Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад ще ви бъде трудно да повярвате, че сме оцелели до днешния ден.
* Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, можеше да пренощуваш у когото си щеш а шкафовете в къщи не се заключваха никога.
* Пиехме вода от улични чешми а не от пластмасови бутилки.
На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
* С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на боклука, и едва когато вече летяхме по надолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. След като влитахме в бодливите храсти по няколко пъти, се справяхме и с този проблем. Возенето в каручка в топъл летен ден беше незабравимо удоволствие.
* Излизахме от къщи рано, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление а през лятото често и посред нощ. И през целия ден никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони- представяте ли си!
* Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Киселото мляко се разваляше за два дни... Нямаше подобрители, консерванти, стабилизатори и генно модифицирани храни затова и нямаше за всеки човек личен лекар...
* Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
* Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, чукахме на вратата, звъняхме на звънеца или просто влизахме у тях, за да го видим. Просто така, без предварително обаждане! Спомняте ли си? Без да питаме! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Ние карахме колелата, пускахме кибритени клечки в пролетни потоци, седяхме по пейките, по оградите или в училищния двор и бъбрехме за това което ни дойде на акъла.
* Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му порастваха в корема! През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от "Веро". Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания и свиквахме да не обръщаме никакво внимание на това. Когато отивахме да се учим да плуваме в някой водоем или река, без да знаят родителите ни, залагахме само живота си...
* Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията.
* Ние сме се били до кръв – но никой никого не съдеше. Всичко се случваше. Но виновни бяхме само ние и никой друг. Нямаше зад кой да се крием. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
* Това поколение създаде огромно количество хора, които са способни да рискуват да решават всякакви проблеми и да създават неща, които преди това просто не съществуваха. Ние имахме свобода на избора, правото на риск или несполука, отговорност и някак си просто се нучихме да ги използваме. Ако сте един от това поколение – ЧЕСТИТО! На нас ни провървя, защото нашето детство и младоста завършиха преди периода, в който правителството откупи от младежта свободата й срещу ролери, мобилни телефони и сухарчета с вкус на бекон. С нейното всеобщо съгласие...
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2. Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от трима човека.
3. Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща.
5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7. Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.
Намерено някаде.
Николай Николов
http://www.youtube.com/watch?v=oGVB55NNL4M&feature=related
ОтговорИзтриванеЩастлива съм,че съм от тези деца!Благодаря ,че ми припомнихте всичко това!
ОтговорИзтриванедетствотони наистена беше такова изпълнено с свобода и много щтуроти ,
ОтговорИзтриванеи аз ти благодаря 4е ми припомни и това в какво ни прварнаха ,попринцип нехаресвам 4ислото 6 поради това 4е само някои от децата ги полу4аваха но не харесвам и 13 ,много символики има около тези 4исла.ники още веднаш ти благодаря
Това е умишлено! Браво, че си го забелязала защото числото 6 е заменено с числото 13!
ОтговорИзтриванесвободата на избора ,правото на риск или несполука...май наистина сме късметлии. благодаря че ни го припомни
ОтговорИзтриванеИ аз съм от това поколение и наистина беше много по забавно и сигурно.Всички съседи в блока знаеха че ключа ни стои под изтривалката и нямаше кражби.Някак хората се приемаха по топло сега всички комшии се гледат със злоба и завист. Овълчихме се в днешно време
ОтговорИзтриванеСъжалявам, ако обидя някой с коментара си, но не мога да се стърпя!
ОтговорИзтриване"Анонимен", който си написал: "детствотони наистена беше такова изпълнено с свобода и много щтуроти ,
и аз ти благодаря 4е ми припомни и това в какво ни прварнаха ,попринцип нехаресвам 4ислото 6 поради това 4е само някои от децата ги полу4аваха...", не личи да си от нашето поколение! И никак не се учудвам, че не си получавал/а 6-ци! Децата описани в статията бяхме и СМЕ грамотни. Чували сме за припинателни знаци и ги използваме. Включително и ЗАПЕТАЙКАТА, но не я използваме вместо ТОЧКА! Знаем кога се използват "С" и "В", и кога "със" и "във". Не бъркаме "И" с "Й". Пишем на кирилица и знаем къде да намерим на клавиатурата буквите Ч и Щ!
Много Ви моля, когато решите да ни споделите мнението си в някой форум, поне се постарайте да пишете грамотно!
Вярно, повечето от нас са по-грамотни от повечето от децата ни. Вината е и наша. Но все пак ми стана мило и топло, докато четях текста. Светът се промени, хората се промениха... Детството на децата ни е различно, а нашето няма как да се върне.:(
ОтговорИзтриванеНо Ви благодаря, че ми го припомнихте. :)
Мили думи,наистина имахме безгрижно детство.А сега на какво играят нашите деца.Само борби гледат и ги прилагат на приятелите си.
ОтговорИзтриванеИ аз съм от това поколение. За съжаление моите деца не успяха да изживеят такова детство. Само са чували от нас - родителите, а също така са виждали от старите български филми - "Войната на таралежите", "Таралежите се раждат без бодли", "Деца играят вън" и др. Но и това е нещо абстрактно за тях.
ОтговорИзтриванеДруго, което искам да споделя е факта, че у нас се създават институции, които на практика не вършат нищо. Давам пример - "Агенция за Защита Правата на Децата". Във времето, описано по-горе такава не съществуваше, а децата имаха както права, така и свободи. Но имаха и задължения и отговорности. Спомняте ли си, че през лятото учениците имаха поръчения - пионерски или комсомолски - в зависимост от възрастта. И всички искахме да ги изпълним - предавахме ОТПАДЪЧНИ хартия и метал, събирахме билки и ги предавахме в пунктовете за изкупуване. Почиствахме площадките без медиите да ни подканят. Говорихме за чистота, а не за екология и беше наистина чисто, защото се използваха естествени материали за опаковане. Сега има цяло Министерство на Околната Среда и Водите, а резултатът е - мръсотия навсякъде.