В НАЧАЛОТО БЕШЕ СВЕТЛИНАТА / В НАЧАЛОТО БЕШЕ СЛОВОТО/.

Документален филм, час и половина, с български субтитри, разказващ за хора, които се хранят само от въздуха и със слънчева светлина ... Ролята на съзнанието и как духът управлява материята... Умът се простира извън мозъка, простира се навсякъде, из цялата Вселена... Ние сме част от разпределен интелект... Всеки човек е като една вълна в огромен океан... Глупаво е да не се обичаме, защото ние всички сме свързани... Светът е конструкция на човешкото съзнание!
За да не товаря блога с излишни кодове за филма, то ви давам направо линк към него. За целта просто кликнете тук: ЦЪК!

Благодарение на неоценимата помощ на МАЯ ТОДОРОВА.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

® РИЦАРИТЕ ОТ „ОРДЕНА НА ЛЪЖАТА” ®

Ще се примири ли новото поколение с избора на мутантите?

Петър Бояджиев*:

Всяка стока се търгува. Такъв е животът и такъв ще бъде. Лъжата също е стока и то много ценна. Имало е, има, и ще има търговци на лъжи. В съвременна България, безспорно търговията с лъжи е най-доходната дейност. Знам, че веднага ще скочат срещу това твърдение цели дивизии, но аз няма да остана в сферата на общите фрази, а ще скоча на тепиха поименно.

Един от емблематичните примери за доходност от тази търговия и водещ рицар в „Ордена на лъжата” е Андрей Райчев. Едновременно неговият случай може да бъде видян и като лакмус за това накъде върви българското общество. Колкото повече просперира активността на Райчев, толкова повече обществото затъва в блатото на корупцията и безперспективността. От момента, в който търговията му започне да изпитва кризисни симптоми, българското общество може да си повярва, че е на път да излезе от блатото и пред него се очертават някакви перспективи. Преди няколко години същият този рицар обяви триумфално, че преходът в България е завършил. Но днес става все по-ясно, че докато демокрацията разчита на рицари като него, преходът ще продължава и ще става все по-труден.

Какво имам предвид ? Райчевци не са дошли от нищото. Те идват от перестройката. Днес, 24 години след събитията от 1989 – 1990 година в по-голямата част от Европа перестройката е вече история и то исторически изяснена. Тя ще остане най-мащабната, за миналия век, манипулация – последният опит за спасяване на съветската империя. Операция на бившия елит на КГБ и съветското Политбюро. За наше щастие неуспешна и завършила с разпадането на империята на злото, както я наричаше американският президент Рейгън.

Но както винаги става в живота по периферията на бойните полета остават тъй наречените джобове, някои ги определят и като неизлекувани язви. България и Румъния в случая са тези страни, в които местните обслужващи перестройчици успяха по ред стекли се обстоятелства да забавят процеса на оздравяване на обществото и да го материализират в своя полза.

На 30. 12. 2009 година авторитетният „Фигаро” излезе с текста: „България влезе в Европейския съюз през 2007, но не успя да се отърси от прегръдките на стария голям комунистически брат. Нейният начин на съществуване, на живот, на търговия ни напомня за Русия. Факт който вбесява дипломатите във София”. По-нататък в статията, западният читател вижда картината, в която мнозинството българи са принудени да живеят всеки миг от живота си.

Кой ги принуди и принуждава ?

В едно непубликувано интервю от 1991 година на Румяна Узунова с тогавашният свален комунистически бос Тодор Живков, което преди дни Frognewes.bg пусна, той казва дословно : „Съветският съюз ни освободи от турско робство, Съветският съюз ни освободи от фашистко робство и т.н.” Сякаш неволно Живков пропуска да добави – „Съветският съюз ни освободи и от комунистическо робство” , но по-нататък в същото интервю коригира грешката си. На въпроса на Румяна Узунова: „... и при Горбачов ли беше необходимо да се съгласува всичко със Съветския съюз ? , отговорът е безапелационен: „Toгава да, тогава да, и след като те дойдоха това продължи...„. „Те” Живков нарича новите избраници на Москва - А. Луканов, П. Младенов и сие. Така диктаторът признава може би неосъзнато, че и от комунизма сме спасени от СССР, с идването на „Те” на власт.

Каква е връзката между А. Райчев и гореспоменатото. Той е един от най-ревностните слуги, обслужващи новите освободители в лицето на А. Луканов. За това няма нужда да правим специално разследване – всичко е публично. Ако България не бе останала зависима в перестройката, а беше въведена истинската правова държава, на Райчев, на А. Луканов и на редица други функционери, според европейските норми щеше да им се наложи да преминат през затворите поради факта, че са се поставили доброволно и съзнателно в услуга на чужда държава – СССР. Е, разбира се, по европейските норми и правила съм далеч от мисълта, че щяха да останат десетки години, както те държаха несъгласните с комунизма, без дори да се потрудят да докажат, че са шпиони на империализма. Тяхното преминаване през затвора щеше да бъде много по-кратко, но щеше да означава изключително много за българското общество и обществено мнение.

Вместо това хората, които са продукт на Андрей Луканов вече 20 години търгуват с лъжата, а последователите му като А. Райчев стигнат до наглостта да говорят, че в България престъпността не била по-голяма в сравнение с другите европейски страни? Изкарват хората от другата географска ширина на континента, че са кривогледи?

Да, може би социологът има право, ако говори за обикновената неконтролирана престъпност. Но в. „Фигаро” няма предвид тази престъпност, защото и с просто око всеки непредубеден посетител от цивилизованата част на континента веднага забелязва в България другата престъпност, покровителствувана от най-високите етажи на Българската държава. За тази престъпност говорят и „Фигаро” и „Експанзион” и др. западни медии. И ако Райчев направи едно социологическо проучване ще се убеди, че в очите на мнозинството българи и той е възприет като част от тази престъпност – висшата, слятата с държавата и политическия елит.

Не е тайна, че А. Райчев, Г. Пирински, Г. Първанов, Желю Желев, Румен Петков и много други без да ги упоменавам са духовни ученици на А. Луканов и дължат до голяма степен своето обществено положение на него. Това не е обвинение, а просто констатация, без осъдителен елемент. А. Луканов е бивш министър-председател на България, убит като куче през 1996 година. Тези хора в продължение на години бяха, а някои и продължават да са по върховете на държавата. Но какво направиха, за да хвърлят светлина върху тази последна страница от живота на учителя си? Винаги съм бил един от противниците на А. Луканов, имал съм сблъсъци с него, но трябва да е ясно, че всеки цивилизован гражданин на Европа, включително и аз, изпитваме органично отвращение от тази култура за раздаване на улично правосъдие. А хората от типа на А. Райчев приемат и защитават тази култура и имат наглостта да твърдят, че тук от западната част на континента хората са заблудени и едва ли не невежи. За извършването на едно престъпление се произнася съдът. Но извършването на едно престъпление и криминалната ценностна система на една личност са две различни неща. За носителите на тази ценностна система не се произнася Темида, а обществото и историята.

Вярно е, че А. Луканов стана жертва на тези посткомунистически нрави, които сам защитаваше и прокарваше в българското общество, но днес всички са убедени, че този път на възмездие и правораздаване трябва да спре.

От години сигналът от Брюксел е ясен - системата е порочна и смяната на караула без смяна на системата е само гаранция за статуквото в България. За това повтарям, когато се почувства кризата при Райчевци, Първановци, Петковци и там подобни това ще е лакмусът , че страната започва да влиза в нова кройка. Но дотогава ще остане с етикета „Най-корумпираната страна в Европа”. Да не забравяме какво се случи с Емил Кюлев и Манол Велев – президентски съветници, с приятеля на премиера Симеон Сакскобурготски – Илия Павлов?

