Преди повече от 60 години един човек показа, как може да се пречиства нашата вода по естествен начин и как може да се използва огромната й сила. Ако тогава се бяхме възползвали от познанията на Виктор Шаубергер, то щяхме да имаме не само хубава вода, но и евтина и чиста енергия, генерирана от водата и въздуха. Ако само бяхме заменили сегашната техника на взрива (експлозията) с биотехниката на безвзривно разрушение (имплозия), то всички големи проблеми на човечеството щяха да бъдат решени. Именно затова все още се мъчим с тях.
"Можем да видим, доколкото е записано в историята, че всички, които са се занимавали с разкриването на загадката на водата, са били жестоко подтискани. Даже намеците, които намираме в древните книги и които ни обясняват същността на водата, изчезват в следващите издания. Запазването тайната на водата е и средство, с което се гарантира силата на парите. Лихвените проценти растат само при несъвършена икономика.
Решаването на проблема със добиването на вода, и правейки възможно получаването на произволен обем и произволно качество на водата, в което и да е място, ще позволи на хората отново да усвоят огромните пустинни земи и ще намали цените на хранителните стоки, както и цените на машинните мощности до такова минимално ниво, при което ще отпадне изгодата да се спекулира с тях. Изобилието от храни и икономичната производителност на машините са толкова съкрушителни доводи, че самата представа за света и възгледите на хората ще претърпят изменение.
Запазването на тайната на водата е най-големия от капиталите. По тази причина всеки опит за разкриването й бива безпощадно унищожаван още в зародиш."
Виктор Шаубергер (1885-1958), обикновен горски, е направил, вероятно, най-фундаменталните открития на ХХ век и със своята техника на завихрянето е открил за човечеството съвсем нови източници на енергия. Виктор Шаубергер, човекът написал тези думи преди повече от 50 години, бил необикновен. Човек, изпратен от Бога, за да върне на "просветените" хора древното знание за същността на водата. Безкомпромисно честен човек, напълно предан на природата. Човек, който през целия си живот се борил неуморно и накрая, сломен, умрял в бедност и самота.
Но той оставил наследство, безценно богатство, а знанията продължават да вдъхновяват и се превръщат в осново на множество поразителни разработки. А всъщност Виктор Шаубергер е открил само това, което отдавна е било известно на инките, монголците, древните критяни и тибетските монаси - че всяка вода се завихря, и ако й се позволи да тече по естествен начин, може да създаде истинско чудо.
Познанията на Виктор Шаубергер били революционни. Те опровергавали няколко закона на хидрологията и излезли далеч извън рамките на това, което ние, хората, знаем за водата. Учудващото е, че много учени до момента не разбират това, за което той е говорил. Един от тях, проф.Вилхелм Балтерс бил принуден чистосърдечно да си признае: "Как да разберем езика на Шаубергер, щом работите му принадлежат на бъдещето!" Но бъдещето вече настъпи!
Нека се върнем назад, към корените на Виктор Шаубергер. Той е роден през 1885 в провинцията, в австрийското с. Плекенштен, като пето дете от общо девет. Чичо му бил последния императорски офицер в Бад-Ишле по времето на Франц-Йосиф. Баща му работел като главен лесничей, както и дядо му, прадядо му и прапрадядо му. Виктор бил истинско "дете на гората": по цели дни бродел сам из глухата, покрита с вековна гора местност около Плекенштейнското езеро и наблюдавал природата толкова отблизо и толкова внимателно, както днес малко хора са способни. Бащата на Виктор искал да изпрати сина си в университет, за да учи там лесовъдство. Но Виктор отказал, той смятал, че преподавателите само ще изкривят непредубеденото му естествено виждане за природата, както вече се случило с брат му, затова учил в обикновено училище за лесничеи и станал горски. Първия район, който охранявал, принадлежал на княз Адолф фон Шаумбург-Липе: това били 21 хектара почти недокосната вековна гора до Стейерлинг. Шаубергер обичал тази девствена гора, която едва ли била виждала хора. Недокоснатата природа на гората му позволила да получи първи впечатления и да проникне в същността на водата, която особено интересувала Виктор.
Намерено...
Николай Николов - следва продължение...
"Можем да видим, доколкото е записано в историята, че всички, които са се занимавали с разкриването на загадката на водата, са били жестоко подтискани. Даже намеците, които намираме в древните книги и които ни обясняват същността на водата, изчезват в следващите издания. Запазването тайната на водата е и средство, с което се гарантира силата на парите. Лихвените проценти растат само при несъвършена икономика.
Решаването на проблема със добиването на вода, и правейки възможно получаването на произволен обем и произволно качество на водата, в което и да е място, ще позволи на хората отново да усвоят огромните пустинни земи и ще намали цените на хранителните стоки, както и цените на машинните мощности до такова минимално ниво, при което ще отпадне изгодата да се спекулира с тях. Изобилието от храни и икономичната производителност на машините са толкова съкрушителни доводи, че самата представа за света и възгледите на хората ще претърпят изменение.
Запазването на тайната на водата е най-големия от капиталите. По тази причина всеки опит за разкриването й бива безпощадно унищожаван още в зародиш."
Виктор Шаубергер (1885-1958), обикновен горски, е направил, вероятно, най-фундаменталните открития на ХХ век и със своята техника на завихрянето е открил за човечеството съвсем нови източници на енергия. Виктор Шаубергер, човекът написал тези думи преди повече от 50 години, бил необикновен. Човек, изпратен от Бога, за да върне на "просветените" хора древното знание за същността на водата. Безкомпромисно честен човек, напълно предан на природата. Човек, който през целия си живот се борил неуморно и накрая, сломен, умрял в бедност и самота.
Но той оставил наследство, безценно богатство, а знанията продължават да вдъхновяват и се превръщат в осново на множество поразителни разработки. А всъщност Виктор Шаубергер е открил само това, което отдавна е било известно на инките, монголците, древните критяни и тибетските монаси - че всяка вода се завихря, и ако й се позволи да тече по естествен начин, може да създаде истинско чудо.
Познанията на Виктор Шаубергер били революционни. Те опровергавали няколко закона на хидрологията и излезли далеч извън рамките на това, което ние, хората, знаем за водата. Учудващото е, че много учени до момента не разбират това, за което той е говорил. Един от тях, проф.Вилхелм Балтерс бил принуден чистосърдечно да си признае: "Как да разберем езика на Шаубергер, щом работите му принадлежат на бъдещето!" Но бъдещето вече настъпи!
Нека се върнем назад, към корените на Виктор Шаубергер. Той е роден през 1885 в провинцията, в австрийското с. Плекенштен, като пето дете от общо девет. Чичо му бил последния императорски офицер в Бад-Ишле по времето на Франц-Йосиф. Баща му работел като главен лесничей, както и дядо му, прадядо му и прапрадядо му. Виктор бил истинско "дете на гората": по цели дни бродел сам из глухата, покрита с вековна гора местност около Плекенштейнското езеро и наблюдавал природата толкова отблизо и толкова внимателно, както днес малко хора са способни. Бащата на Виктор искал да изпрати сина си в университет, за да учи там лесовъдство. Но Виктор отказал, той смятал, че преподавателите само ще изкривят непредубеденото му естествено виждане за природата, както вече се случило с брат му, затова учил в обикновено училище за лесничеи и станал горски. Първия район, който охранявал, принадлежал на княз Адолф фон Шаумбург-Липе: това били 21 хектара почти недокосната вековна гора до Стейерлинг. Шаубергер обичал тази девствена гора, която едва ли била виждала хора. Недокоснатата природа на гората му позволила да получи първи впечатления и да проникне в същността на водата, която особено интересувала Виктор.
Намерено...
Николай Николов - следва продължение...