РУСАЛКИ. ОТКРИТО Е ТЯЛО (MERMAIDS. THE BODY FOUND)

Вълнуващ филм на Discovery за човекоподобните същества, които живеят във водата. През 2005 г. учени в Южна Африка откриват останки от такова същество в тялото на уловена акула.

Учени говорят пред камера за пръв път.

Видео от 10 октомври 2013, озвучено на руски, 83 минути:

http://discovery.org.ua/118-rusalki-obnaruzheno-telo.html

Същият филм на английски,  част 1:

Резюме:

През 2004 г. има масово изхвърляне на китове по целия свят, включително на плажа на Вашингтон..

Д-р Браян Маккормик започва изследвания на масовите изхвърляния на китове и установява, че китовете най-вероятно са загинали вследствие на звукови удари, причинени при тестване на сонарни оръжия.

Още през 1997 г. е записан звук на същество, и този звук не прилича на звуците, издавани от делфини или други морски същества.

По-рано са намирали копия в телата на риби, уловени в открито море.

Така например, рибарят Hans Bauer, от Sassnitz, Германия, работил също в Бремерхафен, Балтийско море. Твърди, че са хващали риби, току-що убити, с копия в телата. Виждал такова нещо няколко пъти в живота си.

Заедно с Маккормик в изследванията участват д-р Paul Robertson (Пол Робъртсън), работил в Рибарската агенция NOAA Fisheries Department през периода 1996-2005 и Dr. Rebecca Davis (Ребека Дейвис), работила в NOAA Fisheries Dept. в периода 1999-2005. 
Опитват се да установят дали тестовете на военните убиват китовете и други морски същества.

Южна Африка, 2005:

Dr. Gavin Dittmar, от Университета в Кейптаун, Южна Африка, директор на отдела за акустични изследвания в Центъра за изследване на морската биология разказва, че имат подводна антена и са открили същите звуци като американските колеги.

Южноафриканското изхвърляне на китове е най-голямото след вашингтонското. При аутопсията на китовете се виждат същите следи от звуково поражение. На звуковия запис явно се забелязвал “разговор” между виещите същества и делфините.

Юли 2005, Южна Африка:
Откриват бяла акула и вътре в нея същество от нов, неизвестен досега вид.

В Университета в Кейптаун изследват останките, намерени в акулата. Около 30% от тялото е запазено. Правят и ДНК анализ. 
При рентгеновото изследване на плавника откриват кости, каквито няма при другите морски животни. 
Установяват и дълги бедрени кости, което също не е типично за морските животни. 
Съществото е достатъчно умно, за да общува с делфините.

Dr. Stephen Pearsall, от Институцията Смитсон, специалист по биомеханика:
Той открива, че съществото, намерено в акулата, някога е ходело на два крака, съдейки по конструкцията на костите на таза. Има само едно същество, което ходи изправено на два крака...

Dr. Stephen Pearsall: Аз не се съмнявам, че това беше хуманоидно същество, с което имаме общи предци...

Д-р Пол Робъртсън: Откритието, че това същество някога е ходело изправено на два крака, че е било едно от нас, това измени всичко!...

А това е обработена кост, рязали са я на ръка. Това е оръдие за ловуване!

Пол си спомня историите, разказвани от рибари, за намерени риби, уловени убити в открития океан.

Значи това е същество, което прави оръдия за улов на риба. Знаещо как да обезоръжи скат и да убива риби с неговата опашка. Значи тези ловци са разумни. Но как са успели да преживеят редом с най-страшните хищници в океана?

Тялото беше важна антропологична находка! Може би най-важната в най-новата история на човечеството! Разумно същество, произвеждащо оръдия за лов, с ръце с пет пръста, еволюционирало от примат, който е ходел на два крака. Съществото вероятно е част от семейното дърво на човека.

Dr. Leanne Visser (д-р Леане Висър), Witwatersrand University, антрополог-криминалист от Отдела за еволюция на човека:
Съществото явно е било с големи очи. Те са необходими на животни, живеещи в тъмнина. На черепа имаше костен гребен. Такива гребени са имали някои наши предци, но няма при съвременния човек. Среща се при приматите и ранните ни предци.

