НЕКА ДА ПРОДЪЛЖИМ! - ИСТИНАТА ТАКАВА КАКВАТО Е! - 4та ЧАСТ

В отговор коментар на предишната статия на Estel (Рада), трябва дави кажа, че съм писал за много по – спокойният живот на народа при социализма и възможността на всеки за духовно израстване.  Даже това се и стимулираше, и за безплатното медицинско обслужване, за безплатното образование на всички нива, за човечните отношения между всички хора и всичко това е факт неоспорим! Затова сега се ядосвам като казват, че сме умирали от глад и имало купони и така нататък! Нека да поясня, че това се появи след свалянето на Т. Живков от власт и идването на фалшивата ДЕМОкрация, с нахлуването на НАТО, с приема ни в ЕС, след натегаческото спиране на АЕЦ Козлодуй, която ако е опасна е толкова опасна и когато е спряна!!!  А се построи много по-опасната Черна Вода в Румъния! А за това съм писал ТУК иТУК и тук!

Нека да продължим:

Председателят на КДС ген. Ангел Солаков посочва: ˝Съветските тайни служби установиха голяма резидентура в България, начело със заместника на Берия в България генерал Филатов. Но това просъществува до Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. След Априлския пленум отпадна необходимостта от такава резидентура. Защо? Защото фактически се установиха нови отношения между КГБ и Държавна сигурност на България. Българската държавна сигурност предостави на КГБ секретите от своята работа.

През всичките години на своето управление Живков е изключително настоятелен ДС да работи с КГБ така, че да изглеждат два органа на едно и също тяло. Тази постановка заляга в двустранни споразумения, които двете страни сключват. Този процес се засилва особено в началото на 70-те години.

През 1972 г. в София е подписано първото по рода си споразумение за сътрудничество между МВР и КГБ. Съветската делегация е водена от председателя на КГБ ген. Юрий Андропов. Живков отдава дължимото и лично се среща с ръководителя на могъщия комитет. Андропов полага подписа си под документа, а от българска страна това прави министърът на вътрешните работи ген. Ангел Цанев.

В речта си пред съветската делегация министърът не пропуска да подчертае, че ˝Повелята на ЦК на БКП и лично на нейния първи секретар другаря Тодор Живков е и в бъдеще нашите взаимоотношения да се развиват, задълбочават и обогатяват, да се укрепи с всички сили братството, единомислието и единодействието с органите на КГБ˝

Споразумението урежда цялостното развитие на двустранното сътрудничество в тази област, като двете страни се задължават да осъществяват взаимна обмяна на „разузнавателна политическа, военна, икономическа, научно-техническа информация и материали за противника, придобити от органите на сигурността на двете държави”. По този начин Москва осигурява на управлението на Живков необходимата оперативна информация, помощ и обучение на кадрите по линия на ДС.

По това време присъствието на съветските съветници във всяка структура на МВР е напълно официално. КГБ създава свое представителство в София, ръководено от ген. Иван Савченко (1969-1980), а след това от ген. Владилен Фьодоров. Безпроблемното и доброволно предоставяне от Живков на територията на НРБ за база на КГБ позволява в следващите години ˝големият брат˝ да открие свое второ представителство във Варна.

От своя страна СССР допуска в Москва да се организира присъствието на българска оперативна група по линия на ДС. Живков никога не пропуска да печели разположението на представителите на КГБ и техните ръководители в България. Като председател на Държавния съвет той подписва десетки секретни укази за награждаване с различни български ордени и медали на генерали и оперативни служители не само от представителството на КГБ, но и от центъра в Москва.

Ето как бившият служител от българското разузнаване Владимир Костов описва влиянието и контрола на КГБ върху Държавна сигурност: „От своето създаване... ДС възприема структурата и функциите на КГБ. Решенията, инструкциите, директивите, също законите отнасящи се до дейността на ДС се оформят по съветски модел. Често пъти тези български документи са само обикновен превод от съветските...

Освен това в ДС работят десетки съветски съветници. В периоди на напрежение или на особено трудни операции се изпращат веднага подкрепления – от Москва или от съветското посолство в София. Тези съветници следят дейността на ДС на всички нива. Съветски съветник следи непосредствено работата на всеки началник на управление в ДС. По този начин КГБ познава в детайли всички досиета на ДС...

Чрез своите съветници КГБ може да предаде една информация или директива на което и да е управление на ДС, без да преминава непременно през ръководството на последната.˝

Та представата ни за нещата се подреждат с казаното дотук.Българските служби за сигурност са се превърнали, чисто и просто в филиал на съветското разузнаване. Споразумението от 1972 г. поставя началото на практиката за сключване на петгодишни договори за сътрудничество не само между ДС и КГБ, а и между отделните разузнавателни, контра разузнавателни и идеологически управления на двете страни.

Така например българското Първо главно управление на Държавна сигурност (разузнаването), подписва петгодишен перспективен план за сътрудничество с Първо главно управление на КГБ. Споразумението е първото по рода си в цялата 50-годишна история на съветското разузнаване, когато Кремъл решава да сподели част от най-съкровените си тайни и разузнавателен опит с друга страна, било тя и комунистическа.

Тази политика действително обхваща всички управления на ДС. Едно от тях е управлението за борба с идеологическата диверсия, придобило известност като политическата полиция на Живков. Последният началник на Шесто управление на ДС ген. Антон Мусаков обобщава:

„Отношенията ни с КГБ бяха точно копие на всестранните отношения между двете страни. Дори имаше и постановка, че двете министерства трябва да действат като единна кръвоносна система. Смяташе се, че ако в други области може да има различия породени от национални и други особености, в работата на органите на сигурността такива прегради не съществуват. Наистина връзките и отношенията с КГБ бяха възможно най-близки, най-тесни. Осъществяваха се на всички равнища и по всички направления.˝

Това е! България на практика е станала част от територията на СССР. Защото ако разузнаването е включено в една обща рамка с друга страна, пък било тя и „приятелска“ то тогава тази държава губи своя суверенитет. И в смисъла на горните обяснения твърдя, че изнасянето на капитали зад граница не е било някакво мероприятие ей така пръкнало се като идея на българския политически елит по онова време!

Всичко е било задкулисно приготвяно с разрешението и знанието на централата КГБ и нейния филиал - българското разузнаване!

Всяко едно решение е било директива „Отгоре“, от централата на чекистите!

Следва продължение утре………!

Киликанзер

Николай Николов