефри Титфорд

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

БОГ ИМА! МОЖЕ БИ, ЕДВА ЛИ НЕ! ТА НИЕ СМЕ СИ БОГ?!

Учени от Бристолския университет са установили, че всички деца по света се раждат с първоначалната вяра в свръхестественото и Висшия разум. И всички, изследователи смятат, че тези групи от хора, които вярват в Бог, в справедливостта и подредеността на света, укрепват социалното сближаване и по този начин увеличават своята способност си за оцеляване.

А тези, които не вярват в нищо, са изчезнали като динозаврите. Немски математици прецизно са изчислили че вероятността Бог да съществува е 62%. Като цяло, това е странно, но това е чиста физика и математика и много учени са се заинтересували от този извод. Това се дължи на факта, твърди британски учен Найджел Катленд , че  "Много учени в резултат от изследванията си са принудени да стигнат до извода, че зад порядъка, сложността и красотата, която те наблюдават, стои разум който многократно превъзхожда техният собствен"??!!!!!  . Австралийски учен Пол Дейвис, професор по математическа физика в университета в Аделаида, автор на няколко книги, които доказват наличието на по-висш разум, дори е бил удостоен с премията „Теплтон" за прогрес и укрепване на религията." Според него, науката е достигнала зрялост и сега предлага по сигурен път към Бога, отколкото религията.

Франк Тайплър, друг световно известен учен , в своята книга "Физика и безсмъртие”, създава теорията на вселената от нейното начало до край, като използва изключително формули от физиката и математиката. Той доказва съществуването на Бог, възкресението от мъртвите и вечния живот. Учените вярват, че зад хармонията и съвършенството стои по-висш разум. В вярващия мозък се появяват особени характеристики.

Учените в Торонто са доказали, че вярата в Бог помага да се отървете от тревожността и стреса до минимум. Психолозите от университета отбелязват разликите между мозъка на вярващи и невярващи. Те провеждат тест контрол, който позволява използване електроди за измерване на мозъчната активност. Оказва се, че религиозните хора имат много по-малка активност в предната част на мозъчната кора - областа на мозъка, която променя поведението, и сигнализира за нуждата от внимание и контрол, в резултат на емоционален стрес. Колкото по-силно е религиозното вярване, толкова по-малко грешки е направила тази област на мозъка. Канадски невролози с задоволство обясниха, че даже хората, които просто вярват в съществуването на Бога, а не само редовно ходещите на църква, имат по-рядко несигурност и имат много по рядко нервни разстройства. И те са по-малко притеснени за неуспехите в живота. Това е като специфична функция, която се появява в мозъка на вярващите. Освен това, религиозните убеждения оказват и успокояващ ефект върху нервната система.

ВЯРАТА премахва болката. Известно е, че светите мъченици, благодарение на своята вяра в Бога, са издържали ужасяващите мъчения - например стареца Амвросий Оптински страдал от много тежко заболяване заболяване, за което лекарите казали, че ако беше обикновен човек, ще умре в рамките на половин час, то той живял и почти четири десетилетия.
Оксфордските учени са се ангажирали да изучават как този феномен, като молитвата, медитацията, а и вяра в Бога облекчават страданието. Тези експерименти са проведени и продължават да се провеждат от учените от различни отдели на университета - наука, философия, теология. Но в началото в Оксфордския Център за изследване на мозъка, изследователите събрали 12 привърженици на католическата вяра и същия брой атеисти. Всеки един от участниците в експеримента с външната страна на дланта е бил свързван с електрод и са му пускали електрически импулси. При този опит им предлагат да съзерцават две картини на майстори от епохата на Възраждането – платно от XVII век на художника Сасоферато (Джовани Батиста Salva), изобразяващи Дева Мария и живопис от XV век - "Дамата с хермелина" на Леонардо да Винчи . Богородица е избрана, защото тя трябва да извика религиозните чувства на вярващите. В рамките на половин час всеки от католиците и атеистите, намиращи се в камерата за сканиране с ядрено магнитен резонанс (ЯМР) и съзерцавайки определените платна, са получили четири сеанса от общо 20 електрически разряда. Тези, които се обърнали към образа на "Въведение Богородично", според учените, почувствали, че "са в безопасност" и, че "тя се грижи за тях", " и не се притеснявали и даже чувствали успокоение ." И сензорите показали, че те са усети болка средно с 12% по-малко при съзерцаване на религиозните предмети в сравнение с работата на Леонардо. Освен това, както е показал скенера, при вярващите се осветява предната дясна част на мозъка, което предполага включването на невронна активност при модулацията на болката, докато при атеистите не е имало реакция на мозъка, а също и промяна в нивото на болката и страха през целия експеримент при разглеждането на двете картини.

Николай Николов

ТАЙНАТА НА КИВОТЪТ - ЧАСТ ТРЕТА

ДРЕВНИТЕ ТЪРСАЧИ НА ИЗГУБЕНИЯ КИВОТ

Подобни са съвпаденията и с историческите личности, превърнали в смисъл на живота си търсенето на свещен предмет, символ на божествени сили или наследство. Такива са Аменхотеп ІV /Ахенатон/, Бодуен дьо Бурк /Бодуен ІІ/, Галахад – рицар на Крал Артур, катарският маг Есклармонд дьо Фуа, Иниго Лопес де Лойола /по-познат като основател на Ордена на йезуитете Игнацио Лойола/. Обективно погледнато, главната цел на търсенията им вероятно е един действително съществуващ обект, който има способността да активира хипокампуса в човешкия мозък, областта, свързана с човешкото подсъзнание. Подобно устройство може да е било изобретено хилядолетия преди съвременната наука да стигне до идеята, че това е възможно. Сега няма да се спираме отново на смайващите постижения на Древните – като доказателство, че някои от уменията им не са достигнати и днес. Ала не “кутията”, обкована със злато, а съдържанието й е още по-интересно. Кристал, зареден с високи енергии?

"Възможно е още в древни времена необразованите островитяни /ранните лемурийци?/ да са открили въз основа на наблюдения, че има пряка връзка между активираните кристали и промените в човешкото съзнание, както личи от съществуващите ритуални практики". В планините на Юта и в Колорадо индианците от народността юте от племето ункомпагре все още събират пиезоелектрически кварцови кристали за своите ритуали. Същото са правели лемурийците от Тихия океан, силно земетръсен район, наричан Огнения пръстен, които наблюдавали в продължение на много години отношенията на кристалите с геофизичните сили и човешката духовност. Митичните предания за Те пито те Кура на Великденския остров, Похаку о Кане на Хавай, Пуна Му в Нова Зеландия, японския Канаме иши, перуанския Пайпикала и тибетския Чинтамани, както и сред много други общества от тихоокеанското крайбрежие на Америка през Полинезия и Микронезия до Австралия и Азия, свидетелстват, че древните народи са използвали определени камъни, заради способността им да резонират със земните и психическите вибрации.


Н.Рьорих стига до Чинтамани, няколко къса от него лежат в колекции. Ако приемем, че Кивотът продължава да действа скрит под земята на Лурд, “чудесата” и неговото “умерено проявление” в психотропен аспект не е ли благословия за хилядите вярващи?


КРАДЦИ, А НЕ СТРОИТЕЛИ НА КИВОТА


“Към края на ІV хилядолетие пр.Хр. приближаването на четири комети и метеоритният залп, който се изсипва върху земята, нанася огромни щети на почти всяка съществуваща през този период цивилизация. Макар че жителите на Атлантида събират сили и започват наново да градят своя свят, учените от острова решават на всяка цена да предотвратят или поне да ограничат унищожителните последици от евентуален бъдещ природен катаклизъм. Те изобретяват голям кристал, камъка Туаои, главната част от геодезичен механизъм, който трябвало да преобразува сеизмичната енергия в електрическа. Провеждайки наблюдения върху планетата, атлантите установяват, че абсолютният център на Земята се намира в делтата на Нил и точно там е идеалното местоположение на техния преобразувател. Преместват се там и заедно с местното население осъществяват колосалния проект по строежа на преобразувателя, монтиран в “саркофага” в погребалната камера в Голямата пирамида – съществена инженерна част от уреда. Впрочем, макар също в несигурна от геологическо естество зона, династичното общество на Египет под управлението на фараоните и с помощта на геодезичното съоръжение на атлантите, съществува успешно през следващите 1800 години.” – това е теорията на авторите. Тя се развива още по-шокиращо.


