БИЗНЕС ПРИНЦИПИ И ОЩЕ НЕЩО - РИМЕЙК

Корпоративен урок 1: Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб – съседът. Преди да е казала и една дума, той предлага:- Ще ти дам 800 $ ако свалиш тази кърпа! След като помислила за момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб. Секунди по-късно той й връчил 800 $ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в банята.- Кой беше? – попитал съпругът й.- Боб … съседът – отговорила тя.- Чудесно! – казал мъжът – Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи? Бизнес поука: Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване .Корпоративен урок 2: Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.- Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята. Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.- Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята отново.- Прости плътската ми слабост, сестро! – извинил се отецът. След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала. Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: „Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие“.Бизнес поука: Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности. Корпоративен урок 3: Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин.- Ще изпълня по едно желание на всеки от вас – казва той.- Първо аз! Първо аз! – скача деловодителката – Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да се интересувам от нищо! Пуф! И изчезнала.- Сега аз! Сега аз! – крещи търговският представител – Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот! Пуф! И той изчезнал.- Твой ред е – казал Джина на управителя.- Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка – отговорил той. Бизнес поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа. Корпоративен урок 4: Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо. Заекът го попитал:- Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?- Разбира се, защо не – отговорил гарванът. И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла. Бизнес поука: За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция. Корпоративен урок 5: Пуякът разговарял с бика:- Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво – въздишал той – но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила.- Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми – предложил бикът – те са силно енергийни и хранителни. Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав – вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото. Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си. Бизнес поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там. Корпоративен урок 6: В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад. Бизнес поука: Няма значение дали си газела или лъв: когато слънцето изгрее, по-добре да станеш, за да изпревариш другите. Корпоративен урок 7: Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото. В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише: До: моята любяща съпруга, Тема: пристигнах, Дата: Събота. 2 Февруари. 2008. Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук. Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето. P.S.: Адски е горещо тук долу! Бизнес поука: Уверете се, че комуникацията се осъщестява между правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви. Корпоративен урок 8: Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис … Но тя си имала приятел … Един ден Джони не издържал, отишъл при нея и предложил:- Ще ти дам 1000 $ ако ме оставиш да те изчукам. Но момичето го отрязало:- НЯМА НАЧИН ! Джони казал:- Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш. Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва с приятеля си … Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило: - Искай му 2000 $, прибери парите много бързо, той даже няма да успее да си свали гащите! Така, че момичето се съгласило и приело предложението. Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало. Тя му отговорила: - Копелето ги хвърли на монети!!! Бизнес поука: Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение преди да се съгласите и да ви го начукат. Корпоративен урок 9: Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа. Мозъкът казал:- Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото.Краката казали:- Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска. Ръцете казали:- Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари. И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф. Всички части започнали да се смеят на идеята. Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали в паника, а мозъкът изпаднал в треска. В края на краищата всички решили, че задникът трябва да бъде шеф и нещата преминали. Всички части си вършели своята работа, докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лайната). Бизнес поука: Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф – всеки задник може да бъде. Корпоративен урок 10: Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика … Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла. Бизнес поука: 1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг. 2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел. 3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много.