Съществото явно е било с уникални акустични способности.

На челото е открит отвор, който при делфините отговаря за ехолокацията. Той се използва не за дишане, а за предаване на звук. Явно това същество е издавало тези звуци, този “вой”, който не е могъл да бъде идентифициран.

Ехолокацията е вид биосонар, способност да се издават високочестотни звуци, които се отразяват в околните предмети и това служи за ориентация на животното.

Д-р Пол Робъртсън: Вече нямахме никакво съмнение, че това е съществото, което издава звуците, записани през 1997, 2004 г. във Вашингтон и на записите в Южна Африка. То разговаря с делфините.

Ние намерихме същество от приказките. Това, което бяхме намерили, беше русалка.

Но как това същество е могло да се крие толкова дълго време? И сега се сещам, че през последните 10 години са открити гигантски морски животни от семейството на китовете, които досега не са били описвани.

Но съществото, което ние открихме, вече се е появявало в различни записи. Разказите на моряци от цял свят. Описвали са ги гръцките моряци, и викингите, и китайците. Има записи в средновековните ръкописи - виждали са ги да плуват сред китовете. В истории на народите от цял свят се описва едно и също митично същество. За русалки са споменавали и Христофор Колумб, и Хенри Хъдсън, които са виждали човекообразни същества и с опашки във формата на весло.

Август 2005, Кейптаун, Южна Африка. Полицията конфискува всичко – тялото, лабораторните изследвания и всичко останало. Явно по поръчка на американските военни, които експериментират със сонарни оръжия. Браян Маккормик и всички други учени са потресени. Но останали аудио записите на “воя” на тези същества.

Д-р Пол Робъртсън: Ние се върнахме в САЩ в състояние на шок!.. Протестирахме пред американското и южноафриканското правителство... От Южна Африка ни изпратиха резултатите от ДНК анализа, който показва, че ДНК на съществото прилича на човешката ДНК... А южноафриканските учени заявили, че ДНК на съществото е смесена с човешката ДНК... Полицията унищожила образците... Те зачеркнали това същество от историята, сякаш то не съществува! Защо те защитават тестването на сонарното оръжие?...
Открихме момчетата, които бяха направили първите заявления при откриването на мъртвите китове на плажа на Вашингтон. Едното момче нарисува това, което беше видяло. Картинките съвпаднаха. Момчето беше видяло същото същество...

68 минута: Момчето ни показа и видео, записано на неговия мобилен телефон...

(На видеото ясно се вижда, че на плажа лежи тяло с ръка с пет пръста и с ципи между тях. В един момент съществото се изправя и се нахвърля върху момчето, което побягва. За момент се вижда и лицето на това същество, което определено прилича на човек...)

Д-р Пол Робъртсън: Ние искахме да установим контакт с тези същества...

Отправят се с кораб и записват звуците, стараейки се да открият тези същества по звуците. Но военните ги наблюдават и взимат записите. 
Скоро след това Браян Маккормик, Пол Робъртсън и Ребека Дейвис напускат работа. Браян продължава да търси тези същества. Пол се съмнява, че може да им помогне.

Пол: Ние не умеем да съществуваме заедно с други същества. Моята цел е да заставя военните да прекратят тестването на сонарите. Надявам се, че русалките ще успеят да се скрият. Аз не искам да ги търся, защото те не искат да бъдат открити.

4 април 2004, крайбрежието на Вашингтон. Русалките се движат заедно с китовете на север. Китовете ги защитават от косатките и акулите. Дълбоките води на океана са тяхното последно убежище. Но сега и тук не могат да се спасят. Китовете не могат да ги опазят от новите заплахи. Те плуват в северозападната част на Тихия океан, но там са корабите на американския военноморски флот.

Д-р Ребека Дейвис: Ние знаехме, че тези същества биват изхвърляни на брега заедно с китовете.

Анонимен участник във военните експерименти разказва:

За пръв път сонарното оръжие се проверяваше близо до Вашингтон. Това беше катастрофа. Две момчета видели нещо на брега и разказали за това. Военните ги принудиха да си променят заявлението и момчетата замълчали.

Аз знаех какво са разказали момчетата... Как ще реагират хората, когато разберат, че ние убиваме същества от вид, родствен на човека? Ако хората узнаят за това същество, би имало голям скандал....

Повече не ги намирахме живи, поне докато аз служех във флота... Съществото, което взехме от плажа на щата Вашингтон, умря през 2007 г. Надявам се, че моят разказ ще защити тези от тях, които все още са оцелели...

Те не просто общуваха с китовете, те мигрираха с тях.

Видео от 2005 г., заснето на Адриатическото крайбрежие – в мрежата рибари са хванали същество, вижда се ръка с пет пръста и ципи между тях...

55-та минута: Египет. В днешно време са открити пещери, които някога са били под водата. На стените на пещерите има рисунки. Може би това са най-древните образи, нарисувани от човек. Виждат се човекоподобни същества с опашки като на риби, плаващи след риби, с копия и с мрежи в ръце.

Dr. Rodney Webster, от Университета на Южна Флорида, специалист по акустика:
Слушам отново и отново тези аудио записи. Единственото същество, което притежава такъв сложен език, е човекът...

Преди 150 000 години кафявата мечка е отишла във водата и се е превърнала в бялата полярна мечка, която може да плува под водата.

Хипотеза: 
Преди около 6,5 милиона години група от нашите предци постепенно се е приспособила да живее във водата.

Преди 6 милиона години водните примати са се адаптирали към новия си свят.

Преди 4,5 милиона години: приматите излизат в открито море. Общуват с делфините, заедно с тях ловуват.

Преди 1,6 милиона години: примати живеят във водата, Северна Америка.

Преди 100 000 години, в Индийския океан: съществата и делфините се викат едни други за лов.

Преди 150 години, в южната част на Тихия океан. Изчезващият вид се бори за съществуването си.

Още едно видео:

Гренландия, 6 март 2013, 3:47 минути:
http://animal.discovery.com/tv-shows/mermaids/videos/camera-captures-mermaid-on-diving-vessel.htm#mkcpgn=snag1

И още доста може да видите на същия ЛИНК. Няма смисъл да претрупвам публикацията с десетки филми, след като може само да натиснете връзката /линка/!

БЛАГОДАРЕНИЕ НА ПОМОЩТА НА ЛУСЕСИТА!

Приятно гледане!

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ХРОНИКА НА ИЗГУБЕНАТА ПРАЦИВИЛИЗАЦИЯ