На какво правосъдие може да разчита човек, след като е свидетел ежедневно на тази арогантна наглост. Преди да обвиняват редовия българин, че в стремежа си да просъществува се примирява със повсеместната корупционна култура трябва много глави и то от много високо да паднат, разбира се, в преносен смисъл.

Накрая ще се спра и на едно от последните откровения на А. Райчев. На 14 декември м. г. по време на академична дискусия, организирана от Димитър Луджев и Искра Баева за 20-годишнината от прехода, рицарят на лъжата казва: „БКП беше в положение да избира мястото на битката и противника си. Тя избра Клуба за гласност и преустройство като мутант на БКП”

Интересно определение, от което става ясно, че съвременната Българска държава е мутант на комунизма, изградена от мутантите на БКП. Аз нямам възражения към тази теза, а и до колкото съм запознат, елитната университетска аудитория, пред която Райчев е дал компетентната си оценка, не е възразила сериозно, макар че по-голямата част със съжаление са констатирали, че са били подведени и заблудени по време на бурните години на мутацията. Близкото бъдеще ще покаже дали новото поколение ще се примири с наложения избор на мутантите? Аз дълбоко се съмнявам в широко прокламираната теза, че ще се примири. Имам известно основание да защитавам мнението си, защото и преди 30 – 40 години изхождах от принципа, че изградената на гнили основи конструкция е обречена рано или късно на срутване. Е, това се случи с комунистическата империя, оставам убеден, че и съдбата на останалите тук и там мутантчета ще е същата. Koлкото повече хора повярват в тази закономерност – толкова по-бързо ще забравим за рицарите от „Ордена на лъжата”.

* Петър Бояджиев е един от известните български дисиденти - емигрант, работил през последните години от Франция за свалянето на комунистическия режим. Разработван е от тайните служби под името "Демократа".

Роден е на 3 юли 1941 година в град Нови пазар. През 1968 г. завършва математическия факултет на Софийския университет. За действия против народната власт е арестуван на 15 август 1968 г. 10 г. прекарва в Старозагорския затвор като политически затворник. През 1981 г. успява да избяга нелегално през турската граница. Установява се да живее в Марсилия. В България се връща за пръв път през 1991 г., за да участва във втората Национална конференция на СДС.

Николай Николов

КАКВА Е ТАЙНАТА НА ТАМЯНА И КАК ДЕЙСТВА

Наричат го Аромата на Слънцето, символизиращ вселенската благодат. Става дума за известния на всички църковен тамян - древна благовонна смес, споменавана нееднократно в Стария завет. За нея се говори и в евангелските предания: един от тримата библейски влъхви дарява младенеца ИсусХристос със смола в знак на признание на неговото божество, а от нея се изготвя тамян. Според християнските литургични традиции именно споменатото благоухание се разнася по време на всяко богослужение. Учените обърнали внимание, че от древни времена тамянът се е смятал и за лекарство, изцеляващо редица недъзи и болежки.

Провокирани от старите предания, специалистите от Института по физико-химия на Руската академия на науките решиха да разгадаят тайната на тамяна и неговите лечебни свойства, съобщи сп. „Профил”. В многобройните рецепти за приготвяне на Аромата на Слънцето винаги присъства смола от дървото от рода Boswellia, което расте в Арабия,  Африка и Индия.

„Интересен е фактът, че не съществува официално признат метод за приготвяне на благовонието. Намерихме информация в Интернет форумите, където свещениците споделят своите рецепти

в тях освен смола присъства и цветен прашец”, разказва пред „Профил” ръководителят на изследователската група Сергей Стовбун. За да разберат коя рецепта е истинно библейска и оригинална, руските учени препрочели Стария завет. Каноничният текст гласи: „И каза Господ на Мойсей: намери следните благовонни вещества ­ стакта (или смирна/Смирна, това скъпо благовонно масло помазвали умрелите./ ), ониха, ароматен галван (смола) и чист ладан.

И така: злато - за Царя, ладан - за Бога, смирна - за Човека./ . Вземи от всичко по равни части и направи чиста и свята смес, която пали пред ковчега на откровението в скинията, където аз ще ти се откривам и това ще бъде велика светиня за вас...” Тоест свещеният тамян се състои не от един, а от четири компонента, обясни Стовбун. Пред учените първо стояла задачата да разберат какво именно се крие зад наименованията „стакта”, „ониха” и „ароматен галван” и „чист ливан”.

Основната трудност произтичала от факта, че заради езиковите разминавания и несъответствия в значенията, всяко наименование можело да означава съвършено различни вещества.

„Отне ни цяла година, докато изучим този въпрос, преровихме тонове медицинска литература и древни лекарски записки”, обясниха от Руската академия на науките. В крайна сметка се оказало, че чистият ливан е именно смола от тамяново дърво. Стакта е гръцкото название на благовонната смирна, която тече от стираксовото дърво, срещащо се предимно на Арабския полуостров и в Етиопия. Тя се състои от смола и дървесно лепило, което се появява в прорезите на дървесната кора. Ароматният галван представлявал гранули от застинал млечен сок от стъблата и корените на многолетните растения от семейство Ferula gummosa и Ferula rubricaulis.

Освен в Стария завет галванът се споменава и в египетските папируси. Древните лекари признавали неговите болкоуспокояващи, спазматични и диуретични свойства.

Най-много главоболия на руските физици създало веществото ониха, което в превод от гръцки означава „нокът”. „Проблемът беше в това, че тази дума има няколко тълкувания и ни се наложи да проведем сериозно лингвистично изследване, за да установим единствено вярното”, сподели Сергей Стовбун. Учените достигнали до извода, че ониха е

черупка от спираловидна раковина

на особен вид мекотело, което обитава Червено море. При изготвянето на библейския тамян черупките се стриват в дребен прашец.

Учените взели равни части от четирите компонента и пристъпили към изготвянето на чудодейното благовоние. Всички съставки били доставени от ареалите на техния исторически произход. Получената смес била изпробвана върху животни.

Физиците заразили плъхове с перитонит

и ги разделили на две групи по 10. Първата била окадявана 15 минути с тамяна и 9 от животните оцелели. Гризачите от втората група, която не получила от благовонната смес, умрели до един. Резултатът поразил учените – библейското благоухание се оказало мощен имуномодулатор.

Физиците се заели с разгадаването на чудесните свойства на тамяна. Оказало се, че в нагара от получената смес се съдържат частици, всяка от които с размер един или по-малко микрона. Когато обаче учените разгледали под микроскоп всеки един от компонентите на благовонието, установили, че там няма толкова малки частици. Това означавало, че тайната на лековитото действие на тамяна се крие в неговата рецепта – при смесването на отделните вещества се получавала еднородна маса със съвършено различни свойства. Именно в тях са заложени два фундаментални принципа, обясняващи необикновените качества на тамяна.

Първият принцип е физичният. Според него аерозолите и димът, състоящи се от частици с размер от микрон или по-малко, могат много дълго време (цяло денонощие) да „висят” във въздуха. Така се създава

режим на постоянна инхалация

която има лечебен за организма ефект. Вторият принцип – медико-биологичният, гласи, че споменатите миниатюрни частици притежават способността безпроблемно да проникват в алвеолите на белите дробове, за сравнение по-крупните частици просто се сблъскват със стената на трахеята. Веществата попадат в кръвта именно чрез алвеолите, така че вдишването на свещения тамян е равносилно на венозна инжекция, при която лечебното вещество мигновено започва да действа.

Как в древни времена са получили толкова високотехнологично вещество? Та биологическите свойства на аерозолите със субмикронни размери на частиците бяха открити едва в края на миналия век, а Старият завет е писан между XIII и I век Пр. Хр. Руските учени са категорични, че подборът на компонентите на свещения тамян не е случаен и е дело на хора с непостижими знания в областта на биологията, физиката и химията.

В наши дни Добавят лавандула и розово масло.

