Автономно общество означава общество, в което колективния
размисъл е достигнал своя максимум. Демокрацията е режима, в който заедно се
мисли и решава какво ще се прави. Свободата в общество, имащо закони, е да имаш
действителната възможност да участваш в дискусията, в разискването, във
възникването на тези закони. Следователно ролята на политическото в
демокрацията е да гарантира и да спомага за възможно най-голямата активност на
индивидите и на групите, както в частната, така и в обществената среда. Почти всички
човешки общества са неавтономни: въпреки, че всичките създават сами своите
институции, те въплъщават в тези институции неоспоримата идея, че тази
институция не е създадена от хората, а от нещо по-висше и че не може да се
отзовава.
Автономията е ясното съзнание, че ние творим нашите закони и следователно, че можем и да ги сменяме.
Ако няма автономно общество (демокрация) без
автономни индивиди, това предполага политическата сфера да гарантира и да
спомага за възможно най-голямата дейност на индивидите (частна сфера) и на
групите (обществена сфера) и също да прави така, че всички да участват в
политическата власт.
Но обществената власт в действителност е частна афера на различни групи и кланове, които си поделят властта помежду си. Основните решения винаги се взимат зад кулисите; Малкото, което се изнася на обществената сцена е гримирано и манипулативно. В нашата демокрация, представителството е взело връх над разискването. Има съвсем ясно разделение между управляващите и управляваните, между доминиращите и доминираните.
Населението от своя страна се зарива в приватизацията. То изоставя обществената област на бюрократичните, управленски и финансови, олигархии. От петдесетина години се оформят нов вид индивиди, определени от алчността, фрустрацията и обобщения конформизъм. Капитализмът изглежда ней-накрая успя да изфабрикува видът индивид, който му съответства: вечно разсеян, без памет, без проект, готов да откликне на всички прищевки на една икономическа машина, която унищожава биосферата, за да произвежда илюзии, наречени стоки. Ние сме съучастници в тази еволюция на нашия свят. За винаги ли ще си останем такива? Едно нещо е сигурно: няма да увеличим шансовете на свободата си, ако постоянно следваме каквото се носи или каквото се говори, ако постоянно окастряме това, което мислим и това което желаем. Когато се борим сами, вместо да искаме от нашето правителство да направи нещо за нас; когато се организираме, дори просто за да обсъдим какво има да се прави, тогава сме в движението към автономията -индивидуална и колективна, следователно и към демокрацията.
Има нужда от нас не това, което е, а това което би могло да бъде и би трябвало да бъде.
Но обществената власт в действителност е частна афера на различни групи и кланове, които си поделят властта помежду си. Основните решения винаги се взимат зад кулисите; Малкото, което се изнася на обществената сцена е гримирано и манипулативно. В нашата демокрация, представителството е взело връх над разискването. Има съвсем ясно разделение между управляващите и управляваните, между доминиращите и доминираните.
Населението от своя страна се зарива в приватизацията. То изоставя обществената област на бюрократичните, управленски и финансови, олигархии. От петдесетина години се оформят нов вид индивиди, определени от алчността, фрустрацията и обобщения конформизъм. Капитализмът изглежда ней-накрая успя да изфабрикува видът индивид, който му съответства: вечно разсеян, без памет, без проект, готов да откликне на всички прищевки на една икономическа машина, която унищожава биосферата, за да произвежда илюзии, наречени стоки. Ние сме съучастници в тази еволюция на нашия свят. За винаги ли ще си останем такива? Едно нещо е сигурно: няма да увеличим шансовете на свободата си, ако постоянно следваме каквото се носи или каквото се говори, ако постоянно окастряме това, което мислим и това което желаем. Когато се борим сами, вместо да искаме от нашето правителство да направи нещо за нас; когато се организираме, дори просто за да обсъдим какво има да се прави, тогава сме в движението към автономията -индивидуална и колективна, следователно и към демокрацията.
Има нужда от нас не това, което е, а това което би могло да бъде и би трябвало да бъде.
Корнелиус Касториадис
С ПОМОЩТА НА Лусесита.
НИКОЛАЙ
НИКОЛОВ