Кога е възникнало човечеството и какво ни очаква след края на „Епохата на петото Слънце”?
Тази история започва преди около петстотин години, когато войниците на един от испанските конквистадори в Средна Америка Мигел Туерто, довеждат в палатката на страдащия си от тропическа треска водач, поредния пленен индиански жрец. Запитан, къде е скрил златото на племето, жрецът предава на дон Мигел два свитъка , изписани от горе до долу със странни йероглифи. Според него, в тях били скрити древни познания, които биха направили испанеца далеч по-могъщ, отколкото цялото злато на света. Вбесеният конквистадор моментално заповядал да изгорят жреца, заедно със свитъците. По една случайност обаче, присъстващият на екзекуцията католически свещеник, пожелал да запази ръкописите за себе си. Така светът узнава за
Свещената книга
на древните американци „Попол Вух”.
Тя, между другото, съдържа далеч повече информация, отколкото Библията например. В нея се говори за „първите хора”, изучили законите на Земята и небесния свод, движението на звездите, Слънцето и планетите. Оказва се, че знанията на авторите и многократно са превъзхождали тези на средновековните европейски учени. Вероятно тъкмо „първите хора” са били загадъчните древни картографи, създали в дълбока древност изключително точни карти на планетата, някои от които хилядолетия по-късно са ползвали и испанските и португалски мореплаватели. А, ако съдим по легендите на маите, инките и ацтеките, „първите хора” са притежавали задълбочени познания не само по астрономия и математика, но и по медицина, строителство и агрономство. От тях по-късно местните индианци усвояват изкуството да съставят точни календари и таблици на лунните и слънчеви затъмнения. От тях научават за „прецесията” (т.е. бавното движение на оста на планетата по кръгов конус с период на пълния оборот от 26 хиляди години), която стотици години по-късно открива древногръцкият астроном и математик Хипарх.
Прието е, че числото „пи” е открито през ІІІ в.пр.н.е. от Архимед. Оказва се обаче, че древните цивилизации в Централна и Южна Америка са го използвали при изграждането на своите пирамиди и градове, много преди великия гражданин на Сиракуза. Впрочем, строежът им е бил подчинен на особени правила…
Преди повече от 60 години немският учен Ролф Мюлер, изследвайки най-древните градове на Америка, отбелязва, че всички те имат задължителна астрономическа ориентация. Така, свещеният мексикански център Теотихуакан е строен по оста Сириус-съзвездието Плеяди. Обработката на резултатите от измерванията на координатите на пирамидите и другите градски съоръжения пък показва, че разположението им напълно повтаря това на Слънчевата система. Върху съставения от археолозите план на Теотихуакан могат да се видят всички нейни планети, включително Уран, Нептун и Плутон (открити от астрономите съответно през 1787, 1846 и 1930!). С каква цел индианците са моделирали Слънчевата система върху повърхността на Земята все още остава загадка.
Впрочем, именно астрономическата „схема”, по която са изграждани храмовете и градовете в предколумбова Америка, позволява на учените да определят и тяхната възраст, т.е. епохата на тези древни цивилизации. Така, съобразявайки се с разположението на звездите, на което се е базирало планирането на Мачу-Пикчу например, те стигат да извода, че градът е построен преди около шест хиляди години (т.е. преди египетските пирамиди)!
Древните американци са оставили и безброй други удивителни загадки. Част от тях бяха разкрити съвсем наскоро, други тепърва ще бъдат разгадавани. Оказва се, че инките са правели сложни анализи на химическия състав на различните отровни растения и са разполагали с технология за обезвреждането им (детоксикация), което им позволявало да ги използват за храна. Съвременните учени все още не притежават подобна технология. Преди няколко години, група агрономи и археолози, под ръководството на професора от Вашингтонския университет Дейвид Броумън, се опита да възстанови създадения в района на древния южноамерикански център Тиуанако (разположен край боливийското езеро Титикака и, обитаван според легендите от тайнствена бяла раса, ръководена от митичния КонТики - Виракоча) агротехнически комплекс, наричан от местните индианци „вару-вару”, чиито принцип по-късно бил усвоен и от инките. Смаяните експериментатори установяват, че системата не просто предпазва реколтата, както от сушата, така и от честите в района наводнения, но и дава добиви трикратно надвишаващи днешните!
Върху една от древните каменни стели в джунглата на Гватемала е издълбана дата, отдалечена от нас на 90 милиона години, а на съседна – друга, отдалечена на цели 300 милиона. При това са отбелязани съвсем конкретни дни и месеци. Какво са искали да ни кажат с това древните? Може би да ни предпазят от нещо?
В свещената книга „Попол Вух” има любопитни сведения за
“Великите космически цикли”