В наши дни почти никой не спазва оригиналната рецепта на тамяна, описана в Стария завет. В благовонната смес за кадене, свещениците добавят по своя преценка най-различни смеси и съставки. Те могат да съдържат както смоли, така и благовонни масла като розово и лавандулово. Тамянът може да се ароматизира и със синтетични вещества. Качеството на благоуханната смес определя продължителността на действието и. Всеобща заблуда е, че при каденето тамянът трябва да гори, доказано е, че най-наситен аромат се получава, когато сместа се топи.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ПЪТЯТ НА ХОРАТА....

Ние, хората, с душата си вървим един Път, а с телата си, в живота на тия тела, вървим друг Път, който обаче само изглежда, че е различен.

Душата на човека е тая, която „първо върви”. Тя дава насоката на Пътя и стъпките по него, дори и на тия човеци, които живеят сякаш са я загубили и самите те са се изгубили в мрака на изживяването си. Душата на човека живее и „вижда” различно. Тя също си има „свой свят” в който съществува като душа и където е като „у дома си”. Този неин свят е нещо странно за нас, свикналите да гледаме на света, като твърдина, живот или смърт, страдание или болка. И все пак именно от Света на душата се управлява и живота ни като хора. Това става като душата на всеки човек управлява живота ни тук на земята, какъвто си го представяме и виждаме. Дори в този момент, сега да говорим, да сте точно вие тук, за да съм аз това което съм в този момент… да се случва всичко това, са били нужни много години на особени случвания, на събития, които сякаш изглеждат отделени, случайни, хаотични, умни или глупави, смешни или тъжни, безсмислени или поучителни… Помислете колко неща е трябвало да се случат вие двамата в този момент да сте тук. От колко много подробности и сякаш безкрайни малки неща е зависело вие сега да сте до мен. Тук, на това място, по този начин, с тия очи да ме гледате…
Така душата на човека живее в свят, където живеят всички човешки души. И там те се „разбират” и са взаимно преплетени в особени връзки, по един магичен начин. А тия връзки тук, на земята, в нашия познат живот, се превръщат в познанства, приятелства, омраза или обич, между деца и родители, между напълно непознати и неизвестни хора, или пък такива живеещи заедно… за определено време. Всички промени, развития или западане, всички случки в живота на човека, първо се случват в света на душите ни. И като се случат там, душите се свързват или разделят, или пък между тях остават връзки и чак след това се случват и тук, на Земята, в познатия ни живот.
С всичко това искам да кажа защо нишката на съдбата на всеки човек е онова, което е животът на душата – в нейния си свят на души. И като се говори за Път и Пътуващ, пътуването не е като да отидеш от едно село до друго, или да пътешестваш до непознати земи и народи, а е нещо съвсем различно. Защото където и да отидете, колкото и да вървите, всеки от вас носи душата със себе си и именно тази душа е онова което прави живота му. И ако нещо вътре във вас се бунтува, или пък остава неудовлетворено, дори да се опитате да избягате, няма къде да отидете. Защото където и да отидете, колкото и далече да е това, винаги ще носите душата в себе си. Защото душата ви дава крака и тя ви кара да се движите.
Някои хора са на по-високо духовно ниво, успяват да погледнат по-дълбоко в душата си и да чуят тънкия й глас. Понякога този глас е странен и се чува насън или достига до нас чрез думите на друг човек, чрез вятъра в гората, или пък с нашепването на листата. Когато този вътрешен глас иска да каже нещо, ще намери начин за това. Ако човек не го чува, душата се свързва с друга душа, която има връзка с този човек. Чрез нея той предава посланието си на човека. Ако човекът не е готов, дори по този заобиколен начин да получи това послание, ще се променят „случайности” в живота му, точно такива, от които той е зависим и той ще разбере.
Аз съм човекът, който ще ви каже неща, които всяка зряла душа вече е разбрала. И затова моите думи, независимо дали сте ги разбрали, ще останат във вас. И когато дойде времето, ще се „сътворят” в дела, в мотив да правите или не, да изберете или не. Аз съм само посланик, който се оставя да е използван от вашите души, чувам гласа им, повика им и се отзовавам на тях. Така някой ден и вие самите ще кажете или направите нещо, което да е породено от повика на друга душа.
Искам да ви кажа нещо и за „гласа” на душата във всеки един от вас. Когато егото е заслепило ума и чувствата на човека, когато е разпалило пожара на живот, потънал в изживяване, тогава гласът на душата се губи в толкова „шум”. В главите на всеки човек егото говори с разни гласове, случки, спомени, представи, мечти, рисувайки картини… Всичко това е преплетено с образите на родителите ви, приятели, „важни” хора или просто образи-фантазии. Този шум никога не спира. Егото се стреми да ви обсеби, бори се да бъде център на внимание и затова държи вратата към душата ви затворена, и вие не чувате гласа й.
Понякога се случва его-гласовете в главите ни да затихнат. Това като че ли става само, без ние да го правим. Но всъщност го прави душата ни. Тя прави така, че ние да изживеем нещо много силно, толкова разтърсващо, че умът да се обърка и дори за малко да се изключи. И дори да са само мигове, заедно с ума се изключват и тия гласове, с които той заглушава душата ни. Често в тези моменти, в главата на човек сякаш проблясва светлина и изведнъж той добива усещането, че някаква мъгла се разсейва и започва да вижда ясно и много надалеч. Изведнъж мислите му стават кристално ясни, той започва да вижда толкова много неща и прозира колко е голям светът, разбира скритите тайни, които движат него и вселената. Той сякаш проглежда с очите на Бог – вижда всичко, вижда надалеч в безкрая. Не чувства, не се страхува, не се тревожи за нищо…
Именно така живеят хората, които имат връзка с душата си. Хората които намират начин да накарат гласовете и очите на егото да станат слаби и по този начин да живеят с душата си един живот, сред хората, в тяло на човек. Това са хора, които чрез гласа на душата си различават в себе си Eгото и Aза. Но какво се случва в другите, които са просто „прекъснати”? Понеже тези мигове на тишина са редки или случайни, веднага след тях шумовете на ума се завръщат и прекъсването минава като нещо странно и необяснимо. Усещането е като за сън, който не можем да си спомним, нещо мъгляво, маскирано като мимолетна фантазия. Така хората не могат да разберат какво се е случило.
При някои хора душата им прави по-често такива „прекъсвания”. Те все повече започват да забелязват това прекъсване и то започва да привлича вниманието им. Това ги кара да се самонаблюдават и да опитват да запомнят какво им се случва. Осъзнаването на тези мигове на „прекъсване” започва да става все по-задълбочено и познато. Интересът на човек към тях става все по-значителен. Това се случва постепенно и се натрупва с времето.
Душата на човека не е Духът. Духът е нещо преди Душата. Духът е онова от което произлиза
самата душа, от което е изграден светът на душите, а оттам и човешкият свят. Духът пронизва всичко това. Светът на Душата е по-големия свят и заради това той управлява нашия свят. Именно така светът в който „живеят” душите на всички същества, а не само на хората, прави така, че да управлява и да се отразява в света, в който всички живеем. Каквото е отношението между света на душата и човешкия свят, такова е и на Духа спрямо света на Душата. Духът пронизва всички светове. И ако приемем, че всичко, за което говорихме, стои в една голяма къща с много чардаци, то на най-високия стои Духът, на по-ниския – светът на Душата, а на земята е човешкия свят, където живеят телата ни и който виждаме с очите си на хора. Важното е, че колкото по-висок е етажът, толкова това, което се намира на него, е по-широко и управлява долния етаж. Точно както царят в царството, който е на върха и управлява всички под него. Царските поданици и придворни управляват подчинени си. А най-отдолу, там където са селяните, няма по-ниско ниво и те няма кого да управляват. Тях ги управлява царят, чрез многото си придворни. Всички знаете, че понякога придворните се опитват да правят не това, което им е наредил царят. Те се опитват да бъдат нещо като царе на подчинените си. В света на егото това е възможно, но духът управлява всички светове, дори когато не разбираме това.
Хората, които започват да стават различни и по-задълбочени се замислят за всички тези неща. Независимо къде се намират, всички хора живеят вътре в себе си, по подобен начин и вътрешният свят е изграден от един материал. И хората, които започват да обръщат внимание на начина по който е направен вътрешния им свят, са тези, на които душата им все повече им напомня, че нейният глас е това, което чуват. И колкото човек е по-близо до себе си, толкова по-близо до душата си е. И той вече не само чува гласа й, а може и да гледа през нейните очи. Такива хора изглеждат странни в очите на хората около тях. Те виждат и чуват неща, които другите не могат и прозират през събитията. Често виждат неща преди да са станали, защото в света на душата нещата се случват предварително и едва тогава се случват в нашия свят.
Искам да ви кажа още нещо важно. Има нещо, което всяко дете, за да живее сред хората, за да е част от другите, прави със себе си. Когато то се ражда, вратата към душата му все още е отворена. Но после хората му насаждат един свят в който вратата към душата му все повече се затваря. Но колкото и да е заглушен гласът й тя присъства и го управлява. И това, което се случва, докато затваряме вратата, оставя в нас нишка. Чували ли сте за нишката на Ариадна? Всеки човек има такава нишка и с нейна помощ той може да се измъкне от лабиринта, който представлява неговият живот и да се спаси от Минотавъра, който е част от нас самите. Чрез тези легенди някои странници, са оставили следите на живота си. А „малките хора” ги пренасят като легенди, предания и митове, които пък сред тях са именно потребните. Така културата на груповите хора се използва за „преносител” и поле за следи на съвсем друг тип хора – на Хората-Странници. Тия следи могат да се разчетат после единствено от друг Странник. И да бъдат веднага разпознати – както смисъла, така и дълбочината.
И така - във всяко дете, във всеки човек, душата намира начин да намери пролука в света на Егото и да извести за себе си. Когато човек е „обърнат” към себе си може лесно да се научи да познава гласа на душата си, през вече споменатата ”нишка” която никога не може да се прекъсне. По тази „нишка” протича нещо от Душата, към света на Егото. Именно тогава се появява онова интересно нещо, което ще нарека Честност.