Николай Николов

ЦИГАНСКА ДЪРЖАВА СМЕ МАМА МУ СТАРА, А ШЕФЪТ МИ Е ПЪЛЕН ЗАДНИК

Циганска държава сме майка му стара. Българите са оцеляващи, циганите на почит. Дават им се социални помощи, пари от всякакви фондове, сметките за токове и какви ли не още неща им се опрощават, че и блокове им се строят. Че за какво му е на циганина да работи. Ами не му трябва. Ако работи ще взима точно толкова пари колкото и ако не работи. Пък ако междувременно му падне нещо да открадне - добре дошло. Някоя далаверка да завърти, да излъже някого - важното е някой лев да падне. Най на почит са най-мошениците от тях. Евала се вика на този, който на убедително може да те завърти. Всичките дребни мошенгии са все измислени от тях. Купуваха и продаваха ремъци, лагери, колети се пращаха от чужбина, роднини катастрофираха, ваучери им трябваха. Няма хванати и осъдени и туй то. Тормоз над хората, обири, изнасилвания, убийства. И всичко това е защото никой не се намери да им измисли някакво занимание. Няма го Тодор Живков, няма я и дисциплината им. Сигурно се обръща в гроба горкият, като гледа какво става. Къде по негово време ще се случват такива работи. Сигурно е щял да ги затрие като Хитлер евреите, ако знаеше какво ще стане.Сега пък къщи им строят. Къщи и блокове като картинки. Игри се играят от строителни предприемачи и общини. Цялата далавера е за мястото под така наречените "бараки". Ще го вземем, понеже е общинско, но първо трябва да им измисли къде да ги настаним. Построй един блок, той ще е общински, и там ще е. По-високичък ако може, за да се настанят повечко от тях вътре. А на мястото където са живели, понеже са едноетажни бараките, ще се вдигнат поне 6 блока и 5-6 еднофамилни къщички. Може и повече, ако се наблъскат по-близичко. И всичко е възможно с подходящите хора.Тези общински жилища пък от своя страна ще изкарат 2-3 години. После циганина ще им разкаже играта. Прозорците ще почупи, тръбите ще продаде, мед ако има ще извади отнякъде, боклука защо да го хвърля. Пък като вземе да прелива през прозорците, все около блока ще пада. До терасата на първия етаж докато вземе да влиза има време.После идват избори. Те са една от най-многобройните прослойки в обществото. Множат се като микроби. Може да са всякакви, но гласуването им е организирано. Всичките ще направят каквото им се нареди от тартора на махалата. Все някоя партия ще се опита да извлече дивиденти от циганските гласове. Пък междувременно ако се пусне и един платен репортаж от някоя телевизия как в мизерия живеят, колко нямат за ядене, още по-добре. Властта не се грижи за тях. Не ги е интегрирала в живота. А това е лошо за управляващите и добро за опозицията. Добро е и за циганина. После комисии се свикват, решения се взимат. Айде пак социални програми и какви ли не глупости още, насочени за благоденствието на циганина.И как да иска да работи този човек. Как да не е като кърлеж. Ми то ние сме си виновни за това. Ние сме го научили да е това каквото е. Даваме му всичко на готово и си мислим че ще се оправи. Никога няма да стане. Просто на него му е в природата вече. Решение за справяне с проблема нямам. Поне не и разумно такова. (Иначе ми се въртят някои идеи, но не са за споделяне. Във вашите глави също се въртят такива може би.) Лошото е, че и никой от управляващите няма такова решение. Но те не се и опитват да направят нещо. Нали ако те боли пръста и се удариш с чука по крака, вече няма да мислиш за пръста. Кой мисли за тях като си има къде-къде по-важни неща за решаване. Пък и да мисли, ще е сам. Българина рядко се вдига на група да прави нещо. Защо да се страхуват?Точно затова си мисля и че никога няма да се реши този проблем. С тези темпове на намаляване на населението (българският етнос основно - циганският нараства), и на напускане на България на младите хора, скоро в България българите ще станат малцинство. Малцинство, което ще бъде приобщено към тях, и ще се изгуби нанякъде.Това ни е бъдещето колкото и да не ни се иска ако някой от висините не се хване да направи нещо. А това май никога няма да стане!!!

