четвъртък, 2 декември 2010 г.

ИНТЕРВЮ С БОГ



Веднъж ми се присъни, че аз вземам интервю от Бог.

- Значи ти искаш да вземеш интервю от мен?! – попита ме Бог…
- Нали Ти имаш време – казах аз… Бог се усмихна.
- Моето време, това е вечността. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
- Кое най много Те удивлява в човек?
И Бог отговори…
- Неговото забързано детство, защото те бързат да пораснат, а след това мечтаят отново да станат деца. Като пораснат си губят здравето заработвайки пари, а после ги губят за възстановяване на здравето. Те толкова много мислят за бъдещето, че забравят за настоящето, толкова много, че не живеят нито в настоящето, нито в бъдещето. Те живеят така, сякаш никога няма да умрат, а умират така, че все едно никога не са живели!
Неговата ръка взе моята и ние помълчахме известно време… И тогава аз попитах….
- Какви родители, какви уроци за живота Ти би дал, за да станат твоите деца други?
- Те знаят, че е невъзможно да заставят насила който и да е да ги обича. Въпреки всичко те могат да направят така, че да си позволят да обичат другите. Те знаят, че не е добре да сравняват себе си с другите. Нека да се учат да прощават, и да приемат прошката. Нека да помнят, че да наранят любимия човек им отнема само няколко секунди, а заличаването на тази рана може да им отнеме дълги години. Нека да разберат, че Бога не е при този които има Много, а при този които се нуждае от малко. Нека знаят, че има хора които много ги обичат, а просто те още не са се научили да изразяват своите чувства. Нека осъзнаят, че двама човека могат да гледат на едно и също нещо, но да го виждат по различен начин. Нека да знаят, че да си простят един на друг не е достатъчно, трябва също така да простят и на самите себе си.
- Благодаря Ти за Отделеното време! – казах аз предпазливо…и попитах:
- Има ли още нещо което ти би искал да предадеш на своите деца?
Бог се усмихна и каза.
- Нека знаят, че Аз съм тук за тях…Винаги!


Николай Николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар