ТОВА ЛИ НИ ЧАКА? А....?

Пари, пари, пари! - рекъл едно време Наполеон I и зяпнал беше да глътне цял свят; пари, пари, пари! - думат нашите бизнесмени и слухтят де кой ще да умре, за да му лапнат имотецът; пари, пари, пари! - думаше наш господин Х… и беше какво - бизнесмен. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са БОГ. За пари Станишев би станал шпионин, Царя мекере, Доган подлец, Бойко?... - само нашите патриоти не работят за пари в кафенето, а за да им се смеле ястието в стомаха. Но от всичките тия златни телци достоен за нашата дълбока почит и за нашето високо внимание е Бай Х…. А неговата орисница е обща за всичките "велики" хора, че неговата съдба е по-трагическа и от Дон-Кихотовата.
Седим срещу кафенето "Кой си ти?” на пътя и гледаме как си играят децата. - Отдолу иде Бай Х… и като върви сякаш, че и дуварите му думат: "Машала, машала! Голям човек, Умен човек." А голям и умен човек бешеБайХ…: шкембето му - де можеш направи такова шкембе - да събереш шкембетата и на шесте Софийски трътове, макар те и повече народен имот да са изяли; главата му - пет такива глави, каквото има "нашето доктор", макар то да е професор" на българското факултето" и с конския си ум е зачудило и Мало, и голямо. Главата и шкембето на Бай Х… , нямаше ги по всичките Софийски кланици. В шкембето му свободно можеха седна пет души, ама от  баш крадците и да пият кафе; в главата му с трийсет яйца гъска да насадиш; а гърдите му - то гърди нямат нашите бизнесмени. Лицето на Бай Х… мязаше на баница, носът - на мухлясал грозд, ръцете - ръцете му се не виждаха отпред; а крака - само от краката му да направиш 5-6 мюфтии или попове. Отзад Бай Х…, беше някак по-деликатен: вратът му - като талията на свинята, гърбът - като тютюнджийски кош, а под гърба - кръгла манастирска трапеза.
- Бягайте беее-й! Бягайте! Шефа иде! - извика едно от хлапетата, като зърна господин Х…, и обърна пети, та побягна като опърлено.
Децата - едни избягаха, други като втрещени се прилепиха до дуварите, забъркаха в носовете си и със страх чакаха да мине селският бик. А Бай Х… - вятърът надул шкембето му като корабно платно - плува ли, плува! "Их! Да има кой да ти избоде с някоя главня едното око, ще замязаш на циклоп" - рекох аз на ума си; защото тъкмо тогава четях гръцката митология. Но преди да посегне някой да избоде окото на Бай Х… ,- бай Х… пресегна и улови едно хлапе за ухото. "Магарета недни... за вас училище няма, а? Хайде да се молите мене за бащите си и за майките си." "Оле-ле! Чичо Х…, откъсна ми ушенцето!" - извика хлапето и се изкриви тъй, както не се е изкривявало и в ръцете на учителя си. Кир Х… пусна хлапето и подкара всичките сополковци да идат да се молят за него.
"Тъй и Наполеон е теглил ушите на народите, дорде най-после и него уловиха за ухото и го заведоха да се моли Богу на св. Елена" - помислих си аз тогава. Но тъй е и сега: светът, сякаш, направен е един други за ушите да се теглят. А като погледна, ушите на българите, видят ми се много големи - май-май магарешки.
- Кольо бе, ти защо побягна, като видя чорбаджията? - попита дядо Кольо хлапето, което беше вече излязло и подскачаше пред нас с коматче хляб в ръката си, от което, като отхапеше, изтриваше си и сополите.
- Побягнах зер, че той тегли за уши.
- А че защо тегли?
- Защото е богат.
- Ами защо е Богат?
- Хайде де! Защото е крал пари.
- Ами ако да нямаше той пари, ти нема не щеше да бягаш?
- Е-хе! Ще бягам аз ! Нямаше, ще грабна тогава тоягата на татко, пък да го закарам на блатото да го напоя - каза хлапето, но като се озърна, изведнъж улови дънцето на гащичките си и не чу се – и не видя. Погледнах: вятърът се обърнал отгоре и шкембето повлякло пич Х… надолу. Пич Х… върви, а с него и жената на Мита - нарко дилъра с пеленаче дете на ръцете си и с още четири други подире си, накичени със всичкия салтанат на богатството и едно от друго по-уядени. Митра плаче, а БайХ… се подсмива под мустак.
- Моля ти се, господин Х…, имай милост от бога - пусни Мита от затвора. Само за 3 милиона цял месец вече как лежи - а аз сама жена какво да правя? Толкова деца, а залък хляб няма вкъщи... от вчера не са яли...
- А че не съм те карал аз да раждаш толкова деца. Мошеници хора сте - да сте правили икономия.
- Оох, не думай, господин Х…, каква икономия да правиш, като кума ни, ами  той по крадец от нас? За дрешки, за коли, за туй - за онуй, се ние си харчим. Само попът - невидяло му се попството, - само той ни взе 9000 за кръщене. Пък с 300 000  кое първо? И то пак отколе да сме ти платили тия пари, ама на: Мерцедеса го откраднаха, охраната я убиха у вас в градината, а златото - ако не вярваш, ела виж – няма го!... Няма, няма откъде да взема; един милион и едно БМВ-Х5 бяха останали, и тях донесох у вас... Не зная вече какво да правя!
- То не е моя работа. Хиляди пъти ти казах: донеси 3 милиона, пък си земи и къщата, и колата, и мъжа... Ако не - хайде, деф ол бурдан; ако ти е мил мъжът, иди и леж с него в магарешкия рай! Аз й казвам да е правила икономия, тя ми разправя, че кумът, попът и колата й биле криви! Бе хей, в брой, пари ако нямаш, ум барем в главата си нямаш ли? Разбери какво ти хортувам.
- Оох, ох! Смили се, господин Х… , какви пари и какъв ум искаш от жена? Който има в кесията, той има и в главата, ами аз? Тежко ми и горко с толкова деца!...
- Ха! За тая хората - "Бог да прости". Затова ти казвам аз, че мене ми трябват пари - пари - парииий...! Разбра ли? Донеси 3 милиона - пък да пусна мъжецът ти, разбра ли?
- Разбрах... - едвам продума жената на Митра и с края на кърпата си взе да си трие сълзите. А бай Х… извади кърпата си из пазвата и изтри потта от прекрасното си лице. "Умори ме май проклета жена" - изпъшка той и тръгна след шкембето си.
- Пари да те парят по гроба! Веригата, що ми си я взел, дано на шията ти ръжда да я изяде! А с килима ми носилото да ти покрият! - пропя, или все едно проплака жената на Митра след бай Х… , и влезе в къщата си да нахрани децата си.