МАСОНИ И ЧЕНГЕТА ИЛИ ОБРАТНО!

Организацията на масоните, разбира се, е стара. В България още преди 125 години е имало масонски ложи. По времето на комунизма те са забранени. Масонството у нас възражда не кой да е, а самият бигбос на капитала и шеф на “Мултигруп” Илия Павлов. Той има и най-високата степен в йерархията – 33-та, и до смъртта си е върховният Велик майстор в сянка – “капо де тути капи”.
Масонството по принцип е надправителствена и надрелигиозна организация, която има хуманни цели и в която влизат изключително уважавани общественици, юристи, лекари, бизнесмени. То е много популярно в Северна и Южна Америка. Там масони са известни със своята благотворителност и обществена поддръжка фигури. В Европа обаче масоните имат по-незавидна слава. В България до 1998 са регистрирани 30 регулярни (признати) ложи и няколко нерегулярни (непризнати) ложи. Нерегулярна е например “Орденът на Франция” с около 200 членове. Първи и най-дългогодишен Велик майстор става Румен Ралчев, издигнат лично от Илия Павлов. През 1998 масоните се разцепват на две – с вождове Иван Ставрев и Борислев Сарандев. 20 ложи заедно със Ставрев остават във Великата ложа на старите признати и свободни зидари, където Велик майстор е о. з. полковникът Румен Ралчев и управителен съвет от 9 души, все известни бизнесмени. Те се разделят на няколко по-малки регионални ложи, като търновската “Боляри”, русенската “Дунавска звезда”, сливенската “Възраждане”, “Светлина”, “Сговор 92” и т. н. Знае се например, че масони са хора като бившите премиери Димитър Попов, външният министър Стоян Ганев, братът на президента Петър Стоянов – Емил Стоянов, бившият депутат Нансен Бехар, Калчо Хинов от “Ротари клуб”, юристът на Симеон Сакскобургготски Асен Ошанов, членът на Бизнесклуб “Възраждане” и депутат от Коалиция за България Добромир Гущеров, Владимир Христов – НЕК, Венелин Иванов – “Холдинг Варна”, Росен Коларов – SOS Киндердорф, шефът на “Пирогов” д-р Спас Спасков, и дори синът на Стефан Воронов – Александър, и шоупродуцента Магърдич Халваджиян. Около 70% от министрите и техните заместници в почти всички правителства, кметове и много МВР и МО служители са масони. Всички те имат паспорти и значки, валидни за целия масонски свят – отличителни знаци, с които се легитимират помежду си. Храмът на майсторите зидари (масоните) се изобразява като пирамида, в която степените са етажите, но никой не знае къде е върхът.


Николай Николов

# ДОГАН - ЛЪЖEЦ, КРАДЕЦ, ДС..., ХИДРО ИНЖ. - УРА!! #

ЕГА ТИ ПРОСТАКА!  ЖАЛКО, ЧЕ Е ОЩЕ ЖИВ! ЧЛЕНЪТ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ СЪСИПА ТУРСКИЯ ЕТНОС, КОЙТО ЗА МЕН Е НОРМАЛНА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКИ НАРОД, КАКТО И ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ! АКО ИМАМ ВЛАСТ - ТО ЩЕ ГО НАБУТАМ ВЕДНАГА В ЗАТВОРА! А СЛУГАТА МУ МЕСТАН Е ОЩЕ ПОВЕЧЕ ОСРАН!
Гледайте го и  се радвайте на успехите и паденията му:



Николай Николов

ДА ИЗТУПАМЕ ПРАХА ОТ СТАРИТЕ ПИСАНИЯ - РИМЕЙК

И ВНИМАВАЙТЕ, АКО ЗАПОЧНЕТЕ ДА КИХАТЕ, ТО КУПЕТЕ СИ КЛЕМАСТИН -ЗНАЧИ ИМАТЕ АЛЕРГИЯ, А АКО СЕ ЗАСМЕЕТЕ-ТОВА ЗНАЧИ ЧЕ СТЕ В ДОБРО ЗДРАВЕ!

