ЕНЕРГИЙНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ. УДЪРЖАНЕ НА ПРОСТРАНСТВЕНИЯ КОРИДОР ЗА ПРЕХОДА.

                                   17 ноември 2013
    Докато четете ченълинга помнете: – никаква външна информация не притежава стопроцентова достоверност. Преди всичко слушайте себе си. Във всеки от нас е налична цялата необходима информация.
   

Предавахте, че пространството ни е разгърнато и в него са се образували енергийни дупки, и сте призвани да ги затворите. Освен това, за тази есен се планираше, вектора на развитието ни да се изравни и пространствения коридор на прехода да стане стабилен. Какво в действителност става в момента?
    Не успяхте да изравните вектора на развитието си. Включихме се към формирането на коридор за прехода, но е нестабилен.
    Защо?
    За да стане стабилен, е необходимо постоянното му захранване. Ние го подхранваме през цялото време. Но когато си заминем, той може да се разпадне. Планираше се, повечето от вас да се включат в поддръжката на тунела, но това в голяма степен не се получи. За да се свържат две пространства, се изгражда тунел за преход, неговите контури се удържат от енергийни силови линии. Те могат да се удържат с помощта на външни енергийни източници, а може всеки от вас да изгради своя част и по този начин тунела ще стане самоподържаща се система. Съответно, той ще бъде най-устойчив в пика на максимално количество преминаващи. И нашите усилия са необходими само в началото, при изграждането на тунела и неговото закриване.
    Какво се случва сега с този тунел?
    Той се поддържа, но характеристиките му са неустойчиви. По-точно, държи се за сметка на външни енергийни източници, т.е. благодарение на нас и другите цивилизации.
    Предадоха ни, че много цивилизации са престанали да участват в проекта на Прехода ни.
    Да, в проекта първоначално участваха 873 цивилизации, сега са по-малко от стотина. Една трета от тях са енергийни. С вас са останали сродните ви цивилизации.
    Защо не са ни предавани конкретни методики и план за действие на земните хора за удържането на съвместния коридор?
    Те са предавани под друга форма. Много е трудно да се обясни на всеки един действията му на линейни възприятия. И така, докато обясняваме на теб, опростяваме изключително много. Вече ви е предавано, че просто трябва да приемете промените, това ще отвори енергийните ви системи за възприемането на ставащите промени и ще ви включи в процеса.
    Все още можем ли да се включим?
    Да, можете да го направите във всеки един момент.
    Предавахте, че порталите за възнесение не се затварят никога.
    Да, така е. Порталът е съществуващ потенциал. Ако е разгърнат благодарение на енергиен импулс, той изгражда коридор, а ако е свит, е точка в пространството, където вече е вграден потенциала за разгръщане. Преди, адептите ви с усилване на енергийните си характеристики, са се включвали с помощта на Учителите към точките-портали и ги разгръщаха и ставаше така нареченото от вас Възнесение. Възнесението е движение по еволюционната траектория. Но има и паралелни движения – това, което наричате паралелни светове и портали. В тях също може да се попадне, докосвайки и разгръщайки потенциала на портала.
    На планетата ви има фиксирани точки-портали. Мнозина знаят за това. В периода на масово възнесение, краткото разгръщане на портала е недостатъчно, трябва да се направи устойчив коридор. В този случай има няколко възможни варианта.
    Първия път, най-ефективния е, преминаващите сами да си изградят коридор. За целта трябва да имат съответната честота на вибрации, подходящи по характеристики към новото пространство и мощност за да направят скок за разгръщане и преход. Вие нямате такъв потенциал.
    Втория вариант – повечето от преминаващите да натрупат необходимия потенциал за Прехода и за сметка на своята вълна да поддържат коридора за тези, които нямат мощност за решаващия скок. Планирахме за вас именно този вариант.
    Но на практика се реализира трети вариант. Портала за преход се подържа от външни за вас източници, за сметка на различни цивилизации и сънастройване на силите за енергийно свързване. През този портал засега са минали много малко хора. Основната част от тези, които могат да пътешестват по портала, се движат напред назад. Основно по време на сън. Но по-голямата част от човечеството не вижда портала. Разбира се, имаме предвид енергийното зрение. Т.е. този портал макар и да съществува, е скрит за възприемането на повечето и съответно, за преход.
    Колко време ще се удържа този портал?
    Засега се държи. По ваше време до края на текущата година, до деня на зимното слънцестоене. След това ще се взема решение за свиването или разгръщането му.
    Със свиването е разбираемо. А за сметка, на какво, и къде, ще бъде разгръщането?
    Разгръщането може да стане само за сметка на допълнителни енергийни източници.
    Други цивилизации?
    Не могат всички цивилизации на Вселената да работят вместо вас. Не знаем, кои ще бъдат и ще бъдат ли изобщо. Учителската система работи по въпроса сега – как вие да включите потенциалите си. Ние ще поддържаме портала до края на годината.
    Предавахте, че е нулева вероятността нищо да не се получи. Как да го разбираме?
    При нас всичко се получи. Не се получава при вас. Нашата работа сме я свършили и продължаваме да я вършим. Но не всичко зависи от нас. От вас зависи всичко. Някои цивилизации във Вселената преминаваха на ново ниво, изобщо без наше участие, само със собствени сили.
    Говориха ни за сливане на реалностите в една. Случи ли се?
    Не съвсем правилно разбираш сливането на реалностите. Възможно е, ние да не сме обяснили, както трябва. Реалността е една и множество едновременно. Както диаманта има множество фасети, така и реалността е многостранна и многомерна. Многомерността не е отделно съществуващи в пространството реалности, а части от едно цяло. При това, когато някой пътешества по спектъра на реалностите, отначало преминава през центъра и се появява от „другата“ страна на реалността. Центъра е това, което удържа този модел на реалностите. Представете си диамант с безкрайно число фасети. За да преминете от една фасета на друга, трябва да преминете през центъра. Но това е просто друга фасета. Сливане на реалностите се получава, когато всички жители на фасетите се устремят към центъра и по този начин се съвместяват реалностите в една точка и разгръщане на другата страна.
    Постарай се да разбереш процеса на Прехода. Вселената ви е такъв диамант с безброй фасети. Прехода е, когато всяка фасета (характеристиките й) се устремят към центъра на кристала и се преобърнат от другата страна на възприемане, и по такъв начин, целия диамант ще блесне и ще се разгърне по нов начин. Като ново цвете. За да настъпи прехода, е необходим енергиен импулс, след това този импулс се занулява и разгръща в нова съставка, но скокообразно усилена. Т.е. трябва да избухне нова вселена. Както при вас избухват свръхновите звезди. Процеса е аналогичен. Всичко е подобно.
    Има информация, че в най-близко бъдеще се подготвя малко преобръщане на Гея. Участвате ли в това?
    Да, но в малка степен. На планетата не й е нужно нашето активно участие. Вашата планета е натрупала достатъчно енергиен потенциал и може сама да направи скока.
    Кажете, какво става с населението на вътрешната Земя? Къде преминават те?
    Ти разбра. Всичко, все едно сменя местата си, но с ново качество. Те стават открити, а не скрити. Преминават на външния контур, а вие на вътрешния.
    Преминаваме вътре в Земята? Това е нещо ново.
    Вътрешно и външно са относителни понятия. Всичко вътрешно включа в себе си външното и обратно.
    Но на нас ни говориха, че вътре в Земята има изкуствено слънце, а не такова като нашето. Това ли ни очаква?
    Сигурна ли си, че вашето слънце не е изкуствено? Откъде правиш такива изводи? Какво според теб е изкуствено?
    Което не е сътворено от Бог.
    Не съществува такова. Всичко е сътворено от Бога, понеже не съществува нищо освен Бог. Всяка частица притежава съзнание и изкуственото слънце, вътре в Земята, също. Просто са разни видове светила, сред цялото им многообразие. Вашето слънце също еволюира.
    Има информация, че Слънцето е премахнато, а на негово място има холограма или подобие на светило.
    Можеш ли да си представиш, каква трябва да е холограмата, за да продължи топлото да стига до планетата? Разбира се, всичко това е възможно, но не е ефективно. И не е така. Просто Слънцето се променя, то също избира своя път. Тримерното ви Слънце вече е повишило своята мерност и се готви за следващите. Може да еволюира заедно с планетата, може да си избере друга слънчева система. Може да избухне като свръхнова. Много са възможностите.
    Виждате ли вероятностните линии? 
    Това не е наш профил. Вероятностните линии са множество от вектори, т.е. направления. Ние се намираме в момента тук и сега.


БЛАГОДАРЕНИЕ НА ПОМОЩТА НА ЛУСЕСИТА.


НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

НИЕ, ЕВРЕИТЕ, - СМЕ РАЗРУШИТЕЛИ И ВИНАГИ ЩЕ СИ ОСТАНЕМ РАЗРУШИТЕЛИ…

„Ние, евреите, - сме разрушители и винаги ще си останем разрушители…
Каквото и да правят другите народи, то никога няма
да отговаря на нашите нужди на нашите искания”.
Морис Самуел / еврейски писател /.

"Неотдавна нашият народ даде на света нов пророк. Той има две лица и носи две имена: едното е Ротшилд - лидер на всички капиталисти, а другото е Карл Маркс - апостол на тези, които искат да унищожат всички останали."Блументал, Judisk Tidskrift, 57, Sweden, 1929"Някои го наричат марксизъм. Аз го наричам юдеизъм."Райнхолд Нибур, Реч пред Еврейския институт по религия, New York, October 3, 1934"Ние, евреите, сме унищожители и ще останем такива завинаги. Всичко, което ще направите за нас, няма да задоволи нуждите и потребностите ни. Ние винаги ще разрушаваме, защото се нуждаем от един наш свят."Морис Самуел, Jon Gentiles, p.155, Harcourt, Brace, 1924"Често се споменава, че юдеизмът е движещата сила на комунизма. Това не е нищо ново, то се знае и е съвсем естествено... Не може ли да се предположи, че юдеизмът ще стане разрушителен елемент в държавите, в които винаги са го преследвали? Вродената склонност към интрига, към хитрост, към конспирация и почти непостижимото търпение, с което очакваме часа на отмъщението, са характерните черти на "предопределения народ". Проф. Ф.А.Осендовски, Teh Nineteenth Century and After,p.29, London,January,1926"Нашите бащи постигнаха границите, които бяха признати при подялбата на Палестина. Нашата генерация постигна границите от 1949г. След шестдневната акция успяхме да стигнем Суец, Йордания и Голанските възвишения. Това не е края. След настоящото прекратяване на огъня ще има и други. Те ще се разпрострат зад Йордания и до Ливан, а може би и до централна Сирия." Ген. Моше Даян"Ние сме в основата на всички терористични акции. При нас служат лица с всякакви възгледи, с всякакви становища- възстановители на монархии, демагози, анархисти, социалисти, комунисти, социалдемократи и всякакъв вид утопични мечтатели. Ние сме ги впрегнали всички, като всеки от тях със собствената си задача се стреми да преобърне, да обърка всякаква установена държавна или религиозна форма на ред. Чрез тези действия всички държави са подложени на трусове и хаос. Те са готови на всякакъв компромис, за да получат мир и спокойствие. Но ние няма да им дадем мир, докато открито не признаят нашето международно Свръхуправление, и то с подчинение, гарантирано от изготвените от нас документи, съдържащи задължителни за изпълнение решения." Из Протокол номер 9 на Тайните протоколи на ционските мъдреци"Каква е целта на тази наша политика, която сме планирали и натъпкали в главите на гоя, без да им дадем каквато и да е възможност да разберат истинското й значение? За какво, ако не за да получим по заобиколен път за нашето разпръснато племе това, което е непостижимо по Правия път? Това е главното и основното, за което ни служи нашата организация на тайното масонство, което не е добре познато, и целите на което дори не са толкова много, колкото се предполага от тези животни гоите/ не евреин /, вкарани от нас в "шоуто" на армиите от масонските ложи с цел да се хвърли прах в очите на техните народи. Бог ни е определил за негов избран народ и ни е дарил с най-големия възможен подарък: да бъдем пръснати по целия свят, за което всички мислят, че е най-голямата ни слабост, докато всъщност от това произлиза цялата ни сила и мощ, която ни доведе пред прага на върховната световна " Из Протокол номер 11 на Тайните протоколи на ционските Мъдреци. Думата е производна от Цион- името на един от двата хълма на стария Ерусалим. След като цар Давид превзема крепостта Цион, той я прави своя столица. Не е ясен произходът на името, но то най-често е употребявано от пророците и поетите и носи емоционално- религиозен смисъл поради важността на Ерусалим като царски град и град на храма. Връх Цион е мястото, което Йехова ( Яхве ) - богът на Израел е обитавал, в което е властвувал и в което е настанил за цар Давид. Израилтяните никога не забравят Цион, тъй като според техния бог Йехова спасението им ще дойде от там. Името на Цион много често се среща в Стария завет, както и в християнската литература и се сочи като райски и световен град на християнската вяра.От ХIX- тото столетие името ционизъм се дава на движението, което се бори за създаването на Национален дом на евреите в Палестина- Hebrew Eretz Jsrael ( Земята на Израел ). Въпреки, че ционизмът започва по-открито да се разпространява през XIX в. в Източна и Централна Европа, той всъщност е продължение на една много стара национална привързаност на евреите към Палестина, датираща още от средните векове. През XIX-тото столетие евреите в Европа, предимно в Източна Европа и особено в Русия, живеят като обособени общества със собствен език, религия, бит и култура, както и със самостоятелна икономическа структура. По това време те не притежават равни по закон политически права с руснаците. Това става причина голяма част от евреите да емигрират в Западна Европа и в САЩ. Малка част еврейски младежи заминават за Палестина, където изграждат земеделски колонии, които успяват да просъществуват благодарение на моралната и материална помощ на барон Едмонд де Ротшилд. От Първата световна война в Европа започва антисемитско движение. Центърът му е в Австрия. По това време там живее и работи журналистът Теодор Херцел, който стигнал до заключението, че единственият начин евреите да заживеят нормален живот е да се съсредоточат на една територия. Той е човекът, който оформя ционизма като политическо движение със световно значение и става негов неуморим организатор и пропагандатор. През август 1897 година се е състоял Първият ционистки конгрес в Базел, Швейцария. Изработена е Първата конституция на ционисткото движение. Нейната основна цел е пръснатите по света евреи да създадат своя собствена държава в Палестина. В същото време започва подем и на религиозното движение- юдеизма, по внушение на което ционизмът се обявява за неутрален.

СТРАННИ И ИСТИНСКИ НЕЩА - НАЛИ?!


