ОТВЪД ЧОВЕЧЕСТВОТО - РИМЕЙК ЗА ВАС

               Динозаврите.
Учеха ни, че били тъпоумни и тромави студенокръвни влечуги. Твърденията се оказаха лъжливи. Някои видове динозаври /в буквален превод - "страшни гущери"/ били не само топлокръвни и пъргави, но и притежавали добре устроен обществен живот. Доказват го намерените останки от селища на "гущероподобни" същества. Твърди се, че знаменитият модел от Отава демонстрира какви щяха да бъдат днес динозаврите, ако развитието им не беше мистериозно прекъснато. Всъщност така и не беше показан първообраза, послужил за оформянето на модела. Според други сведения моделът е бил точна възстановка. Никой не потвърди и никой не опроверга.

А може би на всичко отгоре динозаврите са били и разумни? В бившия СССР върху динозавърски яйца отпреди 70 милиона години палеонтолози открили начертани геометрични фигури. Според направените анализи, фигурите /в повечето случаи триъгълници/ били рисувани преди вкаменяването на яйцата, т. е. още веднага след тяхното снасяне. Кой друг би могъл да начертае фигурите, ако не самите динозаври. Или този, който ги е отглеждал. По същите причини, поради които ние бележим своите домашни животни. Ако пък отхвърлим хипотезата за разумните динозаври, ще се наложи да преосмислим друго свое мнение.

Прието е да се мисли, че динозаври и човеци са се разминали във времето. Това също не е вярно. Атлантите например са разговаряли на "динозавърски" език, но за Атлантида ще говорим по-нататък. През 1988 г. сп. "Корея" публикува вкаменен отпечатък от птеродактил. Надписът под снимката гласеше: "Вкаменен крилат дракон с опашка". Така е, за азиатските народи драконите не са само опашати и крилати, пояснението в случая е задължително. Старинните предания на всички континенти носят повече данни за обитателите на предишните геологични епохи, отколкото е прието да се признава в научните кръгове. Популярността на безкрилите и безопашати дракони не е голяма сред специалистите на модерните точни науки. Макар че, ако трябва да са искрени, те много добре разбират за какво става дума. Ще се окаже, че митологичните страшилища са "най-обикновени" динозаври. Да припомням ли как биват описвани драконите, змейовете, ламите, халите...? Нима намирате съществени разлики между тях и палеонтологическите възстановки на прадревни влечуги? Ще си позволя да вмъкна и мъничката загадка с човекоподобните змейове от българската народна митология. Можете да ги съпоставите с динозавроида от Отава.

Съществуват и няколкостотинте хиляди камъни от Ике, Перу. Върху част от тях са изобразени бронтозаври. Твърде голям е броят на камъните, та да ги обявим за фалшификат. И още едно любопитно свидетелство: в пещерата Алден, Южна Франция бил открит отпечатък от човешко стъпало отпреди 20 хиляди години. Май ще се окажем доста по-стари от шест хиляди годишните Адам и Ева… И май ще се окаже, че сме имали връзка с много видове, смятани досега за “праисторически”. Ако освен не приемем за праистория всичко, случило се преди раждането на съответния догматичен учен.

Не, Човекът и Динозавърът не са са разминали. Нещо се е случило и единят /по-силният/ е загинал, а другият /по-слабият/ е оцелял. Загадката си остава, но нека не се залъгваме с глупави хипотези за глобални катастрофи. Иначе ще ни се наложи защо и как са оцелели останалите видове.

Хората със синя кръв
Те също не са измислица. Във вечните ледове на Андите бил открит замръзнал труп на човекоподобно дете със синя кръв и масленозелен цвят на кожата. Под снеговете на Антарктида били изровени селища, обитавани от синекожите. Находката била засекретена. Странен подход към едно археологическо откритие. Още повече като добавим, че първоначалните данни за селищата в Антарктида били взети от не по-малко загадъчната карта на Пири Рейс. Сега там ровят Въоръжените сили на САЩ и Русия.

Вместо да търсим неподправената истина, ние предпочитаме да обвиним предците си в поетично фантазьорство. Подходът е несвойствен за естественото човешко мислене. Не е ли по-разумно да признаем, че ако днес изразът "синя кръв" има значение на благороден произход, то някога е бил възприеман буквално? Защо не потърсим още доказателства за едновременното съществуване на човека и загадъчната синя Раса?

Името на древнохиндуисткия Бог Кришна /Кршна/ буквално се превежда като тъмносин. Хиндуистката иконография го изобразява като същество с човешки черти и синкав или зеленикав цвят на кожата. В някои наречия думата "кришна" значи още "черен" или "тъмен" и бива прикачвано на демони - асури. При будистите Кришна е глава на черните демони, врагове на Буда. По-нататък ще се спра на евентуалните причини за световното разпространение на култа към синекожия Бог. Сега само ще отбележа, че синкавият или зеленикав цвят на кожата се поражда от съответния цвят на кръвта. Но защо да търсим сведения само от Азия? Върху фрески от етруска гробница /V век пр. Хр./, открита в Тарквиния се виждат изобразени демони със синкав цвят на кожата. Асурите били познати и в Етрурия. Човекоподобни същества със синя или зелена кожа се срещат и сред египетските папируси.