ЧЕСТНОСТТА е най-страшният враг на егото. Именно честността е това, което още от деца затваряме от другата страна на „вратата”. Всички ние живеем в свят, в който хората не са честни към себе си, а от тук и към другите. За да живеем в този свят се налага още от малки да се разделим с честността си. А тя е частица от душата ни. Когато едно дете, принудено от слабостта си, допусне да го възпитават, тогава най-важните за него хора – майка и баща, правят това за него. Това са най-важните неща за всяко дете, но то не може да осъзнае това, лесно се подмамва и оставя честността си в свят в който нея въобще я няма. Свят който съществува именно защото няма честност. Най-лесният начин да разберете това е чрез скритите неща. Вижте колко много пъти в живота ви се налага да криете различни неща от живота си. Мислите си, че го правите в името на едно или на друго нещо, но тайните на всеки човек тръгват от идеите му за света, от самия него. Тайните в човека, тайните между хората, тайните между народите и държавите, всичко е обхванато в тайни. Защото това е царството на лъжата. Няма човек, който тръгвайки по Пътя към себе си, да не е открил колко много лъжи трябва да изрича и да изживява, колко много тайни трябва да пази и да се прикрива. Целият свят при Егото е изграден от лъжа. Дори най-близките хора се лъжат помежду си, често без дори да осъзнават това. Това става, защото преди всичко не сме честни със себе си, защото сме загубили връзката с душата си и от многото лъжи вече преставаме да разбираме кога лъжем.
Още от малки се учим да лъжем, в името на желания, блянове или поради изгода. Лъжа е всяка религия, всеки ритуал, всяка отвлечена идея и приказка. Но ние, хората, имаме нещо в нас, което по някое време казва: „Какво правя? Защо трябва да го правя? В името на какво?” Лъжата на всеки човек се разпространява в целия свят и заедно с останалите лъжи от другите хора се сливат в голямата, световна лъжа. През целия си живот хората биват разкъсвани от лъжата, но не могат да спрат, защото тя е като коварна мрежа, от която не можеш да излезеш, щом веднъж си уловен. Когато излъжеш за пръв път, след това не можеш да си признаеш, после лъжеш, за да скриеш първата лъжа, после пак и пак. Но както се раждаме в света на лъжата, така всеки човек носи в себе си и „убиеца” на всички лъжи – честността. Егото на всеки човек живее най-добре в света на лъжата, защото то я създава.
Най-голямото предизвикателство за всеки човек е да стигне до точка, в която да си даде сметка, че не може повече да понесе безкрайното унищожително бреме на лъжата – най-вече към себе си.
Нито едно геройство, нито една битка, нито едно препятствие не може да бъде преодоляно, ако човек не успее да постави честността пред себе си и да я използва, за да се събуди за света на истината. Няма истина която да не започва с честност. Няма истина, която да не започва след спирането на тайните и криенето. Няма истина, която да не започва от това, че човек се открива, премахва границите си и го прави свободно, надмогвайки страха и ужаса от това. Още от деца на всеки от нас се вменява, че е грешка и е много опасно да си честен, открит и истински. Учени сме, че е ужасно да се разкрием и другите да видят какви сме, защото може да не ни одобрят. Заради това одобрение ние се разделяме на две части и се скриваме в тъмния си, затворен килер. Животът на човека е обречен да остане вечно разкъсан между „двете лица” с които живеем. Върху това е основано всяко страдание, всяка мъка, всеки конфликт. Нашият живот е лъжа, защото като скриваме нещо от нас в тъмния килер на сенките, другата част остава на светло, като лице пред другите хора. И именно това „лице” ние наричаме аз и тази маска живеем живота си. Но там, в скритите и сенчести места, живее друга част от нас, която е затворена и отхвърлена, но е жива. Тя също е наш аз, но макар и разделена от живота, участва в него подмолно и скрито. Всъщност ние го скриваме. Тъжното е, че след като се разделим и го скрием изпитваме болката от това разделяне. Започваме да трупаме живот и социални житейски умения, и постепенно всичко това се покрива с нов измислен свят, сред който да живее само „светлата” част от нас – тази, която е предпочетената от другите хора, ставаща и нашето лице пред света. Лице, което наричаме аз и му даваме силата да живее един разделен и измислен от нас разделен живот.
Това, че във всеки от нас живее едно ядро, което наричаме аз, но то е само разделена част, е основата на разделението на света сред хората.
Капана е още по-хитър – защото това, че сме разделени, прави така, че разделението в един човек, да го прави зависим от разделението при другия човек. Понеже остава за лице само една част, в нея остава следа, че тя не е цялото, остава една „недовършеност”. Остава един зов към възвръщане към цялото, към съединяването пак с предишното цяло. Обаче света предварително е сложил бариерата на страха там, вътре. И човекът преживява това разделение в себе си по два начина.
Първият е, че той остава недовършен. Все нещо му трябва, все усеща една празнота – именно заради липсващата част, което всъщност той самият е изрязал от себе си. Това усещане за празнота преминава в импулс, който да го компенсира. Така празнотата, поражда усещане за непълнота, за липса на нещо важно… и се появява естествения импулс, празното, липсата да се запълни. И човекът започва да запълва. най-простия и велик пример за вечното запълване на усещането за празнота се изразява в познатата на всички АЛЧНОСТ.
Няма нищо в живота на човек, което да не е подвластно на този силен първичен импулс – към запълване на празното. Обаче хитростта е, че това, че сме разделени и че живеем е свят на измислена лъжа, е тази непълнота, която усещаме в себе си, да прави празното винаги да го има – защото ние самите го поддържаме. И импулса, с който да го попълним винаги остава налице – и винаги и него го има. И непълнотата, почваща от разделението и лъжата, вечно е придружена от пораждащия се от нея импулс, да я запълним.
И второто – именно това, че ние хората живеем на групи, дава едно важно друго следствие – всяка част от нас, която наричаме аз, понеже е разделена и е налице импулс към запълване, взаимодейства със същото и у другите хора около нас. Така „частта” на един човек заради стремежа да се попълни, се среща със същото в друг човек, който пък има „различно лице, различна лъжа и се стреми да се допълни с различни неща”. Така хората помежду си образуват взаимодействие чрез своите части, които се стремят да се компенсират една спрямо друга. Ето това е основата на човешките отношения. На това се гради социалното битие между хората. И това го определя. Всички хора живеят заедно, защото ги обединява общите лъжи и разделението, което всеки от тях е принуден да направи, с идеята да оцелее. А всъщност оцеляването е само маска, с което прикрива факта, че заради потребностите си, е зависим от „другите”. И за да му ги дават те, си има цена. И условието е –даваме ти грижа, внимание, милувки, но само ако си угоден, („добър”). Това е първата сделка със себе си, заради която се разделяме. Заради нея, скриваме от себе си „неугодната” (лошата) част и оставяме да е лицето ни исканото от „другите” доброто-угодно на тях. И с това почваме живота ни сред лъжата. За тая „сделка” се говори още от древни времена и е казана със символни образи. Тя е вградена в легендите и митовете точно както горе казах за „нишката” на Ариадна. И защото както вече споменах, хората-деца това най-добре пренасят през поколенията.
По същия начин стои идеята за Сатаната и дявола, както и ангелите или вестителите. Но е много хитро завоалирана и много променена – за целите на Еговия свят. Най-интересното обаче е голямата лъжа за сатаната. Или ангела, който бил най-близкия до Бога. Най-умния, най-светлия от всички божии специални и издигнати синове. Но нещо се случило и той „възстанал”, защото чрез своята изключителност и вътрешна сияйност прозрял единствен една истина… Много важна истина…
И това е историята за човешкия стремеж към истината, за която няма цена, на която единствено можеш да се посветиш – единствено чрез своята честност. Измислиците за Дявола и Сатанаил после са украсени, като им се присвояват всички представи за злини, нещастия, беди, разрушения. И тази лъжа е прераснала като Ангела, който се опълчи срещу бог. Най-хитрото в това е подмяната на ролите на героите в тая история. Защото в основата на тази религиозна измислица стои една друга история, която също е намерила следите си сред легендите и митовете – дори скрита зад религиозните текстове.
„Един ден сред света на лъжата един човек слезнал от небето. Изправил се сред хората и заявил – вие живеете в лъжа, лъжете себе си, после се лъжете помежду си. Направихте целия ви свят от лъжа, и забравихте бог. Така не оставихте бог да слезне сред вас, защото какъв ще е този бог, в свят от лъжа. Така и самия Бог ще стане лъжа. И го направихте лъжа, като написахте и съчинихте истории за лъжовното лице на Бог, дори и на местата на които лъжовно нарекохте "божии" храмове.
За да дойде бог сред вас е нужна истина… Има ли сред вас хора достойни за истината. Хора, достойни да си спомнят как някога оставихте истината за себе си и направихте един свят от лъжа, опитвайки се да живеете именно в него”
Това казал вестителя и зачакал. А хората, влюбени в света на лъжите си, веднага разбрали, че за да се извади истината, за да си припомнят честността, целия им свят ще се разруши. Целия свят изграден от лъжа, ще се срути… И хората живеещи сред този лъжовен свят, също ще се погубят. И не посмяли да изберат истината – за пореден път. И за да забравят това, за да остане света, скрили още по-добре тия думи, зад хиляди образни измислици. Сега разбирате ли чий БОГ е образа за който се говори в света на лъжата? Чий е гласа който слушате, когато ви говори "тоя вашия бог".
Оттогава те нарекли този небесен пратеник „разрушителя на светове” и подменили образа му със образите от своите си страхове. И този избор, тази възможност е непрекъснато вътре в душата на всеки човек – още от зачатието си… а дори и преди него.
Сега разбрахте ли защо ЕДИНСТВЕНИЯ ХРАМ в който може да ДОЙДЕ БОГ, е тоя на храма на душата, изграден от честност и безпощадна откровеност. И да е заживян животк пропит и пронизан именно от ЧЕСТНОСТТА - като копието и стоителя на ЖИВОТ ОТ ИСТИНА.
Това е храма на честния човек - честен пред себе си, и чак тогава достоен да погледне онази своя част, на която другите невиждащи нарекли БОГ.