ШЕФЪТ МИ Е ПЪЛЕН ЗАДНИК

Имало едно време един капут. Но той не е виновен че се е родил такъв. Просто системата го е създала такъв. Мижитурка нагаждач. Учил, учил как да е, решил да влезе да изучи едно висше образование с профил "Политически". Не щеш ли обаче комунизма паднал, и трябвало да се преквалифицира. Да обаче старите навици не се забравят. Старите приятели също. Пуснаха го като парашутист отнякъде. Даже и не се разбра как. Един ден просто дойде.Лъжа е ,че правим избори и избираме кой да ни управлява. Старите комунисти ни управляват отнякъде. Събират се на ракийка и мезенце и си гласят работите както си искат. Номерът е да се открадне някой лев, но така че да не се разбере твърде. Ако се разбере случайно, трябва веднага да се измисли проблем, който толкова силно да се коментира, и да е толкова важен, че да омаловажи кражбата. А най-важното пък е - винаги народа да има надежда че ще се оправи. Първо СДС, после НДСВ, Атака, бате Бойко. Винаги да има надежда. Както и да е. Да се върнем на темата. Сигурно си спомня старите навици, защото стои пред вратите да подслушва, промъква се тайно и слухти ли слухти. Пропуснах само да спомена, че той не е баш шефа. Той е му е заместник. Може би са усетили, че няма да се справи с управлението и затова е само заместник. А баш шефа, не че го хваля, но си разбира от работата. Тормози си ни, пази си ни. Разделя ни, сдобрява ни. Истината е че се върши работа. Но пък излезе ли шефа в отпуска, или замине нанякъде, той поема властта. Лошото само е, че не може да поема отговорност и се води по акъла на шефчетата на отдели. А пък те няма ли го баш Шефа, хич ама хич не им се работи. Работата се прехвърля от едно място на друго, докато стане толкова спешна, че е на границата на сроковете на изпълнение. По неписано правило пък никога не се върши от човека който отговаря за нея. А зам.шефа обикаля и слухти. Интересно по "комунистическо време" с какво са се занимавали такива като него. Злобна, злопаметна мижитурка. Мога само да му призная че го бива с бумагите. Всичко му е подредено, нагласено като за изложба. Прегледно си пише, бележки си води. Сигурно така са ги учили на времето. Пишеш, пращаш, и този за когото си писал, според това което си написал, тръгва на екскурзия. Я за Белене, я за Слънчев бряг. Малко камъни да почука. Пък после като се върне (ако) да знае кой е шефа.Никой не се занимава с нещата с които трябва и много се дразня. В момента навсякъде върлува принципа "Ако не можеш да попречиш на някого за нещо, поне не му помагай!". Разделяме се на групички, правим си мръсотийки (малки) и се смеем тайно. А работата не върви и не върви. Просто вече не може да се организира.Не ми се мисли, ако решат да сменят ръководството. Май и още доста хора ще я сменим. А на баш шефчето май му се клатят краката вече. Кадърен - ама без връзчици горкият. Както още доста много хора.Пък е сладка, таз пуста държавна работа! Колкото повече не работиш, толкова повече ти плащат!

Mariana

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

БИЗНЕС УРОЦИ

Корпоративен урок 1: Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб – съседът. Преди да е казала и една дума, той предлага:- Ще ти дам 800 $ ако свалиш тази кърпа! След като помислила за момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб. Секунди по-късно той й връчил 800 $ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в банята.- Кой беше? – попитал съпругът й.- Боб … съседът – отговорила тя.- Чудесно! – казал мъжът – Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи? Бизнес поука: Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване .Корпоративен урок 2: Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.- Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята. Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.- Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята отново.- Прости плътската ми слабост, сестро! – извинил се отецът. След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала. Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: „Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие“.Бизнес поука: Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности. Корпоративен урок 3: Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин.- Ще изпълня по едно желание на всеки от вас – казва той.- Първо аз! Първо аз! – скача деловодителката – Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да се интересувам от нищо! Пуф! И изчезнала.- Сега аз! Сега аз! – крещи търговският представител – Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот! Пуф! И той изчезнал.- Твой ред е – казал Джина на управителя.- Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка – отговорил той. Бизнес поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа. Корпоративен урок 4: Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо. Заекът го попитал:- Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?- Разбира се, защо не – отговорил гарванът. И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла. Бизнес поука: За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция. Корпоративен урок 5: Пуякът разговарял с бика:- Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво – въздишал той – но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила.- Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми – предложил бикът – те са силно енергийни и хранителни. Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав – вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото. Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си. Бизнес поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там. Корпоративен урок 6: В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад. Бизнес поука: Няма значение дали си газела или лъв: когато слънцето изгрее, по-добре да станеш, за да изпревариш другите. Корпоративен урок 7: Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото. В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише: До: моята любяща съпруга, Тема: пристигнах, Дата: Събота. 2 Февруари. 2008. Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук. Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето. P.S.: Адски е горещо тук долу! Бизнес поука: Уверете се, че комуникацията се осъщестява между правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви. Корпоративен урок 8: Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис … Но тя си имала приятел … Един ден Джони не издържал, отишъл при нея и предложил:- Ще ти дам 1000 $ ако ме оставиш да те изчукам. Но момичето го отрязало:- НЯМА НАЧИН ! Джони казал:- Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш. Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва с приятеля си … Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило:- Искай му 2000 $, прибери парите много бързо, той даже няма да успее да си свали гащите! Така, че момичето се съгласило и приело предложението. Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало. Тя му отговорила:- Копелето ги хвърли на монети!!! Бизнес поука: Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение преди да се съгласите и да ви го начукат. Корпоративен урок 9: Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа. Мозъкът казал:- Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото.Краката казали:- Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска. Ръцете казали:- Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари. И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф. Всички части започнали да се смеят на идеята. Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали в паника, а мозъкът изпаднал в треска. В края на краищата всички решили, че задникът трябва да бъде шеф и нещата преминали. Всички части си вършели своята работа, докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лайната). Бизнес поука: Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф – всеки задник може да бъде. Корпоративен урок 10: Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика … Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла. Бизнес поука: 1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг. 2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел. 3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много.

ЦИГАНСКА ДЪРЖАВА СМЕ ВЕЧЕ МАМА МУ СТАРА....

Циганска държава сме майка му стара. Българите са оцеляващи, циганите на почит. Дават им се социални помощи, пари от всякакви фондове, сметките за токове и какви ли не още неща им се опрощават, че и блокове им се строят. Че за какво му е на циганина да работи. Ами не му трябва. Ако работи ще взима точно толкова пари колкото и ако не работи. Пък ако междувременно му падне нещо да открадне - добре дошло. Някоя далаверка да завърти, да излъже някого - важното е някой лев да падне. Най на почит са най-мошениците от тях. Евала се вика на този, който на убедително може да те завърти. Всичките дребни мошенгии са все измислени от тях. Купуваха и продаваха ремъци, лагери, колети се пращаха от чужбина, роднини катастрофираха, ваучери им трябваха. Няма хванати и осъдени и туй то. Тормоз над хората, обири, изнасилвания, убийства. И всичко това е защото никой не се намери да им измисли някакво занимание. Няма го Тодор Живков, няма я и дисциплината им. Сигурно се обръща в гроба горкият, като гледа какво става. Къде по негово време ще се случват такива работи. Сигурно е щял да ги затрие като Хитлер евреите, ако знаеше какво ще стане.Сега пък къщи им строят. Къщи и блокове като картинки. Игри се играят от строителни предприемачи и общини. Цялата далавера е за мястото под така наречените "бараки". Ще го вземем, понеже е общинско, но първо трябва да им измисли къде да ги настаним. Построй един блок, той ще е общински, и там ще е. По-високичък ако може, за да се настанят повечко от тях вътре. А на мястото където са живели, понеже са едноетажни бараките, ще се вдигнат поне 6 блока и 5-6 еднофамилни къщички. Може и повече, ако се наблъскат по-близичко. И всичко е възможно с подходящите хора.Тези общински жилища пък от своя страна ще изкарат 2-3 години. После циганина ще им разкаже играта. Прозорците ще почупи, тръбите ще продаде, мед ако има ще извади отнякъде, боклука защо да го хвърля. Пък като вземе да прелива през прозорците, все около блока ще пада. До терасата на първия етаж докато вземе да влиза има време.После идват избори. Те са една от най-многобройните прослойки в обществото. Множат се като микроби. Може да са всякакви, но гласуването им е организирано. Всичките ще направят каквото им се нареди от тартора на махалата. Все някоя партия ще се опита да извлече дивиденти от циганските гласове. Пък междувременно ако се пусне и един платен репортаж от някоя телевизия как в мизерия живеят, колко нямат за ядене, още по-добре. Властта не се грижи за тях. Не ги е интегрирала в живота. А това е лошо за управляващите и добро за опозицията. Добро е и за циганина. После комисии се свикват, решения се взимат. Хайде пак социални програми и какви ли не глупости още, насочени за благоденствието на циганина.И как да иска да работи този човек. Как да не е като кърлеж. Ми то ние сме си виновни за това. Ние сме го научили да е това каквото е. Даваме му всичко на готово и си мислим че ще се оправи. Никога няма да стане. Просто на него му е в природата вече. Решение за справяне с проблема нямам. Поне не и разумно такова. (Иначе ми се въртят някои идеи, но не са за споделяне. Във вашите глави също се въртят такива може би.) Лошото е, че и никой от управляващите няма такова решение. Но те не се и опитват да направят нещо. Нали ако те боли пръста и се удариш с чука по крака, вече няма да мислиш за пръста. Кой мисли за тях като си има къде-къде по-важни неща за решаване. Пък и да мисли, ще е сам. Българина рядко се вдига на група да прави нещо. Защо да се страхуват?Точно затова си мисля и че никога няма да се реши този проблем. С тези темпове на намаляване на населението (българският етнос основно - циганският нараства), и на напускане на България на младите хора, скоро в България българите ще станат малцинство. Малцинство, което ще бъде приобщено към тях, и ще се изгуби нанякъде.Това ни е бъдещето колкото и да не ни се иска ако някой от висините не се хване да направи нещо. А това май никога няма да стане!!!