"Когато фактите противоречат на Вашата теория, тогава игнорирайте фактите" - гласи популярният закон на Мърфи.

Ами ако фактите се окажат смъртоносни?

Атлантида

Истината около нея умишлено се замъглява. Потомците на древните атланти били почти напълно изтребени едва в края на XVI - началото на XVII век от испанците. Това били гуанчите, коренните жители на Канарските острови. Раса от белокожи, синеоки и червенокоси двуметрови атлети - горди и непокорими остатъци от могъщата някога Атлантида. Твърде скоро са се случили събитията и твърде подробно са документирани фактите, за да ги отречем.

Вече можем да твърдим със сигурност, че атлантите са притежавали тайни предчовешки знания, които не бивало да стават достояние на всички човеци. Някой се грижи за "чистотата" на човешките знания. Потвърждение намираме в една логическа съпоставка...

Палеонтолозите ни уверяват, че главна пречка за развитието на неандерталската Раса бил високо разположеният ларинкс, което изключвало наличието на членоразделна реч. Като запазвам доверието си към достоверността на откритието, изразявам съмнение към изводите. По-разумно е да потърсим корените на други методи за междучовешка комуникация, отколкото да отречем прибързано цивилизоваността на неандерталската Раса.“

При разговори на далечни разстояния гуанчите използвали език, наподобяващ птичето свирене. Така двама души спокойно обменяли информация на десет и повече километра. При такъв разговор ларинксът въобще не участвал. А за близки разстояния нормандецът Жан де Бетанкур описва наблюденията си от о-в Гомера: "Гомера - родина на високи хора, които добре владеят най-забележителния от всички езици. Те говорят с устните, като че ли не са имали език въобще". Ларинксът и тук е излишен. Логично е да допуснем, че двата разговорни метода са създадени от същества /не непременно хора/, лишени от такъв орган. Ако допуснем, че атлантите са приемници на неандерталската култура, всичко отива на мястото си. Съвременните открития вместо да опровергаят хипотезата за працивилизацията, сами я допълват. Ще допълня, че от своя страна неандерталците не са създатели на "птичия" език, а са го взаимствали от динозавроидите. Колкото до тяхната техника, нека отново дам думата на Юлиус Евола: "Откривайки някаква сила, европейците строят апарата извън човека, употребявайки за построяването им вещества от неорганичния свят. Източната традиция усилва действието на органите в човека, т. е. строи апарата вътре в човека, използвайки за това свойствата и качествата на нервните клетки, неизвестни на нас. Ако не греша и правилно съм ги разбрал, техниката на първата допотопна цивилизация е била основана не толкова на съвършенството на машините, колкото на съвършеното владеене от човека на заложените в него сили." Но темата е прекалено дълга, за да я развиваме тук.

Главна загадка за нас си остава гибелта на неандерталската Раса. Съществуват достатъчно данни, че нейни представители живеят все още в нашия уж добре изследван и познат свят. Дали свещенната книга на индианците Киче няма предвид именно тях, когато така живописно обяснява причините за деградацията и отмирането на една съществувала преди човека Раса? Преди да цитирам текста искам само да запитам: ами ако деградацията е била изкуствено предизвикана? Ами ако отделни индивиди са успели да се преборят с нея?

из "Попол Вух"

"Вече не си спомняха за Сърцето на Небето и затова изпаднаха в немилост. Това беше само опит, усилие да се направят хора. Говореха изпърво, но лицата им бяха изпити; ходилата и ръцете им не бяха устойчиви; нямаха ни кръв, ни същина, нито влага, ни мазнина; бузите им бяха сухи, сухи бяха краката им и ръцете им, а плътта им - жълта.


Поради тая причина вече не мислеха за Твореца и за Образувателя, за Ония, които ги извеждаха в битие и се грижеха за тях.


Тези бяха първите хора, които съществуваха много на брой върху лицето на земята."


Заслужава особено внимание изразът "извеждаха в битие", дори заради самата мисъл, че Някой извежда "в" и "от" битие. А словата за най-последните дни на предчовешките хора звучат така, сякаш летописецът е присъствал лично на събитието. За да не отегчавам читателите, ще приведа само финалните думи:


"И казват, че потомството им са маймуните, които живеят сега в горите."


Описан е Потопът, споменава се за обилна смола, дошла от небето, за "... черен дъжд, дъжд денем, дъжд нощем". Странни съвпадения с Библията, с древногръцките легенди, с преданията на Шумер и Акад... А може би не са толкова странни, ако всички те са описания на реално извършили се събития? Но нека продължим по неандерталските следи.