Николай Николов

"Спасителят в ръжта"

 Единственият публикуван роман на Джеръм Дейвид Селинджър. За сметка на това успешен до немай къде и то в държава, където е в списъка на проблемните книги. Книгата е забранена заради убиеца на Джон Ленън, Марк Чапман, който поискал автограф върху копие от “Спасителя” по-рано същия ден, преди да убие Ленън. Медиите не пропуснали да спекулират нашироко с факта, че героя на книгата също имал психологични проблеми и т.н. Макар че това всъщност довело до още по-голямата известност на книгата в Америка...

“Ако наистина ви се иска да чуете тази история то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво ли не още, с една дума – цялата тази плява от сорта на “Дейвид Копърфилд”, но на мен не ми се ще да се ровя из нея. Просто ще ви разкажа тази смахната история, дето се случи с мене около Коледа и ме умори до смърт, та трябваше да дойда тук и да си гледам спокойствието”

“Падам си по книга, дето след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, та да можеш да го повикаш по телефона когато ти се поиска”


“Дано когато наистина умра, се намери някой свестен човек да ме хвърли в реката или нещо подобно. Каквото ще да прави, само да не ме натиква в тия идиотски гробища. И после да идват хора в неделя и да ми слагат букети цветя връз корема и подобни глупости. Кому са притрябвали цветя, като е мъртъв. Никому.”


“Както и да е, аз все си представям малки деца да си играят на някъква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца – а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа – освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта – искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза от някъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда, зная, че е лудост”

Николай Николов

ПРЪСКАНЕТО С ХИМИКАЛИ ОТ НАТО ПРДЪЛЖАВА

Да не би да сте си помислили,че са спрели да ни пръскат? Нищо подобно!!! Но вече е напълно ясно,че основната цел на пръскането над БГ е предизвикването на суша! Снощи телевизиите споменаха, че можело да повали/ама не много/ в западна и северозападна БГ. И хоп- тази сутрин педалите пръскат като бесни в този район с дългите следи! Предните седмици пръскаха с другите химикали-тези,които оставят много къси следи, изчезват за секунди и очевидно служат за нагряване на въздуха с цел да се предотврати образуването на облаци.

А познайте днес дали ще вали дъжд? Да, ама надали. Да не говори и за идните дни. Ако големия дъждовен фронт ни стигне, ще го редуцират до кратко препикаване за 20-30 минути. 
Обърнете внимание и на картата с дъждовете на Европа-има такива на много сайтове.Как така Европа се дави от дъждове, само тук нищо не достига? И как така има някаква мистериозна линия , която дъжда някак си не пресича и не идва към Южна Румъния и България,че даже и Гърция? Ама за сметка на това прескоча чудодейно към Турция???
Разгледайте 
http://www.sat24.com/foreloop.aspx?type=1
Моля, снимайте си прогнозите за движение на дъждовния фронт за идните 7 дни и после ще сверим дали се сбъдват.
Тенденцията е ясна - наближава дъжд - педалите пръскат, защото искат да ни направят пустиня и да ни принудят да почнем да садим ГМО. Т.е. да ни ползват за троянски кон в Европа! Отделно, че ни мразят и искат да ни изтребят -  пределно ясно за всички - масово се говори по медиите, че се топим!!!
Явно и сегашното правителство са пълни продажници!!! Алоооо……., малоумниците там: ако септември няма дъждове и не се засее, догодина народа ще трябва вас да коли и яде, понеже ни животни, ни растителност ще има!!!
Кьорави ли сте, че на големите дървета листата им почнаха да съхнат и капят още в началото на август заради сушата и химикалите от въздуха? Или вас само какво да крадете ви интересува??