ШЕФЪТ МИ Е ПЪЛЕН ЗАДНИК

Имало едно време един капут. Но той не е виновен че се е родил такъв. Просто системата го е създала такъв. Мижитурка нагаждач. Учил, учил как да е, решил да влезе да изучи едно висше образование с профил "Политически". Не щеш ли обаче комунизма паднал, и трябвало да се преквалифицира. Да обаче старите навици не се забравят. Старите приятели също. Пуснаха го като парашутист отнякъде. Даже и не се разбра как. Един ден просто дойде.Лъжа е ,че правим избори и избираме кой да ни управлява. Старите комунисти ни управляват отнякъде. Събират се на ракийка и мезенце и си гласят работите както си искат. Номерът е да се открадне някой лев, но така че да не се разбере твърде. Ако се разбере случайно, трябва веднага да се измисли проблем, който толкова силно да се коментира, и да е толкова важен, че да омаловажи кражбата. А най-важното пък е - винаги народа да има надежда че ще се оправи. Първо СДС, после НДСВ, Атака, бате Бойко. Винаги да има надежда. Както и да е. Да се върнем на темата. Сигурно си спомня старите навици, защото стои пред вратите да подслушва, промъква се тайно и слухти ли слухти. Пропуснах само да спомена, че той не е баш шефа. Той е му е заместник. Може би са усетили, че няма да се справи с управлението и затова е само заместник. А баш шефа, не че го хваля, но си разбира от работата. Тормози си ни, пази си ни. Разделя ни, сдобрява ни. Истината е че се върши работа. Но пък излезе ли шефа в отпуска, или замине нанякъде, той поема властта. Лошото само е, че не може да поема отговорност и се води по акъла на шефчетата на отдели. А пък те няма ли го баш Шефа, хич ама хич не им се работи. Работата се прехвърля от едно място на друго, докато стане толкова спешна, че е на границата на сроковете на изпълнение. По неписано правило пък никога не се върши от човека който отговаря за нея. А зам.шефа обикаля и слухти. Интересно по "комунистическо време" с какво са се занимавали такива като него. Злобна, злопаметна мижитурка. Мога само да му призная че го бива с бумагите. Всичко му е подредено, нагласено като за изложба. Прегледно си пише, бележки си води. Сигурно така са ги учили на времето. Пишеш, пращаш, и този за когото си писал, според това което си написал, тръгва на екскурзия. Я за Белене, я за Слънчев бряг. Малко камъни да почука. Пък после като се върне (ако) да знае кой е шефа.Никой не се занимава с нещата с които трябва и много се дразня. В момента навсякъде върлува принципа "Ако не можеш да попречиш на някого за нещо, поне не му помагай!". Разделяме се на групички, правим си мръсотийки (малки) и се смеем тайно. А работата не върви и не върви. Просто вече не може да се организира.Не ми се мисли, ако решат да сменят ръководството. Май и още доста хора ще я сменим. А на баш шефчето май му се клатят краката вече. Кадърен - ама без връзчици горкият. Както още доста много хора.Пък е сладка, таз пуста държавна работа! Колкото повече не работиш, толкова повече ти плащат!