ДА ИМ СЕ ПОРАДВАМЕ, ДОКАТО ВСЕ ОЩЕ ГИ ИМА, НАЛИ Е ДЕН ЗА ПОЧИВКА!

Вестниците разпространиха съобщението на БНБ, че е хваната нова фалшива банкнота - десетолевка. Банката даде и полезни препоръки как да се предпазим от ментето. Ето още няколко още по-ценни съвета как да разпознаете фалшивите банкноти:  Постържете с нокът както следва: петдесетолевката - по ревера на Пенчо Славейков; двайсетолевката - по темето на Стефан Стамболов, десетолевката - по мустаците на Петър Берон. Трябва да чуете скърцане. Ако не чуете - или сте си изрязали ноктите прекалено дълбоко, или банкнотата е фалшива.  Опитайте на вкус банкнотата. Петдесетолевката трябва да има вкус на дюшек с нафталин, двайсетолевката - на водка, запазваща нещо като спомен, десетолевката - на мастика. Фалшивите банкноти обикновено дъхат на гроздова или бира според региона, където са произведени.  Разкъсайте банкнотата по широчина. Истинските банкноти обикновено се късат два милиметра вляво от осигурителната нишка, погледнато откъм мястото, където пише, че за подправка виновните се наказват. Фалшивите - два милиметра по-вляво. • И един конкретен съвет - ако и тези мерки не помогнат, вземете гумичка и внимателно изтрийте мустаците на Петър Берон от десетолевката. Ако успеете, ще забележите, че вместо автора на Рибния буквар от каймето ви гледа г-н Румен Петков, министър на някои работи тук, там, та и навътре. Въоръжени с тези ценни познания, можете спокойно да се впуснете във вихъра на вече и световно признатата ни за пазарна икономика.

Нека сега продължим с новото време:
Изминаха 22 години от обръщането на палачинката. Някои хора казват, че много неща са се променили, но фактите сочат точно обратното – всичко си е същото, само дето му викаме по друг начин. Преди 1989 ни управляваше Тодор Живков, сега ни управлява бодигардът му. Преди 1989 ни подслушваше ДС, сега ни подслушва ДАНС. Преди 1989 псувахме националния отбор по футбол, и сега пак го псуваме. Къде виждате разлика?Наскоро четох някъде, че основната разлика между предишния и сегашния обществен строй била на трудовия пазар. Навремето било най-престижно да си космонавт, щангист или кранистка, а сега на мода били други професии. Аз не съм съгласен с тази теория. Според мен и днес са модерни същите професии, само че сега ги наричат по друг начин. Съвременните плеймейтки например са преки наследнички на традициите на тъкачките многомашиннички. Със същата самоотверженост те тъкат на много станове и се раздават изцяло, за да задоволят нарастващите нужди на обществото. Единствената разлика е, че днешните тъкачки многомашиннички доста по-бързо се амортизират и внезапно попадат в категорията „повредени вентилатори” – вече нито въртят, нито духат, само бръмчат. Много популярна днес е и професията пиар. Но и това не е нов занаят. Неговите корени трябва да търсим в дейността на агентите на Държавна сигурност – хора, които се занимаваха предимно с клюки, интриги и разпространение на неверни слухове. Така те поставиха основите на съвременния „пъблик рилейшънс”, в който днес се инвестират много средства само за да се оплюе някоя фирма или пък да се популяризира някой невзрачен тиквеник посредством безсмислени, но натрапчиви информации за жалкия му алкохолно-полов живот. Ако преди 1989 имаше шивачи, днес те настояват да ги наричаме дизайнери. Макар че на практика се занимават баш с шиене на всякакви парцали, в прекия и преносен смисъл на израза. В някои браншове пък след 10-ти ноември настъпи разкол и те се обособиха в алтернативни организации подобно на двата църковни синода. Това се случи например в бръснаро-фризьорските услуги. От едната страна останаха добрите стари консервативни бръснари, а от другата – далеч по-разкрепостените и разчупени „светски коафьори”, известни сред народа като „педераси”.Наивно е да се смята и че преди 1989 не е имало бизнесмени. Напротив. Точно тогава бяха златните времена за предприемчивите, особено в сферата на натуралната търговия. Познавах човек, който имаше такива всепроникващи контакти в търговската мрежа, че в рамките на няколко часа успя да уреди задни карета за жигула срещу 2 килограма банани, замени ги за плоча на „Ролинг стоунс” и срещу това получи книгата „Птиците умират сами”. Подобна светкавична четиристранна сделка рядко се отдава дори на най-печените дилъри на Уолстрийт. Но за българските социалистически бизнесмени това си беше ежедневие. Хората, които имаха роднина закупчик, добруваха. Останалите завиждаха. Някои смятат, че след 1989 е изчезнал респектът към рекордьорките по млеконадой. Донякъде е така, но пък остана култът към млечните жлези. Разликата е, че в наши дни вече не се инвестира в доилни агрегати, а в силиконови импланти. Не са изчезнали и професионалните интелектуалци – онези мрачни ментори, които се самообявяват за „обществена съвест” и постоянно мрънкат срещу пазарното общество, секса и младите хора. Сега също има такива хора, които обикалят сутрешните блокове на всички кабеларки и назидават полусънния зрител с вехтите си постулати .Само че днес не ги наричат интелектуалци, а политолози, социолози и дори писатели, моля ти се. Чувал съм и хипотезата, че по времето на социализма не е съществувала професията ВИП. Това е типична за нашето съвремие професия, която се практикува предимно от идиоти. Тяхната трудова характеристика е да ходят по разни вечеринки и да разнасят нови дрешки, венерически болести и безутешна глупост. Но наблюденията ми показват, че този занаят е най-разпространен сред децата и внуците на партийния елит от преди 1989. Оказва се, че и випаджиийството е закърмено с маркс-ленинската идеология и с априлски дух претворява безсмислените решения в безсмислени дела. Историята ни учи, че за истинска обществена промяна можем да говорим само тогава, когато се променят трудовите взаимоотношения. А както виждаме, в сферата на професиите нещата са си останали същите, сменили са се само названията им. Затова и българската демокрация няма нищо общо с истинската демокрация, а е просто една лишена от съдържание табела, зад която продължава да прозира озъбеното лице на комунизма.

Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 10 октомври 2009

Николай Николов

УБИЙСТВЕНА СТАТИЯ НА "LE NOUVEL OBSERVATEUR" ЗА БЪЛГАРИЯ

Авторитетното френско политическо списание "Le Nouvel Observateur" публикува обширна статия за размирната политическа обстановка в България. Публикуваме пълния текст.

Убийства, корупция, мръсни номера…Българите не подкрепят вече ограбването на страната им от каста, съставена от стари комунисти и бивши агенти на Държавна сигурност. В прекрасното сърце на Европа

Тъмни слънчеви очила, вталени италиански костюми, остри обувки, дебели златни синджири под разкопчани ризи, късо подстригани коси. Излизат забързани от скъпи ресторанти, украсени с антични реплики и фалшиви позлатени колони. Бързо скачат в луксозни немски лимузини или японски джипове 4х4 със затъмнени стъкла, ескортирани от страховити бодигардове, заплашителни и тежко въоръжени. Недалеч се вижда тъмно петно на тротоара. Кръв. Следа от скорошна престрелка между „мъжете в черно“.

Защото „червената мафия“, която контролира България – малка, но стратегическа страна от Европейския съюз – жизненоважен коридор между Изтока и Запада, между Азия и Европа – се е разделила на кланове и урежда сметките помежду си посред бял ден, насред улицата с автоматично оръжие. На няколкостотин метра от там преди много години един прокурор достатъчно луд, за да приеме правосъдието насериозно и да разследва голямата престъпност и политиката, е убит с револвер пред смаяните погледи на минувачите.

После тези с дебелите кореми и фините кожени портфейли, пълни със златни кредитни карти, захранвани от офшорни сметки, с банкноти от по 500 евро, тръгват с висока скорост по улиците на София, твърде спретнатата и провинциална столица на България, без да забелязват хората, които трудно пресичат улиците, или възрастните хора, които с пенсия по-малко от 150 евро на месец трудно могат да се нахранят, а камо ли да си платят за медицинска помощ.

Тази вечер напоени с хайвер, френско шампанско и скъпо шотландско уиски, с преситен вид, те са в казино, в луксозен стриптийз клуб, където прекрасни български красавици, често безпарични студентки, ще им предложат услуги за хиляди евро. „Те са просто големи свине“, усмихва се една от красавиците както на обстоятелствата, така и на банкнотата от 50 лв. (25 евро), които се озовават в дантелените и прашки. Тук „червената мафия“, когато не среща смъртта си на ъгъла, води голям живот.

„Те“ са „старите“ членове или техните наследници на Българската комунистическа партия, фалшиво превърната в „социалистическа“. „Те“ са „старите“ членове на тъмната Държавна сигурност, най-мощните тайни служби, политическата полиция на тоталитарния режим, владял с желязна ръка до 1990, 45 години, в тази исторически погледнато русофилска страна, която Москва разглежда като 16-а република на своята съветска империя. „Старите“ са в кавички, защото никога не са напускали истински Партията, нито ДС, както не се напуска КГБ. Напоследък „те“ стават по-дискретни. „Те се стремят да се интегрират“, казва бивш дисидент, който наблюдава потомството отблизо по време на силови разпити. А и времената не са благоприятни.

С викове „Оставка“, „Оставка“ граждани от всички възрасти и социални слоеве протестират ежедневно повече от 150 дни по улиците на София, осъждайки тази милиардерска „червена мафия“, която превръща държавата в най-бедната и с най-голямо неравенство страна на ЕС.

Движението възниква на 14 юни, когато новото управление номинира един червен олигарх за глава на новата Държавна сигурност, сега преименувана на ДАНС. В социалните мрежи веднага се появи подигравателен и същевременно цветен хаштаг: “#DANSwithme”. Някои протестиращи размахват октопод на върха на кол, други отрязана конска глава, анонс към филма „Кръстникът“, където холивудски продуцент намира в леглото си отрязана главата на своя любим кон. Просто предупреждение.

Протестиращите искат оттегляне на управлението, един кабинет от „експерти“, поддържан от априори невъзможна коалиция. За да се задържат на власт, старите комунисти се съюзяват с ДПС, общностната партия на мюсюлманското малцинство, турци и помаци (ислямизирани българи), но също и с една екстремно дясна партия – Атака. Немислим априори, защото в порив на фалшив патриотизъм, предназначен да скрие провала му, комунистическият режим преследва турците в последните години на управлението си. Нещата стават по-ясни, когато кажем, че по-голямата част от лидерите на ДПС са агенти на старата Държавна сигурност, започвайки с нейния основател, Ахмед Доган, който е бил нает от Москва за работа от затвора. Колкото да ултра националистическата “Атака”, която теоретично е алергична към своите мюсюлмански съюзници, която атакува по всички посоки Турция, македонските съседи, ЕС и т.н., но не казва нищо за интригите на Кремъл в България, има много потвърждаващи доказателства, че Атака е марионетка на българските и руски служби. Изправени пред протестиращите, българското правителство и червената олигархия, които контролират медиите, се правят на глухи.

Бившият съветски гражданин Сергей Станишев, шеф на Българската социалистическа партия, женен за една груба „новобогаташка“ , свързан с фашизоидна партия и защитаващ монополни или либертариански икономически мерки, но продължаващ да бъде шеф на европейските социалисти, не отговори на нашите молби за интервю.