С ПОМОЩТА  НА ЕЛЕНА КИЧУКОВА

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ЗАЩО ЩЕ ОТИДЕМ НА ПЛАТОТО НАСКА

Публикуван в списанието “СВЕТОВЕН ЧЕНЪЛИНГ” № 4 (10)

Здравейте, скъпи мои! С вас е Крион. Днес ние ще продължим не само темата за историята на човешката цивилизация, но и ще разгледаме нейното взаимодействие с другите цивилизации. Това е важно, защото придобива особено значение на дадения етап от вашето развитие.
При това ще хвърлим светлина върху произхода на два взаимно свързани артефакта. Единият артефакт за вас все още е загадъчно място: платото Наска в Южна Америка. Другият е библиотеката на КАМЪНИТЕ на ИКА. Тези два артефакта са вплетени в историята на човешката цивилизация от тези, които дойдоха на Земята за участие във Великия Експеримент. Но, в същото време, тези артефакти бяха създавани от представители на човешкото общество, въплътени във вашия свят на четиримерността.
Вашата съвременна историческа наука предполага, че едно събитие следва след друго и всичко се развива от простото към сложното. Вашите историци твърдят, че отначало е имало някакви първобитно-общинни общества, след това се появили по-развити, като не допускат мисълта за това, че самото явление на еволюцията е сферично. А това не предполага линейно развитие, сферичността предполага по-сложни понятия.
Простото и сложното винаги са съществували заедно. Развити цивилизации често са съседствали с току-що раждащи се общества, съществували са в едно и също време, на една площадка на пространствено-времевия континуум.
Нещо повече, в един континуум са прониквали енергии от различни пространства и времена, което на много хора може да се стори фантастично. Но изглеждащото фантастично в действителност е един от законите на развитието на вашата планета, когато енергии от различни пространства и времена взаимно се проникват, за да хармонизират еволюционното развитие.
Изображенията на камъните на ИКА, изобразяващи, например фрагменти от съвместния живот на хора и динозаври, на хора и гущери, могат да се сторят удивителни, странни и фантастични за съвременните учени, за хората с линейна гледна точка. Но не и за Сътрудниците на Светлината, които, разбира се, винаги трябва да помнят за сферичността на времето, за взаимното проникване на различни енергии на времето и пространството, за взаимното проникване на цивилизациите на Земята и извънземните цивилизации.
Темата, която започваме днес, всъщност е продължение. Крион вече ви съобщи за древната цивилизация в Южна Америка – за цивилизацията на ТОЦТЕКИТЕ.  
 “Преди повече от 7000 години ТОЦТЕКИТЕ се установили на територията на съвременно Перу (западната част на Кордилерите (Андите), в Южна Америка). Първоначално тоцтеките се наричали ЛЕЯДИАНЦИ, защото тяхната култура се базирала на връзка с Плеядите. Куратори на тази човешка култура на ранния етап от развитиета е била плеядианската цивилизация, която е известна като цивилизацията на РАЗУМНИТЕ ЗМИИ. Не случайно тотем на представителите на тази цивилизация станали змиите. По-късно леядианците се преименували на ТОЦТЕКИ, защото, когато била прекъсната връзката с Плеядите, известно време активно общували със Същество, известно на хората като БОГЪТ ТОТ (звуковото съчетание "ТОЦ" се родило благодарение на особеностите на произношението, ТОЦ в дадения случай е ТОТ). "ТЕК" означавало "Покровител", “Божество”. Така че ТОЦТЕКИТЕ са хора, намиращи се под покровителството на ТОТ (ТОЦ).
Основата на тяхната идеология станала идеята за хармонично развитие на човека, който е органична част от природата. Първоначално цивилизацията на тоцтеките била вегетарианска. Хората не употребявали в храната си месо от животни, птици и риби. Не развивали оръдия за производство и технологии. Но много активно използвали духовни практики. Свободно телепатично общували помежду си, практикували пътешествия извън тялото (извършвали астрални пътешествия извън физическото си тяло в други светове, на други планети).
Физическите тела на тоцтеките, които се занимавали със специална гимнастика, били много развити. Ръстът им бил от 2,8 до 3,5 метра. За онова време това бил достатъчно висок ръст. Защото като цяло ръстът на хората в постатлантическия период започнал да намалява. Имало раси с много по-малък ръст. На планетата дори започнали все по-често да се раждат джуджета. Макар че по-рано те представлявали голяма рядкост.
След като просъществувала хармонично триста години, цивилизацията навлязла в етап на криза. Контактите с представители на други светове и планети, които ставали в резултат на астралните пътешествия, не можели да останат без последствия. Някои тоцтеки, за да си подобрят бита, започнали да внасят в живота си технологични знания от други светове. Строели по-удобни жилища, организирали комфортно съществуването си на територията на своите лични участъци.
Появили се огради между жилищата, градини, басейни, фонтани, индивидуални електрически станции. Започнало разделение между хората, живели в течение на столетия в единна община. И ето, накрая се появили тези, които изработили и взели в ръце оръжие. Отначало го използвали за лов. Някои от тоцтеките започнали да използват в храната си месо. Пламнали първите искри на агресия. А по-късно се разгорели конфликти. В това число и въоръжени. Близо половин хилядолетие след своето зараждане, културата на тоцтеките се превърнала във военизирано, агресивно общество, раздирано от вътрешни противоречия и борба за власт”.
(Крион. Цикъл «Крион от Русия», «22. Съдбата на Кристала на Алмена»)
Но не всички тоцтеки участвали във военизираното агресивно общество. На определен етап от развитието две трети от тоцтеките предоставили телата си за души от възходящия клон на еволюцията, за млади души, еволюциониращи от по-плътните измерения.

Една трета от тоцтеките представлявала високо развито хармонично общество. Това били хора духовно развити, имащи връзка със своите Висши “Аз”. Те осъществявали дейността си, като се опирали на ръководството на Духовните Наставници. Тази част от обществото на тоцтеките се наричала ТОЛТЕКИ.
Това название се е запазило до днешни дни. Защото по-късните обитатели на Южна Америка се нарекли така в чест на тези, които техните предци почитали като богове, в чест на по-древните ТОЛТЕКИ – слънчевите човеко-богове.
Толтеките се отделили от тоцтеките и създали такива условия, в които техните по-агресивни съседи не можели да контактуват с тях.
Толтеките не се преместили в отдалечени места. Географски толтеките се намирали сравнително недалече от тоцтеките. Но били създадени специални енергийни полета, които отделяли едните от другите. Подобни полета не са рядкост за тези участъци от пространствено-времевите континууми, когато енергии от различни времена и пространства се събират в една точка.
Толтеките изпълняали редица мисии, много важни и за планетата, и за развитието на вашето човешко общество. В частност, те са създателите на чудесната библиотека на КАМЪНИТЕ на ИКА.
Учените датират камъните на Ика различно. Много изследователи предполагат, че те са били създадени в Епохата на Средновековието. Други считат, че камъните са се появили няколкостотин години по-рано. Но научните анализи не винаги отразяват реалната картина. СФЕРИЧНО може да е не само времето, но и пространството. Следователно, и самите предмети могат да носят отпечатък от сферичността на пространство-времето, да носят ЕНЕРГИЯТА НА ВЗАИМНОТО ПРОНИКВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ ВРЕМЕНА И ПРОСТРАНСТВА. 
Затова данните на съвременните научни изследвания не винаги отразяват реалната картина на възрастта на артефактите.
Толтеките, извършвайки пътешествия ИЗВЪН ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО, пътешествали из други времена на вашето измерение, надниквали в миналото и внасяли енергията на това минало в тази точка на пространство-времето, в която се намирали. Извършвайки пътешествия из различни времена, толтеките създавали специална библиотека за бъдещето на Земята, като изобразявали на камъните различни картини от живота в миналото. 

