Да бъдем или да не бъдем . . . ЗАЕДНО?

Вече дойде датата на поредният глобален протест, изява или по точно събитие, защото това не е обикновен протест, това е опит за промяна на системата, на начина на управление и вземане на решения, на начина за водене на политика. Това е събитие имащо за цел да събере хората ЗАЕДНО, за да търсят решения заедно. Решения които днешната политическа и управленска класа не е в състояние да предложи и реализира поради прекомерното си сливане с частни финансови интереси, което я е направило зависима и марионетна.
Властта на парите се разпростря над цялото човечество, над механизмите за управление и вземане на решения, но тази власт колкото и могъща, е и толкова илюзорна, именно защото се крепи на вярата на хората в нея. А това доверие се срина главоломно именно поради концентрацията на парите като инструмент на властта в един малоброен кръг от хора. Те повярваха, че са успели да подчинят народите, че могат да ги направят послушни като контролират потока, количеството и стойността на парите, така както им е изгодно, по начини които винаги гарантираха тяхната печалба за сметка обедняването на хората.
Те си правиха сметки, че ще успеят да купят бъдещето на хората с парите които самите те отпечатват, на цената която те определят. Именно това бе целта на масовото отпускане на кредити, поетапното поробване и ограбване на населението. Те бяха сигурни в успеха на своя план, защото те определяха стойността на парите във всеки един момент. Те купуваха всеки които се опитваше да застане на пътя им, защото това не им струваше нищо, защото само те знаеха, че властта им се крепи на вярата на хората, че парите са нещо реално.
 И така тези които трябваше да представляват народите си, да управляват поверените им държави, да вземат решения и да ги пресътворяват на практика, всъщност бяха купени и заставени да работят в интерес на притежателите на капитала. Народите останаха без реален глас, без възможност да участват настина във вземането на решения касаещи тяхното бъдеще. Демокрацията бе превърната в трагикомедия, а обърканите хора се лашкаха от една партия към друга, от едно движение към друго, от един идол към друг в търсене на начин демократично да участват в собственото си управление. Уви, всеки когото избираха ставаше жертва на парите, покоряваше им се и започваше да им служи. Парите изкривиха и погубиха демокрацията. А хората все повече и повече се чудиха какво е объркано, защо демократичният механизъм на гласуването не работеше и като не намираха отговор изпадаха в апатия и безверие, загубваха вяра в собствените си сили и в смисъла на живота. Те бяха на крачка от поробването, върху тях бе оказан огромен медиен натиск, те не бяха оставени да мислят самостоятелно, насаждаше им се страх, несигурност и обърканост, заливаха ги с решения, анализи и планове за преодоляване на проблемите, но в основата на всички тези планове седяха парите. Внушаваше им се, че без пари решаването на проблемите е невъзможно и затова трябва още по-усърдно да работят, за да изработят необходимите средства за да си решат проблемите, докато проблема беше именно ПАРИТЕ тяхната същност.
Защото парите вече не се произвеждаха с работа, тяхното количество не зависеше от количеството произведени стоки, а точно обратното парите се изфабрикуваха преди да се появят стоките, парите се превърнаха във виртуални масиви от числа увеличаващи непрекъснато своето цифрово изражение, но не чрез производство, а чрез политически и финансови решения налагани от политическият и финансов управленски елит. Тези пари трябваше тепърва да се материализират, чрез труда на хората, но те са толкова много, че за да може срещу всяка парична единица да застане съответния продукт, хората трябваше да работят неуморно поколение след поколение. Причинно следствената връзка бе обърната, не труда създаваше пари, а парите изискваха да се полага още и още труд. Това бе и целта на финансовите институции.
 Но планът се пропука, системата не издържа, хората започнаха да се събуждат и то в сърцето на финансовата върхушка – Wallstreet. Хората започнаха да се събират заедно, да обсъждат, да търсят решения да заставят правителствата да ги изслушват, да се съобразяват с тях. Хората започнаха да търсят начин да отхвърлят властта на парите, да върнат тяхното изначално предназначение, а именно възможността да разменят по между си по-лесно плодовете на своя труд и дори да търсят възможност напълно да отхвърлят необходимостта от тяхното използване, защото само по този начин, биха успели да вземат властта обратно в своите ръце. Това движение показа и продължава да показва ясно и категорично, абсурдността и фалша на настоящата политическо-управленска система. То изправи едни срещу други избраници и избиратели, това е парадокса показващ нагледно, че системата не работи, че избраниците не изпълняват възложените им задачи, че служат не на избирателите, а на други сили и интереси.
Сега и ние българите имаме възможност да покажем на света, че сме узрели за промяна, че я желаем и ако все още не знаем как да я осъществим, то полагаме усилия и се събираме ЗАЕДНО за да обсъждаме и търсим решение, заедно с народите от целия свят. Именно това е сърцевината, ценността на това събитие, то възвръща реалното общуване между хората, а не налагането и внушаването на политики, чрез телевизора и масмедиите. Ние избираме кой да ни управлява, следователно би трябвало той да изразява и пресътворява нашите виждания за пътя на водената политика и вземането на крайните решения. Дали да има проучвания за добив на шистов газ, дали да има ГМО, дали да има нова АЕЦ, дали да инвестираме данъците в МВР или в наука и образование, това са все решения които трябва и могат да се вземат въз основа желанията на хората, а не на някакви измислени финансови рамки.
Време е и ние българите да станем от масите, да изключим телевизорите и да се съберем заедно на площадите, но не за да хвърляме камъни, не за да палим, не за да рушим, а за да търсим решения, да поставяме въпроси и да отстояваме позиции. За да покажем на управляващия елит, че не сме проста маса, тълпа, пияни лумпени и хулигани, а човеци мислещи и способни, отстояващи правата си. И една от първите ни цели, ако искаме да извоюваме свободата си наново, е да отхвърлим властта на парите, на банките на финансовите институции.
Дебатите са открити, референдума тече, включете се и вие, споделете идеите си, исканията си, вижданията си. Елате да обсъждаме ЗАЕДНО. Организирайте се, събуждайте хората около вас, съединявайте се. Проблемите са ни общи, не е време да се делим, елате да търсим решение ЗАЕДНО. Да бъдем или да не бъдем Заедно? – това е въпросът. Заедно с целия свят. ТИ РЕШАВАШ!

От Интернет.....



Николай Николов