Mariana

Николай Николов 

ШЕФЪТ МИ Е ПЪЛЕН ЗАДНИК - ЦИГАНСКА ДЪРЖАВА!

Циганска държава сме майка му стара. Българите са оцеляващи, циганите на почит. Дават им се социални помощи, пари от всякакви фондове, сметките за токове и какви ли не оше неща им се опрощават, че и блокове им се строят. Че за какво му е на циганина да работи. Ами не му трябва. Ако работи ще взима точно толкова пари колкото и ако не работи. Пък ако междувременно му падне нещо да открадне - добре дошло. Някоя далаверка да завърти, да излъже някого - важното е някой лев да падне. Най на почит са най-мошениците от тях. Евала се вика на този, който на убедително може да те завърти. Всичките дребни мошенгии са все измислени от тях. Купуваха и продаваха ремъци, лагери, колети се пращаха от чужбина, роднини катастрофираха, ваучери им трябваха. Няма хванати и осъдени и туй то. Тормоз над хората, обири, изнасилвания, убийства. И всичко това е защото никой не се намери да им измисли някакво занимание. Няма го Тодор Живков, няма я и дисциплината им. Сигурно се обръща в гроба горкият, като гледа какво става. Къде по негово време ще се случват такива работи. Сигурно е щял да ги затрие като Хитлер евреите, ако знаеше какво ще стане.Сега пък къщи им строят. Къщи и блокове като картинки. Игри се играят от строителни предприемачи и общини. Цялата далавера е за мястото под така наречените "бараки". Ще го вземем, понеже е общинско, но първо трябва да им измисли къде да ги настаним. Построй един блок, той ще е общински, и там ще е. По-високичък ако може, за да се настанят повечко от тях вътре. А на мястото където са живели, понеже са едноетажни бараките, ще се вдигнат поне 6 блока и 5-6 еднофамилни къщички. Може и повече, ако се наблъскат по-близичко. И всичко е възможно с подходящите хора.Тези общински жилища пък от своя страна ще изкарат 2-3 години. После циганина ще им разкаже играта. Прозорците ще почупи, тръбите ще продаде, мед ако има ще извади отнякъде, боклука защо да го хвърля. Пък като вземе да прелива през прозорците, все около блока ще пада. До терасата на първия етаж докато вземе да влиза има време.После идват избори. Те са една от най-многобройните прослойки в обществото. Множат се като микроби. Може да са всякакви, но гласуването им е организирано. Всичките ще направят каквото им се нареди от тартора на махалата. Все някоя партия ще се опита да извлече дивиденти от циганските гласове. Пък междувременно ако се пусне и един платен репортаж от някоя телевизия как в мизерия живеят, колко нямат за ядене, още по-добре. Властта не се грижи за тях. Не ги е интегрирала в живота. А това е лошо за управляващите и добро за опозицията. Добро е и за циганина. После комисии се свикват, решения се взимат. Айде пак социални програми и какви ли не глупости още, насочени за благоденствието на циганина.И как да иска да работи този човек. Как да не е като кърлеж. Ми то ние сме си виновни за това. Ние сме го научили да е това каквото е. Даваме му всичко на готово и си мислим че ще се оправи. Никога няма да стане. Просто на него му е в природата вече. Решение за справяне с проблема нямам. Поне не и разумно такова. (Иначе ми се въртят някои идеи, но не са за споделяне. Във вашите глави също се въртят такива може би.) Лошото е, че и никой от управляващите няма такова решение. Но те не се и опитват да направят нещо. Нали ако те боли пръста и се удариш с чука по крака, вече няма да мислиш за пръста. Кой мисли за тях като си има къде-къде по-важни неща за решаване. Пък и да мисли, ще е сам. Българина рядко се вдига на група да прави нещо. Защо да се страхуват?Точно затова си мисля и че никога няма да се реши този проблем. С тези темпове на намаляване на населението (българският етнос основно - циганският нараства), и на напускане на България на младите хора, скоро в България българите ще станат малцинство. Малцинство, което ще бъде приобщено към тях, и ще се изгуби нанякъде.Това ни е бъдещето колкото и да не ни се иска ако някой от висините не се хване да направи нещо. А това май никога няма да стане!!!