Фараонът Ахенатон премества кристалния кондензатор в новата си столица Хоризонта на Атон, 17 години по-късно бившият военачалник Ейе връща камъка /кристала/ Бенбен в Пирамидата. Някъде ок.1227 г. пр.Хр., възползвайки се от настъпилия хаос при нашествието на морските народи в Египет, бившият съветник на фараона и бивш жрец /т.е. посветен в тайната грамотен човек от върхушката/ Рамозе Хаментеру прониква в пирамидата и открадва камъка. Налага му се, заедно с последователите си, да бяга в пустинята, понесъл със себе си Бенбен: събитие, отразено много векове по-късно в Библията в книга “Изход”. В нея се описва изработването на Ковчега на завета, който на практика е съд, хранилище, в което бил поставен откраднатия камък. Един от еврейските водачи, Исус Навин, превръща кивота в оръжие и го използва с огромен успех срещу различни цели в прехода към Обетованата земя. Кристалният кондензатор обаче проявява непостоянната си природа и убива много хора, евреи и неевреи. Пленен е от филистимците и е върнат. Соломон издига първия храм за Арон ха Берит, както бил известен сред евреите египетският Бенбен. Преди победата на вавилонците, които през 587 г.пр.Хр. завземат и ограбват града, Кивотът е прехвърлен в специално изкопана шахта в тайно помещение под храма, където остава скрит поне 1714 години. Тогава първите девет членове на Ордена на тамплиерите, благодарение на сведенията на един равин, установяват местоположението на ковчега под джамията Ал Акса в Храмовата планина на хълма Мория и го изнасят тайно. Фландрия, катедралата в Шартр и катарската крепост Монсегюр са вероятните му последни пребивавания. През 1244 г., когато кралската армия на кръстоносния поход срещу катарите накрая завзема замъка, артефакта-уред /с вероятно отдавна угаснало действие/ отново е изнесен.


ПО СЛЕДИТЕ НА… ИНДИАНА ДЖОУНС


Последното споменаване в Стария завет, че Ковчегът на завета се пази в Йерусалимския храм е за 622 г.пр.Хр. А Патрик Бърн пише: “Всичките ми проучвания водеха до един и същи извод, а именно, че той все още съществува.”


Греъм Филипс е почти сигурен, че това, което Йеремия укрива нейде из отвесните каньони близо до Петра, е онова, което изтласканите кръстоносци прибират от храма в Едом. Как иначе ще се намерят три от 12-те камъка от нагръдника. Бърн счита, че ударът на френския крал Филип IV Хубави и послушния му папа Климент срещу тамплиерите е продиктуван тъкмо от желанието му да намери и присвои не просто богатствата им – а конкретно кивота. И вероятно тогава той е укрит за последен път във вече не библейската човешка история. Филипс вярва в съхранения Ковчег на завета, Бърн е още по-голям оптимист. Той прогнозира “появата” му най-късно в идните 3-4 години. Дали за да ни спаси от края на света?


В търсенето на изгубения кивот Патрик Бърн отхвърля тезата на Андрюс и Шеленбергер, че тялото на Иисус Христос се намира на определено място /в Карду/, защото “немислимо е толкова много римокатолически църкви да са подравнени с тялото на Христос, само за да отрекат възнесението му. Има само един артефакт, който би накарал хората да строят църквите си обърнати към него, и това е Свещеният кивот.” А той, може би, засега, е някъде измежду църквите в Рен льо Шато, Пеш Карду, Бонферан или “Сент Мадлен” в Троа. Според скицата на Сониер /не всичко в “Шифърът на Леонардо” е измислено!/ и според книгата на Патрик Бърн.


Кивотът като геосеизмичен преобразувател пък е историята на Джоузеф и Бодуан… А проклятията над израилевото потомство се увеличават: не стига, че предали Месията, че той пък може и да не е възкръснал, ами и Бенбен-а на атлантите от Египет откраднали. Покоят и благоденствието, които им е донесъл са силно относителни.