Снежният човек


За разлика от културата на нашата цивилизация, тази на неандерталците наблягала не върху технологичното, а върху психическото, или ако щете върху духовното развитие на индивида. От враждебните действия на обкръжаващия го свят неандерталецът се бранел не посредством хитроумни приспособления, а прилагайки възможностите на човешкото /условно казано/ усъвършенстване. Не напразно древните религии са единодушни по въпроса за необикновено развитите способности на прахората. Приемайки достоверността на горните факти, ние можем да си обясним защо въпреки нищожната им численост, някои отделни представители на отмрялата като цяло Раса са оцелели до днес, и как успяват да убегнат от все по-засилващото се човешко внимание.


Йети, саскуоч, йежен, алмастъ, горски и планински великани... Сведенията валят като дъжд, идват от цял свят. Изумителните способности, демонстрирани от "снежния човек" и подобните нему същества правят несъстоятелни хипотезите за абсолютния край на неандерталската Раса. Без външна намеса, неандерталецът би трябвало да е господар на света /както впрочем и динозавроидът преди него/, но не е. Кои са причините? Дали неприязънта им към техниката /както ние я разбираме/ е виновна да не заемат полагащото им се място? Ами откъде се е взел паническият страх пред по-несъвършените и по-слаби човешки създания? Идентичен ли е този страх с чувствата, изпитвани от Homo Sapiens към влечугите? А дали някой се е замислял за логически необяснимата боязън, изпитвана от оцелели древни животни при появата на човек? Въпроси, въпроси...


Отговор поне на по-голямата част от въпросите претендира да ни поднесе Теософската школа. Но след като човек се запознае с това учение, той по-скоро се натъква не на отговори, а на опити за вкарване в огромен лабиринт, от който измъкване няма. И книгите на Елена Блаватска, най-видната представителка на тази школа ни поднасят не разбулването, а...


Забулването на Изида


В своята "Тайна доктрина" Първата дама на теософията говори за хората като за четвърта коренна Раса. Защо, след като тя прекрасно е знаела, че Земята е родина на четири Раси, съществували преди човека? И след като е била предупредена, че откритията много скоро ще я опровергаят? Допускам, че е възможно да греша, но мисля, че старата дама просто е имала поръчение да ни заблуди.


Три Раси са живели и загинали преди да се появим ние. Една друга - Първата живее и до днес. Затова си позволявам да тълкувам думите на Блаватска така: "На човечеството е отсъдено да остане в земната история като четвърта мъртва Раса." Защото няма данни конфликтът на Homo Sapiens със Стародавните да е завършил. Точно обратното - сякаш те са най-заинтересованите ние да отмрем. И сякаш нашите човешки властници са претърпели поражение във войната срещу дълбинните жители. Преценете сами: през последните години гениалният океанограф Жак Ив Кусто се мотаеше из крайбрежните скали, изучавайки живота на някакви си птици. Пресекналият ентусиазъм на учените да строят батискафи и батисфери не е въстановен. Откритата през 60-те години подводна цивилизация така и не пожела да установи равноправни отношения с нас, хората. Щурмът доведе до сериозни конфликти и макар фактите да бяха старателно засекретени, информационната завеса има своите пролуки. Десетгодишната война завърши с пълно поражение на човека. Няма дълбоководни апарати, няма подводни ядрени взривове, няма дори рационално използване на световния Океан за нуждите на човека. На сухоземното двуного му бе забранено да изследва своята собствена планета. Но сега ме интересува един страничен въпрос: щом има коренни Раси, защо да няма и некоренни - Раси-пришълци? Дали сега те не са част от нас и не споделят нашата участ? И дали не бе направен опит те също да бъдат изтребени? И най-вече: дали некоренните не биха могли да се превърнат в наши съюзници?


Искам да осветля още една точка в междурасовия пролем, тази за нивото на Разумност. Не е вярно, че ние сме започнали от точката, до която са достигнали предишните Раси. Тръгнали сме от необходимия минимум. Той е много по-ниско от достигнатата степен на живелите преди нас. Ние само сме дарени с възможността да достигнем до по-високо ниво. Ако анализирате древните религии, ще установите, че те са доста категорични в това отношение. Онова, което аз се осмелявам да предложа, е да потърсим малко повече следи.


Виждали сте каменоломна, нали така? Ами изоставена каменоломна? Ами изоставена преди десетки години каменоломна? Ами изоставена преди десетки милиони години каменоломна? Вгледайте се в планините и ще разберете какво искам да ви кажа. Само че нима следи са останали само по планините?


По-нататък ще разгледаме и други аспекти на същия въпрос, а сега нека се върнем към нашите "зомбита". Да допуснем, че съществува външна сила, решена да измени рязко човешката история, без да демонстрира открито своето присъствие. Хипотетичните причини могат да бъдат много и различни. Как мислим, че би постъпила тази сила?
Следва продължение...

Елтимир

Николай Николов