Задушаван от пипалата на „Октопода“, може ли този протест да изгасне малко по малко? Те не са повече от няколкостотин, най-много няколко хиляди, които всяка вечер в центъра на София, под звука на тъпаните правят своята „морална революция“. В хубавите дни през юни и юли бяха дестки хиляди. И ето, че студентите от София се присъединяват, вдигат стачка и окупират университета си. Движението се премества и във факултетите от провинцията. Българските студенти вече са свалили две “социалистически“ правителства – през 1990 и 1997 г. Професори и артисти също се присъединяват. И, сопред проучванията, днес една огромна част от населението поддържа протестиращите. За да заобиколят цензурата и да събудят хората от политическата апатия, младите започнаха в интернет виртуална революция, която може да се превърне в реална революция.

Въпреки това правителството едва ли ще подаде оставка сега. „Те нямат никакво намерение да се оттеглят, особено защото Еврпейският съюз скоро ще преведе огромни суми пари. Оставайки на власт, те имат сериозни суми за поделяне“, коментира Иво Инджев – известен и силен писател и разследващ журналист.

Както може да се очаква много от тези фондове са отклонявани от всемогъщата олигархия с ограничен експертен опит, но експедитивна. Освен това, ако управлението си отиде, политическата алтернатива ще бъде трудна. Единствената опозиционна партия, популистката дясноцентристка формация „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ) , бе повече или по-малко дискредитирана. Изправен пред протести миналата зима, предизвикани от внезапно и подозрително увеличение на тока в средата на зимата, кабинетът на ГЕРБ, който обещаваше да изкорени мафията, подаде оставка.

Продължавайки да води в проучванията, може ли ГЕРБ да успее утре, там, където се е провалил вчера? Неговият провал беше несъмнено резултат от заговор на червената олигархия, на която пречеше. Трите   електроразпределителни компании, частни и чужди, но управлявани от българи с поръчките на Държавна сигурност, увеличават сметките след тайно събрание, за да могат фактурите да предизвикат протест, разказва експерт от сектора. Но провалът на ГЕРБ се дължи и на неговите собствени грешки и поквара.

Бивш пожарникар, треньор по карате, полицай и шеф на охраната на последния комунистически диктатор Тодор Живков, Бойко Борисов, безспорният и харизматичен лидер на ГЕРБ, е „изключително интелигентно политическо и медийно животно, но ограничено културно“, отбелязва наблюдател, който го познава лично. И шефът на тайните служби, който не спира да дестабилизира анти мафия правителството, очевидно предава Борисов, който го е назначил. Той днес е министър на вътрешните работи на новото крипто комунистическо правителство… „Борисов се доверява на всеки“, оплаква се критичен член от неговата партия.

Подобно на много други полицаи, Бойко Борисов също е имал много лоши познанства. Това кара хората да твърдят, че той атакува част от мафията, защитавайки друга част. Въпреки че обича да се появява с шапка на ФБР, в чест на американските му приятели, Бойко Борисов присъства по равно, макар и дискретно, и при руските дипломати и особено при местния шеф на Лукойл, мощната руска петролна компания, директно свързана с Кремъл.

„В началото тайните служби направиха от Борисов тяхна притурка, политическа марионетка, за да си възстановят гласовете. Но той се оказа по-умен и успя да им се измъкне, даже да удвои тези за себе си. И знае как да се справи”, обобщава Иво Инджев.

Откакто неговите приятели се върнаха на власт, Кремъл отново се чувства като у дома си. Както в доброто старо време на Студената война, Москва продължава да използва българските тайни служби и техните мрежи в ръцете на старите от Държавна сигурност, за да дестабилизира Запада.  Руските икономически и геополитичеси проекти растат. Москва иска да строи нова АЕЦ “Белене” на Дунав. Този остарял огромен проект беше погребан от старото правителство, но възкресен от новото.