Библиотеката на камъните ИКА е обединена с тематиката от развитието на хората през последните пет милиона години. Тя станала една от формите на планетарна библиотека за епохата на нашия Велик Експеримент. И понеже Земята сама по себе си е специална галактическа Библиотека, то и камъните ИКА са част от Галактическата Библиотека.
Мнозина се учудват, че на камъните от Ика хората са изобразени заедно с динозаври, гущери. Хората са свикнали да мислят за гущерите като за някакви диви животни. Но имаше времена, когато гущерите имаха висш разум. На Земята съществуваше цивилизация на динозаври като високо развити същества. И имаше времена, когато те си взаимодействаха с хората не само като равноправни партньори, но и като по-големи братя на хората.
Подобна беше историята преди повече от 3 милиона години. В същото време на камъните Ика са изобразени и събитията, когато преди около 9000 години съществуваше “полуразумна” популация на гущери, които се използваха в качеството на домашни животни. И те взаимодействаха с хората именно като домашни животни. Хората от онова време ги използваха така, както сега съвременният човек използва конете. Тази популация съществуваше и на територията на Евразия, в Хиперборея, за която вече ви разказвах.
Правомерен въпрос: защо библиотеката от Камъните на Ика се е създавала върху камъни, а не върху някакви други носители на информация? Вече неведнъж съм ви казвал, че преди повече от 5000 години беше извършена пренастройка на вълната на пространствено-времевия континуум, и всички обекти, създадени от изкуствени материали, не можаха да преминат във вашата реалност, реалността на съвременното човешко общество, което е на малко повече от 5000 години.

От гледна точка на вашата Реалност тези изкуствено създадени обекти се разложиха на молекули и атоми.
От гледна точка на Универсалната Реалност, те преминаха на друга честота на пространствено-времевата вълна, придобивайки нов живот в друга реалност.
Толтеките бяха посветени в тази част от плана на Великия Експеримент. Те знаеха за бъдещата пренастройка на вълната на пространствено-времевия континуум. Знаеха, че изкуствено създадените материални носители на информация няма да могат да влязат в реалността на новото човечество. Затова създаваха библиотеката именно върху камъни.

Сред толтеките имаше художници, които нанасяха изображенията върху камъните по специален начин. Те знаеха, че създават тези камъни като библиотека на Земята и специална библиотека на Великия Експеримент.
Затова всеки камък се създаваше не просто като художествено произведение, а като многомерно енергийно произведение.
Целта за създаване на подобна Енергетика беше пренасянето на енергетиката на важна част от Великия експеримент във вашия свят, пренасянето на тази енергетика през бариерата на пренастройка на основната вълна на пространствено-времевия континуум. В резултат от това, след пренастройката библиотеката на ИКА благополучно премина във вашия свят.
Камъните се пазеха от специални жреци много дълго време, предаваха се от поколение на поколение. И едва когато Южна Америка беше завзета от завоевателите от Европа, камъните на ИКА започнаха да се предават от ръка на ръка и да се пазят неподредено.
Но в резултат от това част от камъните дойде до съвременните хора. При това някои хора, в чиито ръце попаднаха те, в древността сами имаха отношение към тях, създавайки самата тази библиотека от камъни на Ика, когато са били въплътени в тела на толтеки.
Камъните на Ика като артефакти са тясно свързани с друг Артефакт – изображенията на платото Наска. Преди всичко, защото и едните, и другите изображения се създаваха от едни и същи автори. И камъните на Ика, и удивителните творения на платото Наска, бяха създавани от толтеките.
Както вече знаете, толтеките бяха много тясно свързани с цивилизацията на Плеядите. Плеядите станаха обединяващ център за всичките 16 извънземни цивилизации, които сътворяваха четиримерната генетика на човечеството.
Всичките тези цивилизации влизат в числото на Авторите и на Участниците във Великия Експеримент на вашата планета.
Геномът на човечеството на основата на 16-те звездни цивилизации се сътворяваше в продължение на последните 5 милиона години от еволюцията на планетата.
Енергийно това намери отражение в библиотеката на камъните на Ика. Но по-важна информация за човешкия Геном и за развитието на четиримерното човечество се съдържа в друг велик Артефакт – на платото Наска.
Първите работи по създаване на изображения на платото Наска започнаха преди 7383 години. Те се извършваха на няколко етапа. Последният етап беше завършен преди 5824 години. През този период от време бяха извършени всички работи по нанасяне на рисунките, изображения на животни, линии на геометрически фигури. Защо се правеше всичко това? Как смятате, слънчеви мои, има ли всичко това само информационен характер? Може би това е само грандиозно “писмо” от предците до потомците? Подобно предположение е вярно само отчасти.
Скъпи мои, вие вече разбирате, че нито едно произведение на светлинното творчество не е с една цел, с един план. Ако се сблъсквате с артефакт, който са сътворили Сътрудници на Светлината, знайте: той има многоцелева мисия, различни задачи. Винаги трябва да имате предвид многопространственост, многовременност, многонасоченост.
Платото Наска е съсредоточие на светлинното творчество на същите тези 16 цивилизации, които дадоха звездни семена за генетиката на съвременния човек. Можете да си спомните и за кристала на Алмена, който има 16 звездни оси. Можете да си спомните за единството на 16-те измерения и за обединения Многомерен Геном, който сътворява Семейството на Светлината тук, на Земята. Действително, всичко е взаимосвързано.
Толтеките бяха опора на Съдружието, на проявеността на 16-те цивилизации в тази местност, която сега наричата платото Наска. Но творчеството на Толтеките на платото Наска нямаше само четиримерен характер.
Това беше именно многопространствена дейност на многомерни Творци на Светлината. Толтеките си взаимодействаха и с петмерни колеги, и със същества от по-висши светове. Но особено тясно контактуваха с петмерния свят, защото под платото Наска се намира, живее много наситен живот петмерен град на Светлината, основан от лемурийците. Толтеките послужиха като "физически ръце" на този многопространствен и многомерен колектив от Сили на Светлината, който изпълняваше мисия, за която ви предстои да узнаете. 

Каква е тази мисия? За какво става въпрос? Какво сътвори в района на Наска Семейството на Светлината с ръцете на четиримерните толтеки?
Всички рисунки, изображения на животни, геометрични фигури са само част от тази многомерна структура, която се състворяваше в разни пространства на многомерността. Разбира се, всички рисунки могат да се прочетат като някакво “писмо” до съвременното човечество. И то ще бъде прочетено, когато му дойде времето. Разбира се, Артефактът Наска е послание до потомците от предците: “НИЕ СЪЩЕСТВУВАХМЕ! НИЕ ЖИВЯХМЕ! НИЕ МОЖЕХМЕ МНОГО НЕЩА."
Но ние с вас вече разбрахме: при създаването на изображенията Наска едновременно се извършваха работи и в други измерения, СЪТВОРЯВАШЕ СЕ МНОГОМЕРНА СВЕТЛИННА СТРУКТУРА, която заложи програма за образуване на нови енергии във вашето ново време.
Сега с вас говорим за това, че започва нов слънчев цикъл, нов слънчев каледар, ние излизаме на новата вибрация 13:20 (Вибрацията 13:20, цикли от 13 и 20 енергийно-времеви модула, например 13 Тона на Творението и 20 Слънчеви печата, е в основата на календара на маите Цолкин – бел. пр.).
Скъпи мои! Хубаво е да знаете, че този процес се осъществява и с помощта на светлинна енергоструктура, която е сътворена в района на платото Наска от много цивилизации от различни измерения. Тази светлинна структура може да се нарече с обичайната за вас дума "трансформатор", преобразувател на пространство-времето. Може също така да се нарече специален Портал.
Всичко това е така, всичко това е вярно. Но сега искам да уточня, за какво именно става въпрос. Светлинната структура на платото Наска е особена, уникална. Разбира се, тя по специален начин трансформира вашия еволюциониращ свят.
Погледнато най-общо, всички предмети около вас са част от вашия процес на трансформация от четиримерността в петмерност. Затова, говорейки за многомерната структура на платото Наска, ние говорим за нея и като за структура, трансформираща света.
Важно е да се разбере в какво е особеността на тази структура. Вие често използвате думата Портал в значението “Проводник на Енергията”. И това също е правилно. Голям енергообмен се извършва в района на Наска. Но тук е специално място, в което живее ТОВА, което ЗАСЕГА СПИ (УСМИВКА НА КРИОН).
Сред вас, съвременните Сътрудници на Светлината, има такива, които са взели участие в сътворяването на тази Велика Структура – бъдейки въплътени или невъплътени в четиримерността.
А на нивото на Висшите Аз са работили ПРАКТИЧЕСКИ ВСИЧКИ ДНЕС ВЪПЛЪТЕНИ РАБОТНИЦИ НА СВЕТЛИНАТА.