Николай Николов 

ПРОТОКОЛИТЕ НА СИОНСКИТЕ /ЦИОНСКИТЕ/ МЪДРЕЦИ

  

                                                                                                     
Ще ви пусна по-подробни сведения за тях и за връзката им със сегашния свят , "Елитът", определени кръгове от евреи и т.н., но сега Ви пускам всичко накратко поради молба от приятели! Ето ви това гадно  чудо:

 Протоколите на Сионските мъдреци или Протоколите на Ционските мъдреци е една от най-дебатираните книги в историята на 20 век. Нейната достоверност е обект на продължаващ и нестихващ спор. Достоверността на протоколите и правото им на разпространение са предмет на два придобили широка известност съдебни процеса, които се провеждат в Берн, Швейцария. Първоначално Бернският мирови съд излиза през 1935 година със съдебен акт забраняващ печатенето и разпространението на протоколите. Впоследствие Бернският апелативен съд разрешава печатенето и разпространението на протоколите, отменяйки първоинстанционния акт с решение от 1 ноември 1937 година - поради нарушение принципите на обективност и безпристрасност в първоинстанционния процес (тъй като съдията постановил съдебния акт е от еврейско потекло).Разкриването на протоколите си приписва като заслуга Руската царска тайна полиция. Като техен автор се сочи Ашер Гинсберг, роден през 1856 в град Сквир, Киевска губерния. Тезисите и плана разработен от него, според царската тайна полиция, са четени в тайно заседание на Първия световен ционистки конгрес, провел се в Базел, Швейцария, в 1897 година. През 1905, руската царска тайна полиция в лицето на Сергей Нилус, отпечатва протоколите. През 1911 и 1917, те отново са издадени на руски език. През 1906 излизат в Англия, а впоследствие и в останалите страни. Царската тайна полиция твърди, че се сдобива с протоколите посредством агитационен материал издаден по тях на френски език, предназначен за конгреса в Базел. Самите протоколи били изготвени на староеврейски език. За първи път протоколите са разпространени на руски език през 1901 в едно съчинение под заглавие "Неприятелите на човешкия род". Изнесеното с книгата се превръща в силно идеологическо оръжие на националсоциализма по време на Третия Райх. За борба срещу тезисите и плана изнесен в протоколите, е създадена специално за целта Гестапо.Най-известния коментар по достоверността на протоколите е този на Хенри Форд в "Ню Йорк Уърлд" - в броя от 17 февруари 1921 година:„ Единственото неоспоримо нещо, което мога да кажа за тях е, че те съвпадат изцяло с онова, което се случва в света. Вече 16 години откак съм запознат с тях, всичко онова, което е написано вътре, се е потвърдило. Съдържанието на протоколите съвпада със ситуацията, която се разиграва пред мен “Протоколите на Сионските мъдреци са издавани в България два пъти - през 1943, и в началото на 21 век. Печатането и разпространението на протоколите не се санкционира в Русия, тъй като книгата не фигурира сред списъка на федералното правителство на Руската федерация с екстремистка литература.

Ето ви и протоколите и то в най-големи подробности:

http://www.imadrugpat.org/protocoli.html

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

КАКВА Е ИСТОРИЯТА НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА "БОГОВЕТЕ", ЗАЩОТО ЗНАЕТЕ КОЕ СЕ ПОСТАВЯ ПОД ИМЕТО БОГ!

ЕДВА ЛИ Е НЕОБХОДИМО ДА ДАВАМ НЯКАКВИ ПОЯСНЕНИЯ. ЗАТОВА - ГЛЕДАЙТЕ СЛУШАЙТЕ И ТОЛКОВА... НА МЕН НЕ МИ СЕ ПРЕВЕЖДА , НО ЕЗИКА ИМ  ПРОИЗЛИЗА ОТ НАШИЯ И ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ....

 

 НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

КАК ДЕМОКРАЦИЯТА РОДИ НОВИТЕ ПРОФЕСИИ

Изминаха 26 години от обръщането на палачинката. Някои хора казват, че много неща са се променили, но фактите сочат точно обратното – всичко си е същото, само дето му викаме по друг начин. Преди 1989 ни управляваше Тодор Живков, сега ПАК ЩЕ ни управлява бодигардът му. Преди 1989 ни подслушваше ДС, сега ни подслушва ДАНС. Преди 1989 псувахме националния отбор по футбол, и сега пак го псуваме. Къде виждате разлика? Наскоро четох някъде, че основната разлика между предишния и сегашния обществен строй била на трудовия пазар. Навремето било най-престижно да си космонавт, щангист или кранистка, а сега на мода били други професии. Аз не съм съгласен с тази теория. Според мен и днес са модерни същите професии, само че сега ги наричат по друг начин. Съвременните плеймейтки например са преки наследнички на традициите на тъкачките многомашиннички. Със същата самоотверженост те тъкат на много станове и се раздават изцяло, за да задоволят нарастващите нужди на обществото. Единствената разлика е, че днешните тъкачки многомашиннички доста по-бързо се амортизират и внезапно попадат в категорията „повредени вентилатори” – вече нито въртят, нито духат, само бръмчат. Много популярна днес е и професията пиар. Но и това не е нов занаят. Неговите корени трябва да търсим в дейността на агентите на Държавна сигурност – хора, които се занимаваха предимно с клюки, интриги и разпространение на неверни слухове. Така те поставиха основите на съвременния „пъблик рилейшънс”, в който днес се инвестират много средства само за да се оплюе някоя фирма или пък да се популяризира някой невзрачен тиквеник посредством безсмислени, но натрапчиви информации за жалкия му алкохолно-полов живот. Ако преди 1989 имаше шивачи, днес те настояват да ги наричаме дизайнери. Макар че на практика се занимават баш с шиене на всякакви парцали, в прекия и преносен смисъл на израза. В някои браншове пък след 10-ти ноември настъпи разкол и те се обособиха в алтернативни организации подобно на двата църковни синода. Това се случи например в бръснаро-фризьорските услуги. От едната страна останаха добрите стари консервативни бръснари, а от другата – далеч по-разкрепостените и разчупени „светски коафьори”, известни сред народа като „педераси”.Наивно е да се смята и че преди 1989 не е имало бизнесмени. Напротив. Точно тогава бяха златните времена за предприемчивите, особено в сферата на натуралната търговия. Познавах човек, който имаше такива всепроникващи контакти в търговската мрежа, че в рамките на няколко часа успя да уреди задни карета за жигула срещу 2 килограма банани, замени ги за плоча на „Ролинг стоунс” и срещу това получи книгата „Птиците умират сами”. Подобна светкавична четиристранна сделка рядко се отдава дори на най-печените дилъри на Уолстрийт. Но за българските социалистически бизнесмени това си беше ежедневие. Хората, които имаха роднина закупчик, добруваха. Останалите завиждаха. Някои смятат, че след 1989 е изчезнал респектът към рекордьорките по млеконадой. Донякъде е така, но пък остана култът към млечните жлези. Разликата е, че в наши дни вече не се инвестира в доилни агрегати, а в силиконови импланти. Не са изчезнали и професионалните интелектуалци – онези мрачни ментори, които се самообявяват за „обществена съвест” и постоянно мрънкат срещу пазарното общество, секса и младите хора. Сега също има такива хора, които обикалят сутрешните блокове на всички кабеларки и назидават полусънния зрител с вехтите си постулати .Само че днес не ги наричат интелектуалци, а политолози, социолози и дори писатели, моля ти се. Чувал съм и хипотезата, че по времето на социализма не е съществувала професията ВИП. Това е типична за нашето съвремие професия, която се практикува предимно от идиоти. Тяхната трудова характеристика е да ходят по разни вечеринки и да разнасят нови дрешки, венерически болести и безутешна глупост. Но наблюденията ми показват, че този занаят е най-разпространен сред децата и внуците на партийния елит от преди 1989. Оказва се, че и випаджиийството е закърмено с маркс-ленинската идеология и с априлски дух претворява безсмислените решения в безсмислени дела. Историята ни учи, че за истинска обществена промяна можем да говорим само тогава, когато се променят трудовите взаимоотношения. А както виждаме, в сферата на професиите нещата са си останали същите, сменили са се само названията им. Затова и българската демокрация няма нищо общо с истинската демокрация, а е просто една лишена от съдържание табела, зад която продължава да прозира озъбеното лице на комунизма.
Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 10 октомври 2009.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

QUEEN - BOHEMIAN RHAPSODY - second option ......