Шефът на Газпром, който е приет в София като министър, поднови с новите български власти руския проект за газопровода “Южен поток” за Южна Европа, разочаровайки Европа, която вижда в него инструмент за поставяне на Запада в зависимост от руската енергия. Не беше ли казал Владимир Чижов, руски посланик в Брюксел , точно преди приемането на България в ЕС през 2007 г., че тази страна „ще бъде Троянският кон на Москва в ЕС“?

НИКАЛАЙ НИКОЛОВ

КОЙ Е АХМЕД ДОГАН???

Гледайте го и  се радвайте на успехите и паденията му:



Николай Николов

ДА ИЗТУПАМЕ ПРАХА ОТ СТАРИТЕ ПИСАНИЯ

И ВНИМАВАЙТЕ, АКО ЗАПОЧНЕТЕ ДА КИХАТЕ, ТО КУПЕТЕ СИ КЛЕМАСТИН -ЗНАЧИ ИМАТЕ АЛЕРГИЯ, А АКО СЕ ЗАСМЕЕТЕ-ТОВА ЗНАЧИ ЧЕ СТЕ В ДОБРО ЗДРАВЕ!

Вестниците разпространиха съобщението на БНБ, че е хваната нова фалшива банкнота - десетолевка. Банката даде и полезни препоръки как да се предпазим от ментето. Ето още няколко още по-ценни съвета как да разпознаете фалшивите банкноти:  Постържете с нокът както следва: петдесетолевката - по ревера на Пенчо Славейков; двайсетолевката - по темето на Стефан Стамболов, десетолевката - по мустаците на Петър Берон. Трябва да чуете скърцане. Ако не чуете - или сте си изрязали ноктите прекалено дълбоко, или банкнотата е фалшива.  Опитайте на вкус банкнотата. Петдесетолевката трябва да има вкус на дюшек с нафталин, двайсетолевката - на водка, запазваща нещо като спомен, десетолевката - на мастика. Фалшивите банкноти обикновено дъхат на гроздова или бира според региона, където са произведени.  Разкъсайте банкнотата по широчина. Истинските банкноти обикновено се късат два милиметра вляво от осигурителната нишка, погледнато откъм мястото, където пише, че за подправка виновните се наказват. Фалшивите - два милиметра по-вляво. • И един конкретен съвет - ако и тези мерки не помогнат, вземете гумичка и внимателно изтрийте мустаците на Петър Берон от десетолевката. Ако успеете, ще забележите, че вместо автора на Рибния буквар от каймето ви гледа г-н Румен Петков, министър на някои работи тук, там, та и навътре. Въоръжени с тези ценни познания, можете спокойно да се впуснете във вихъра на вече и световно признатата ни за пазарна икономика.
Нека сега продължим с новото време:
Изминаха 22 години от обръщането на палачинката. Някои хора казват, че много неща са се променили, но фактите сочат точно обратното – всичко си е същото, само дето му викаме по друг начин. Преди 1989 ни управляваше Тодор Живков, сега ни управлява бодигардът му. Преди 1989 ни подслушваше ДС, сега ни подслушва ДАНС. Преди 1989 псувахме националния отбор по футбол, и сега пак го псуваме. Къде виждате разлика?Наскоро четох някъде, че основната разлика между предишния и сегашния обществен строй била на трудовия пазар. Навремето било най-престижно да си космонавт, щангист или кранистка, а сега на мода били други професии. Аз не съм съгласен с тази теория. Според мен и днес са модерни същите професии, само че сега ги наричат по друг начин. Съвременните плеймейтки например са преки наследнички на традициите на тъкачките многомашиннички. Със същата самоотверженост те тъкат на много станове и се раздават изцяло, за да задоволят нарастващите нужди на обществото. Единствената разлика е, че днешните тъкачки многомашиннички доста по-бързо се амортизират и внезапно попадат в категорията „повредени вентилатори” – вече нито въртят, нито духат, само