С любезното съдействие на Емил Братанов

Николай николов

ТАЙНАТА НА КИВОТЪТ - ЧАСТ ВТОРА

КИВОТЪТ КАТО КОНДЕНЗАТОР НА СЕИЗМИЧНА ЕНЕРГИЯ

Емил Братанов

Прер.и доп.от публ.в сп.Усури

Възстановената история на Камъка на съдбата от Лемурия и Атлантида /пренасян след големите циклични тектонични катастрофи от един континент на друг, чак до Египет в няколко хиляди години по-близката човешка история/, до изчезването му след падането на Монсегюр е един ясен и недвусмислен разказ за авторите – проследяващи тъкмо такава вероятна хронология. По-нетрадиционна този път е отправната точка – много далеч назад в съществуването на цивилизации, които до днес не са еднозначно признати. Но изглеждат толкова вероятни за неортодоскалната наука, колкото самия Египет или древна Елада. И веднага да отбележим: всичко това превръща Кивотът в нещо различно от библейската “радиостанция” на Бога, поръчана на водача на Израилтянския народ при лутането към Обетованата земя. Всъщност, в изследването на Джоузеф и Бодуан /самата тя - далечен потомък на владетеля, основал Ордена на тамплиерите/, ударението е поставено не изобщо върху “кутията” за скрижалите, а заровено в съдържанието й; един кристал, най-малкото, “работил” хилядолетия в саркофага на Царя в Голямата пирамида /също “кутия” с подобни пропорции и обем, но каменна/ като енергиен кондензатор на геофизични енергии, опазвал долината на Нил от природни бедствия, които унищожили Лемурия и Атлантида.

След превземането на крепостта на катарите, историята на свещения обект поема в няколко различни посоки, много от които напълно възможни, защото на различни места се появяват повече от един кивот или други подобни граали. Ковчегът на завета се оказва и камъкът Туаои, донесен от атлантите, за да възстановят цивилизацията си в делтата на Нил, което го прави най-великия мощен кристал, сътворяван някога. А той е и камъкът Бенбен от Голямата пирамида и сетне свещеният Граал на тамплиерите.

КИВОТЪТ КАТО МИТОВЕТЕ ЗА ЛЕТЯЩИТЕ БОГОВЕ

Зависи наистина от избраната отправна точка на търсенията. Ако се “отървем” от Библията – една съмнителна компилация, обслужваща неприкрити интереси за господство и подчинение; и потърсим “световно” присъствие на божествени магически артефакти, картината ще ни напомни онази с наличните по всяко кътче на планетата ни древни предания за летящите Богове, уменията и обещанията им.

Откриването на почти еднакви устни предания сред народи, отдалечени един от друг на хиляди километри и години, може да означава само едно, твърдят авторите: “…че всички те говорят за един и същ обект, физически артефакт, почитан като най-ценното нещо, което даденият народ можел да притежава. Това бил камък, обикновено скъпоценен, най-често кристал или метаморфна скала с кристални жили, почти винаги асоцииран със земетръсната активност, излъчващ силна светлина, и най-важното – притежаващ способността да осъществява пряка връзка между хората и божествената сила.” Всички имена, които получава този обект от народ в народ и от епоха през епоха, са свързани със светлината и отразяват неговите качества: Камъкът Феникс, Изумрудените скрижали, Съкровището, което изпълнява всички желания, Огненият камък, Сияещият трапецоедър, Пъпът на светлината, Слънчевият камък, лъчистият Граал, искрящият Арон ха Берит, Пъпният камък на митичния японски герой Кашима Даймиоджин. И превръщат местоположението му в “световна ос”, Пъп на света.


Посветил над 20 г. в търсене на Кивота, който е и Граала и още много неща, Франк Джоузеф намира безбройни съвпадения. “Свещеният обект винаги е имал специални пазители: атлантското братство на камъка Туаои, наблюдателите ростхау от платото Гиза, бдящите над Гирон Гагел – кристала на маите У Мамас, свещениците левити, служещи на Кивота на завета, тамплиерите, катарите, рицарите на Граала и Ордена на Гроба Господен, вилмаристите в Канада. Най-често те охранявали свещения си товар в централно ситуирана планинска област или подобна на такава структура или култово средище: Голямата пирамида, Хоризонта на Атон на Ахенатон, Делфийския оракул на върха на Парнас, Синайската долина, оракулът в Делос на планината Кинтос, Храмовата планина в Йерусалим, катедралата в Шартр, крепостта Монреал на Бодуен Първи и другия Монреал – на Анри дьо Вентадур и Жак Картие, катарския Монсегюр, Мунсалваш на Фот Ешенбах, Монсерат на Лойола.”

Със любезното съдействие на Емил Братанов 

Николай Николов 

@ НАСТЪПИ ВРЕМЕТО ДА ОПРАВИМ СТРАНАТА СИ! @

Хайде сега да се повеселим малко! Дойде време да покажа и себе си с прословутата метла на пук на цензурата на „Свежо”! Това е благодарение на моята приятелка от Интер - реклама от Словакия! 

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