------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ТВЪРДЕ КЪСНО Е.......... МОЕТО ВРЕМЕ СВЪРШИ!!!........   МАМОО.............! ДРЪЖ СЕ ТАКА СЯКАШ НИЩО НЕ Е СТАНАЛО............ МОЛЯ ТЕ!

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ПАРИТЕ КАТО ДЪЛГ.......

Животът ни е доминиран от две велики тайнства - любовта и парите! .....Приятно гледане и научаване на някой неща:


Само текста на филма  е ТУК!

Има и резервен вариант, защото когото го пуснах през 2009 година /а той бе от 2006 г./ бе изтрит. Затова ще ви пусна и него. - Същият е по съдържание, визия и текст. Картинката е друга, защото е стопиран на друго място. Тоест - няма смисъл да си играете и с него. 



НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

€ КЪДЕ БОГАТИТЕ КРИЯТ ПАРИТЕ СИ? КАК И КЪДЕ ПРАВЯТ ДАЛАВЕРИТЕ?! €

И ТАМ БЯХ... ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ИЗМАМАТА НА 300 ФАМИЛИИ Е ТОТАЛНА!!!  ПИСАЛ   СЪМ И ПРЕДИ, ПИСАХ И ПОСЛЕ, ПУСКАМ И ПОВТАРЯМ (ЗАЩО ЛИ ) И СЕГА, АМА ИЛИ НИКОЙ НЕ ИСКА ДА ЗНАЕ, ИЛИ ВЕЧЕ НЕ ЧЕТЕ, НО МИСЛЯ, ЧЕ ТОВА Е ПЛОД НА ДЪЛГОГОДИШНАТА ПОЛИТИКА ЗАПОЧНАЛА ОТ АЛЪН ДЪЛЕС - ЦРУ И ДОВЪРШЕНА ОТ ИЗРОДА ВЕЧЕ УМРЯЛ МАРГАРЕД ТАЧЪР ........
Защо държавните бюджети са вечно празни? Защо все няма пари за здравеопазване, образование и инфраструктура? Къде отиват парите на бизнесмените? И защо някои хора продължават да говорят с възхита за "белите страни" като Австрия, Швейцария и Лихтенщайн?
Ако искате да разберете откъде тези държави се заливат с парични потоци, гледайте този филм. Жителите им живеят сносно, но на гърба на ограбените народи от целия свят, които са принудени да приемат непрестанното орязване на социалните разходи заради липсата на пари в държавния бюджет.











Благодаря на приятелите си за помощта!

Николай Николов

ЛАБИРИНТИ НА ВРЕМЕТО

Научните открития през последните ни убедиха, че нашият свят – е модел на триизмерното пространство, с дължина, височина и ширина. Но възможно ли е да се каже, това с абсолютна сигурност? Преди пет века, хората са вярвали, че Земята е плоска. Възможно ли е времевите пространства да са доста повече? На 21 март 2002 е заведено дело  в САЩ в окръжния съд на щата Охайо. Физиците обвинили изобретателите на Големия Адронов Колайдер (Large Hadron Collider) в опит да се предизвика апокалипсис. Учените казвали, че след пускането на колайдера времето ще се изкриви и планетата ни ще изчезне. Тази новина предизвикала  ефект на бомба. Колайдер го пуснаха, но апокалипсиса не настъпи. Въпреки това, след това започнаха да се случват необясними неща: в нашето време започнаха да попадат пришълци от миналото и бъдещето. Може ли това да означава, че LHC е изкривил пространството и времето? Старта на Колайдера увеличава вероятността за изкривяване на пространството и времето под влиянието на електромагнитните силови полета.
ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!



НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ЕДГАР КЕЙСИ ЗА БЪДЕЩЕТО НА СВЕТА. ПРЕЗ 2018 ГОДИНА ЩЕ СЕ РОДИ НОВ ТИРАНИН

Мисля, че не е необходимо да ви казвам това което казва той. а и да правя превод си е безсмислено, зашлото всеки който желае ще разбере за какво иде реч. Едгар Кейси е един от хората който е предвидил всичко,  поне до сега на 100 процента. Даже е предвидил и нападението над себе си от тогавашните хитлеристи. Предвидел е и годината, датата и часа на смъртта си... Какво повече мога да ви кажа...





НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

# ПРОИЗВОДСТВО НА АНТИ-АТОМИ И АНТИ-ХИМИЯ #

Просто казано - АЛХИМИЯ, НО ЗА ТОВА ПО-КЪСНО.....

В началото на XX в. физиците осъзнали, че атомът се състои от заредени субатомни частици с електрони (с отрицателен заряд), които се движат в кръг около съвсем малко ядро (с положителен заряд). На свой ред ядрото се състояло от протони (които носели положителен заряд) и неутрони (които били електрически неутрални).

Затова през 30-те години научният свят изпаднал в силен шок, когато физиците осъзнали, че всяка частица има близначка - античастица, но с противоположен заряд. Първата античастица, която била открита, бил антиелектронът (наречен позитрон), който има положителен заряд. Позитронът е идентичен с електрона във всички отношения, като изклю­чим това, че носи противоположния заряд. Той бил открит за първи път във фотографии на космически лъчи, направени в облачна камера. (Следите от позитрон и се забелязват твърде лесно в такава камера. Когато бъдат поставени в мощно магнитно поле, те се прегъват в протнвоположна посока в сравне­ние с обикновените електрони.

През 1955г. Беватрон - ускорителят на частици в Калифорнийския университет в Бъркли, произвел първия антипротон. Както се очаквало, той бил идентичен с протона във всички отношения, като изключим факта, че имал отрицателен заряд. Това означава, че по принцип човек може да създава антиатоми (с позитрони, които се движат около антипротоните). Антиелементите, антихимията, антихората, дизелите и дори антивселените са теоретично възможни. Понастоящем гигантските ускорители на частици в ЦЕРН и в лабораторията „Ферми”, близо до Чикаго, са в състояние да създадат незначителни количества анти водород. (Това става чрез взривяване на лъч от високоенергийни протони с цел използването на ускорители на частици, като по този начин бива създаден сноп от субатомни отломки. Мощни магнити отделят антипротоните, които се забавят до много ниски скорости и след това се излагат на въздействието на антиелектроните, които се излъчват по естествен път от натрий-22. Когато антиелектроните се движат в орбита около антипротоните, те създават анти водород, тъй като водородът е съставен от един протон и един електрон). В чист вакуум тези антиатоми могат да съществуват вечно. Но заради примесите и сблъсъците със стената нак­рая се удрят в обикновените атоми и се анихилират, отде­ляйки енергия.

През 1995г. ЦЕРН влезе в историята, когато обяви, че е създал девет антиводородни атома. Лабораторията „Ферми“ скоро последва примера, като произведе сто атома антиводо­род. По принцип няма нищо, което да ни попречи да създа­дем елементи с по-висока атомна маса, като изключим заше­метяващата цена. Производството дори на няколко унции антиатоми би довело до банкрут всяка нация. Сегашното рав­нище на производство на антиматерия варира между една милиардна част и десет милиардни части от един грам на го­дина. Продукцията може да нарасне трикратно до 2020 го­дина. Икономиката на антиматерията е много слаба. През 2004 г. производството на няколко трилионни от един грам антиматерия е струвало на ЦЕРН 20 млн. долара. При това Равнище на производство произвеждането на един-единствен грам антиматерия ще струва 100 квадрилиона долара, а антиматерийният завод ще трябва да работи непрекъснато в продължение на 100 милиарда години! Това прави от анти материята най-скъпата субстанция в света.

„Ако можехме да съберем на едно място цялата антиматерия, която сме произвели в ЦЕРН досега и я анихидираме с материя - гласи едно твърдение на ЦЕРН, - ще разполагаме с достатъчно енергия, за да държим запалена една-едннспева електрическа крушка в продължение на няколко минути”.

Работата с антиматерия предизвиква непознати досега проблеми, тъй като всеки контакт между материята и ан тиматерията води до експлозия. Поставянето на антимате­рия в обикновен контейнер би било равносилно на самоу­бийство. Когато антиматерията влезе в досег със стените, тя ще избухне. Така, че как да работи човек с антиматерия, ако тя е толкова избухлива? Единият от начините за това е антиматерията първоначално да бъде йонизирана в газ от йони, а след това да бъде държана в „магнитна бутилка” с оглед безопасност. Магнитното поле би попречило на анти­материята да влезе в досег със стените на камерата.

За да бъде изграден антиматериен двигател, постоянна струя от антиматерия трябва да бъде поддържана в реак­ционна камера, където ако бъде смесена с обикновена мате­рия, ще предизвика контролирана експлозия, подобна на експлозията, създавана при химическите ракети. Йоните, създадени от тази експлозия, след това ще бъдат изхвърле­ни от единия край на антиматерийната ракета, като по този начин ще я задвижват. Заради ефективността на антиматерийния двигател при преобразуването на материята в енер- гия, на теория това е един от най-перспективните проекти за двигатели на бъдещите междузвездни кораби. В сериала „Стар Трек“ антиматерията е източникът на енергията на „Ентърпрайз“. Неговите двигатели се енергизират от контролираното сблъскване на материя с антиматерия.

Николай Николов

ДА СИ НАПРАВИМ САМИ ОГЛЕДАЛОТО НА КОЗИРЕВ - ВЪЗМОЖНО ЛИ Е?

Човечеството се развива все по-бързо и сега никой няма да бъде изненадан от такива факти като телекинеза, четенето на мисли и въздействието на човек от разстояние. Идеите, описани в научната фантастика романи, постепенно се превърнат в действителност. Например, лазерът вече съществува - устройството, което излъчва светлинна и топлинна енергия с разрушителна сила, както е описано в романа на А. Толстой "Гиперболоид инженера Гарина”. И появата на машината на времето, не е много далеч, благодарение на развитието на инсталацията, наречена "Огледалото на Козирев." Със свои сили хората се опитват да вдигнат завесата на другия свят и да открият непознатото, а вероятно да си спомнят забравено старо.

Как се е появило огледалото на Козирев 

Това съоръжение е построено от група от учени под ръководството на академик В.П. Казанчеев и доктора на медицинските науки А.В. Трофимов в лабораторията по Космическа Антропоекология. Учените са използвани идеите и чертежите на известния съветски астрофизик Николай Козирев (1908-1983). Според теорията на Козирев, потока на времето е материален и е в състояние да се промени, за да се сгъсти или да се разшири. Той също така смята, че земното пространство е изпълнено с информационния поток. По време на експериментите, той е открил, че тези потоци са в състояние да поглъщат, отразяват, съсредоточат, и фокусират  и, че най-добрият елемент събиращ тази информационна енергия се явява алуминия. Самият учен не може да представи своето изобретение на световната общност в резултат на внезапното развитие на рак на стомаха му. След смъртта му, учените взеха идеята за единството на информационното поле на Земята и създадоха устройство, което в чест на известния астрофизик е удостоено с названието „Огледалото на Козирев”. Конструкцията представлява огънати като цилиндър алуминиеви плоскости. Терминът "огледалото" е условно, защото едно и също устройство има няколко форми: кръгла тръба (хоризонтално и вертикално положение) и спирала (лява и дясно завита).

Чрез създаването на огледало Козирев със собствените си ръце, в Новосибирск експериментаторите провеждат серия от научни експерименти в световен мащаб, за да се потвърди съществуването на информационния поток на енергия в полето на Земята. Първият експеримент се проведе в арктическото селоДиксън, на 24 декември 1990 г.. Тогава бе съобщено за странни явления като Полярно сияние над сградата, в която са били проведени експериментите, както и появата на НЛО-та, когато инсталацията е поставен на древния знак на "тройното единството -. Настоящето, бъдещето и миналото" Също така, експериментът е проведен с предаване на мисли и символи от Новосибирск до Диксън. Резултатите са успешни - 95% от оператори са получили точната информация.

Използване на устройството

Хората, които са били в тази инсталация потвърждават, че здравето им се е подобрило, а някои даже са придобили способността да предвидят бъдещето, а на други се е развила силно  интуицията. С това устройство можете да диагностицирате точно различни заболявания, да се подобри и състоянието на човешкото биополе. Затова много хора се опитват със собствени сили да построят огледалото на Козирев.

Но магическите свойства на вдлъбнато огледало, са известни още в древността. Египетските жреци, а и монасите  в йезуитските храмове, а също и католическите духовници използвали това знание за собствените си цели. Също така великият учен Роджър Бейкън е успял да предскаже изобретяването на микроскопа и колата, и да научи за структурата на ембриона, а и други факти и то вглеждайки се в извитата огледална повърхност.

Как да си направим огледало Козирев

Разбира се, всеки човек научил за това изобретение, си задава въпроса: "Възможно ли е да си направя огледалото на Козирев със собствените си ръце?" Такова устройство може да бъде изградено от алуминиева ламарина, огъваната на половин оборот, или да постави няколко ламарини вертикално и да се обвият с подходящ метален материал. Желателно е да се използват материали с по - голяма дебелина, за да се отрази по-добре на енергията. Въпреки това, такова устройство е различно от лабораторното, тъй като няма публикувани точни чертежи и размери!!! В допълнение, в огледалата на Koзирев се е използвала специална лазерна система за повишаване на концентрацията на потока. Можете да използвате и просто вдлъбнато огледало, или природни  скални образования  с  такава форма и така нататък. Въпреки това, трябва да се внимава при използването на тези устройства, за да се избегнат неприятни последици, тъй като ефектът от концентрацията на информационния поток не е проучен добре./ имам статия затова а си спомнете и Кайлас/. Но ние можем да кажем със сигурност, че изобретението  на астрофизика Козирев ще служи на цялото човечество за добро. Може би в не много далечно бъдеще, ние ще бъдем в състояние не само да възстанови здравето си, но и пътуваме във времето а защо не и в други галактики?

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ДА СИ НАПРАВИМ САМИ ОГЛЕДАЛОТО НА КОЗИРЕВ - ВЪЗМОЖНО ЛИ Е?