в рамките на които (според маите, ацтеките и инките) съществува Вселената. Според авторите и, вече са преминали четири такива цикъла, или както ги наричат те „Четири Слънца”. Така че човечеството живее в „Епохата на петото Слънце”. Първите четири цикъла са приключвали с грандиозни планетарни катаклизми, в резултат от които загивали, както съществуващите цивилизации, така и техните създатели. В „Попол Вух” се твърди, че „Петото Слънце” се ражда на 13 август 3114 г.пр.н.е. и ще загине след 5125 години (т.е. на 23.12.2012) поради „движението на Земята (т.е. мощно земетресение или изместване оста на планетата).
Днес все повече сериозни изследователи смятат, че инките, маите и ацтеките са получили невероятните си познания за древните времена от някого в готов вид. Което се потвърждава и от редица парадоксални особености на техните цивилизации. Маите например, са можели да извършват сложни изчисления с милиони, но не са знаели, как да претеглят дори чувал с царевица. Били са велики математици, но не са познавали колелото. Те самите твърдели, че са получили знанията си от олмеките, живели хилядолетие по-рано. Но подчертавали, че и олмеките са ги получили отнякъде…
Опитът на собствената ни цивилизация показва, че развитието от простото към сложното отнема хилядолетия. При древните американци обаче липсват всякакви следи от подобна еволюция. Тъкмо поради това някои изследователи обръщат особено внимание на многобройните легенди за „първите хора, създадени от бял брадат бог, пристигнал през морето от Изток в епохата след хаоса” и смятат, че зад тази информация се крие нещо съвсем реално.
Къде обаче е живял
Прословутият „Бял Бог”
преди да се появи в Америка. Къде е процъфтявала неговата пра-цивилизация, и какво се е случило с нея?
Сред развалините и останките от градовете на инките, маите и ацтеките археолозите откриват (и датират с помощта на най-съвременни методи), постройки изградени далеч преди появата на техните империи. В Боливия например, са запазени останките на загадъчния град Тиуанако. Едно от най-странните съоръжения в него е т.нар. „Място на вертикално издигащите се камъни”, което е построено, според последните датировки, преди 17 хиляди години! Върху друго – знаменитата „Врата на Слънцето” пък са открити изображения на токсодонт и американски слон, измрели преди 30 хиляди години. Тогава, кой ги е увековечил върху камъка? Дали тъкмо в онези времена не са се появили и прословутите свръх точни карти на земното кълбо, на които Антарктида (открита едва през ХІХ век) е изобразена с всички известни днес подробности и …без ледената си обвивка?
Според известният изследовател на древните загадки Греъм Хенкок, остатъците от тези най-древни съоръжения на територията на Америка, чиято възраст надхвърля десет хиляди години, дават основание да се предполага, че някога действително е съществувала неизвестна пра-цивилизация, към която е принадлежал и легендарният „Бял Бог”. Дали тя е възникнала в Америка или някъде другаде, тепърва предстои да се изясни. Най-вероятно обаче, както се твърди и в „Попол Вух”, и в други легенди на древните американци, тя се е намирала някъде на изток от Новия свят, тъй като „белият брадат Бог” е дошъл отвъд морето. Но, откъде точно?
Историята на планетата е изследвана в достатъчна степен, за да се твърди, че нито една от известните ни древни цивилизации може да претендира за
Ролята на „Пра-Майка”
на останалите. От друга страна, ако действително е съществувала някаква пра-цивилизация, тя не може да е изчезнала без всякаква следа.
Днес е вече известно, че за възникването и съществуването на една цивилизация в древността са били необходими определени условия: територия с радиус от поне три хиляди километра, големи планински вериги, развита речна система и т.н. Никъде обаче не са открити следи от такава пра-цивилизация. Остава само предадената ни от Платон легенда за Атлантида, уж изчезнала преди 10 хиляди години във вълните на Атлантическия океан. През последните два века на търсенето и бяха посветени десетки експедиции – всичките неуспешни. Макар, че легендите рядко лъжат, още повече, че Атлантида притежава всички гореизброени параметри на тайнствената пра-цивилизация. Тогава?
Някои учени смятат, че Атлантида трябва да се търси под масивното покритие на Антарктида. Самият Греъм Хенкок пък лансира цяла теория за това, как материкът се оказва в района на Южния полюс и бива покрит от трикилометров леден слой, скривайки завинаги родината на атлантите, един от които вероятно е бил и загадъчния „бял брадат Бог” на древните американци. Доколко основателно е подобно предположение можем да съдим само, ако успеем да проникнем под ледената броня на Петия континент.
Или, ако изчакаме наближаващият край на „Епохата на Петото Слънце”, когато след поредния планетарен катаклизъм Антарктида, може би, ще се освободи от ледения си плен…
P.S. - УЧЕНИ ЗАСНЕХА ИСТИНСКА РУСАЛКА КРАЙ ГРЕНЛАНДИЯ! ВИЖТЕ ТУК:

http://www.peika.bg/statia/Ucheni_zasneha_istinska_rusalka_kray_Grenlandiya_l.a_i.78542.html

ТОВА Е ВЗЕТО НЯКЪДЕ ОТ ....ТАМ,  КЪДЕТО ВЯТЪРА НАШЕПВА НЕЩО…..666999

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