бръмчат. Много популярна днес е и професията пиар. Но и това не е нов занаят. Неговите корени трябва да търсим в дейността на агентите на Държавна сигурност – хора, които се занимаваха предимно с клюки, интриги и разпространение на неверни слухове. Така те поставиха основите на съвременния „пъблик рилейшънс”, в който днес се инвестират много средства само за да се оплюе някоя фирма или пък да се популяризира някой невзрачен тиквеник посредством безсмислени, но натрапчиви информации за жалкия му алкохолно-полов живот. Ако преди 1989 имаше шивачи, днес те настояват да ги наричаме дизайнери. Макар че на практика се занимават баш с шиене на всякакви парцали, в прекия и преносен смисъл на израза. В някои браншове пък след 10-ти ноември настъпи разкол и те се обособиха в алтернативни организации подобно на двата църковни синода. Това се случи например в бръснаро-фризьорските услуги. От едната страна останаха добрите стари консервативни бръснари, а от другата – далеч по-разкрепостените и разчупени „светски коафьори”, известни сред народа като „педераси”.Наивно е да се смята и че преди 1989 не е имало бизнесмени. Напротив. Точно тогава бяха златните времена за предприемчивите, особено в сферата на натуралната търговия. Познавах човек, който имаше такива всепроникващи контакти в търговската мрежа, че в рамките на няколко часа успя да уреди задни карета за жигула срещу 2 килограма банани, замени ги за плоча на „Ролинг стоунс” и срещу това получи книгата „Птиците умират сами”. Подобна светкавична четиристранна сделка рядко се отдава дори на най-печените дилъри на Уолстрийт. Но за българските социалистически бизнесмени това си беше ежедневие. Хората, които имаха роднина закупчик, добруваха. Останалите завиждаха. Някои смятат, че след 1989 е изчезнал респектът към рекордьорките по млеконадой. Донякъде е така, но пък остана култът към млечните жлези. Разликата е, че в наши дни вече не се инвестира в доилни агрегати, а в силиконови импланти. Не са изчезнали и професионалните интелектуалци – онези мрачни ментори, които се самообявяват за „обществена съвест” и постоянно мрънкат срещу пазарното общество, секса и младите хора. Сега също има такива хора, които обикалят сутрешните блокове на всички кабеларки и назидават полусънния зрител с вехтите си постулати .Само че днес не ги наричат интелектуалци, а политолози, социолози и дори писатели, моля ти се. Чувал съм и хипотезата, че по времето на социализма не е съществувала професията ВИП. Това е типична за нашето съвремие професия, която се практикува предимно от идиоти. Тяхната трудова характеристика е да ходят по разни вечеринки и да разнасят нови дрешки, венерически болести и безутешна глупост. Но наблюденията ми показват, че този занаят е най-разпространен сред децата и внуците на партийния елит от преди 1989. Оказва се, че и випаджиийството е закърмено с маркс-ленинската идеология и с априлски дух претворява безсмислените решения в безсмислени дела. Историята ни учи, че за истинска обществена промяна можем да говорим само тогава, когато се променят трудовите взаимоотношения. А както виждаме, в сферата на професиите нещата са си останали същите, сменили са се само названията им. Затова и българската демокрация няма нищо общо с истинската демокрация, а е просто една лишена от съдържание табела, зад която продължава да прозира озъбеното лице на комунизма.


Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 10 октомври 2009




Намерено от Николай Николов

КАК ДЕМОКРАЦИАТА РОДИ НОВИТЕ ПРОФЕСИИ

Изминаха 22 години от обръщането на палачинката. Някои хора казват, че много неща са се променили, но фактите сочат точно обратното – всичко си е същото, само дето му викаме по друг начин. Преди 1989 ни управляваше Тодор Живков, сега ни управлява бодигардът му. Преди 1989 ни подслушваше ДС, сега ни подслушва ДАНС. Преди 1989 псувахме националния отбор по футбол, и сега пак го псуваме. Къде виждате разлика?Наскоро четох някъде, че основната разлика между предишния и сегашния обществен строй била на трудовия пазар. Навремето било най-престижно да си космонавт, щангист или кранистка, а сега на мода били други професии. Аз не съм съгласен с тази теория. Според мен и днес са модерни същите професии, само че сега ги наричат по друг начин. Съвременните плеймейтки например са преки наследнички на традициите на тъкачките многомашиннички. Със същата самоотверженост те тъкат на много станове и се раздават изцяло, за да задоволят нарастващите нужди на обществото. Единствената разлика е, че днешните тъкачки многомашиннички доста по-бързо се амортизират и внезапно попадат в категорията „повредени вентилатори” – вече нито въртят, нито духат, само бръмчат. Много популярна днес е и професията пиар. Но и това не е нов занаят. Неговите корени трябва да търсим в дейността на агентите на Държавна сигурност – хора, които се занимаваха предимно с клюки, интриги и разпространение на неверни слухове. Така те поставиха основите на съвременния „пъблик рилейшънс”, в който днес се инвестират много средства само за да се оплюе някоя фирма или пък да се популяризира някой невзрачен тиквеник посредством безсмислени, но натрапчиви информации за жалкия му алкохолно-полов живот. Ако преди 1989 имаше шивачи, днес те настояват да ги наричаме дизайнери. Макар че на практика се занимават баш с шиене на всякакви парцали, в прекия и преносен смисъл на израза. В някои браншове пък след 10-ти ноември настъпи разкол и те се обособиха в алтернативни организации подобно на двата църковни синода. Това се случи например в бръснаро-фризьорските услуги. От едната страна останаха добрите стари консервативни бръснари, а от другата – далеч по-разкрепостените и разчупени „светски коафьори”, известни сред народа като „педераси”.Наивно е да се смята и че преди 1989 не е имало бизнесмени. Напротив. Точно тогава бяха златните времена за предприемчивите, особено в сферата на натуралната търговия. Познавах човек, който имаше такива всепроникващи контакти в търговската мрежа, че в рамките на няколко часа успя да уреди задни карета за жигула срещу 2 килограма банани, замени ги за плоча на „Ролинг стоунс” и срещу това получи книгата „Птиците умират сами”. Подобна светкавична четиристранна сделка рядко се отдава дори на най-печените дилъри на Уолстрийт. Но за българските социалистически бизнесмени това си беше ежедневие. Хората, които имаха роднина закупчик, добруваха. Останалите завиждаха. Някои смятат, че след 1989 е изчезнал респектът към рекордьорките по млеконадой. Донякъде е така, но пък остана култът към млечните жлези. Разликата е, че в наши дни вече не се инвестира в доилни агрегати, а в силиконови импланти. Не са изчезнали и професионалните интелектуалци – онези мрачни ментори, които се самообявяват за „обществена съвест” и постоянно мрънкат срещу пазарното общество, секса и младите хора. Сега също има такива хора, които обикалят сутрешните блокове на всички кабеларки и назидават полусънния зрител с вехтите си постулати .Само че днес не ги наричат интелектуалци, а политолози, социолози и дори писатели, моля ти се. Чувал съм и хипотезата, че по времето на социализма не е съществувала професията ВИП. Това е типична за нашето съвремие професия, която се практикува предимно от идиоти. Тяхната трудова характеристика е да ходят по разни вечеринки и да разнасят нови дрешки, венерически болести и безутешна глупост. Но наблюденията ми показват, че този занаят е най-разпространен сред децата и внуците на партийния елит от преди 1989. Оказва се, че и випаджиийството е закърмено с маркс-ленинската идеология и с априлски дух претворява безсмислените решения в безсмислени дела. Историята ни учи, че за истинска обществена промяна можем да говорим само тогава, когато се променят трудовите взаимоотношения. А както виждаме, в сферата на професиите нещата са си останали същите, сменили са се само названията им. Затова и българската демокрация няма нищо общо с истинската демокрация, а е просто една лишена от съдържание табела, зад която продължава да прозира озъбеното лице на комунизма.

Текстът е публикуван във в. “24 часа”, 10 октомври 2009

Николай Николов