Засега тази Структура не работи. И работата е в това, че една от вашите задачи на дадения етап е да разберете, какво представлява нашият специален Трансформатор-Портал.

Освен това ВАША ЗАДАЧА е, скъпи мои, да го АКТИВИРАТЕ. И ние ще направим това всички заедно, Слънчеви Ангели. Всички необходими “карти” за това са в ръцете ви. Остана да направите няколко крачки. И вие ще ги направите заедно със Семейството на Светлината тук и сега, участвайки в процеса на Възнесението, участвайки в Проекта по активацията на Лемурийските Кристали.
Учудва ли ви, че на вас, които живеете в Евразия и в Северна Америка се предава тази информация и вие сте призвани да работите със структура, която се намира в Южна Америка?

Първо, вие вече помните, че ви беше съобщено за 16-тия западен Лемурийски Кристал в Южна Америка. Той се намира съвсем близо до платото Наска и е свързан с него със специална връзка!
Освен това, трябва да знаете, че платото Наска чрез вътрешното пространство на Земята има много тясна връзка с един от важните кристални центрове на Евразия. И този център ви е известен много добре: мястото на бившата столица на Хиперборея – град БОРЕЯ (днес – град Казан).
Обърнете внимание какво се случва тези дни на споменатата територия. Бившата Борея сега стана център на международни спортни състезания (по това време в Казан се провежда XXVII Световна лятна Универсиада - бел. пр.). Човек може да си помисли, че това са несъпоставими неща: спорт и езотерика! Но дори те понякога се сливат (ЕНЕРГИЯ НА УСМИВКАТА НА КРИОН).
Във важния енергокристален център на планетата Земя пристигнаха хора от различни континенти, от различни светове и донесоха енергетиката на различните континенти и различни светове.

И тази енергетика ви е от помощ, скъпи участници в Проекта на Възнесението, участници в активацията на различни кристални структури. В действителност, тук в бившата Борея, има и многомерен генетичен център, откъдето се развива спирала на структурата на Лемурийските кристали.
И ето тук сега е внесена енергетиката на много хора, участващи в спортните състезания. Много от спортистите участват в особената работа на нивото на Висшите “Аз”. Състезавайки се помежду си, те заедно с това изпълняват светлинна работа – така работите вие, хората-богове, често дори без да съзнавате това. Енергията, предавана на мястото, където се намираше столицата на Хиперборея, е много важна за нашите бъдещи светлинни активации. В това число, за съединяване на многомерните структури на платото Наска с кристалния център в град Казан.
Сега ще ви съобщя и това, че платото Наска е специална светлинна структура, която е призвана да помогне за пренастройката на Земята на нова, слънчева вълна и за осъществяване на още едно, МНОГО ВАЖНО МЕРОПРИЯТИЕ. Но структурата Наска няма да заработи, ако не я съединим с кристалния център в Казан. А, освен това, ни предстои да намерим още ВАЖНАТА ТРЕТА ТОЧКА за нашата специална триална работа. За нея Крион ще ви съобщи по-късно. Най-интересната и важна работа едва сега започва, скъпи  мои. Най-интересното и най-важното едва сега започва за вас, Слънчеви Ангели.
И това наистина е така.
ВАШ КРИОН –
С ЛЮБОВ ОТ СЪРЦЕТО НА СЛЪНЧЕВИЯ БОГ-ТВОРЕЦ
13.07.13 – 16.07.13.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ …

Превод: Лусесита

http://light-group.info/co-creation/world-cheneneling-magazine/1202-kryonwhatwillwegototheplatonaskafor.html?utm_source=feedburner&utm_medium=email&utm_campaign=Feed%3A+light-group%2FjuNx+%28%D0%93%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%BF%D0%B0+%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0+~+Light+Group%29

Николай Николов

ИДВА КРАЯТ НА КЕМТРЕЙЛС!

На Земята винаги има две крайности - Светлина и Тъмнина. Будни сме, с борбен дух, но поради прекомерно ярката индивидуалност, не сме единно племе. Въпреки упадъка, трябва да се гордеем с народността си. Открай време сме изпращали в забвение най - страшните поробители.Предстои да бъдем почита­ни в Европа и по света! От племето ни ще излязат умни същества. Ще го прославят извън пределите на страната. Радвайте се, че живеете в България!

От доста време в нета се говори за вредните Аерозоли и навсякъде се прави регистрация къде и кога е пръскано....Но никой не дава конструктивно решение по въпроса.Една група се опита чрез визуализация, но тъй като ние българите сме или скептични, или просто неорганизирани, не се получи желания ефект!!!!
В днешната статия показвам как се правят най-ефективните "уреди", които отблъскват на 200 процента отровните аерозоли!
Те се наричат кем бъстъри /chem busters/ и са доста популярни сред хората, които се занимават с алтернативна медицина, квантова физика и въобще енергийни влияния. 
Това устройство се базира на Клаудбъсътра на Вилхелм Райх, като използва редица от паралелно поставени медни тръби за канализиране на оргонова енергия на определена местност.Стопера на аерозоли става изключително активен когато се наблюдава дисбаланс на оргоновите полета между атмосферата и земната повърхност и затова е единственото ефективно нещо в борбата против вредните аерозоли!
На Вашето внимание, за първи път Ви показвам "рецептата" за премахване на вредните аерозоли в радиус от 15 км, чрез направата на Стопер на аерозоли! /съжалявам,че е на английски/.

Също така /при достатъчно желаещи/, може да стартираме кампания "Да направим Аерозолен Стопер" в нашия град. Не е трудно и невъзможно да се съберат около 300 лв за 1 бр.и да си го сложим на Витоша например! 

Ето нужните материали:

Ще трябват 7 тръби по 180 см и 6 съединителни муфи. (6 за основните тръби и 1, която ще се нареже по 30 см за потопените тръби.)12м тръби = около 200 лв
Трябват 3 литра - по 23 лв/L= 69 лв

Всеки, който има интерес или може да помогне с инфо, средства или място за позициониране на Стопера на аерозоли, нека пише КОМЕНТАР И СПОДЕЛИ ПОЗНАНИЯ!

ПОКАЖЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ НА ПОВЕЧЕ ХОРА! 
 Забележка: Материалите за Оргонита и Стопера на Аерозоли са предоставени от един пич от Пловдив, който се занимава с правенето им. Всеки, който иска по-детайлна информация на тези и други устройства, нека ми пише на silnibg@abv.bg и ще му се прати по-подробна информация – тоест ВСИЧКАТА!
Ники Христов

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