Човечеството се развива все по-бързо и сега никой няма да бъде изненадан от такива факти като телекинеза, четенето на мисли и въздействието на човек от разстояние. Идеите, описани в научната фантастика романи, постепенно се превърнат в действителност. Например, лазерът вече съществува - устройството, което излъчва светлинна и топлинна енергия с разрушителна сила, както е описано в романа на А. Толстой "Гиперболоид инженера Гарина”. И появата на машината на времето, не е много далеч, благодарение на развитието на инсталацията, наречена "Огледалото на Козирев." Със свои сили хората се опитват да вдигнат завесата на другия свят и да открият непознатото, а вероятно да си спомнят забравено старо.

Как се е появило огледалото на Козирев 

Това съоръжение е построено от група от учени под ръководството на академик В.П. Казанчеев и доктора на медицинските науки А.В. Трофимов в лабораторията по Космическа Антропоекология. Учените са използвани идеите и чертежите на известния съветски астрофизик Николай Козирев (1908-1983). Според теорията на Козирев, потока на времето е материален и е в състояние да се промени, за да се сгъсти или да се разшири. Той също така смята, че земното пространство е изпълнено с информационния поток. По време на експериментите, той е открил, че тези потоци са в състояние да поглъщат, отразяват, съсредоточат, и фокусират  и, че най-добрият елемент събиращ тази информационна енергия се явява алуминия. Самият учен не може да представи своето изобретение на световната общност в резултат на внезапното развитие на рак на стомаха му. След смъртта му, учените взеха идеята за единството на информационното поле на Земята и създадоха устройство, което в чест на известния астрофизик е удостоено с названието „Огледалото на Козирев”. Конструкцията представлява огънати като цилиндър алуминиеви плоскости. Терминът "огледалото" е условно, защото едно и също устройство има няколко форми: кръгла тръба (хоризонтално и вертикално положение) и спирала (лява и дясно завита).

Чрез създаването на огледало Козирев със собствените си ръце, в Новосибирск експериментаторите провеждат серия от научни експерименти в световен мащаб, за да се потвърди съществуването на информационния поток на енергия в полето на Земята. Първият експеримент се проведе в арктическото селоДиксън, на 24 декември 1990 г.. Тогава бе съобщено за странни явления като Полярно сияние над сградата, в която са били проведени експериментите, както и появата на НЛО-та, когато инсталацията е поставен на древния знак на "тройното единството -. Настоящето, бъдещето и миналото" Също така, експериментът е проведен с предаване на мисли и символи от Новосибирск до Диксън. Резултатите са успешни - 95% от оператори са получили точната информация.

Използване на устройството

Хората, които са били в тази инсталация потвърждават, че здравето им се е подобрило, а някои даже са придобили способността да предвидят бъдещето, а на други се е развила силно  интуицията. С това устройство можете да диагностицирате точно различни заболявания, да се подобри и състоянието на човешкото биополе. Затова много хора се опитват със собствени сили да построят огледалото на Козирев.

Но магическите свойства на вдлъбнато огледало, са известни още в древността. Египетските жреци, а и монасите  в йезуитските храмове, а също и католическите духовници използвали това знание за собствените си цели. Също така великият учен Роджър Бейкън е успял да предскаже изобретяването на микроскопа и колата, и да научи за структурата на ембриона, а и други факти и то вглеждайки се в извитата огледална повърхност.

Как да си направим огледало Козирев

Разбира се, всеки човек научил за това изобретение, си задава въпроса: "Възможно ли е да си направя огледалото на Козирев със собствените си ръце?" Такова устройство може да бъде изградено от алуминиева ламарина, огъваната на половин оборот, или да постави няколко ламарини вертикално и да се обвият с подходящ метален материал. Желателно е да се използват материали с по - голяма дебелина, за да се отрази по-добре на енергията. Въпреки това, такова устройство е различно от лабораторното, тъй като няма публикувани точни чертежи и размери!!! В допълнение, в огледалата на Koзирев се е използвала специална лазерна система за повишаване на концентрацията на потока. Можете да използвате и просто вдлъбнато огледало, или природни  скални образования  с  такава форма и така нататък. Въпреки това, трябва да се внимава при използването на тези устройства, за да се избегнат неприятни последици, тъй като ефектът от концентрацията на информационния поток не е проучен добре./ имам статия затова а си спомнете и Кайлас/. Но ние можем да кажем със сигурност, че изобретението се на астрофизика Козирев ще служи на цялото човечество за добро. Може би в не много далечно бъдеще, ние ще бъдем в състояние не само да възстанови здравето си, но и пътуваме във времето и защо не и в други галактики.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

# ДРЕВНАТА ПОДЗЕМНА МРЕЖА ОТ ТУНЕЛИ И ГРАДОВЕ # - леко, но дълго продължение...

7.11.14, 11:44 - оригинала който е същият е ТУК - ЦЪК!

В средата на 80-те години на 20 век изследователят Чарлз А. Маркю (вече покойник) информира други свои колеги, които по това време се занимават с проучвания на въздушни и подземни аномалии, че е получил ръкопис придружен с различни документи, карти и диаграми, касаещи древна подземна тунелна система. Източникът на тази информация се представил с псевдонима Дейвид Л. и твърдял, че бил част от 12 членен спелеоложки екип, който успял да проникне в древна подземна мрежа от тунели и да се срещне с различни обитатели на подземния свят. Ръкописът съдържал подробни описания на серия от експедиции, които Дейвид Л. и 11 други пещерняци провели в периода между края на 50-те и началото на 60-те години. Само 4 или 5 човека от групата слизали под земята във всяка отделна експедиция, докато останалите участвали в поддръжката. В тези материали се описва и среща с подземна „човешка“ раса, която населявала градове свързани с мрежата от тунели, които се намирали между 8 и 11 км. под повърхността на северен Арканзас.


Подземната система била очевидно построена от древна високотехнологична раса, която предшествала тази на „съвременните обитатели“. Тунелите били изкопани в далечните времена преди потопа, а на спелеолозите били показани цели запечатани градове, които се намирали дори още по-надълбоко от този, на който се натъкнали.

В края на 50-те години пещерняците изследвали някои много интересни пещери главно на територията на Арканзас и околните щати. Така в един момент те решили да проучат една определена пещера на няколко мили северно от  Бействил, Арканзас. В този район имало няколко пещери. Голяма част от тях (концентрирани северозападно от градчето Кушман) също са споменавани в подобен контекст и от други източници, което свидетелства, че има повече от един път към подземните градове отдолу, освен този който Дейвид Л. и неговите приятели открили. Някои от тези пещери са известни с това, че няколко човека никога не се завърнали след като влезели в тях, а други хора са разказвали за странни феномени докато са били дълбоко под повърхността – като например проблеми с работата на техните фенери, което свидетелства за възможно електромагнитно влияние, „газови джобове“ на екстремни дълбочини и т.н. Една от пещерите западно от Кушман дори имала древни рисунки с различни фигури.

