ИСТИНАТА ТАКАВА КАКВАТО Е! - ТРЕТА ЧАСТ

Продължавам разказа на колегата както Ви и обещах.

И да започваме! Тук ще спомена огромния труд на госпожа Л.Манолова и къртовската и работа по издирването на документи справки свидетелства на лица и събития: ТУК

Рождената дата на задграничните дружества се смята 11 май 1973 година! Доста назад в времето нали? Средствата за задграничните дружества са били 20% процента от постъпилите в държавата печалби. Да спомена само, че масовата индустриализация в годините 1950 до 1973 -(общо 23години) водят до повишаване на БВП-(Брутния Вътрешен Продукт) на глава от населението от 1651 $ до 5284$. Тогава се зараждаше и комунистическата номенклатура.

Няма да пропусна да спомена, че на практика през всичките тези години България е нямала независима собствена политика. Всичко е било съгласувано с Москва или с КГБ! Ярък пример за това е така наречения от комунистите - Априлски Пленум на българската комунистическа партия! По лично нареждане на Хрушчов в България се назначава за първи ръководител на партията им Т.Живков. В СССР тече кампанията за борбата срещу култа към личността. Подет е от Хрушчов и последван от Т.Живков в България срещу бившият - свален първи ръководител Вълко Червенков. Датата е 6 април 1956 година.С решение на пленума - град Сталин придобил името си на 20 декември 1949 година става отново Варна на 20 октомври 1956година.

Умишлено започнах доста назад в времето, за да поясня събития дати разни личности и да поясня връзката помежду им.Така ще можем да добием ясна представа за нещата.

По време на протичането на Априлския Пленум Т.Живков лично информира Н.Хрушчов за развитието на пленума и решенията които са прокарани. В подготовката и хода на пленума Живков се опира на авторитетни партийни лица като председателя на Президиума на НС Георги Дамянов, секретаря на ЦК на БКП Димитър Ганев и члена на ПБ Енчо Стайков. Докладът на Живков е съгласуван със съветския посланик у нас Ю. Приходов.

На пленума се чуват и негативни оценки относно издигането на Тодор Живков. Членът на ЦК на БКП Йонко Панов заявява: „Сигурен съм, че в нашата партия има поне 500 души като него“. Относно политиката на пленума негативно се отнася и Добри Терпешев. Пленумът дава началото на т. нар. „Априлска линия“ на партията. В рамките на кампанията на борбата против „култа към личността“ (по подобие на борбата против „култа към личността“ към Сталин в СССР, с цел поощряване на инициативността) се извършва мащабна в началото и периодична след това подмяна на ръководни кадри в партията и държавата с нови функционери, верни на Тодор Живков и групата около него.

С избора на Живков е прекъсната наложената от Сталин линия управлението на България да се поверява на дейци на Коминтерна или на дълго пребивавали и свързани със СССР хора. От позицията си на партиен лидер (от 1954) Живков постепенно разширява контрола си върху управлението на държавата.

През 1962 оглавява изпълнителната власт в страната, като измества Антон Югов от поста министър - председател на България; през 1971 той отстъпва премиерския пост на Станко Тодоров, за да стане вече председател на новосъздадения Държавен съвет („колективен“ държавен глава).

Практиката на периодични кадрови смени с все по-нови и амбициозни кадри (и държането в страх на по-старите) продължава до края на управлението му на партията и държавата.

До тук за този пленум! Става ясно едно, че промените на политическата линия на Кремъл води и до промяна на властта в България! Сега за връзката с КГБ: България по волята на Т.Живков и неговото политическо обкръжение в бъдеще става най-близък сътрудник на КГБ. Нито една страна от бившия соцлагер не се е сближавал в такава степен с Комитета за Държавна Безопасност както прави това българското политическо ръководство!!!

˝В изпълнение на указанията на другаря Тодор Живков координацията и взаимодействието между ДС и КГБ да се издигат на такова равнище, че те да функционират като единна система, ДС да работи като филиал на КГБ.˝ - Ген. Димитър Стоянов, министър на вътрешните работи, 1975 г.

Живков провежда политика по установяване на нов тип взаимоотношения между София и Москва по линия на присъствието на съветските тайни служби в страната и контактите с тях. Дотогава предшествениците му Димитров и Червенков, работили в тясна близост с НКВД, са преки проводници на интересите на съветските служби в България след 9 септември 1944 г.

Павел Судоплатов, дясната ръка на Лаврентий Берия и ръководител на отдела за специални поръчки в разузнаването на НКВД, разкрива подробности от присъствието на съветските специални служби в България през този период:

˝...обстановката в България от време на време ставаше изключително напрегната. В критичните дни на изострената политическа криза през 1947 г. ние изпратихме в разпореждане на Димитров голяма група сътрудници от нашата служба, начело с полковник Студников. Задачата на нашите хора беше да оказват всякакво съдействие на българската служба за сигурност при неутрализирането и при необходимост отстраняването на политическите противници на Димитров.

Действията на двете спецслужби трябваше да координира членът на българското ръководство Червенков, който освен това беше роднина на Димитров.” „Съдебните политически процеси бяха важно звено в осъществяваната съветизация на България. Клеветническият съдебен процес срещу Трайчо Костов пък бе последният етап по нейното завършване˝, посочва Петър Семерджиев, бившият кандидат-член на ЦК, който попада под ударите на ДС в началото на 50-те години.

Стефан Богданов, бивш началник на контра разузнавателната служба след 9 септември 1944 г., който също става жертва на репресиите, описва чудовищната инквизиция, на която е подложен от следователите ˝алхимици˝. Той посочва, че по жестокост дори полицейският терор е несравним със ˝сегашния ужас˝. Пребиван, държан денонощно изправен и буден в продължение на седмици и чрез разтапяне на ставните мазнини следствието е изтръгвало показания. Богданов посочва:

˝Държавна сигурност беше изцяло подчинена на съветските съветници на Берия и моите многократни доклади за техните произволи в службата страхливо бяха отминавани и от Югов, и от Руси Христозов… Ръководители на най-големите извращения в ДС бяха прикрепените към всяко отделение съветски чекисти.˝

Такава е картината за намесата на съветските служби в България, която Живков наследява от Червенков. За разлика от Димитров и Червенков той не е ръководител, който има стаж в СССР, и по пътя към утвърждаването си той предприема важна и задължителна стъпка, с която може да спечели доверие – поема курс към пълно отваряне на секретите към Кремъл. По този начин декларира, че няма тайни и подпечатва своето васално положение пред Москва.

Съветските ръководители приемат това като очевиден знак на лоялност. Ако преди Живков съветските специални служби изграждат агентура в България, за да следят процесите на съветизация в страната, то след това тяхното присъствие става политика, която самият първи партиен и държавен ръководител постоянно поощрява. Живков не допуска в България да се зародят събития като народното въстание в Унгария през 1956 г.,

Пражката революция в Чехословакия през 1968 г. или застрашаването на комунистическия режим в Полша след 1980 г. В това отношение Живков трупа далеч по-голям актив пред Москва в сравнение с партийните лидери на останалите страни от Източния блок. Живков отваря широко вратата на България пред специалните служби на СССР и не го прави само проформа, а го издига в постоянен и все по-задълбочаващ се процес на взаимодействие, който за разлика от други области не е съпътстван от проблеми.

Следва продължение........

С любезното съдействие на Киликанзер.

Николай Николов