Първият известен французин, който се окъпал бил Луи 14-ти. Той влязъл с дреха в един шадраван, а комисия от лекари се събрала отстрани да видят какво ще му се случи, защото смятали, че водата е опасна за здравето.
Луи ХІV предприел авантюра, въпреки предупрежденията на лекарите. Но минал век, докато масово последват примера му.
Западноевропейците се научили да се къпят през 18 в. Дотогава богатите се заливали с парфюми, а останалите си миришели естествено. Разбира се, според западноевропейците и сапуна е открит през 18 в., т.е. те са го открили тогава.
Въпреки че хигиената и водата са неразривно свързани днес, било е време, когато това не е било така (всъщност на едно място в света – Западна Европа.
В средновековна Европа, хигиената била пренебрегната и водата била смятана за опасна. Чумата през 16-и век усилила това недоверие. По това време било популярно убеждението, че водата се просмуква през кожата и внася заразата. След като къпането било анатемосано, чистотата и хигиената били търсени в използването на бялото бельо. Лененият плат поглъщал потта. Знаменитости и членове от средната класа на обществото притежавали голям брой ризи, за да ги сменят често.
През 17-и век на особена почит били парфюмите, неотменно допълнение към бялото бельо. Дотогава само дрехите скривали мръстотията. Сега ароматите били използвани да завоалират миризмата. През 18-ти век водата отново станала хигиенно средство, баните вече били приемливи, водата възвърнала своето законно място, и се появил сапунът.
Канализацията като явление изобщо е непозната по тези земи допреди два века.
Дотогава западноевропейските жители си изхвърляли гърнетата ... през прозореца на улицата. Такова било положението и в двореца на френския крал. Имало инциденти, когато съдържанието на някое гърне попадало върху краля, минаващ отдолу.
Лондонския Тауър имал нещо като канализация - един канал отвеждал нечистотиите до външната стена на кулата и те се стичали надолу от стената - толкоз.
За сравнение археологическите разкопки в Преслав, Червен, Провадия, Търново, ни разкриват, че българите от 8-14 в. не само са знаели що е то баня, ами са я и ползвали. Само в Преслав, са разкрити над 20 бани - частни, манастирски и обществени… Плиска още през VII в. разполага с канализация, а двореца - с бани със сложна отоплителна инсталация. Доста по-късно във Версай няма канализация.
В Ермитажа се пази кесийката, в която Екатерина Велика е събирала бълхите си. Но в съседната стая е имало винаги подгрята вода за баня. Век по-късно това нововъведение достигнало до английския кралски двор. 7 века по-рано, във Велики Преслав във всеки дом зад крепостната стена е имало баня.
В "Парфюмът" на Зюскинд личната и обществената хигиена на французите през ХVІІІ век е разгледана доста детайлно и потресаващо натуралистично.
1858 г!, Англия. Заради нетърпимата смрад от Темза, Английският парламент е принуден да прекрати работа в периода известен като "Голямата воня ".Лондон до 1865 няма канализация, всички нечистотии се изливат по улиците, в каналчета, рекички и Темза. Реки от човешки екскременти запушват лондонските канали. Зловонният въздух едва се диша. Старата канализация се излива в реките и потоците на Лондон. Нечистотиите се връщат обратно и се просмукват през дъсчените подове. Холерата плъзва навсякъде. Според много хора самата миризма от каналите може да умъртви човек. Те са убедени, че гъстата мъгла в Лондон е виновна за разпространението на болестта. Тя получава името миазма. В Ийст Енд избухват безредици, бедните дори не могат да погребат мъртвите си. Често труповете остават непогребани със седмици. Семействата ядат и спят край мъртъвците. Те ограждали с лук труповете, за да разсеят миризмата. До края на епидемията през зимата на 1849 година умират над 14 000 лондончани. Часът на ВВС: СЕДЕМТЕ ЧУДЕСА НА ИНДУСТРИАЛНИЯ СВЯТ: ЛОНДОНСКИТЕ КАНАЛИ
Николай Николов