Така един път групата на Дейвид Л. се натъкнала на една определена пещера близо до града. Те я проучвали в период от няколко години връщайки се от време на време точно към нея. В този период те преминали редица подземни езера, стигали до задънени проходи, изследвали многобройни процепи, пропасти и стръмни склонове. Едно от техните щастливи открития било направено в една зона осеяна със заоблени камъни на средата между входа на пещерата и подземното „езеро“. Те забелязали цепнатина по пътека, която окрили между камъните и следвайки цепнатината те достигнали до друга зона където процепът се разширявал достатъчно, за да позволи да се влезе през него. Следвайки го, те се спуснали доста продължително и на много голяма дистанция под 45° наклон, който бил толкова стръмен, че се налагало на места да използват въже. Този стръмен проход ги извел до два хоризонтални странични прохода, които те обходили на разстояние няколко километра, но и двата се оказали задънена улица. Така те продължили да се спускат още по-надълбоко през друг процеп. Накрая се озовали в голяма каверна с височина и дължина над 200 метра, която именували „стъклената пещера“ и я използвали за техен основен лагер в последвалите експедиции. Забележителното относно тази пещера обаче, се явява тяхното твърдение, че тя се намирала на почти 6 км. под повърхността на земята, което би я направило най-дълбоката „официално“ призната пещера по това време.

Имайки на разположение „стъклената пещера“ като основна отправна точка, пещерняците започнали да изучават многобройните лабиринти скрити дълбоко под земята. Два други прохода били изследвани в продължение на цели 3 дни преди участниците да решат да се върнат. Те се намирали на отсрещната стена на процепа през който влезли в „стъклената пещера“ за първи път. След провеждането на няколко експеримента свързани с въздушното течение в стъклената пещера, пещерняците успели да проследят много фини въздушни движения, които водели до друга, все още неоткрита от тях цепнатина скрита в стената, която се намирала не много далеч от цепнатината през която те успели да влязат отгоре.

Въпреки че бил сравнително малък, този проход продължавал дори още по-надълбоко в земята. Те изследвали стръмния наклон някъде около километър и половина преди да достигнат до „задънена улица“. Това изглеждало, бил края на този проход и точно когато се готвели да се върнат обратно, силно разочаровани от развоя на събитията, един от членовете на екипа забелязал, че техните карбидни лампи изглеждали сякаш имат леко кехлибарен отенък. Всички били доста озадачени на какво може да се дължи този феномен.

Решили всички заедно да изключат светлините си. Минута след като го направили и очите им се приспособили към тъмнината, те можели едва доловимо да разграничат зеленикава луминесценция, която изглежда идвала от най-ниската точка на прохода, точно където свличането на земна маса изглежда затваряло пътя по-нататък.

Един от участниците с псевдоним Джордж Уайт, бил първият, който забелязал това и тръгнал към задънения край на прохода, от който се излъчвала много слаба светлина. След като пещерняците започнали да отместват струпаните камъни, те се натъкнали на нов процеп, който бил широк точно толкова колкото един човек да може да се провре през него и да се спусне вертикално надолу.

Според Дейвид Л., Уайт изявил желание първи да се спусне и да изследва процепа и много скоро след това той го направил. Няколко минути изминали преди тези които стояли отгоре да чуят какъвто и да звук. Това, което те чули обаче приличало на подхлъзване и пропадане надолу. След известен период на несигурност, пещерняците, които били започнали сериозно да се притесняват за безопасността на Уайт, с облекчение чули неговият едва доловим глас, който идвал от над 10 метра по-отдолу. Гласът на Уайт бил силно превъзбуден и обяснявал, че е пропаднал в голям тунел като същевременно окуражавал и другите да го последват.

Направили го и когато в крайна сметка всички се озовали в тунела направо онемели. Тунелът който се разгръщал в две посоки не приличал на нито един от естествените пещерни проходи, които те изследвали през последните няколко дни. Той приличал много повече на изкуствено създаден отколкото на естествен такъв. Височината му била около 3,6 метра и бил почти толкова широк. Формата му била подобна като на тунел пригоден за метро, имайки куполообразен таван и плосък под. Това което сериозно привлякло вниманието на пещерняците обаче бил факта, че тунелът бил осветен от зеленикава фосфоресценция до степен при която на тях вече не им било необходимо да ползват собственото си осветление, за да виждат околната среда. Странната луминесценция изглежда идвала от стените на самия тунел, които били гладки и подобни на стъкло, но същевременно екстремно твърди.

(Тук е интересно да се отбележи, че Стюърт Суърдлоу в едно свое интервю говори за древната изкуствена тунелна транспортна система, която пронизва цялата вътрешност на Земята. По-голямата част от нея е направена от лемурийците и впоследствие е доразработена от атлантите. Характерна черта на лемурийските тунели е слабата зеленикава светлина, която излъчват стените им. За подобна зелена светлина говори и Раду Чинамар при трите тунела в Залата на Проекциите, описана подробно в книгата „Подземните тайни на Румънския Сфинкс“. Предвид това, което пещерняците научават впоследствие за произхода на тези тунели съвпадението на информацията е пълно и при трите източника.

В едната посока светлинният ефект отслабвал до степен на пълна тъмнина в далечината, докато в другата посока изглежда светлината се усилвала. Един от членовете на екипа предположил, че светлината може би идва от повърхността и те вероятно се намират в някоя от изоставените мини, които съществували в тази зона, но другите му припомнили факта, че според техните изчисления се намират поне на 8 км. под земята и вероятно светлината не идва от повърхността.

Впоследствие изследователите решили да проучат тунела по посока на „светлината“, тъй като това би им позволило да запазят част от осветлението си по пътя за връщане. В един момент тунелът (който очевидно бил прокопан през твърда скала и след това полиран с много твърда, но същевременно прозрачна повърхност) преминавал през гигантска каверна. Това всъщност се случвало няколко пъти по неговото продължение. Изглежда тези, които са го строили умишлено са искали да разделят на интервали различните пещерни системи. Дори когато минавал през големите каверни тунелът продължавал в същата си форма и бил с прозрачно покритие като покритието в тези случаи било във формата на стена дебела около 30 см., която защитавала пещерняците от „външната“ пещерна околна среда. Впоследствие през тези прозрачни тунелни стени пещерняците щели да видят удивителни гледки.

Най-шокиращата изненада обаче се случила на третия ден откакто екипа влязъл в тунела, на значително разстояние от процепа, който ги извел до него. Докато си вървели усетили някакво присъствие идващо откъм техните гърбове и щом се обърнали се озовали лице в лице с група същества приличащи на хора и високи между 2 и 2,5 м. Тяхната кожа била с лек синкав нюанс, а очите им били сравнително големи – подобни на бухал. Те извадили някакъв вид електронно устройство, параболично устройство за комуникация, и след няколко опита те успели да установят връзка използвайки електронния „ преводач“.

От този момент историята става дори още по-сложна и точната последователност и хронологически ред на събитията не са ясно поставени. В началото странните хора обяснили на пещерняците, че тунелът водел до цяла подземна мрежа от тунели, която е изградена под цялото земно кълбо и дори на още по-големи дълбочини. Те имали специални инструменти с които можели да следят от дистанция „емоционалните полета“ и характера на даден човек, като по този начин определяли неговите намерения. Те избрали да контактуват с пещерняците само поради факта, че според уреда групата се оказала неагресивна и нямала егоистични подбуди. Станало ясно, че пещерният екип можел да пътува през тунелите цели седмици, без да може да открие техните градове, ако те самите не искат, защото входовете към тях били много добре скрити. Ето и някои от другите неща които пещерняците научили след като били пресрещнати от тези „хора“ като хронологичния ред е неясен:

Екипът научил, че тези тунели се простират в продължение на поне няколкостотин мили на територията на Северна Америка. След първоначалния контакт те били отведени до скрит „асансьор“ и чрез него били отведени до „града“, в който тези хора живеели. Техният град бил изграден от субстанция подобна на стъкло доста сходна на тази от която били изградени и самите тунели.