ШЕФЪТ МИ Е ПЪЛЕН ЗАДНИК




Имало едно време един капут. Но той не е виновен че се е родил такъв. Просто системата го е създала такъв. Мижитурка нагаждач. Учил, учил как да е, решил да влезе да изучи едно висше образование с профил "Политически". Не щеш ли обаче комунизма паднал, и трябвало да се преквалифицира. Да обаче старите навици не се забравят. Старите приятели също. Пуснаха го като парашутист отнякъде. Даже и не се разбра как. Един ден просто дойде.Лъжа е ,че правим избори и избираме кой да ни управлява. Старите комунисти ни управляват отнякъде. Събират се на ракийка и мезенце и си гласят работите както си искат. Номерът е да се открадне някой лев, но така че да не се разбере твърде. Ако се разбере случайно, трябва веднага да се измисли проблем, който толкова силно да се коментира, и да е толкова важен, че да омаловажи кражбата. А най-важното пък е - винаги народа да има надежда че ще се оправи. Първо СДС, после НДСВ, Атака, бате Бойко. Винаги да има надежда. Както и да е. Да се върнем на темата. Сигурно си спомня старите навици, защото стои пред вратите да подслушва, промъква се тайно и слухти ли слухти. Пропуснах само да спомена, че той не е баш шефа. Той е му е заместник. Може би са усетили, че няма да се справи с управлението и затова е само заместник. А баш шефа, не че го хваля, но си разбира от работата. Тормози си ни, пази си ни. Разделя ни, сдобрява ни. Истината е че се върши работа. Но пък излезе ли шефа в отпуска, или замине нанякъде, той поема властта. Лошото само е, че не може да поема отговорност и се води по акъла на шефчетата на отдели. А пък те няма ли го баш Шефа, хич ама хич не им се работи. Работата се прехвърля от едно място на друго, докато стане толкова спешна, че е на границата на сроковете на изпълнение. По неписано правило пък никога не се върши от човека който отговаря за нея. А зам.шефа обикаля и слухти. Интересно по "комунистическо време" с какво са се занимавали такива като него. Злобна, злопаметна мижитурка. Мога само да му призная че го бива с бумагите. Всичко му е подредено, нагласено като за изложба. Прегледно си пише, бележки си води. Сигурно така са ги учили на времето. Пишеш, пращаш, и този за когото си писал, според това което си написал, тръгва на екскурзия. Я за Белене, я за Слънчев бряг. Малко камъни да почука. Пък после като се върне (ако) да знае кой е шефа.Никой не се занимава с нещата с които трябва и много се дразня. В момента навсякъде върлува принципа "Ако не можеш да попречиш на някого за нещо, поне не му помагай!". Разделяме се на групички, правим си мръсотийки (малки) и се смеем тайно. А работата не върви и не върви. Просто вече не може да се организира.Не ми се мисли, ако решат да сменят ръководството. Май и още доста хора ще я сменим. А на баш шефчето май му се клатят краката вече. Кадърен - ама без връзчици горкият. Както още доста много хора.Пък е сладка, таз пуста държавна работа! Колкото повече не работиш, толкова повече ти плащат!


Mariana


Николай Николов