Животът на това общество бил доста различен от този, който съществувал на повърхността. Те притежавали някаква книга с морални норми и живеели изцяло според тях. Ако някой от тяхното общество станел агресивен или заплаха за останалите, те го прокуждали в тунелите, като му давали достатъчно провизии, за да оцелее и да си търси съдбата в други части на подземията. Това наказание очевидно било използвано обаче в много редки случаи.

Технологията, която била използвана от тази цивилизация била много сложна и била базирана в огромна степен на технологията на изчезналите раси, които живели преди потопа и които в крайна сметка били принудени по някаква причина да изоставят изградената от тях подземна система заедно с цялата сложна технология. Расата, която Дейвид Л. и останалите от групата срещнали, била всъщност раса от изследователи, които дошли в западното полукълбо няколко века след потопа и открили подземната система в която се заселили. Известна част от технологията изоставена от „древните“ дори днес все още не е опозната от „хората“, които пещерняците срещнали. На групата били показани огромни тъмни пещери намиращи се на мили под града в които подземните обитатели били открили древни руини от изчезналата раса. Някои от тези сгради били запечатани вероятно като някакъв отчаян ход на расата, която ги била построила.

Някои от каверните – особено по-дълбоките, в които били открити древните градове били с диаметър цели мили. Някои от тях били толкова тъмни и тихи, че всеки звук можел да бъде чут на огромна дистанция. Отвъд прозрачните луминисцентни стени на тунелите можели да се видят и просторни тъмни места през които едва се долавяли силуети на различни видове рептилоидни същества, както и всякакви други, включително огромни насекоми. Ако тези същества не били дефакто напълно физически, тези пещери можели да кандидатстват да бъдат наречени „Хадес“ – име взето от древногръцката митология. В някои от по-горните пещери през които минавал тунела се помещавали не само рептилоидни същества, но също и огромни космати хуманоиди - вероятно свързани със съществата, които наричаме Йети. Тези обаче били особено агресивни по природа, вероятно поради постоянната заплаха от рептилиите. Очевидно имало някакъв военен конфликт, който се водел между косматите хуманоиди и рептилиите. Дейвид Л. описва „косматите“ като изключително грозни същества. В един от случаите техните подземни домакини им демонстрирали някакъв вид лъчево оръжие, което можело да се държи с ръце. Те го насочили към някакво доста голямо рептилоидно същество, което лесно се виждало през прозрачните стени на тунела. Лъчът преминал през прозрачната бариера и рептилията изчезнала в нещо като огнена топка.

Групата опитала на няколко пъти да разкаже историята си на свои приятели след като се завърнали на повърхността. Тяхната история обаче била посрещната само с присмех и подигравки от техните познати. Впоследствие те направили още няколко пътувания до тунела, но в крайна сметка се отказали да увещават когото и да било в истинността на своето преживяване. Те решили да не огласяват публично историята си, до момента в който Дейвид Л. получил разрешение от останалите участници да я разкрие точно на Чарлз А. Маркю. Всъщност Маркю впоследствие умира при инцидент получавайки сърдечен удар точно докато изследва района около пещерите Кушман. Жена му разказва, че той получил неочакван и доста внезапен пристъп на страх след като налетял на рояк с пчели, което довело и до фаталния край.

 Всъщност единият от участниците в експедицията- Джордж Уайт решил да остане под земята със своите нови „приятели“. Той сторил това по време на второто слизане в тунела. След това имало и трето, при което останалите го видели за последен път, а той им казал, че се чувства добре. Решението на Уайт обаче не останало без последствия и според Дейвид Л. малко след като той се присъединил към подземното общество всички следи свързани с неговото физическо присъствие на повърхността започнали мистериозно да изчезват. В това число сертификата за раждане, данни от училището в което е учил, банкови извлечения и т.н. Всякакви улики за неговото съществуване започнали да изчезват все едно някой много влиятелен човек имал достъпа да ги заличи. Някои изследователи обаче все още пазят копия на негови публикации в периодично издание преди той да изчезне. Този факт вероятно подсказва, че подземната раса има възможността да следи отблизо събитията на повърхността и дори да има „свои хора“ на конкретни позиции, които служат като посредници при досега им с „външния свят“. Вероятно тази специфична раса предпочита да запази своето лично пространство и да не се меси директно в политическите конфликти между различните фракции на повърхността.

Очевидно има много подробности свързани с тази история, които поради ред причини остават конфиденциални. Много лесно обаче могат да се намерят връзки между описаната история и други подобни описания от различни източници. В една статия от 1978 г. например д-р Рон Анджард твърди, че разполага с данни за 44 подземни града само на територията на Северна Америка, шест от които на западния бряг. Неговата информация идва от анонимни индиански източници. Когато към цялата плеяда от подобни данни се прибавят и всички „миграционни легенди“ свързани с цели племена идващи или отиващи към тези подземни пещерни градове, които са особено популярни сред северноамериканските индианци, можем да заключим, че някои конкретни племена и до днес пазят определени контакти с тези подземни цивилизации, които в известна степен имат макар и далечна родствена връзка. Някои от старейшините на различни индиански племена според определени източници дори имат и лични контакти с няколко от подземните цивилизации. Това се дължи и на факта, че според сведенията някои от племената мигрирали към подземните градове по време на колонизацията на континента, докато други направили същото хилядолетия преди това.

Така например индианското племе Паюте живеещо на територията на Мъртвата Долина, Калифорния има легенда свързана с древна, бяла човешка раса пристигнала на континента преди хиляди години и впоследствие мигрирала към подземните градове. Тези древни хора, които индианците назовават „Хав-мусувс“ успели да открият огромни подземни пещери в сърцето на планинския регион Панаминт, които били опасани от тунели. Докато били на повърхността те използвали морски кораби за търговия тъй като по това време водата достигала до техните земи, а след като се преместили в подземния град започнали да използват и „летящи кораби“.

Няколко поколения преди испанците да дойдат на континента един вожд на племето загубил своята невеста, която починала ненадейно. В своята огромна мъка той решил да сложи край на живота си и в този момент се сетил за Хав-мусувс, за които знаел, че разполагат с някаква „тръба, която убива“. Той си взел сбогом с племето и се отправил да търси Хав-мусувс, които да го „пратят“ при любимата му. Изкачвайки планинския регион ненадейно пред него се появил човек в бели одежди носещ „дълга тръба“. Вождът почнал да прави знаци, че искал да умре и пристъпил към него. Човекът в бяло излъчил силен звуков сигнал и в този момент се появили и други от неговата раса. Те се опитали да говорят с вожда на някакъв странен език и в крайна сметка му дали знаци с ръце, че искат да го вземат с тях.

Доста седмици изминали, а племето на вожда вече го било оплакало като мъртъв, когато той се появил в лагера. Той бил прекарал цялото това време в гигантска подземна долина, където живеели Хав-мусувс, а мястото било изпълнено с бели светлини, които светят през цялото време и никога не загасват. Тези светилни дори не се нуждаели от някакво гориво и осветявали целия подземен град, който бил изпълнен с красив мрамор. Там той научил езика и историята на мистериозните хора и на свой ред им дал езика и легендите на племето Паюте. Той искал да остане там до края на живота си, защото мястото било изпълнено с мир и красота, но те го накарали да се върне и да използва полученото знание за своя народ.

Следва продължение…………..

Източник: Cosmic Conflict

НИКОЛЙ НИКОЛВ